60/ Flesh & Fashion

Винаги съм казвал, че да създаваш кожени облекла и да обичаш животните, е някакъв нон сенс или ирония на съдбата. При мен беше точно такъв случая, но имах изградени железни принципи и правила в работата си: „ Само кожи от животни, с които човек се храни!”. В крайна сметка, човекът е хищник и винаги ще яде месо, но всяко убийство на животно само заради кожата му – това никога! Винаги когато имах нужда, ползвах щамповани агнешки и телешки кожи с имитации на екзотични животни, и избягвах всякакъв допир до кожуси и кожи с косъм. По този начин, прекъсвах веригата на трафикантите и на пласмента поне в моето ателие. А аз бях най–атрактивната марка на пазара, произвеждаща единични модели, което тях ги устройваше перфектно. Въпреки че знаеха отношението ми към тях, нямаше месец в който поне един изрод да не дойде и да започне да ми предлага продукцията си. Обикновено, в началото разговора бе вежлив, но накрая завършваше или с псувни, или с шутове през вратата, или и двете заедно..

- Гледаш ме в очите и ме лъжеш бе, олигофрен! Смяташ ли, че не знам как изглежда сибирския вълк и европейския рис?! Тази мърша дето си ми я плеснал на масата, са кожи от улични кучета и котки!
- Добре де - започва да бие отбой продавача – така ми каза шефа да казвам! Аз не ги знам!
- Кой ти е шефа? Да не е един на двайсет километра от тук в едни бараки, ей в оная посока? Той е, нали?! Да му кажеш, да спре с тая изродщина и да не те праща повече, че ще му пръсна черепа!

От средата на 90-те, до преди няколко години, пазарите бяха заляти с кожуси от кучета и котки, родно производство. Нямах идея, как може да не познаеш сивата раирана шарка на котетата или тази на бездомните кучета, но истината беше, че ги виждах по улиците. Циганките харесваха бяло-оранжевите „норки”, а заблудените кикимори се кипреха със „Сибирски вълци”, уловени между блоковете и боклуджийските кофи. Сигурно бяхме единствената държава, в която съществуваше тази практика. Нещо повече – бях сигурен, че в този мръсен бизнес участваха и прютите за бездомни животни. Там, те получаваха пари от фондации през парадния вход за пред телевизионните камери, а през задния – излизаха разфасовани и одрани срещу други пари. Пълно усвояване на 100%!

Всичко това, щеше да остане само в сферата на предположенията, ако тогава не беше в.”Нощен Труд”. На първа страница, голяма снимка с два открити камиона пълни до горе с одрани котешки и кучешки трупове, които влизат през портала на една фабрика. Каква фабрика ли? Не за кожи, нито за туткал, а за салами, кренвирши и колбаси. В един близък град до София – в западна посока. Последствия, както се досещате – нямаше, а след три дни всичко бе забравено.

От тогава насам, вече близо 6-7 години, много внимавам когато купувам някакъв колбас, да не видя името на тая фирма от този град върху етикета. Не само че я виждам редовно, но явно работи на пълни обороти. Кучкарниците и те не са във ваканция, само кожухарите нещо позачезнаха. "Модата" май се е сменила, ама "манджата" май си е останала същата ...

via Жоро Пентаграма