2/ Пешо

via estranged's privacy



Пешо беше мой съученик. Живееше в къща със страшно куче. Бяхме на по 10 години, малко след краха на комунизма. Аз нямах никакъв достъп до нещата, до които той имаше достъп (видео) така че в повечето случаи дори не разбирах за какво точно говори.

Запомнил съм две негови съчинения.
В първото задачата ни беше да напишем приказка, чието действие да се развива в гората. Ето какво написа Пешо:

РАЗХОДКА
Брус Лий и Рамбо се разхождали в гората.

Срещнал ги Бъд Спенсър.
Но те му се нахвърлили и го победили.

После ги срещнала една нинджа.
Но те й се нахвърлили и я победили.

След това ги срещнал цял отряд нинджи!
Но те им се нахвърлили и ги победили.

И така, Брус Лий и Рамбо си се разхождаха в гората, и Никой не ги побеждаваше.


Един ден, аз, Пешо и Сашо се шляехме по улиците на Божурище. Пешо каза замечтано:

- А представяте ли си, България да беше във война.
- България във война? Но това може да ни унищожи. - казах аз.
- Е, добре де. - размисли Пешо - Не България. Само Божурище да беше във война.
Настъпи мълчание.
На България й се размина, но това, че кръгът се стесни точно около нашия град, някак не вдъхваше оптимизъм.
- Ще си направя укритие - продължаваше Пешо. - и ще ги издебвам и ще...
- Хм, Пешо... - забеляза Сашо - Ако Божурище е във война, теб ще те стрелят и ще те убиват.
- Е, нищо. - ухили се Пешо - И аз ще стрелям, и аз ще ги убивам...

Втората ни задача беше след като бяхме чели историите на Джонатан Суифт в часа по "Чета Книга" (Сендова система...). Трябваше да напишем съчинение, озаглавено "В страната на лилипутите". Момичетата се бяха постарали с дълги истории от по няколко странички. Дойде редът на Пешо.

- Отидох в страната на лилипутите. - започна да чете Пешо. - А отвътре като ме погнаха... Подгониха ме кой с к'вото намери - гребла, вили, търнокопи, лопати...
- Браво, браво, Пешо, много интересно! - заинтригува се учителката.
- И така аз си отидох от тази страна. - завърши доволно той.

3/ Акция срещу пилеенето на време

via Linnah

Днешно време човечеството много се е загрижило за ресурсите - пестете тока, водата, намалете парното, рециклирайте и т.н. Като една своеобразна богата и отегчена Опра, която е била изпреварена в избора на ресурс (или както по-често се случва смъртоносна болест), аз реших да си заплюя времето и да bitch-вам за него. Как ми дойде тая гениална идея ли? Еми ето сега ще ви кажа.

Бях на зъболекар днес (нямам кариеси! ХА-ХА-ХА!!!) и докато чаках да остържат човека преди мен, съгреших отваряйки сложения до мен Космополитан. Пишеше какво да правим, ако ни сърбят зърната или са се вдлъбнали навътре и кои са 5-те начина да разберем: а) че връзката ни е кофти; б) как да бъдем кучка, но не прекалено; в) как да се предпазим от вируси и бременност (честно, мислех, че са я минали тая тема по-рано) и разни съвети за обличане, които тенденциозно пропуснах. Освен че цялото списание прилича на “relationships for dummies”, се замислих и как на мен изобщо не ми хрумва да проверявам регулярно дали зърната ми са се вдлъбнали. Ама изобщо. И защо така, ще попитате вие? Ами защото не се чудя какво да правя по цял ден.

Също от известно време си мисля за феминистките. Ехоооо, 21 век е, на никой не му пука вече! Ако се чувстваш дискриминирана на работа, то най-вероятно е, защото си яко тъпа или некадърна. Аз бачкам в сектор с малък брой жени и прекрасно се разбирам с колегите. Била съм дискриминирана единствено защото съм завършила психология, а не нещо IT-related И то от Сименс, които са всеизвестни тъпаци. Също така трениром бокс и съм ходила в доста гнусни зали, където никой не ми е правил проблем и не ми се е подигравал задето съм от женски пол. Ама вие знаете ли, че може би просто ви е останало твърде много свободно време, за да се сетите за тея неща? Точно оня ден Зипи разправяше как чел в блога на някоя от феминистките колко възмутени били, че бебета от мъжки пол се продават на по-висока цена от тея от женски. Ужас!!!

Затова предлагам да създадем кампания срещу пилеенето на време, драги мои читатели! И ще бъдем също толкова досадни, колкото еколозите, феминистките и всички, които се изредиха да пишат за газта, сякаш с това променят нещо. Ще си имаме и някакво лого или ще си слагаме кръгчета пред името в icq или недайсибоже skype. Възнамерявам да пропагандираме полезни дейности като четене на недебилна литература, посещаване на образователни курсове, вършене на домакинска и друга работа, спортуване (фигура не се прави с диети, а със спорт, вие мързеливи тъпоумни плужеци), забрана на повечето блогове, на телевизията и булевардната публицистика…ъъъ ок, 90% от публицистиката, на стоенето по 4 часа на кафе и чуруликане за глупости и други безсмислени времегубещи дейности. Но спокойно, ще ви се падат по 2 часа на ден гледане на филми или сериали Без колежански комедии, разбира се.

О да, и понеже аз ценя времето си, ако мислите нещо да ме убеждавате в идеите на еколозите, феминистите или някоя друга паплач, мерсииии, но НЕ МИ ПУКА!

4/ Какво правя тук

via Eden

„Какво правя тук” това се питам от както влязох в РУ (Русенски Университе).Просто нямам думи , нивото на колегите е много ниско , за преподавателите няма да говоря.

„Блаженни са вярващите” – да просто няма начин да не си повярваш ,че минеш ли веднъж през ужаса на Физиката , Полупроводници , Цифрова няма ............ просто няма начин ............. ти вече толкова много знаеш.И така се навръзват изпит след изпит , сесия след сесия и накрая ...... имаш диплома която никой няма да погледне.

И ти се оказваш пак някъде там в празното пространство. Дамм това се случва с малкото нормални студенти в Русе.И така момчето стабилно възпитано в послушание и разбира се вяра ,че това което прави не е на вятъра си намира някоя идиотка работица и продължава напред. Какво следва след това ..........ами нищо .Какво може да се очаква от едно послушно момче.

5/ Бургас, морето и неговите трудови хора

via Peshovizmi

Откъс от един сайт: жк."Меден рудник" е само за хора с level 123041251 и нагоре. Обитаван е от тъмните сили. Там всички са зомбита. Комплексът е свързан само с един автобус(211) или както му викат повечето маняци "Двеста и осъзнай се",който пътува между измеренията преди да ви остави там. НЯМАТЕ РАБОТА ТАМ! Не ходете там! Ще умрете.Зоните в Меден Рудник са две : селото и комплекса като и двете са еднакво опасни..НЕ ХОДЕТЕ ТАМ...видите ли човек с АДИДАС късно е ,вече ви е видял, НЕ го гледайте в очите(Гледайте го в очите)в сила е принципа "Защо си с шапка,Защо си без шапка"...не бягайте по-лошо става...реплики от вида (АЗ ПОЗНАВАМ....)не вършат работа...не се качвайте на тамошните машини на времето наречени тролеи - вероятността да останете живи е по-голяма сред батките отколкото в това превозно средство.НЕ сте ли от Меден Рудник не ходете на дискотека "ФЛИРТ"..дори и с хладно оръжие...защото всички там са нинджи.Поради тези особености,кварталът е с визов режим,като визите се отпускат от Общината,която се намира до "Часовника". И въпреки всичко...сигурни ли сте,че искате да отиде там?

Всички бисери и повече любопитни, и опасни подробности за живота, престояването и оцеляването в Бургас на http://www.bourgas.tk/

PS: И докато ровех по темата се натъкнах на новината, че някой разбил коледната къщичка в "Меден рудник" и си вкарал легло там.

6/ Танковете да дойдат!

viа Черна станция



Спомняте ли се любимата мантра на българските комунисти от началото на промените? "Мирен преход, мирен преход, мирен преход". Така упорито я повтаряха, че дори в съзнанието ми на невръстно хлапе от онова време се е просмукала. Тогава си го представях "мирния преход", като някаква разходка в парка. Детска му работа. Обаче май съм бил близо до истината. Пратиха ни другарите да се разхождаме за зелен хайвер, като междувременно си уредиха благоденствието в условията на "митингова демокрация"(по класика Живков). Като имаме предвид комунистическото верую, че властта се взема и дава само с кръв, не е трудно да се досетим в чии ръце си седи и до днес.


И понеже, както във всяка игра, и в играта на демокрация ти трябват поне двама, създадоха си "опозиция". Онези "опозиционери" от началото на 90-те отдавна ги разкрихме. Автентичните антикомунисти и политзатворници бяха майсторски изолирани от процесите и на тяхо място спуснаха хора, като Желю, Берон, Ал. Каракачанов, Румен Воденичаров, Доган и останалите марионетки. Един от тези, Петко Симеонов, и до днес обича да се хвали, какъв огромен успех за българското общество е, че на 14 декември 1989 г. не се достигнало до "румънски вариант". А успехът всъщност е на БКП, защото една кървава раздяла с режима, щеше да провали реализацията на плана им за трансформация на властта в условията на нов световен ред. Това беше цената, която се налагаше да платим, за да има справедлива разплата с комунистическата върхушка, за да се въведе лустрация, да бъдат отворени всички досиета преди ген. Семерджиев да започне да ги унищожава, да се спре източването на капитали, а Луканов и Огнян Дойнов да си платят за гяволъка. Защото безплатен обяд наистина няма, камо ли безплатна свобода. Този урок го мъчим от Априлското въстание и още не можем да го научим.



Втората историческа възможност бе 10 януари 1997 г. Тогава сякаш кукловодите за миг бяха изтървали пиесата от контрол и трябваше още съвсем малко, за да отвоюваме радикални промени. БСП щеше да замине в историята, ако Иван Костов не я беше спасил. Да, именно той, защото Николай Добрев просто не беше в положение да диктува условия. Двамата договориха политическото оцеляване на Партията, срещу прехвърляне на властта в ръцете на опозицията. И въпреки всичко, реформите се отприщиха благодарение на гражданския бунт от зимата на 97-ма. Дори потиснатия почти в зародиш гняв на хората, изтласка страната нагоре и ни ориентира в принцпно правилната посока. Ако си бяхме спестили и това услие, спокойно се превръщхме в черната дупка на Балканите. Сега скатавайки се, сме на път да се превърнем в черната дупка на ЕС.

Замислих се по въпроса покрай събитията в Гърция през последната седмица и повръхностните анализи на повечето български медии. Наблегна се на формалния повод за размириците (убийството на момчето в Атина), а не на огромните политически и социални проблеми там, доста сходни с нашите.



След краха на режима на полковниците, практически Гърция се управлява от два семейно-олигархични клана - Папандреу (левите ПАСОК) и Караманлис (десните "Нова демокрация), които се редуват безалтернативно във властта вече близо 35 г. Резултатът от цялата схема е, че едва с приемането на България и Румъния и след 26 г. членство, гърците доживяха да не са най-бедни в Европейския съюз. Ние пък трябва да сме доволни, че благодарение на крадливите им политици, Брюксел въведе строгия контрол над фондовете, който имаме днес.
Казано с думи прости - именно неприемливто за мнозинството гърци статукво доведе до избухване на размириците. Бунтовниците там за съжаление допускат една фатална грешка, присъща на анархистите - действат твърде стихийно и губят обществената подкрепа. Безогледното опустошаване на магазини, заведения и автомобили, отчужди средната класа от каузата, а без нейната съпричастност радикални промени са немислими. Ако атаките бяха съсредоточени основно върху партийните централи и прилежащия им медиен и финансов слугинаж, знакът щеше да бъде разчетен от по-широки обществени слоеве.
Изводът за мен е следния. Има страни по света, където развитието и задълбочаването на демократинчия процес върви сравнително гладко поради ред причини, които са тема на отделен разговор. България, за съжаление, не е измежду тях. Гърция също, бих добавил и Италия. Типичните за нас лоши политически практики, водещи до високи нива на корупция, липса на върховенство на закона и ниски темпове на развитие, са способни да задушат и "опитомят" народовластието и контрола над политическата класа. Липсата на реална демокрация и контрол над властниците от своя страна стимулира негативните явления, като по този начин се затваря кръга. Изходът е именно в гражданския бунт, който периодично да "отпушва" системата и да връща топката в ръцете на народа.

7/ Телефонните измамници атакуват

via Municeps

Капитан Христов от не-знам-си-кое районно се обажда в туристическа фирма и казва, че спешно им трябва преводач, защото някакъв чужденец е задържан и има нужда от превод. Знае имената на шефа и работещите във фирмата.

От фирмата се обаждат на свой сътрудник, молят го веднага да поеме ангажимента.

На сътрудника се обаждат последователно “капитанът” и “адвокат” на задържания, става дума за добър хонорар, уговарят си среща на спирка: “полицейската кола всеки момент ще пристигне да ви вземе”. Минават 20 минути, ново позвъняване на “капитана”: “За да не губим време, моля ви, купете 2 ваучера за GSM по 20 лв. за арестанта, то не е редно, ама той ще ви ги плати.”

След още няколко минути – ново позвъняване: “Не е удобно пред колегите, затова, ако обичате, издиктувайте ми номерата на ваучерите, и му купете едни цигари.”

И човекът, яко вплетен в приказките за полицията, пострадалия човек, който има нужда от помощ, и хонорара, послушно диктува.

Приключва разговора и си казва: “Тия бяха мошеници и аз съм тъпак!” И не може да си обясни защо се е поддал на това прозрачно шмекеруване.

Ами защото нормален човек не може да си представи, че за 40 лв. някой ще се прави на такава маймуна. Или това е някакъв авангардистки хепънинг на освободени умове?

8/ Три причини защо боклукът в София е полезен

via Минималист мегаломан

Боклукът в София прелива и никой не идва да го изчисти. Навсякъде е пълно с гигантски купчини смет и препълнени тенекиени контейнери които зеят отворени и чакат следващият ураган да мине и да разпилее сметта им, посипвайки я като конфети из малкото останали чисти части на града. Столицата ни отдавна не прилича на град, а на гигантско децентрализирано бунище. Въпрос на време е преди някой да му драсне клечката и да го подпали като мръсно сметище пълно със стари гуми от трактори, счупени клозетни чинии, кубични мегатонове със сурови лайна и кухненски отпадъци.

Докато за повечето хора боклукът е проблем, за мен е предимство. Ето защо:

1. Боклукът привлича богата гама от градски и екзотични животни в търсене на храна, вода и партньор за чифтосване. Като едно малко Серенгети, градът гъмжи от див живот, процъфтяващ във всичките си видове и форми, множащ се и развиващ се в собствената си локална екосистема. Диви кучета, котки, плъхове, порове, гризачи и влечуги от всички видове и породи бродят, събират се на глутници и виреят изцяло благодарение на софийският боклук.

За какво ни е Animal Planet като имаме живо копие на амазонската джунгла в задния си двор? Докато по телевизията дават скучни предавания, като например Хюстънски полицаи спасяват котенце заклещило се на дърво, ние Софиянци от балкона си можем първа ръка да наблюдаваме истинският развой на дивия живот: Двама мъжкари се бият за водач на стадото. Млада майка рови из боклука, търси огризки и остатъци от баница за да занесе на новородените си кутрета. Хорди плъхове мигрират към нова кофа за смет, тъй като са изчерпали ресурсите на старата. И когато слънцето залезе а мракът погълне софийската савана, настъпва танцът на любовта и тогава ставаме свидетели на вълшебството на зачатието и създаването на нов живот.

Мнозина от нас не осъзнават, но икономическият подем в България през последните четири години предимно се дължи на градски туризъм, и само в малки части на инвестициите в недвижими имоти.



2. Сметта също изпълнява функцията на териториален разпределител на блага и материали. Това което за едни е боклук, за други е новогодишен подарък. Представители на всички социални слоеве и поколения се редят на опашка да ровят из кофите пришпорени от наближаващите празници. За разлика от всичко друго, снабдяването с боклук е отлично решено в Столицата чрез прекрасно развита инфраструктура. Защо му е на някой да ходи чак до Метро, като във всеки квартал, включително и в идеалния център на София ще намери хиляди пунктове с боклук за ровене?


Маркетингови проучвания показват, че софиянци предпочитат кварталното бунище пред големите Евопейски мегамаркети.

3. Боклукът се явява като неволен разпределител на урбанизацията и имиграцията. Отварянето на вратите на България към гражданите на ЕС и въвеждането на безвизов режим за американците се оказа нож с две остриета. Пълчища чужденци нахлуха в Родината ни с намерение на учат, работят и останат безсрочно на територията на страната. Слава на Боклука, това никога не се превърна в сериозен проблем, защото повечето от пришълците не разбраха положителната социална функция на Бунище София и си тръгнаха като опарени, мислейки че градът е просто такъв – сив, грозен и мръсен.



Заради горните три причини, аз твърдя че боклукът в София е не само полезен но е и съществено важен за нас Софиянци. Не трябва да се гневим срещу него, а да го приемем и увеличаваме. Аз от известно време насам хвърлям всички отпадъци директно през прозореца. Пробвайте и вие!