Икономика на кацата

via Юлиан Попов

Българинът не е идеологичен човек. Това му е една от хубавите черти. Дали защото дълго си е нямал своя държава, дали защото си е нямал проповедници, дали по някаква друга доказана или недоказана причина, но той не се хваща на приказки, които обясняват света с по няколко думи. Българинът е скептичен. Инат. Подозрителен. На моменти го обзема ентусиазъм, след което потъва в още по-дълбок инат и скептицизъм. Националният ентусиазъм може да го превърне в герой на Сливница или на Обединението. Но после подозрителността ще го налегне и ще го сподиря десетилетия.

Та така си живееше българинът, докато не се появи идеологията на кацата. Българинът винаги си е мислил, че някой го краде, но никога не се е давал. Човешката солидарност на българина обикновено се е изразявала в това хората да си помагат да скрият онова, което имат. За да не им го вземат. Миналата седмица Световната банка публикува доклад за производителността на труда в България и наред с другите тревожни и някои обнадеждаващи статистики се мъдреше и една, която казва, че България е страната в Европа с най-много сенчеста заетост - до 30% от БВП. В Португалия е 5%, в Белгия е 3%. Това са хора, които си работят, но само те си знаят, че работят и не плащат данъци. А вероятно и доста от тях взимат и по някой лев социални помощи. В Световната банка вероятно се чудят защо е така. Чудят се, защото не са чели "Андрешко" и не знаят, че го учим в училище и че още от деца сме закърмени с неговата мъдрост. Идеята, че трябва да дадем някъде нещо, ни е чужда. Не само в социалистически смисъл - да дадем на преразпределящата държава, - но и в капиталистически смисъл - да дадем, за да получим нещо обратно. Затова ние си носим двайсетте лева в джоба, за да ги дадем я на полицай, я на някой общински чиновник при нужда. Нямаме доверие на институциите, затова се справяме с тях по частен, не по институционален начин. И не желаем, вероятно с основание, да инвестираме и лев в тях.

Ерата на Андрешко обаче залязва. Това беше ера, в която разчитахме на укриването, на изплъзването и на националната си солидарност в изхитряването на властта. Сега започваме да се обръщаме срещу нея по един далеч по-консолидиран начин. Започваме организирано да си искаме своето. Шофьорите поискаха и получиха. Сега учителите искат. Удвояване на заплатите. Едно от основанията им е, че не може учител да получава по-малко от шофьор (както е впрочем в Англия). Дали ще получат или не е отделен въпрос. Те обаче са решили, че трябва организирано да искат много. Когато кандидат-кметове заговорят за изборите, те говорят за структурни фондове, за усвояване на пари, за умението да пишем проекти и за всички тези вариации на тема - има едни пари на едно място, да ги вземем. Не говорят как ще стимулират малкия бизнес, какво могат да направят за образованието на града си, как ще повишат квалификацията на гражданите или как ще инвестират в здравни грижи.

Българинът винаги е имал нагласата на бедняк. Но на бедняк в бедна държава. Сега внезапно в сърцата ни запламтя страстта на бедняк в богата държава. И дори в богат континент. Години наред вече данъчните приходи надхвърлят очакваното. Правителството (не специално това правителство) все не успява да похарчи парите си или поне създава усещането, че не може да намери достатъчно неща, за които да ги изхарчи. Но продължава да събира. Това е типичен манталитет на бедняка. Когато беднякът се окаже с пари, той или се стиска, или прахосва. Инвестирането някак му убягва като вариант. В тази среда бързо започна да се формира идеологията на кацата. Тя е много различна от разни други идеологии, които се въртяха наоколо, но които никога не сме споделяли наистина. Например комунистическата идеология, според която всички трябва да работят много и всички трябва да получават по малко и по равно. Или примитивно капиталистическата идеология, според която кой каквото си изработи, си е за него, но поне със заработеното ще създаде няколко работни места. Сега иззад ъглите на централните софийски улици се появява и зелена идеология, според която всички трябва да ходят със сандали на бос крак, да пият вода по цял ден, да не използват пластмасови шишета и да стоят на тъмно. Тези идеологии обаче няма да се прихванат на българска почва. Още Захари Стоянов беше забелязал, че на българска почва не виреят идеологии. И независимо от посредствения отговор на Димитър Благоев за почвата и за социализма, неидеологичността на българина някак продължаваше да тържествува. До неотдавна. Идеята за кацата обаче упорито да се превръща в идеология. ДПС например усети отрано тази нагласа в страната и спечели много от далновидността си. Не говоря за пари, а за гласове и респект. Днес ДПС е уважавана от някои партия, не защото защитава правата и свободите на малцинствата, а защото прозря идеологическия прилив, който залива страната. ДПС стана защитник и представител на хората, които очакват пълната каца. И се разгърна като организация, водена от посланието "Пари има". Кацата обаче завладява всички политически сили. Така наречените десни партии например започнаха да се надпреварват в това да измислят как могат да се намерят пари за учителите. Нагласата "има едни пари, къде да ги сложим, за да стане образованието на децата ни по-добро" ни е чужда. Тези, които настояват делът на държавните разходи за образование да стане 5% от БВП, често мислят по същия начин - искаме по-голяма каца. Или по-дълбока. Но какво точно трябва да се направи с тези пари или дори с парите, които сега се въртят в образованието, не е съвсем ясно и не представлява особен интерес. Всъщност учителите за това стачкуват - защото за 18 години никой не успя да формулира някаква що-годе убедителна образователна политика, около която да се водят и разговорите за стандарти на образованието, за размер на класовете, за индивидуалните грижи за деца с дислексия или аутизъм, за спорта в училище, за квалификацията на учителите. И, разбира се, за заплатите на учителите. Те не стачкуват, защото заплатите им са ниски. (Не очаквам, че някой ще ми повярва.)

Разликата между социализма и кацата е, че социалистическата идеология предполага производство. Кацата не предполага. Кацата предполага наличие. Тя е непрозрачна и дълбока и в нея има повече, отколкото съзнанието на бедния човек може да си представи. Което значи, че кацата е свързана с идеята за неизчерпаемост. Тази неизчерпаемост може дори да се изрази математически: ако тази година всички гребнат два пъти повече от миналата, в кацата ще има нещо и за догодина.

Подобна нагласа не е нова за нас. Тя е закодирана в нашето съзнание и само чакаше момент, в който да разцъфне с цялата си идеологическа всеобхватност. Ние винаги сме били заобиколени от непродуктивно изобилие. Затваряме повече буркани с домати, отколкото можем да изядем за една година. Готвим повече, отколкото ще изядем на обяд. И винаги оправдаваме това си поведение с израза: "Абе да има." Правим повече вино, отколкото можем да изпием. Варим повече ракия, отколкото ще изпием. Имаме повече стаи в къщите си, отколкото използваме. Целта на заможния селянин винаги е била да има седем стаи със седем цветни телевизора и да живее в кухнята. Изобилието винаги е било част от нашия живот. Разликата между бедния и богатия у нас е, че бедният мечтае за непродуктивно изобилие, а богатият го е постигнал. Превръщането на това изобилие обаче в работещ капитал е извън сетивата ни. Ние нямаме инвестиционен манталитет. Трупаме, за да има, а не за да вложим натрупаното някъде. На английски думата capital се използва за всичко, което би могло да бъде капитал. Къщата е капитал, спестяванията си наричаш капитал, дори бижутата наследени от баба ти, може да наречеш капитал. Във всекидневния български език за подобно притежание се използват два израза : "нещо за зимата" и "нещо за децата". Или обобщаващото "да има".

Икономиката на кацата не предполага замисляне за отвъд следващата зима. Тя работи в нашето съзнание почти както аграрния цикъл на туршията. Важното е да изкараме зимата. После ще дойде лято, ще има нова реколта. А ако няма - божа работа. Ние не можем да направим нищо. Съдбата е в божи ръце. Не случайно половината българска литература е за сушата и за градушката. Половината американска и английска литература е за пари.

Правителството намали данъците. И под влиянието на отделни чуждестранно мислещи хора би ги намалило още. Малко хора се въодушевяват от тези намаления, защото ние не схващаме как намаляването на данъците, които плащаме, ако искаме, допринасят за непродуктивната препълненост на кацата. Разбира се, ниските данъци ни радват, защото "ония" ще крадат по-малко. Но това че ниските данъци ще прехвърлят отговорността за инвестиции от държавата в ръцете на по-разумния индивид, някак ни убягва.

Лошото е, че Европейският съюз, който играе толкова положителна роля в дисциплинирането на държавата ни, само подпомага развитието на идеологията на кацата и превръщането на нейните мазни ръбове в икономически хоризонт на бедния в продължение на много векове българин. Ние така и виждаме Европейския съюз. Като каца.