via Бойо
Според Аристотел олигархията – тоест управлението на богатите, е лошо, защото води към хаоса на демокрацията. В посткомунистическа България е точно обратното – тук хаосът на демокрацията се втвърдява постепенно и се превръща в олигархия.
Приватизирани армии в Ирак, или дъждовна вода, за която боливийските селяни трябва да плащат данъци. Това вече си го знаем, но и България дава своя скромен принос в общата приватизационна вълна. Страната ни се опитва да приватизира местните избори. Още от 2003 г. предлагаме бизнес партии, които обикновено се събуждат за живот точно преди кметски избори. И в повечето случаи това се случва в близост до туристическите курорти, където строителството е особено бурно, се казва в материал на Tageszeitung, чийто автор е професорът по културна антропология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” Ивайло Дичев.
За да разберем по-добре дейността на тези бизнес партии, нека си припомним следното: основната работа на общинските съвети след т. нар. преход е приватизацията на обществена собственост и не на последно място – на обществени парцели. От предприемаческа гледна точка естествено е много ценно да имаш непосредствено влияние върху решенията на съветниците. Най-добре ще е, ако самият бизнесмен седи в залата на съвета и сам дава залъци в устата на собствената си фирма – това пести доста пари за подкупи…
Междувременно такива бизнес партии се появиха и в по-големите градове. И така, радикалната приватизация на политиката напусна провинцията и се пренесе в урбанистичните центрове. Защото и тук цената на парцелите е висока, а регулацията – строга, което от своя страна изстрелва сумите за подкупи във висините. Доста по-евтино излиза да си създадеш собствена партия, отколкото редовно да спонсорираш политическите представители.
Най-важното в новите формирования са имената, и те слагат край на традиционния политически етикет. Вместо да се делят на “леви” и “десни”, или на “консервативни” и “либерални”, те предлагат на гражданите едно по-скоро поетическо название. Каква трябва да е алтернативата на едно политическо движение, наречено “Инициатива Черно море”. Може би – “Планина”?
А какво да кажем за политическото формирование с името “Преди”, която е създадена от вероятно най-богатия българин в момента – Христо Ковачки. Тази партия винаги е там, където има икономически интереси. Строителната компания Планекс във Варна също си спретна собствена партия – “Глас”. С други думи: всеки частен интерес може да се превърне в политически проект. Какво огромно предизвикателство за класическата демокрация – да дадем на всеки милионер партия.
Tuesday, October 16, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment