via Mac blog
Това е един пост просто с размисли - без факти и новини, така че, ако не обичате такива текстове направо пропуснете този постинг.
От как преминах на mac преди 3 години бях силно запален. Фен от първа класа. Най-накрая минах на една по красива, стимулираща и сигурна платформа. Събирах очи в офиса на колегите. Дори мога да се похваля с един колега, който заради мен премина от PC на Mac. Стартирах и блог, с целта да популяризирам страстта си.
За тези две години открих, че mac е достойна платформа. Има си всичкия необходим софтуер. Форматите на файловете са съвместими. Има си общност която да ти помага при всякакви проблеми. И най-важното, стимулира да създаваш красиви неща.
Но също така се понатрупаха и някой неприятни усещания. Може би съм си карък но ето списъкът с проблемите ми:
1. iBook G4, премина три пъти сервиз докато му оправим Bluetooth. И всеки път когато опре до резервна част се чака над месец. Веднъж му сменяхме батерията че беше дефектна. На скоро му изгоря диска, просто така. При счупена от мен клавиатура, така и не дочакахме резервна, та се задоволих с една на-старо.
2. iMac G5 - пробле с изгоряло захранване. 2 месеца чакане за частта. Докарват я и я слагат и се оказва дефектна не си разпознава RAM паметта. Пак ще я сменят - още 2 месеца. И в двата случая новата дънна платка няма сериен номер (нарича се refurbished - взета от дефектни компютри от америка и пратена тука, за аборигените). До колкото разбрах това е честа практика със сервиза на Apple в БГ. Сумарно загубени 4 месеца.
3. MacBook - сменихме RAM за да го увеличим на максимум, от тогава капачето на RAM не се затваря много. Освен това батерията се прецака на 7-мия месец. Смениха я в гаранция - 1+ месец чакане. Освен това Intel маковете си имат досадния навик да имат нужда от поне 1 минута за да влезат в час след като отвориш капака. Мислех че е само мой проблем, ама и други го имат.
В същото време, историята на моите PC-та всички от Persy (номер 1 асемблатор в родината):
1. Едно от тях нещо взе да забива. В сервиза за подмяна на кондензатори (на 3-та година), готово за 1 ден.
2. Токовия удар който поизпържи iMac-а, удари и PC-to. 2 дена в сервиза на Persy и е като нов, леко ъпгрейднат.
3. Страховита машина отново от Persy - вече на месец. Още нямам проблеми :-)
И така след толкова проблеми с мака се замислих. Машините са супер, но сервиза им е под всякаква критика. И то не по вина на местните хора - просто за Apple ние (както и гърците и унгарците и поляците и т.н.) не съществуваме. Ако някой се мине да си купи - жив и здрав. Ако дилърите им могат да съдерат по някоя кожа от клиентите си - живи здрави. Отстъпки така или иначе не им дават кой знае какви. А ако опре до сервиз…
Ако мислите да разчитате на Mac за основната си работа, замилете се - можете ли да изкарате над месец без машина. Докато за PC чарковете са налични и поправката отнем дни при mac сте обречени да чакатe. Както казват всеки вижда това което му е на ума. От тогава започнах да забелязвам доста колеги от рекламния бранш които са имали макове но за ги зарязали и то все по причини на надеждност.
Изводът ми е, за да разитате на mac за работа, просто трябва да имате резервен. Или ако сте малко по сериозен клиент на Apple Center да се договорите за оборотна техника. Те поне си занят проблемите и се опитват да ги решават.
Wednesday, June 20, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment