55/ Освирепяхме ей...

via My life is a struggle

Мдам точно за това ми се иска да драсна някой ред. Вървя по улиците и гледам хората едни мрачни и сиви, интересуващи се как да стигнат от точка А до точка Б... вторачени в себе си и в собствените си проблеми. Вечно нямащи време което да отделят на хората около тях, подяволите те нямат време дори да се порадват на градския шум. С това нямане на време да свършат елементарни неща, като да се прозенат дълбоко рано сутрин, като че ли хората озлобяха.

Не знам какво е това уж гледат себе си и в същия момент те прецакват, като че ли поговорката "Не е важно на мен да ми е добре, а на вуте да му е зле" отразява напълно днешната действителност. Тъжен е фактът, че не само освирепяхме, но и започнахме да крадем - всеки гледа да придърпа канчето на другия към себе си. Ето на отиваш с най - добрите намерения да работиш за да оцеляваш, а те хората или няма да ти платят, или ще те набутат и ще те накарат ти да им плащаш, или ще те изгонят защото си им неудобен.

В същия ред е и за приятелите - уж ги имаш много, когато си по кръчмите масата около теб е претъпкана, но когато изпаднеш в ямата, няма кой да ти подаде ръка и да те измъкне. Ще ми се да не бяхме такива гадни копелета, но нейсе, ще продължаваме да бъдем същите злобни крадци.