Никога не съм искала да бъда балерина,или принцеса. Бях твърде различна,за да искам такива неща. И твърде улисана в четене на книги,за да ги мисля въобще.Затова и повечето жени, на които съм се възхищавала,са литераутрни героини;което увеличава шанса да са били истински личности. Една от тях е Холи Гоулайтли т.е "стъпваща леко" (изиграна от Одри Хепбърн-също не малко ценна личност) от романа на Труман Капоти "Закуска в Тифани".Един голям театър от много луднали мъже и една жена,която да забавляват.А тя е може би малко...елементарна,но всъщност е толкова истинска. И тъй като това е последната книга, която прочетох напоследък, поради липсата на всякакво време, много ми се прииска пак да гледам и филмчето...и да викам след това на някое улично коте "хей,котко"...."понеже не сме си никакви,той си е той,аз съм си аз".
1 comment:
Коментарът ти ми хареса повече от самата книга :) Но и аз не си падам твърде по Труман Капоти. Импресията с Холи Гоулайтли обаче, зареди деня ми, благодаря!
Post a Comment