1,59

via Ivanoffster

Значи, понякога изпитвам съмнение, относно това дали съм пълен идиот или просто често изпадам в подвеждащи ситуации, които да ме усъмнят, че съм такъв, а иначе съм си съвсем нормален идиот. Като всички останали хора. Дори по-нормален идиот от тях. Дори на моменти пък съм убеден, че изобщо не съм идиот, ами съм съвсем в час. Докато не се появят въпросните предишни моменти, които с пълна сила да ме върнат към реалността. Към идиотът.
Откакто си смених работата и започнах да бачкам с работно време, всяка делнична сутрин изминавам пеш един и същ маршрут: дясната страна на “Мадрид”, лявата страна на “Евлоги Георгиев” до “Милин камък” и оттам - свивам към “Калиакра”. Това е. Всяка делнична сутрин. Ако ви звучи леко вдебиляващо, шах с клавиатурата – правя го и навръщане! Сега, ако ви звучи двойновдебиляващо, замислете се над следното: “работно време”. И всяка сутрин минавам покрай едно чейндж бюро, което изглежда повече като пункт за изкупуване на вторични суровини, отколкото на място, където се обменя валута: тесен, сумрачен безистен, с ръждясали решетки пред прозорците, по които на места има бели петна от някога поставена боя, а пред всичко това - на тротоара – сецнато се мъдри “информационно табло”, съобщаващо валутните курсове. И отново всяка сутрин, минавайки от там, си задавам въпроса “Кой пък влиза в този убит чейндж?!”. Мисля, че от понеделник, когато отново мина от там, няма да си задавам този въпрос. Ще се питам “Защо влязох в този убит чейндж?!?!”. И ще си отговарям “Защото съм смотан, ето защо!”...

Значи: събуждам се аз към 8 сутринта, но нали се сещате, че преди да си погледнете часовника, няма как да знаете към колко сте се събудили, тоест – събуждам се аз, поглеждам: 8 сутринта - и си казвам “Много е рано, спи!”. Ама нещо не успявам да заспя: лежа и си мисля разни работи. И решавам да закуся. Ставам, ям, пия мляко, пия още мляко, мотая се, след което лягам и пак заспивам. Събуждам се отново, поглеждам: 12 – и се сещам, че снощи казах на хазайката, че в един ще мина през тях, за да си платя наема. И пия едно кафе, нанизвам дрешки и гледам какви пари имам, за след наема. 10 лева. И се сещам, че имам едни 170 евро, за черни дни. И гледам – черни дни, значи ще си ги сменя. Сега, има едно нещо, което се спотайва в мен, също като вирус, който не знаеш кога ще те повали. Това нещо се нарича “мързел”. Абе, имам моменти, в които ужасно ме домързява. Ама ужасно. Ей така: седя си и ме домързява. Днес ме беше повалило, още докато съм спял. Направо се събудих със супермързел. Домьрзя ме да отида до някакво проверено чейндж бюро и си казах “Аре онова ми на път, ще сменя там”.

Значи, на парализираното пред бюрото табло си пишеше “EUR – 1,95”. Влизам, питам “Имате ли комисионни” и чувам “Без.”. Изобщо не си задавам въпроси от рода на “Абе, защо няма тавичка за размяна на банкнотите, ами вместо това има парче балатум?!” или “Защо този тип зад стъклото прилича на някой, който със сигурност ще ме преебе?”, а направо му подавам парите. Онзи смята нещо, щрака някакви касови апарати, някакви броячни машини, подава ми някаква касова бележка за подпис, аз подписвам, той подписва и накрая ми брои 260-и няколко лева и “Приятен ден!”. И аз нали съм възпитан, и аз “Приятен ден!” и си излизам.

След около десет метра си казвам “Абе, чакай сега, тук нещо не излиза!”. И се връщам и учтиво “Прощавайте, но мисля, че току-що ми дадохте с около 60 лева по-малко.” “Не съм.”. “Ами според мен сте! При този курс, трябва да са около 320-30 лева”... Оказа се, че на таблото-кибик отпред бил изписан “курс продава”, а не “курс купува”. “Курс купува” бил 1,59 лв. За 1 евро. В подобна ситуация, май най-нормално е да кажеш нещо от рода на “Прощавайте, че съм толкова тъп! Да, знам, че не изглеждам чак такъв льохман, и аз не знам как го постигам! Приятен ден и лека работа!” и да си излезеш и много бързо да избягаш надалеч, за да не те застигне ехидният смях на чейчаджията. Е, аз осъзнах какъв съм смотан и просто си излязох, но пък сега се замислям, че думата “чейнчанджия” идва от думата “чейндж”, тоест май е по-правилно да се пише “чейнджаджия”, вместо “чейнчаджия” и сега пък вече се замислям, че е напълно възможно да се пише така, а аз изначално да съм го написал грешно и сега си мисля, че съм открил ебахти нещото в българския език. А съществува възможността просто да са си две различни думи, които си се пишат по този начин и да си проличи, че освен пълния член, има и други неща в езика, които перфектно не владея:)

След като продължих към Орлов мост си мислех, че в това да не си милионер си има и известна доза чар и финансова сигурност: ако бях влязъл вместо със 170, със 1 700 000 евро в този чейндж, щях да съм на брутална загуба. А после, като съпоставих реалността, към това, което е реалност за онова бюро, си казах “Добре, че не бях с долари! Сигурно ги купуват на 80 стотинки!”.