От както се помня всички мои близки и не толкова хора - приятели и семейство разчитат на мен. Аз съм опората. Рамото ми е било мокро от сълзи стотици пъти от десетки различни човека. По всякакви поводи. Дори когато мен ме е боляло много повече от човека на рамото ми аз съм бил твърдия, коравия, аз съм бил опората.
На 18 за период от няколко месеца аз издържах семейството си почти цялостно. Когато дядо ми береше душа всички гледаха към мен за финансовата част на погребението, което така и не се състоя. Когато сестра ми, пет години по-голяма от мен влезе в университет аз и платих първия семестър. Една камара приятели съм подпомагал по различни поводи с различни суми. И пак аз бях опората.
Поемал съм огромни емоционални товари на плещите си. Бил съм кошче за душевни отпадъци на всички. По желание - защото аз съм опората, аз съм стабилния и човека, на който може да се разчита. Винаги и за всичко. Без значение кавкво ми е било.
Това никога не ми е пречило. И все още не ми пречи. Всичко това продължава - все още имам сълзи по рамото си, гледам сълзи, идващи от нечия web камера или ги слушам по телефона. Все още няма как да започна аз да се оплаквам или да хленча/цивря. Мога само да подкрепям останалите и да съм им опора. Ако аз рухна - рухват всички. Или поне няколко човека, които не трябва да рухват при никои положения. Не мога да го позволя.
Просто… Толкова е нестабилно всичко в момента. Ако съм стълб, то в момента не съм забит в асвалт, а в плаващи пясъци. Клатушкам се доста сериозно, губя се. Колебая се за много неща. Допускам фундаментални или не толкова грешки в следствие на всичко това.
И ето ме сега… 6:30 сутринта, цяла нощ не мигнах. Нямам проблеми със съня, а със заспиването… От 2-3 седмици насам.Толкова много неща, за които да мисля и всички са толкова навързани… Плетеница с възли от проблеми. Няма кой да се справи със всичко това заради мен, а и не искам. Нямам отдушник, но като се замисля май никога не съм имал някакъв конкретен - нито плача, нито се напивам, нито бия случайни хора. :-)
Знам, че аз трябва да направя от плаващия пясък бетон, знам и че ще успея. Но… Отнема време и може би отново ще има невинни жертви по пътя. А наскоро някой беше писал, че за да се намериш трябва първо да се изгубиш… И било полезно… Хм.
No comments:
Post a Comment