крача в жегата на обяд с черни кецове и къса рокля, купувам ненужни дрехи и пея с продавача колко сме лежерни особено в неделя сутрин с faith no more, а отсреща сградата на НАТО стои неподвижна и гореща с пазачи и умни глави, които мислят как да спасят света с още оръжия.
изскачам навън от гаража и тичам към офиса, а входът е запречен с колелета и за ужас на веско и на ивайло, а може би дори никога повече да не съм им приятелка и утре да не ме вземат на онова парти, им казвам "мразя колелета", което не е съвсем цялата истина, защото не ги мразя истински, а просто ме е страх от тях, защото като малка........ няма значение - вече е твърде късно, те са на обяд, а аз се спъвам в едното, падам връз другото, а третото се подпира на вратата и закъснявам, и тичам, и днес е един страхотен петъчен ден, в който се омъжвам за тв звезда с чувство за хумор, имам покана за нестандартно трийсетминутно музикално събитие и се преглеждам при трети очен експерт с цел отлагане на това, което е неизбежно - срязването на окото. чао
No comments:
Post a Comment