74/ Задник онлайн

via Христофор Караджов@sega.bg

"Прави ли ни Гугъл глупави?" - крещи сп. "Атлантик мънтли" (http://www.theatlantic.com) от последната си корица. Уважавам априори изданието, което излиза непрекъснато от 1857 г. насам. Но когато видях този брой, отначало сметнах, че редакторите някак си са пуснали кьорфишек с бомбастично заглавие и малко мисъл.

Материалът (Is Google Making Us Stupid? What Internet is doing to our brains) обаче напълно си заслужава четенето. Статията е достъпна безплатно на сайта на списанието, затова препоръчвам да отидете директно при източника. Някои моменти в нея ме накараха да се замисля и искам да ги споделя с вас.

Авторът Никълъс Кар твърди, че огромният обем информация, достъпен днес за всеки, който има компютър, връзка с интернет, елементарна грамотност на английски - дори това вече не е задължително - и достатъчно желание, започва да

променя механизмите на човешкото мислене

Да, четете правилно - самият ни начин на мислене се променя само защото имаме тази огромна библиотека на разположение. Хората, казва Кар, все по-малко се задълбочават в текстовете и вместо това скачат от едно нещо на друго.

Мисленето ни става все по-афористично, писането - телеграфно, а търсенето на информация - съкратено, нетърпеливо. Дълбокото зачитане в някакъв текст става трудно, защото имаме огромно разнообразие от материали, които ни разсейват непрекъснато. Освен това бързината и техническата лекота на съвременната комуникация започват да се отразяват върху формата и съдържанието й. Имаме все по-малко желание да се задълбочаваме в нещо, което можем да приключим бързо-бързо.

Подобни песимистични наблюдения не са от вчера. Кар дава интересен пример с Ницше, който променил стила си към по-пестелив и сбит, когато към края на живота си спрял да пише на ръка и започнал да чука по клавишите на пишеща машина. Не съм специалист по темата, въпреки че преди години издържах с "отличен" (от втори опит) изпита си по немска класическа естетика при професор Исак Паси. Но съм съгласен, че писането на ръка е доста по-различно усещане от пишещата машина и съвсем далеч от създаването на текст с компютър, където триенето не е проблем изобщо. Аз чаткам по клавишите доста по-бързо, отколкото мога да наредя нещо, подлежащо на разчитане с химикалката си, но пък ми се струва, че точно заради това ръкописът е доста по-дисциплиниращо упражнение от компютърописа.

Когато започвах да правя дисертация преди десетина години, ми се налагаше да влача килограми книги и научни списания от библиотеката, да изчитам всичко от игла до конец и да изписвам нужните препратки една по една. Сега всичко това ми е достъпно онлайн, мога да копирам нещата директно и май четенето ми наистина е станало по-повърхностно, макар и доста по-обхватно.

С две думи, напълно съм съгласен с подозренията за промяната в стила ни на мислене и изразяване паралелно с развитието на информационните технологии, споделени в този интересен материал на сп. "Атлантик". Освен собствения опит имам обилни наблюдения от децата си и студентите си, които имат определени затруднения да прекарат известно време насаме с някой по-дълъг текст. Сигурен съм, че повечето от вас също имат мнение по въпроса.

За много хора, от друга страна, използването на съвременните информационни технологии

представлява психологическа бариера,

която не се преодолява толкова лесно. Ето например Барак Обама определено е от поколението, което се чувства далеч по-комфортно в ерата на "Гугъл", "Фейсбук" и есемесите, отколкото Хилари Клинтън (за Джон Макейн да не говорим). Кампанията на Обама успя да използва възможностите на интернет и мобилните телефони максимално определено най-добре от всички кампании, които съм виждал досега. Клинтън се опита, но не можа да постигне същия ефект, макар че и двамата са изтеглили консултантите си от същото тесте. В крайна сметка личността на кандидата е определяща за стила на всяка кампания.

Битката за по-добри търсачки в интернет продължава, защото успехът носи сериозни бизнес дивиденти. Трудно е да отвориш брой на в. "Уолстрийт джърнъл" или "Файненшъл таймс", без да попаднеш на материал за това какви усилия се влагат в разработването на "по-интелигентни" методи за търсене на информация онлайн. Самите "Гугъл" се хвалят, че в разработването на техните алгоритми са вложени няколко хиляди години труд на програмисти, затова са с гърди пред конкуренцията. "Йаху" не се отказват от участие в тази доходоносна надпревара заедно с "Майкрософт", "Америка онлайн" и няколко десетки по-малки компании. Интересуващите се могат да прочетат повече за последните технологически развития на следните сайтове (не претендирам за изчерпателност, защото това е невъзможно): http://www.searchengineshowdown.com, http://www.searchenginejournal.com или http://www.searchenginewatch.com . Сигурен съм, че битката за надмощие между интернет търсачките ще води до все по-бързи начини да свалим повече информация за по-кратко време. Колкото до задълбоченото четене, това си е най-вече проблем на читателите, нали?
А иначе интернет е пълен със

забавни примери за забежките на човешката психология

Наскоро в. "Филаделфия инкуайърър" отпечата в изданието и пусна на уебстраницата си реклами на авиокомпания "Дери еър" (http://flyderrie-air.com ), която "продава" билетите си според теглото на пътниците. Страницата е направена много убедително и дава пълна "информация" колко ще платите според маршрута и теглото си. В края с дребен шрифт обаче е разкрита истината. Всъщност става дума за рекламен трик на издателите на вестника, които си правят забавен експеримент, за да видят доколко са ефективни кампаниите им за различни продукти. Авиокомпанията "Дери еър" е фиктивна, разбира се, и е омофон на доста популярната в Америка френска дума derriere, която значи "задник".
Въпреки очевидността на тази шегичка в. "Филаделфия инкуайърър" писа, че сайтът е получил няколко хиляди сериозни заявки за билети още първата седмица. Както съм чувал да казват програмисти зевзеци, истинската глупост винаги ще надцака изкуствения ум (Real stupidity trumps artificial intelligence every time).