Wednesday, October 31, 2007

Без "мениджър"

via 3atwork

При нас нямаме човек, който да има визитка с титла “мениджър”. Всъщност, и двете ни визитки не пише нищо друго освен освен името и начина да се свържете с нас. Ако се обадите в телефона, шансовете да вдигне Жоро или аз са на половина. Звучи ли ви несериозно? Така си и мислех.

Що за животно е това мениджъра на софтуерен проект?


В MSF се говори за product manager и project manager роли, като първия най-общо има контролни функции над времето и ресурсите. Докато втория се явява нещо като проводник на интересите на клиента в екипа. Толкова за теорията.

На практика

В българските уеб студия да си мениджър е доста размито понятие, като понякога за да се усложнят допълнително нещата, мениджърите имат иерархия – middle management, senior manager и други подобни. На практика, да си мениджър обикновено значи

* да си пъдар на програмисти, дизайнери и друга измет, замесена в проекта;
* да общуваш с Клиента (!!);
* да си представителен;
* да взимаш решения какво се прави и какво не;
* да организираш;
* да си “шефа” (този, към когото народа отправя недоволството)
* да се разправяш с административната част от проекта (оферти, договори, отчети)

“Пъдарщината”

Да слагаш пъдар в екипа означава, че поставяш под въпрос мотивацията и комуникативните умения на останалите членове. Дори и да е вярна приказката, че програмистите са от Марс, дизайнерите от Венера, а QA(Quality Assurance) от не знам кое проклето място, считам тая практика за дълбоко погрешна. Ако очакваш от хората да се държат като демотивирани идиоти, те рано или късно ще започнат да го правят. Комуникацията между хората на екипа не трябва да има нужда от посредник, а отговорността за това поставените задачи да бъдат свършени трябва да бъде естествено приета от всеки един.

Общуването с клиента

Не отричам, да си говориш с клиента е трудна работа. Особено в краткотрайни проекти, или с клиенти, с които не си работил преди. Да се печели доверие, да се управляват очаквания, или да се съобщават трудни новини, като например че срока е изпуснат или че ще трябва да се оръсят още пари. Трудно е.

Обаче човекът, който си общува с клиента реално най-добре разбира какви точно са целите и какво е най-добре за проекта. Което естествено води до това да визуализира и проектира решението, което да бъде изработено. В състояние ли е мениджър без технически background да го направи? Като участник в проектите винаги съм се чувствал като “сляпа баба”, ако не мога да лесно поговоря пряко с клиента, да чуя изискванията от първа ръка, да разгледаме подробно болките му, и дори да предложим решение, различно от първоначалното.

Принципно съм съгласен, че единична точка на комуникация създава усещане за сигурност в клиента. Обаче на практика мениджъра няма как да бъде навътре в детайли, известни на останалите специалисти от екипа, което прави общуването бавно и тегаво.

Ами, не знам, ще питам програмиста/дизайнера/тестера, той знае. Ще ви звънна след ден-два.

Нужно ли е клиентът да чува това, когато звънне да пита какво става? Харесвате ли такъв отговор? Тук считам за по-добър вариант отворена среда за общуване, където всякаква информация от страна на клиента е свободна за достъп от страна на всеки член от екипа, и всеки има възможност да говори свободно с “отсрещната страна”. Да, това определено значи повече отговорност за всеки един – спазване на бизнес етикета, добра вътрешна координация. И, разбира се, грамотно писане.

Да организираш


Включвам в тази точка и и административната част от проекта – проследяване статуса на задачи, отбелязване на какво е готово. Идва ли това да рече, че останалите хора са освободени от задължението да бъдат организирани? Не виждам как един неорганизиран човек може да бъде добър професионалист. Самата концепция за “леличката”, която търчи из офиса, раздава графици и списъци със задачи и подрежда бюрата на останалите е нездрава.

Този пост няма за цел анархистка пропаганда, дори напротив. Поставям акцента върху нуждата от отговорно отношение от страна на техническите и креативните “кадри”, което би довело до намаляване процентното съотношение спрямо хора от административен апарат.

П.П. Мениджър != тийм лидер. От такива хора определено има нужда във всеки един екип.

П.П.П. Да, скоро няма да си вземем мениджър.

П.П.П.П. No offense към познатите ми с “мениджър” визитки.

Monday, October 29, 2007

Peaches

via Her Dirty Little Secrets

в секретарските задължения ми се включват доста любопитни неща!
освен вдигането на телефона, правенето на кафе, поливането на цветята, писането/четенето на мейли, писането на складови разписки/фактури/etc., ровенето по папки за цени, грамажи, цветове, поливането на цветята, чистенето с прахосмукачката, ми се налага и да успокоявам изнервени клиенти и шефове, да разведрявам обстановката с глупава шега, да успокоявам хората с "всичко ще бъде наред!" (yeah, right), да ми ядат от ябълките, да се завирам по прахоляците и да търся забравени от боговете кабели, да поправям офис техниката, за да ми кажат на края "не можеш да си тръгнеш още (отдавна минаваше 5), напиши мейл на този, този и този. а! и утре ще правиш кафето и на колегите от съседния офис!"

но има неща, които любезно компенсират!
едното инжинерче е изключително симпатично
уф, но днес замина на някакъв обект за 10тина дни =/
обаче за 9те реплики, които съм разменила с него разбрах, че разградският му произход е оказал осезателно влияние върху... речника му :) едвам се сдържах да не му направя забележка. ей така, по навик!
ужасно прекрасен! усмивката...
хаха
поне имам стимул да ходя на работа!
няма да могат да се отърват от мен!

според диан съм пристрастена към icq - не си прав!
по-скоро съм пристрастена към дразненето на теб отвреме на време! lolz!
пък ти се дразниш толкова чаровно!

уф.. колко ме дразнят позьори, които се перчат с качествата на приятелките си.
някак комплексарско ми седи - глей кого чукам. завиждай ми. аз съм готин

Дай едно левче!

via Anna in your head


На светофара на Синьото. Между колите ходи босо цигане, високо е колкото да опре брадичката си на вратата ми. Залепва нос на стъклата на колите с професионален поглед на кокер шпаньол. Аз съм с една колежка. Детето се приближава до моята кола. Свалям прозореца и изстрелвам шеговито:
- Дай едно левче!
Детето е видимо объркано, в началото заеква от изненада, но бързо се окопитва. Поглежда ме виновно, бърка в джобчето на скъсания си анцуг и слага в ръката ми едно метално, лъскаво левче. Аз се усмихвам изненадано:
- Благодаря, страшно ми трябваха!
Детето е объркано, но се държи достойно:
- Еми ето. Искаш ли още една стотинка?…А на тебе за какво са ти? - върти очите си към вътрешността на колата и се опитва да прецени обстановката.
- Емииии...да си купя дъвки…Чакай, сега ще направим размяна…
Започвам да ровя в чантата си. Малкият гледа любопитно с черните си очички. Виждам, че става зелено, вадя банкнота от 5 лева от портфейла си и му я подавам в движение. Малкият не може да повярва каква сделка е направил току що…Гони ме, докато не пресичам Драган Цанков, и вика :
- Е, како, благодаря, какооооо!!!
Виждам в огледалото как другите циганета се скупчват около него, а той брани съкровището си. Чувствам се прекрасно и се смея.
- Ти си ненормална!, поглежда ме колежката ми и се засмива.

Thursday, October 25, 2007

Оборудвам си студиото от кофите за боклук



via Кирил Биков@e-vestnik

- Няма ли достатъчно възможности за теб тук, в България?

- В България нищо не е както трябва. Аз много пътувам и имам възможност да наблюдавам и да сравнявам. Наскоро за пореден път се убедих, че България няма нищо общо с останалата част от Европа. Хаосът тук може и да ми е помагал през годините досега, но напоследък започна да ми идва в повече.

Ще дам един пример – наскоро спешно трябваше да получа 2 600 лева чрез пощенски запис. Беше платена допълнителна такса за това парите да бъдат преведени от Бургас до София за 2 часа. Предстоеше ми пътуване до Швейцария, имах самолетен билет и исках да си купя нов обектив за фотоапарата и направо да излетя. Когато отидох в пощенския клон, служителката ми съобщи, че всичките ми пари вече са раздадени за пенсии на пенсионерите, така че да отида някой друг ден да си ги получа.
Кирил Биков - автопортрет. Снимка: Студио нула

Отидох на следващия ден и пак ми казаха същото – нямали пари, защото ги раздали за пенсии. Намерих телефона на някакъв шеф в Български пощи, обясних му ситуацията и той обеща да ми съдейства. В резултат на неговата намеса, отнякъде пристигна шофьорът Жоро с един камион, пълен със стотинки. Изплатиха ми цялата сума от 2 600 лева в монети от по 50 стотинки и 1 лев. Монетите бяха наредени в голям и ужасно тежък кашон, в подобни на конфети кутийки, за да не се разпиляват. Естествено, не ми платиха никакво обезщетение за забавянето или заради насипното състояние на парите - едва ли не трябваше да съм благодарен, че изобщо съм си ги получил.

Освен че подобно нещо не може да ми се случи в Германия, за мен Берлин е много специален град. Хората там са събрани от цял свят и нямат никакви комплекси. Виждал съм например много дебела жена, която отива гола на парти, без да се притеснява и без никой да я оглежда. Тук си мислим, че германците се забавляват по странен начин, но това не е така – те приемат правото на другия да бъде свободен и да изразява себе си както намери за добре, стига да не нарушава закона.

По света много нашумя един случай, при който германски канибал изяде партньора си – един мъж пуска обява, че иска да бъде изяден, друг мъж влиза в Интернет, прочита обявата и решава, че иска да го изяде. Уговарят си среща, канибалът нарязва човека и го изяжда. Впоследствие го хващат, но двамата предварително са подписали договор, че всичко се случва с взаимното съгласие и на двамата. В момента канибалът е нещо като суперзвезда в Германия – дава интервюта, снимат го по списания.

Преди да изяде човек, той не е бил регистриран нито веднъж за нарушаване на закона или за противообществени прояви. Там хората наистина много държат на личната свобода и това го приемат като част от правата си – щом има взаимно съгласие, значи не се е случило нищо нередно. Аз също смятам, че така е правилно.

По централните улици в Берлин има кабинки, направени от стъкло като в полицейските участъци – отвън навътре не се вижда нищо, а отвътре навън се вижда всичко. В тези кабинки хората може да се затворят и да правят секс, а движението навън да им създава усещането, че правят секс на обществено място. По подобие на Амстердам, и в Берлин има и магазини, от които легално може да си купиш наркотици на природна основа – марихуана, гъби и др.

Tuesday, October 23, 2007

Може ли кризата на ипотечните кредити да обхване и българския банков пазар?

коментар от Людмил Желязков - Сливен

Pазбира се че може! В българската преса масово се тиражират изказвания на мастити икономисти, повечето от които са големи балони и нищо друго които се кълнат че това не може да се случи че няма нищо по сигурно от инвестицията в жилище. но това вече го слушах във С А Щ преди 5-6 години но това се случи и то в една банкова система която е десетки пъти по сигурна организирана и със много по стабилни правила от българските Няколко са причините които са риск за криза в ипотечните кредити. Цените на жилищата в България достигнаха твърде високи нива - сравнени със средната заплата и БВП на глава от населението Представете си как можете да изплащате ипотека за жилище което струва 100000лв със заплата от 500 лв на месец Идва момент когато това става невъзможно

Има твърде висок дял на сивата икономика но държавата малко по малко почва да въвежда ред и парите от сивия доход ще почнат да се облагат с данъци и социални осигуровко и вместо да отиват за погасяване на ипотеки ще отидат в бюджета на държавата
Голяма част от жилищата и търговските площи се купуват от чужденци но те както идват така и могат да напуснат и да отидат другаде например Коста Рика Куба - когато Фидел Кастро умре дори във Беларус и Украина ако станат по демократични и сигурни страни
Банките в българия се управляват на всички нива от хора които разсипаха банковата система през 1996-97 година Нищо ново не са научили Които и да доиде тук от международните финансови институции им казва че дефицита по търговската сметка е проблем че се раздават твърде много потребителски и ипотечни кредитти Че не е разработена системата на кредитните карти с лимити от 500 1000 2000 5000 10 000 лв с които да се плащат наи вече услуги и хр стоки но те не обръщат никакво внимание Лошото на финансовата система е че много рязко сменя посоката и ако няма стабилна основа рухването е много бързо Искрено се надявам че това няма да се случи тук Но времето за деиствия е много малко

Чао, желая ви успех

Monday, October 22, 2007

Как КАТ печели от градушката

via mrunkam.com

Днес изживях най-голямата наглост, на която един пътен полицай е способен. След като в събота и неделя се изля градушка в София и ми спука доста сериозно челното стъкло на Мицубишито, днес реших да посетя един от сервизите на Кобра - правят смяна на автостъкла. Звъннах им по телефона, те казаха, че сега, в периода на градушките, не извършват услугата си “ремонт на място” (тоест идват при теб безплатно!) и се наложи да отида на крак/колела… разбира се, като отидох в 11:00 часа те просто ми се изсмяха и казаха, че трябва да отида на другия ден, един час преди да отворят, за да се наредя на опашката.

Дотук веселата част. На тръгване оттам обаче (сервизът е на бул. Тодор Александров, точно срещу кино Арена), 50 метра след светофара на киното, ме спряха катаджии. Имаше още поне 3-4 коли, които също бяха натръшкани от пазителите на реда - очевидно бяха видяли, че излизам от сервиза за автостъкла. Поиска ми старшинката документи, от които само погледна името ми и ми каза “Г-н Горанов, стълкото Ви е счупено“, обясних му, че съм бил там, за да го сменя, но се претрупани с работа и не могат да ме приемат днес, а той ми каза, кратко и делово, че не мога да карам така - “Какво ще правим сега…? Да вземем да почерпим за градушката нещо, за стъклото?“. Дадох му 5 лева, а той ме попита “А какво все пак ще правим със стълкото?“. Казах му, че утре ще го сменя, а той, връщайки ми документите с усмивка просто обясни “Няма проблем… ние и утре сме тука!”

Какво повече да кажа?! На ден. 20 коли да спре са му 100 лева… Иначе казано - сетете се сами, кой ще ходи на специализация при индианците да учи танца на градушката!

Wednesday, October 17, 2007

Колко трябва да съм тъп, за да ми дадат да стана полицай!?!

via Хайку за вълци

Прибирам се през Докторската градина след срещата с френския президент Никола Саркози. Група ученици (защо не са на училище тия деца?!? А-а-а, забравих, стачка...;) скачат на воля по старинните камъни в долната част на градинката. "Оборище" е отцепена в отсечката между "Сан Стефано" и "Евлоги Георгиев". Приближавам се към групичка полицаи...
- Извинете, но ония младежи там някак рушат паметниците, казвам аз, държейки да изпълня гражданския си дълг, за да могат хората да живеят в някак по-нормална столица.
- А, какви паметници са това...
- Старинни, казвам, един вид паметници на културата. Няма да е лошо някой ваш колега да им направи поне забележка.
- Е, нали не ги трошат. (???!!!???)

Та... няма да коментирам, само още веднъж ще кажа какво ми се завъртя в главата още в момента, в който се обърнах и продължих към офиса:

Ужас, колко ли трябва да си тъп, за да ти позволят да станеш полицай?!?

Tuesday, October 16, 2007

Всеки милионер с партия

via Бойо

Според Аристотел олигархията – тоест управлението на богатите, е лошо, защото води към хаоса на демокрацията. В посткомунистическа България е точно обратното – тук хаосът на демокрацията се втвърдява постепенно и се превръща в олигархия.

Приватизирани армии в Ирак, или дъждовна вода, за която боливийските селяни трябва да плащат данъци. Това вече си го знаем, но и България дава своя скромен принос в общата приватизационна вълна. Страната ни се опитва да приватизира местните избори. Още от 2003 г. предлагаме бизнес партии, които обикновено се събуждат за живот точно преди кметски избори. И в повечето случаи това се случва в близост до туристическите курорти, където строителството е особено бурно, се казва в материал на Tageszeitung, чийто автор е професорът по културна антропология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” Ивайло Дичев.

За да разберем по-добре дейността на тези бизнес партии, нека си припомним следното: основната работа на общинските съвети след т. нар. преход е приватизацията на обществена собственост и не на последно място – на обществени парцели. От предприемаческа гледна точка естествено е много ценно да имаш непосредствено влияние върху решенията на съветниците. Най-добре ще е, ако самият бизнесмен седи в залата на съвета и сам дава залъци в устата на собствената си фирма – това пести доста пари за подкупи…

Междувременно такива бизнес партии се появиха и в по-големите градове. И така, радикалната приватизация на политиката напусна провинцията и се пренесе в урбанистичните центрове. Защото и тук цената на парцелите е висока, а регулацията – строга, което от своя страна изстрелва сумите за подкупи във висините. Доста по-евтино излиза да си създадеш собствена партия, отколкото редовно да спонсорираш политическите представители.

Най-важното в новите формирования са имената, и те слагат край на традиционния политически етикет. Вместо да се делят на “леви” и “десни”, или на “консервативни” и “либерални”, те предлагат на гражданите едно по-скоро поетическо название. Каква трябва да е алтернативата на едно политическо движение, наречено “Инициатива Черно море”. Може би – “Планина”?

А какво да кажем за политическото формирование с името “Преди”, която е създадена от вероятно най-богатия българин в момента – Христо Ковачки. Тази партия винаги е там, където има икономически интереси. Строителната компания Планекс във Варна също си спретна собствена партия – “Глас”. С други думи: всеки частен интерес може да се превърне в политически проект. Какво огромно предизвикателство за класическата демокрация – да дадем на всеки милионер партия.

Thursday, October 11, 2007

Икономика на кацата

via Юлиан Попов

Българинът не е идеологичен човек. Това му е една от хубавите черти. Дали защото дълго си е нямал своя държава, дали защото си е нямал проповедници, дали по някаква друга доказана или недоказана причина, но той не се хваща на приказки, които обясняват света с по няколко думи. Българинът е скептичен. Инат. Подозрителен. На моменти го обзема ентусиазъм, след което потъва в още по-дълбок инат и скептицизъм. Националният ентусиазъм може да го превърне в герой на Сливница или на Обединението. Но после подозрителността ще го налегне и ще го сподиря десетилетия.

Та така си живееше българинът, докато не се появи идеологията на кацата. Българинът винаги си е мислил, че някой го краде, но никога не се е давал. Човешката солидарност на българина обикновено се е изразявала в това хората да си помагат да скрият онова, което имат. За да не им го вземат. Миналата седмица Световната банка публикува доклад за производителността на труда в България и наред с другите тревожни и някои обнадеждаващи статистики се мъдреше и една, която казва, че България е страната в Европа с най-много сенчеста заетост - до 30% от БВП. В Португалия е 5%, в Белгия е 3%. Това са хора, които си работят, но само те си знаят, че работят и не плащат данъци. А вероятно и доста от тях взимат и по някой лев социални помощи. В Световната банка вероятно се чудят защо е така. Чудят се, защото не са чели "Андрешко" и не знаят, че го учим в училище и че още от деца сме закърмени с неговата мъдрост. Идеята, че трябва да дадем някъде нещо, ни е чужда. Не само в социалистически смисъл - да дадем на преразпределящата държава, - но и в капиталистически смисъл - да дадем, за да получим нещо обратно. Затова ние си носим двайсетте лева в джоба, за да ги дадем я на полицай, я на някой общински чиновник при нужда. Нямаме доверие на институциите, затова се справяме с тях по частен, не по институционален начин. И не желаем, вероятно с основание, да инвестираме и лев в тях.

Ерата на Андрешко обаче залязва. Това беше ера, в която разчитахме на укриването, на изплъзването и на националната си солидарност в изхитряването на властта. Сега започваме да се обръщаме срещу нея по един далеч по-консолидиран начин. Започваме организирано да си искаме своето. Шофьорите поискаха и получиха. Сега учителите искат. Удвояване на заплатите. Едно от основанията им е, че не може учител да получава по-малко от шофьор (както е впрочем в Англия). Дали ще получат или не е отделен въпрос. Те обаче са решили, че трябва организирано да искат много. Когато кандидат-кметове заговорят за изборите, те говорят за структурни фондове, за усвояване на пари, за умението да пишем проекти и за всички тези вариации на тема - има едни пари на едно място, да ги вземем. Не говорят как ще стимулират малкия бизнес, какво могат да направят за образованието на града си, как ще повишат квалификацията на гражданите или как ще инвестират в здравни грижи.

Българинът винаги е имал нагласата на бедняк. Но на бедняк в бедна държава. Сега внезапно в сърцата ни запламтя страстта на бедняк в богата държава. И дори в богат континент. Години наред вече данъчните приходи надхвърлят очакваното. Правителството (не специално това правителство) все не успява да похарчи парите си или поне създава усещането, че не може да намери достатъчно неща, за които да ги изхарчи. Но продължава да събира. Това е типичен манталитет на бедняка. Когато беднякът се окаже с пари, той или се стиска, или прахосва. Инвестирането някак му убягва като вариант. В тази среда бързо започна да се формира идеологията на кацата. Тя е много различна от разни други идеологии, които се въртяха наоколо, но които никога не сме споделяли наистина. Например комунистическата идеология, според която всички трябва да работят много и всички трябва да получават по малко и по равно. Или примитивно капиталистическата идеология, според която кой каквото си изработи, си е за него, но поне със заработеното ще създаде няколко работни места. Сега иззад ъглите на централните софийски улици се появява и зелена идеология, според която всички трябва да ходят със сандали на бос крак, да пият вода по цял ден, да не използват пластмасови шишета и да стоят на тъмно. Тези идеологии обаче няма да се прихванат на българска почва. Още Захари Стоянов беше забелязал, че на българска почва не виреят идеологии. И независимо от посредствения отговор на Димитър Благоев за почвата и за социализма, неидеологичността на българина някак продължаваше да тържествува. До неотдавна. Идеята за кацата обаче упорито да се превръща в идеология. ДПС например усети отрано тази нагласа в страната и спечели много от далновидността си. Не говоря за пари, а за гласове и респект. Днес ДПС е уважавана от някои партия, не защото защитава правата и свободите на малцинствата, а защото прозря идеологическия прилив, който залива страната. ДПС стана защитник и представител на хората, които очакват пълната каца. И се разгърна като организация, водена от посланието "Пари има". Кацата обаче завладява всички политически сили. Така наречените десни партии например започнаха да се надпреварват в това да измислят как могат да се намерят пари за учителите. Нагласата "има едни пари, къде да ги сложим, за да стане образованието на децата ни по-добро" ни е чужда. Тези, които настояват делът на държавните разходи за образование да стане 5% от БВП, често мислят по същия начин - искаме по-голяма каца. Или по-дълбока. Но какво точно трябва да се направи с тези пари или дори с парите, които сега се въртят в образованието, не е съвсем ясно и не представлява особен интерес. Всъщност учителите за това стачкуват - защото за 18 години никой не успя да формулира някаква що-годе убедителна образователна политика, около която да се водят и разговорите за стандарти на образованието, за размер на класовете, за индивидуалните грижи за деца с дислексия или аутизъм, за спорта в училище, за квалификацията на учителите. И, разбира се, за заплатите на учителите. Те не стачкуват, защото заплатите им са ниски. (Не очаквам, че някой ще ми повярва.)

Разликата между социализма и кацата е, че социалистическата идеология предполага производство. Кацата не предполага. Кацата предполага наличие. Тя е непрозрачна и дълбока и в нея има повече, отколкото съзнанието на бедния човек може да си представи. Което значи, че кацата е свързана с идеята за неизчерпаемост. Тази неизчерпаемост може дори да се изрази математически: ако тази година всички гребнат два пъти повече от миналата, в кацата ще има нещо и за догодина.

Подобна нагласа не е нова за нас. Тя е закодирана в нашето съзнание и само чакаше момент, в който да разцъфне с цялата си идеологическа всеобхватност. Ние винаги сме били заобиколени от непродуктивно изобилие. Затваряме повече буркани с домати, отколкото можем да изядем за една година. Готвим повече, отколкото ще изядем на обяд. И винаги оправдаваме това си поведение с израза: "Абе да има." Правим повече вино, отколкото можем да изпием. Варим повече ракия, отколкото ще изпием. Имаме повече стаи в къщите си, отколкото използваме. Целта на заможния селянин винаги е била да има седем стаи със седем цветни телевизора и да живее в кухнята. Изобилието винаги е било част от нашия живот. Разликата между бедния и богатия у нас е, че бедният мечтае за непродуктивно изобилие, а богатият го е постигнал. Превръщането на това изобилие обаче в работещ капитал е извън сетивата ни. Ние нямаме инвестиционен манталитет. Трупаме, за да има, а не за да вложим натрупаното някъде. На английски думата capital се използва за всичко, което би могло да бъде капитал. Къщата е капитал, спестяванията си наричаш капитал, дори бижутата наследени от баба ти, може да наречеш капитал. Във всекидневния български език за подобно притежание се използват два израза : "нещо за зимата" и "нещо за децата". Или обобщаващото "да има".

Икономиката на кацата не предполага замисляне за отвъд следващата зима. Тя работи в нашето съзнание почти както аграрния цикъл на туршията. Важното е да изкараме зимата. После ще дойде лято, ще има нова реколта. А ако няма - божа работа. Ние не можем да направим нищо. Съдбата е в божи ръце. Не случайно половината българска литература е за сушата и за градушката. Половината американска и английска литература е за пари.

Правителството намали данъците. И под влиянието на отделни чуждестранно мислещи хора би ги намалило още. Малко хора се въодушевяват от тези намаления, защото ние не схващаме как намаляването на данъците, които плащаме, ако искаме, допринасят за непродуктивната препълненост на кацата. Разбира се, ниските данъци ни радват, защото "ония" ще крадат по-малко. Но това че ниските данъци ще прехвърлят отговорността за инвестиции от държавата в ръцете на по-разумния индивид, някак ни убягва.

Лошото е, че Европейският съюз, който играе толкова положителна роля в дисциплинирането на държавата ни, само подпомага развитието на идеологията на кацата и превръщането на нейните мазни ръбове в икономически хоризонт на бедния в продължение на много векове българин. Ние така и виждаме Европейския съюз. Като каца.

Monday, October 1, 2007

Бисери из кореспонденцията ми в Gepime.com

via Mihaelina

Тук съм събрала една селекция от най-нелепите, смешни, абсурдни и нахални писма, които съм получавала като модератор в gepime.com, без всъщност да съм в сайта за да търся каквото и да е (никът ми там е Angelina - това го казвам за пояснение към някои от бисерите):

“Сигурно си ме помислила за някакъв сексуален Тед Бънди” (за справка Тед Бънди е един от най-известните серийни убийци)

“Искам да ми седнеш на устата”

“za6to ni6to ne gubi6 ot tova samo 6te spe4eli6 edin hubavec” (мъж, който съм отрязала)

“ми то паржо малко лубож после си иджа от самусебеси” (забележете правописа)

“Kak si Angelina, malkata bambina:)”

“gubi6 edni 20 cm.4ao” (чак пък да губя…)

“немога да ти предложа друго освен секс без който няма да искаш да живееш.не съм свободен ,но съм уникален в секса” (и скромен, и скромен!)

“Az ne sym po-malyk ama sym ujasno neopiten, (priznavam si) taka 4e to 6te e vse sy6toto. ” (интересен подход за свалка)

“snimai si bubata i e sloji v saita” (да си снимам кое?!?)

“мога да сготвя палачинки, ако някой ми направи сместа!” (това е първото писмо от тази особа до мен)

“e taka kaji de..:) i kvo tolkova mu modelira6 na tozi sait… ” (аз съм модеРатор)

“neska za 2ri pat ti gledam profila i si mi mn sladka molq da bada izvinen ako go vida o6te nqkolko pati…”

“правиш ли секс вече или си още девствена”

“Leleee ako znaesh samo kak mi se iska da ti vdigna polichkata .. ili po skoro da brykna pod neq bez da q povdigam ..”

“Путе мило, путе сладко я отдай се ти на батко. С алена грава червена да те лизна под корема. Путко, путчице космата лоша ти е миризмата. От кенеф си по-бетер, но си сладка кат’шекер!”

“Ехоооооооо” (пак първо писмо)

” Kazvam se Vladi na 24 sum i 6te se radvam da se zapoznaem!Diskreten,seriozen,opiten,nadaren i vinagi nadurvenIstinski nimfoman!”

“ystroivam li te ili ne?” (ето това е директен човек)

“iska6 li da sa gadeli4kame”

“Искаш ли да разтвориш сърцето и краката си за мен?”

” DA GO DUHASH NA KUBIK” (джентълмени…)

” ми незная очаквам админите на такъв сайт да са загорели застаряващи дебелаци които искат да намерят нещо младо за една нощ”

“******
6 юли 19:45 часа Ама какво му правите на тоз сайт! Тъкмо пишех едно сладникаво писмо на една сладурана и то си отиде… а сега кой ще компенсира труда ми? А ? )
Angelina
8 юли 166 часа Хахаха можеш да обвиниш dok за това - той е създателя на сайта
******
8 юли 16:10 часа Ujasno! A moje li da go obvinia za tova, che vsichki jeni tuk sa taka kiseli i ne iskat da pishat na dobri momcheta kato men A? ”

Това е любимото ми “Zdravei kakvo zna4i tova admin.”

“neka se zapoznaem imam 2 kura”

“7 август 15:33 часа pravi tova koeto ti kazvam i 6e nameri6 1 namira6 macka za moq priqtel 2 pra6ta6 q pri nego 3 te go pravqt 4 az 6e ti kaja kude i koga”

“6te se kasame li ot sex” (първо писмо)

“kak e angi ima li sarbe664eta ela v nas na klimatika” (това писмо са ми го пратили 4 пъти, ама колкото и да се опитвам не мога да схвана кво ме пита този пич)

“Tixo vlizazm v tamnata ti staia,tam be mrak,as izvadix ot djoba si dve malki aromatizirani sveshti4ki i ednata ia zapalix v ediniat krai na staiata a drugata v drugiat,nejna svetlina obgarna tialoto ti,as se priblijih bavno i neiskax da te sabujada a samo da pogalia nejnata ti koja no nemojax da ostoia na iskoshenieto da nete celuna,celuvax te nejno edvam se dopiraxa usnite mi zada nete sabudia” (първо писмо)

“Предлагам ти разходка с “Трабантче”,вечеря в полето-на свещи,а през ноща да ловим риба в малка река до зори”

“Искаш ли да поговорим?” (малко звучи като психотерапевт)

“bih ti izsmukala klitora,kato rohko qjce” (това е от жена)

“kakvo da ti napi6a da mi otgovori6″

“predlagam ti da ne izlezna edna sedmica ot teb”

“*******
22 юни 14:15 часа Да попитам-вас админите с конкурс за красота ли ви избират

Angelina
22 юни 14:16 часа Не - с връзки :D

*******
22 юни 14:21 часа какви връзки-сексуални ;))”

“zdr Angelina kak si kakvo si praika6 mn gotin nick ima6 ima bra4et na 2meseca det se kazva Anjelina”

“Zdravei!Moje li da te pomolq ne6to?Abe napravo te molq bez moje li.Kakvo e opredelenieto ti za umen myj?”

“толкова млада, а вече админ а как разбираш дали някой мъж е “горещ”?”

“kak si moje ada se chatame za ne6o hubavo”

“Hi mnogo si tapa:))”

“kak e havata ima li ima li ?” (всички тези писма са първи)

“…..омръзна ми от бедали в тоя саит баси….толкова ли приличам на обратен ???”

“nqkoi kazval li ti e che prilichash na maq bejanska ” ( )

“Здравей! Казвам се “еди си как”…..
……………………………………………….
С уважение : Еди Си Кой ”

“Здравей Зайче ! Защо да не се опознаем . Пише че с теб имам 100% съвпадък !!! Съдбата ни е отредила да се опознаем и да сме заедно !”

“iskam da naprava s teb eroti4en 4at”

“iamam edno malko vapros4e kam teb i se nadqvam da otgovorish!!ti li si admina?”

“sory no ne moga da pi6a na kirilica.”

“krasavice kajimi kolko pari iskash za dva casa seks.nete obijdam prosto ti inace nemi obrashtash vnimanie”

“Tolkowa mnogo prilichash na gadgeto mi tq e neweroqtna” (…из едно от следващите писма “Тя е много нежна и на 41 има твойта фигура”(за справка аз съм на 20)

“ЗДРАВЕЙ !!! DA SI NAPRAVIM TROIKA !!!
ЗДРАВЕЙ !!!
КАЗВАМ СЕ МИТКО !!!
МНОГО БИХ ЖЕЛАЛ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ !!!
АЗ СЪМ НАДАРЕН , СКРОМЕН , ТОЧЕН , КОРЕКТЕН И ТЪРПЕЛИВ !!!
ДОВЕРИ МИ СЕ !!!
ЩЕ НИ Е ХУБАВО ЗАЕДНО НА ТЕБ И НА МЕН !!!
ИМАМ ХУБАВА ДИГИТАЛНА ВИДЕО КАМЕРА , МОЖЕМ ДА СИ НАПРАВИМ ГОТИНО ФИЛМЧЕ !!!
РОДЕН СЪМ , ЖИВЕЯ И РАБОТЯ В ГРАД СОФИЯ !!!
ЗОДИЯ ОВЕН !!!
СИНИ ОЧИ , КЕСТЕНЯВА ЧУПЛИВА КОСА !!!
ВИСОК СЪМ 178 СМ , ТЕГЛО 64 КГ !!!
НЕЖЕНЕН !!!
МОГА МНОГО ДОБРЕ СЪС :
01 ПЕНИС ( ДЪЛЪГ МИ Е : ДВАДЕСЕТ САНТИМЕТРА , НАЙ - ДЕБЕЛ Е НА ГЛАВИЧКАТА : ДВАНАДЕСЕТ САНТИМЕТРА )
02 ЕЗИК
03 ПРЪСТИ
АЗ МНОГО ОБИЧАМ СЕКСА !!!
АКО МИ ПИШЕШ ТВОЙ Е-МЕЙЛ МОГА ДА ТИ ИЗПРАТЯ СНИМКИ !!!
МОЖЕ ДА СИ РАЗМЕНИМ СНИМКИ !!!
ТВОЯТ GSM ПОЛУЧАВА ЛИ ММS , А ВИДЕО РАЗГОВОР ИМА ЛИ ???
МНОГО БИХ ИСКАЛ ДА ТИ ЧУЯ И ГЛАСЧЕТО !!!
АЗ В МОМЕНТА СЪМ СИ В КЪЩИ И СЪМ СИ :
1 НА МОЯ ДОМАШЕН ТЕЛЕФОН :
02/ *****
2 В ICQ : *********
ЕТО ОЩЕ МОЙ КООРДИНАТИ :
GSM:
****** VIVATEL
****** MTEL
****** GLOBUL
ICQ :
*******
SKYPE :
MITKO*****
Е-МЕЙЛ :
****@abv.bg
ОЧАКВАМ ОБАЖДАНЕ , ПИСМО СЪС СНИМКИ ИЛИ ОТГОВОР ТУК !!!
В ПРОФИЛА МИ ПИШЕ ПОДРОБНОСТИ ЗАЕДНО СЪС СНИМКИ !!!
С НЕТЪРПЕНИЕ ЩЕ ОЧАКВАМ ОТГОВОРА ТИ !!!
МНOГO ВЛАЖНИ ЦЕЛУВКИ НАВСЯКЪДЕ !!!
БЛАГОДАРЯ ТИ !!!
ДО СКОРО !!!
ЧАО !!!”