79/ Ефемизми

via Никола

“Ние не вярваме в нищо, Лебовски, в нищо! И утре ще се върнем да ти клъцнем Джонсъна!” Така е заплашен главния герой в “Големия Лебовски”. Абсурдът, разбира се, е че престъпник с вид на неонацист използва екзотичен ефемизъм вместо dick.

Ефемизъм е заместване на дума с неутрален израз, когато оригиналът създава неудобство. Такива заместители възникват естествено като спасение от табутата. Средновековните порядки са превърнали половите органи в нещо неприлично и джонсънът е бил наречен кур, от славянската дума за петел. По-късно сексът се е превърнал в чукане, хората са зарязали кенефа и са започнали да ходят до тоалетна, макар и не за да оправят тоалета си. От уважение към близките, за умрелите казваме, че са починали.

За да замаскират действията си, някои организации измислят невероятни думи: полицията не бие, тя респектира. На война никой не убива другар, но пък жертвите на приятелски огън са много. Когато служител на фирмата направи голяма издънка, действията му се описват като ill-advised, прехвърляйки отговорността на анонимен лош съветник. Много ефемизми имат за цел да пазят нечие достойнство: Така хомосексуалните са наречени гей (весел), черните- афроамериканци*, чужденците в американските университети - международни студенти**. Българските офиси наемат хигиенисти, вместо чистачи.

Проблемът с ефемизмите е, че се износват. Думата кур отдавна е станала неприлична. В Америка вече няма тоалетни, а стаи за почивка (restroom). Когато прикрива табу, всеки ефемизъм върши работа за кратко преди сам да стане неприемлив. На английски хората с увреждания са получавали ново име на всеки двайсет години: lame, crippled, handicapped, disabled, physically challenged, differently abled. Драмата е, че хората няма да оздравеят независимо как ги наричаме, а и в някаква степен “различно надарени” е обидно подценяване на проблема. Прекалено деликатният избор на думи води до опасни ситуации. Например родители които не са разбрали, че детето им страда от тежка болест, тъй като политически коректното й название я омаловажава.

Харвардският професор Стивън Пинкер нарича този процес на износване euphemism treadmill. Пинкер показва, че надеждата да се изкорени дискриминацията чрез подмяна на речника е напразна. Днес много американски тийнейджъри казват “This is gay” вместо “Това е глупаво” и ‘My sister is retarded” вместо “Сестра ми е тъпа”. Професорът цитира и други примери: кметството в Бостън забраняват употребата на думата малцинство, тъй като тя обижда представителите на, хм, малцинствата. Това обаче не прави арменците в града мнозинство, нито променя отношението към тях. Според Пинкер, ще можем да сме сигурни, че дискриминацията е изчезнала, когато наименованията на различни малцинства останат стабилни.

Дотогава езикът ще намира начин да преодолява забраните. Някои неща, разбира се, никога няма да се променят: смущението от истинското предназначение на тоалетната ще произвежда все по-абсурдни наименования, когато някой направи нещо глупаво, ще бъде наричан идиот, а джонсънът ще продължават да получават по стотина нови имена дневно.