"Първият компютър е създаден от Българин"

via Delian




По-късно пресъсдаден (направен наново) вариант на прототипа на Атанасов-Бери.

Считам, че е изключително вредно да се създава фалшиво национално самочувствие. Историята е показала, че фалшивите самочувствия са раждали само глупави конфликти, които като цяло никога не е печелил този с фалшификата.
Един добър пример е изречението, което много Българи употребяват, а именно „Първият компютър е създаден от Българин”.
В това изречение няма нито една произволна комбинация от думи, която да бъде вярна.
Ние визираме с това изказване резултата от труда на Джон Атанасов. На мен ми се ще обаче да внеса няколко пояснения:
Компютър всъщност значи сметачна машина.
Създаден, значи да не е съществувал преди това, но съществува след това.
Българин значи човек, който има Българско гражданство, роден е в България, или евентуално се самоопределя за такъв.
И така, къде са грешките в нашата изопачената история:

* Първите сметачни машини съществуват от над 3000 години преди новата ера.

* ABACUS е първата форма на сметачен уред, който съществува около 1000 години преди новата ера.

* Първият дизайн на автоматичен (и съответно механичен) калкулатор е спорно от кой е създаден, но в момента най-популярното мнение е, че е на Леонардо Да Винчи.

* Първата напълно автоматична сметачна машина е създадена от Уилхем Щихард през 1623-та година

* Първата усъвършенствана сметачна машина е от Блес Паскал (и тук се спори дали няма по-ранни варианти) през 1640 година, когато той е бил само на 11 години.

* Готфрид фон Либниц създава бинарната математика, и я предлага като ефективен механизъм за създаване на сметачни машини през 1679-та година.

* Първата идея за универсална машина (Универсалната аналитична машина) е демонстрирана от Чарлс Бабидж през 1834-та година (това е реално първият програмируем компютър, като идея и план).

* Първият компютър с ток е създаден от германеца Конрад Зусе през 1936-та година. Той създава няколко компютъра, и пред 1946-та година преостъпва правата на патентите си на IBM, което ги прави сила в тази нова индустрия.

* Първата универсална машина за всякакви операции (това, което очакваме от компютър) е създадена от британеца от унгарско семейство Алан Тюринг през 1936-та година. Същия през 1939-та година е направил и специален компютър за декодиране на германската Енигма (която също се води форма на компютър) и е първата напълно цифрова форма на такъв. Ако не се беше самоубил толкова млад (на 42), кой знае до къде щеше да стигне този човек.

* Първият съвременен електрически/електронен компютър (когото наподобяват като идеология, макар и построени по различен начин и използващи други механизми) е създаден от Джон Маучли и Джей Преспер Екерт и се нарича ENIAC, и е направен през 1946-та година.

Каква е фактологията по отношение на труда на Джон Атанасов:

Създателя на това, което ние си мислим, че е компютърът на Джон Атанасов, всъщност е бил студентът му Клифорд Бери. Атанасов му е бил само професор и ръководител (както са ръководителите на дипломните работи в сегашните университети). Влиянието на Атанасов е било много голямо (той му е преподавал идеите си, а той е бил много в крак с тогавашното компютърно развитие), но все пак създател е Клифорд. Учудващо е, че името му въобще не се споменава у нас. На всякъде в чужбина вървят като двойка. Техния проект е движен между 1939-та и 1942-ра (тоест те не могат да се класифицират под никаква форма като създатели на компютъра, имайки се в предвид Конрад Зусе) и е имал за цел да повтори (по подобрен начин) един друг проект съществуващ от преди това (тоест дори като идея не е бил нещо ново). Създават принципен прототип, който показва работоспособността на отделните компоненти, но не работи като цяло и изисква допълнително финансиране, за да прерасне в компютър. Проекта им е спрян през 1942-ра година, поради липса на финансиране, и включването на САЩ във Втората Световна Война. В този проект Клифорд и Джон са имали едни от най-иновативните към времето си идеи – напълна бинарна математика, паралелна обработка и електронна памет. Заимствали са от идеите на Тюринг, но реализацията им е била по идея малко подобрена. Това, което всъщност е наистина новото е начинът, по който са конструирали електронната памет (всичко друго, включително и идеите вече са съществували и е имало реализации), механизъм използван в RAM паметите и до днес (макар вече да започват идеи за подмяната му).

Важното нещо, което трябва да се знае е, че компютъра не е бил завършен, и има спорове дори дали е щял да работи. Поради което те не биват включени в класациите „създател” на компютъра, а само в класациите „големи умове”. Никой не отрича тяхното голямо влияние върху ENIAC (като идеи), доказано от делото Sperry Rand Vs. Honeywell, 1973, при което то е общопризнато.

Но реално незавършен проект не може да се класифицира като създаден компютър.
Бихме могли да кажем обаче „Атанасов-Бери – създателите на съвременната памет” или „Атанасов-Бери – едни от титаните на рамената, на които са стъпили последвалите създатели на компютъра”.

Сега конкретно за Атанасов. Атанасов не е бил роден в България, а в САЩ. Баща му е бил българче избягало малко след освобождението ни в Америка, заедно с майка си, на 13 годишна възраст, и Атанасов не е имал Българско гражданство. Атанасов не е знаел Български, и никога не се е самоопределял като Българин, макар в края на 70-те и началото на 80-те (доста след времето, за което си говорим) да е имал много контакти с Българи, по политически и сантиментални причини. Идвал е в България няколко пъти (и се е изразявал все точно – „родината на баща ми”) по покана на бай Тошо или БАН, за разни медали и награди. Най-многото, което може да се каже е, че е дете на Българин (защото дори понятието Български произход е малко спорно в случая).
На фона на тази история, какво всъщност е вярно в изречението „Първият компютър е създаден от Българин”?

Това не е бил първият компютър, не е била първата работеща машина с универсално предназначение, не е било първото такова електронно устройство, не е довършен, не е правен само от един човек, и освен това и двамата не са били фактически Българи.
Пак стана малко като във вица за компютрите за Япония, дето не били 1000, а били 100000, не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, ами ни ги били върнали.
Пиша всичко това, защото вярвам, че създаването на национална гордост по такъв грозен и неточен начин е изключително вредно. Сега Българина вярва, че е природно гениален, и ей така, както си чопли семки четейки плаката на Азис на спирката само щото в паспорта му пише, че е Българин (нещо невярно за Атанасов) и ще му щукне и ще измисли де да знам какво, компотъра. Мисли си, че щом Слави Трифонов му казва от телевизора, че ние сме природно умни, и това дето не успяваме ей така от нищото е, щото всички ни пречат, а не, щото не се трудим, и трябва държавата да го издържа задето е толкова умен, щото знаеш ли какво може да стори, ако държавата спре да го издържа! Току виж измислил реактивна слънчогледова семка!

Такива изказвания са грозни и унизителни за труда, който Бери и Атанасов са хвърлили. За средата, в която са живели и им е указвала катализиращо влияние, както и е доставяла материал. За да постигнат това, което са направили, те са имали невероятна визия върху технологиите (вижте само годините, Атанасов просто е плувал в тези среди, за да може да създаде неща толкова бързо след появата на идеите), тенденциите и движенията им. Имали са невероятни познания по електроника и физика. Имали са история от много труд, публикации, активни участия в ядрото на развиването на тези дейности, по време, по което в света започва да навлиза новата тенденция „науката да е затворена за избрани”, а не открита за всеки, както е било до този момент. Мисля, че е очевидно, че просто премествайки ги в България през 1930-та година да речем, и двамата е нямало да постигнат това, което са постигнали. Защото средата, и трудът са били основополагащи за резултата, а не произхода.

Не е ли време да започнем да учим децата си на „труди се, и стреми се, за да успееш” вместо „щом си българче, значи си умно дете” (всички деца са умни, ако не бяха, нямаше да има прогрес) или „учи мами, за да не работиш”.



Машината на Бабидж