Днес Дневник пусна статията ми за избирателната система. С две думи идеята и е, че не в системата е проблемът. Проблемът е в начинът, по който се прави политика. Все пак системата си е система. Или по-скоро процедура. Защото тук става дума по-скоро за процедура, отколкото за система.
Та въвеждането на мажоритарна, или полумажоритарна процедура е добре да се съобрази с поне още две неща:1. Всяка мажоритарна система облагодетелства големите партии и подлива вода на малките. При една чисто мажоритарна система е теоретично възможно една партия, която има 49% гласовете да не вземе и едно място в парламента. Това е само на теория, но пак е показателно. Ако в една страна има традиционно развит двуполюсен модел, тогава мажоратарната система осигурява достатъчен избор, за да не се наранява демокрацията. Така е в САЩ, така е във Великобритания, където други партии освен основните трудно могат да припарят. В България, където има само една стабилна голяма партия, БСП, твърде възможно е балансът на демократичният избор да пострада.
2. Основната полза от мажоритарните избори е стабилността на политическата система. След като България за трети пореден път има правителство, което ще изкара пълен мандат, не е много ясно защо точно сега и е необходим мажоритарен елемент в избирателната система.
No comments:
Post a Comment