Via Бодливи мисли
Доплува лебедът до мен. На пейката край езерото допивах самотната си биричка и му се наслаждавах. Наблюдавах как се носи в светлината на пълната луна, под моста с автобусите и сред шума от неумиращия нощем град. Той беше толкова красив, а аз се възхищавах. Възхищавах се на плавното движение, на нежната му шия и на вида величествен. Красив си. Най-красивият.
Дойде към мен. Протегна шия. Протегнах аз ръка във отговор към него. Отвори човка. Сори, няма папо. Аз искам просто да ти се порадвам. Опита пак, а резултатът същия.
Все тъй красиво се обърна и заплува във някаква си, негова посока. По лунната пътека той пое към своята си цел. Не беше моя. За “сбогом” ми помаха със опашка.
Сбогом, лебедче. Иска ми се да беше истински.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment