Пресищане

via glowfish*inside

Част 2
На втората вечер реши, че е време за социални контакти и скокна до кръчмата да огледа. Хората по тези места имат ниви и се изхранват с отгледаните там картофи, а бирата струва 50ст, а ракията - по-малко. Иначе кръчмата ще фалира. Най-богати са пенсионерите, които имат твърдо доход, но пък много болежки и оплаквания.

Тя седна на единствената свободна маса - тази до вратата. Гледаше да не прави впечатление, за да не я заговори някой и да може да наблюдава спокойно. В старанието си се прегърби и заозърта като подплашена. Поръча си мента с мастика. Кръчмарката реши "Гражданската обича да си угажда". За нея угаждане значеше и да яде кюфтета всеки ден. Но се усмихна се и каза "Седни, ще ти я донеса". Масите бяха с червени рекламни покривки на Кока Кола, с огромни мазни петна и дупки от цигари. Неизвестно как са попаднали там, имайки предвид, че всички бяха покрити с дебело стъкло - като в старите сладкарници едно време. Като едно време, всички в кръчмата можеше да се опише с тази фраза. И вероятно всичко не беше сменяно или поне мито от тогава.

Но тя беше доволна. Димът в кръчмата й изглеждаше по-чист от този в заведенията в София. И хората й изглеждаха по-чисти. Поне вътрешно. Външно повечето имаха малко останали зъби в устата, носеха мръсни или поне закърпени дрехи. Но момичето виждаше всичко това през призмата на човек, чел разказите за селото на Йовков. Чисти хора, отрудени, запознати с простите природни закони, мислеше си тя с патос, без дори да е разменила и дума с някой.