48/ Читателски писма: Сополив национализъм

via Fictions

Мили другарчета,

представям ви приятната изненада в пощенската ми кутия от тази сутрин. Г-н Стефан А. от София споделя, че много е харесал текста за чичарската социология и се е вдъхновил за продължението му. Тази сутрин той ми изпрати своите наблюдения на феномена, които е синтезирал в това изключително забавно есе. Публикувам го не само, защото е супер смешно, но и защото Стефан много точно е схванал основната тематика на блога и иронизира брилянтно кръчмарският патриотизъм, който аз само загатвам в моя текст.

Приятно четене!
:D

***

Напоследък из родния нет се заговори за един събирателен образ - чичара. По мои наблюдения едно от проявленията му е т.нар пиянско-романтичен национализъм. Както знаем, чичара обича да се събира със себеподобни на чашка (или бутилка) и да бистри нещата от живота, споделяйки своя неизчерпаем опит и знания. Този факир на словото достига своята кулминация, когато алкохолните пари се сгъстят достатъчно, а когато се появят първите сълзи и сополи, внимавайте! -вече трябва да слушате добре - ще чуете най-чистата и синтезирана мъдрост.

Една от темите, която неизменно присъства на чичарската маса е родината. В апогея си чичара е самото въплъщение на родолюбец. Той тачи и милее за тактовината и громи (все на думи) всички нейни врагове, които са искали и искат да откъснат парчета от нея, да я превземат отвътре, продадат на чужденци, сломят българския дух и т.н. Няма да изброявам враговете, но са приблизително почти всички познати ни народи, етноси и идеологии. Той е радетел за запазване на семейните ценности, християнския дух и морал, държи на всичко българско, ако ще и да е ритник и не на последно място е един от последните бастиони на българщината. Тъй като, както казах е факир на словото, чичара обикновено не разбира смисъла на високопарните думи, които използва. Приема ги за даденост - с тях той е отгледан, изучен, с тях той е ходил по манифестации, национални празници и чествания, откривания на паметници и т.н. Откърмен е със словата на Ботев и Вазов, героични картинки в учебниците по "Роден край", подвизите на Левски и партизаните както и нескончаемите филми за героизма на българите. Може и да е поплаквал (тайно разбира се) за Бойча Огнянова.

Но разбира много добре ефекта им върху другите и знае как да си служи с тях. Той знае как да бръкне в душичките на сътрапезниците си, да намери тънката им струна и ако трябва да изтръгне някоя сълзичка. От тука нататък общият дух на патриотизъм се понася и завладява всички. Започват пламенни речи, пиянски песни, възхвала на всичко българско и оплюване (може и буквално) на всичко чуждо. Тежко и горко на този, който не е "истински патриот" на масата.

Чичара често скърби за българските земи останали под чуждо владичество (под което се прокрадва т.нар идея за България на три дерета) и най вече за скъпата му македонска земя. Да, темата за Македония неизменно присъства и предизвиква може би най-много мъка, сълзи и братски/пиянски прегръдки. Сълзите текат, докато чичара оплаква нашите бракя (той поназнайва някоя такава думичка за колорит) отатък Вардара, които толкова години са били под чужд ботуш а сега са ги отдалечили от всичко българско. Той проклина всички исторически неправди и национални катастрофи, разделили така нечовешки един народ - Берлин, Ньой, 9.XI, сърби, гърци, комунисти... И винаги е готов да направи всичко само и само да върне нашите братя там към българското. Подхвърляния от типа "абе те са си чисти българи бе, кво се праят", "като бях там се разбирахме отма!", "ква е тая измислената им азбука" са често спрягани на чичарската маса. Недай си боже чичара да попадне в компания с македонци - темите задължително се въртят около езика и Самуила, като че ли за друго няма за какво да се говори с македонец.

Като истински познавач на човешките взаимоотношения той добре познава силата на пиянските песни като социална смазка. Чичарската компания обича да си ги припомня и да си попява, за да заглушат мъката си по Македонията (в случая). Обикновено чичара натъртва на някои определени думи като например "веке", за да придаде на песните "по-автентичен" вид.
Как завършва една такава чичарска сополиво-националистическа сбирка? С нечленоразделни речи и монолози кой е по-по-най патриот, които понякога водят и до физическа саморазправа. Но накрая всички се сдобряват и вечеринката завършва с дружно похъркване и повръщане.

Отказ от Отговорност
Авторът държи да отбележи следните две неща:
1) няма в предвид конкретни лица;
2) не подстрекава в никакъв случай преминаването към конкретни "патриотични" действия, даже обратното.