300 - критика на сериозната критика

Via Димитри

Връщам се към филма и споделените впечатления от него.

Както много хора са отбелязали, интересен е като визия и като ефекти, без особено дълбока фабула.

Някои критикуват липсата на реализъм в многото откровено абсурдни моменти (включването на всякакви небивали същества, недотам идеалното поддържане на бойния строй в битката и т.н.). Филмът обаче е концептуален и няма претенции да бъде реалистичен - това става ясно още в първите му минути. Да критикуваш липсата на реализъм в 300 е толкова смислено, колкото да заявиш, че "Том и Джери" не е реалистичен.
Има едно друго възражение, което се споделя от мои приятели, гледали филма и което заслужава повече внимание. То е описано тук:


Някъде обаче четох статия от историк който по някакъв повод сравняваше Спартанците и Персите като нации и държавно управление и доколкото си спомням представи персите като доста толерантни и не кой знае какви тирани, особено в сравнение със спартанците, които са известни с това, че са избивали собствените си деца ако са родени слаби. На това му викам аз не фашизъм ами незнам какво. Обаче драстичният метод е дал резултат - спартанската пехота е минавала по 100 км на ден стандартен преход и само след стотици години са бити за първи път в сражение на сушата - виж пак уики, темата е интересна. Доколкото си спомням от историята в училище робите в спарта били държани при нечовешки условия и въстанията им били потушавани с нечувана и по това време жестокост. То какво да очакваш от хора които хвърлят собствените си деца в пропасти.

Тезата е че персийското общество е много по-свободно и зачитащо правата на човека от спартанското и следователно е неправилно спартанците да бъдат представени като славни борци за свобода.

Грешката на този аргумент е в смяната на контекста. Целта на персийските завоевания не е била да се освободят потиснатите поданици на други царства. Никой по онова време не е претендирал, нито е вярвал в такава цел. Дори и като резултат от успешно подчиняване на спартанците, обществото им пак не би усетило свободния перскийски дух - във филма Леонид неведнъж получава предложение от Ксеркс да остане владетел на царството си и да продължи да го управлява както намери за добре, при единственото условие да признае върховната и абсолютна власт на императора. Такова предложение е реално и исторически обосновано. Ако Леонид беше приел, войната щеше да свърши с победа за персите, а спартанското общество щеше да остане точно толкова тиранично, колкото и преди това. Така че за защитниците на индивидуалната свобода имам лоша новина - в тази война "добри" няма; във война между две държави никой не би могъл да защитава превъзходството на индивидуалната свобода. А именно от гледна точка на индивидуалната свобода, отхвърлянето на наложената власт на персийския император е правилно и действията на 300-те спартанци са в действителност героични.