51/ Сигурност при блогване

via Киров

Снощи получих първата си заплаха за саморазправа свързана със съдържанието на този блог. Имах среща в центъра, но бях подранил. Разхождах се в района на Попа, когато неочаквано чух викове – “Мръсно, лудо копеле, какво лошо си видял от мен?”, “Сега като ти ударя един ще видиш ти!”, “Как може да пишеш такива неща?”, “Ще те намеря, ще те пребия!”. В първия момент не можах да се осъзная какво точно се случва. После видях туловището на ето тази дама да се приближава към мен крещейки. Хората се отдръпнаха и започнаха да ни гледат уплашено и изненадано. До колкото имам опит, с луди хора човек трябва да бъде любезен. Единственото, което й казах беше – “И аз се радвам да ви видя!”. След това или трябваше да се дръпна, или трябваше да я шамаросам. Отдръпнах се, имаше опасност хората наоколо да не разберат кой от двама ни е лудия в тази ситуация. Въпросната дама продължи да обикаля около мен приказвайки на висок глас обиди и заплахи. Поведението на тази “учителка”, “журналистка” и “екстрасенска” въобще не се нуждае от коментар. Чудя се само от къде тази злоба, тази жена явно съвсем е откачила. В статията си бях описал спомени от преди 8-9 години, които изплуваха след като видях снимката й в dir.bg. Естествено тя може да напише какви ли не неща по мой адрес на най-различни места в Интернет. Разликата е, че те най-вероятно няма да са верни, а това което аз бях написал е вярно и имам свидетели. Освен това е много по-лесно да нападнеш някой на улицата, от колкото да пишеш клевети за него по блогове и форуми.

Как е разумно да се постъпва в подобни случаи и до колко такива неща ще стават и за в бъдеще? Мисля, че за да се случи това нещо допринесоха две неща. Първо, че бях писал конкретно за нея – със снимка и име (точно както в dir.bg). Второ, че тя очевидно помни всичките си ученици и успя да ме разпознае сред тълпата. Тъй като не съм писал конкретно нищо за други хора, надявам се да нямам такива случки повече. Но знае ли човек, откачалки всякакви…