62/ RSS-ване

via |Inaccessibility|`

В общи линии не съм напълно наясно с цялата идея, но пък не малко са тези, които следят собствения си рейтинг в интернет. Подобно на Петър Стойков, участващ в едно състезание по зарибяване. Не че нещо, но ми се струва малко глупаво да се превръща в самоцел - това, колкото се може повече да популяризираш собствения си блог. Защото известността в блог пространството до известна степен променя това, което авторът мисли да напише в него. А не винаги това си заслужава. И не само това...

Има блогове, които са свели до минимум възможността за контакт с четящите. Пример до скоро беше журнала на Иван Гинев (докато не въведе опцията си за коментиране) - един стилно построен блог със сравнително малко месечни постове (средно ок. 5). Интересен е по начина на излагане и със сигурност понеже е ненатрапващо ангажиращ, нито по обществено-социален начин, нито по твърде личен, има не малко посетители.

Което не може да се каже за блоговете, фокусирани върху самия автор или т.н. лични дневници. Доста от тях станаха недостъпни за "случайните читатели" и се затвориха за определен кръг хора, дори и да има някакъв интерес към тях. Всъщност не съм убеден каква е ползата от такъв тип блог, понеже рано или късно и малкото четящи загубват интерес. Но и без да е наложено подобно ограничение, интересът към твърде лични блогове е нещо относително. В крайна сметка редовните читатели не харесват самия блог, а автора му и не винаги информацията в него има някакво значение за тях.

Съвсем друг е случаят с блоговете от типа на Полетът на костенурката, чиито автори изстрелват в интернет почти всеки ден по няколко поста, някои от които обстоятелствени и пространни. Тази свръх-продуктивност от страна на авторите изисква поне толкова внимание от страна на редовните читатели, което в интерес на истината е твърде ангажиращо. Освен това, разбираемо е, че сред толкова много публикации, процентът ще е по-нисък на онези, които ще са действително интересни и полезни на редовния посетител или на случайния такъв. Може би те разсчитат на информационния поток, който като такъв да привлече повече читатели. И това се случва...

Ако един блог има повече претенцията да е социално ангажиран, и тогава броят на читателите изведнъж нараства. Пример за това е Наблюдател, издаван от Симион Патеев. Такъв тип блогове обикновено имат средно количество постове на месец, което предполага не толкова ангажиращо следене за тяхното излизане и внимание за тяхното четене. Същевременно информацията се старае да бъде актуална и концентрирана, без много лични оттенъци. Ето защо рейтингът им е висок.

От известно време насам съм насочил усилията си и моят блог да бъде по-социален и по-малко личен, една тенденция, която забелязах като прочитах по-старите си постове. Иначе, разбира се, има смисъл в това да споделиш блога си, но все ми се струва, че съдържанието му е нещото, изискващо акцент в усилията на авторите им...