Любов

via Lemon

Една обикновена сутрин, в която се събудих в 6 и 30, станах, изкъпах се и се облякох и поех по обичайния път към метрото, което трябваше да ме отведе на работа. Взех метрото в 7.32, забих слушалките на айпода в ушите си и се оставих спирките да минават покрай мен. Мислех си за това колко работа ме чака, какво съм обещала да свърша, а няма да успея. С две думи: недоспала и недоволна, смачкана от ежедневието. Две спирки вече пътувам и се качва голяма група деца на около 5 годинки. Всички хлапета са с миниатюрни ранички на гърба, по-шумни са от концерт на Металика и не се свенят да седнат до теб и да те гледат с минути, пък и да ти дръпнат слушалките, че да те попитат дали може да послушат и те музика. Двете учителки, които са с тях, се подсмихват на опитите им да завържат социални контакти с непознати, следят ги зорко, но не ги спират. Първата ми мисъл беше – защо трябва все на мен да ми се случва такова нещо. Сутрин съм наистина трудна. А и шумни деца в 7 и половина не е най-доброто начало. И понеже нямах друг вариант започнах да ги наблюдавам. Седалката срещу мен беше свободна и едно русо (много красиво) момченце от вратата още я забеляза и дотича. Седна от външната страна и веднага разпери ръчички така, че да заеме цялата двойна седалка. Оглеждаше се непрекъснато за някого. И тя се появи – мулатка, с много красива коса и огромни очи. Той дръпна ръчички и я пусна да влезе и да седне от вътрешната страна. Гледаше я със сините си очи и не я изпускаше. Сякаш ако за секунда престанеше да я гледа, тя щеше да изчезне. Почти не мигаше. Говореше и на някакъв детски език, който само двамата разбираха. Тя го гледаше по абсолютно същия начин, но и кокетничеше, все едно беше разбила сърцата на не един или двама мъже. Бяха страшно красиви. И в един момент нещо ми направи впечатление. Тя жестикулираше само с едната си ръчичка. Другата и беше в джоба на дънките. В един момент я извади от там, за да си сложи отново раничката на гърба. И тогава потръпнах. Лявата и ръка беше като кука. Изкривена, само с палец, показалец и среден пръст. От китката до пръстите всичко беше криво като пиратска кука, тънко и криво. Не мога да го опиша. В този момент учителките ги извикаха, защото трябваше да слизат на следващата спирка. Много бързо и отново много шумно те започнаха да се подреждат в редичка по двама. Русичкият петгодишен младеж стана, изчака я да си сложи чантата на гърба и и подаде ръка. Хвана я за кривата ръчичка, сякаш нищо странно нямаше в това, което държеше, и я поведе напред. Не гледаше къде стъпва, а гледаше право в очите и.