18/ Провинциализми II (лат. "и-и")

via Conservative

Вижте какво другари,

Във вчерашната сказка беха разгледани някой от негативните явления в днешния градски живот и интеграцията на селското население към новите градски реалности, както и бяха набелязани мерки и насоки за борба срещу тези деформации, разяждащи снагата на социалната ни Родина.

Днешното заседание на оргкомитета ще премине при следния дневен ред:

1. Анализ на общата политическа ситуация, международното положение и изпълнението на петгодишния план
2. Видове провинциализъми
3. Разни
4. писма на читатели

Преди няколко дни влязох в страницата на "Голямото четене" - инициатива, която харесвам и следя с интерес. Във форума там се беше завихрил един спор, колкото глупав, толкова и класически за тюрко-алтайските ни реалии.

Тъй като "интригата", завръзката така да се каже на фабулата е да бъде избран любимия роман на четящите българи, та се беше завихрил един спор, твърде подобен на разговор в кафенето на х. Ахил

- Само да не е "Под игото", защото ще се изложим пред чужденците какви сме примитивни националисти. Трябва да изберем Кафка! - казва привърженика на Бурите и Трансваалската война Мичо Бейзедето.

- Да изберем българска книга, родна реч омайна сладка, отечество любезно, аз съм българче, поради что се срамиш, ооооо неразумний... - отговаря Иванчо Йотата, който е прочел в пророчествата на Мартина Задека, че България е в опасност.

- Аз пък, като бях в Молдовата, искам да ви кажа и на двамата, че нищо не разбирате, защото там хората изобщо не се занимават с таквиз неща, ами избират съвремене български автор, человек млад и модерен, по - визможност сексуално неориентиран, да е писателствал в Егоист, Едно, Двадесет и едно, Блясък, Млясък, Плясък, Ах Мария, Ох Мария и други модерни газети, и поне веднъж-дваж да е използувал словото "пу_ка", защото тъкмо туй слово показва принадлежността ни към свободния и модерен свят и оттласкването от гнилите и вмирисани на старо предрасъдъци на предните мрачни векове! След това бойко изказване, хаджи Смион, поизчервен от вълнение си седна...

Дали да изберем "Под игото", защото е "най-българската книга", или на всяка цена да изберем Кафка, за да покажем, че сме част от света - ето в този спор се сблъскват два равни по сила, равни по смешност, равни по жалкост и различни по цвят змея на българския културен, умствен и нравствен провинциализъм.
Играта, измислена от ББС изисква ни повече ни по-малко от това да кажеш кои са любимите ти романи.

Представяте ли си англичани, който запотени да издигат длани към небето с гърлен вик: изберете Шекспиръ, че инак Империята загива, братия!

Представяте ли си англичани, които гънейки китки за да оправят елегантното си фишу казват "Трябва да изберем нещо френско, Мадам Бовари например (Флобер е гениален!) Така ще се покажем като широко скроени и културни и ще престанат да ни зяпат като някакви странни островни птици, които карат наопаки...

Аз не си ги представям. Със сигурност ги има, но едва ли биха попаднали в статистическата грешка.
Докато такива българи - бол.

Представих си най-европейския българин и най-българския европеец, когото задочно познавам, Стефан Попов какво би казал, ако неволно попадне в такъв спор... И него не го виждам в никоя от трите позиции.

За част от обществото е рефлекс да реагира на собствената си безпомощност, усещане за непригодност към съвременния свят, личната си неконкурентност, незнанието на езици, ниската квалификация и стил на живот чрез капсулиране и зариване на главата в пясъка на т.нар. "бЪлгарщина" (стилистично ми се нрави повече от "българщинА")

"Верно, не сме много чисти, културни и тихи, ама какво да направим като сме си българи (балканци, в случай че в компанията има македонец или сърбин) - онези пък не умеят да се веселят толкова трогателно като нас, а само бачкат, маат хамбургери и плащат ипотеки.."
Б Ъ лгарщината има своите културни символи във всяка област. Покривчица с народен мотив тип "Балкантурист", прогорена от фас, Сувенирна чиния с пирографиран изглед от Бачковския манастир с надпис Bulgaria, песента "Една българска роза" на Паша Христова, "Аз знам Българийо аз знам" на Веселин Маринов, ("Моя страна" на Емил Димитров е по-висок клас, затова не я споменавам). и предаването "Сите Българи заедно" със своя турбодебилен рефрен : "Ние нЕ сме гърци, маджари, сърби, чеда сме на Аспаруха, годост най-бългАрска..." Можете да видите байрачета с надпис "сите българи заедно" лепнати на вакуумче по задните стъкла на много опели и голфчета. За тези хора патриотизма е удобно извинение, убежище от истината за самите тях, чалга приют за душата. За тях не съществува такова нещо да ти спре дъха когато четеш хубава книга и да забравиш кой е автора, и кой си ти самия. За тях светът се дели на ТЯХ - тъпите американци войнолюбци, алчни евреи, прости гърци, кръвожадни турци, студени скандинавци.. и НИЕ - неразбраните душа-човеци, които те искат да прецакат. Когато трябва да изберат книга, песен, личност или манджа, те го приемат като "Грабвайте телата" и започват да везат "Свобода или смърт" върху покривка (тип Балкантурист). Това е комплексарско, дълбоко провинциално, смешно, сръбско. Неслучайно правя това сравнение и казвам сръбско, защото сръбската идентичност е изградена и издигнала на много високо ниво подобна почвеническа "нашост". Накак си провинциалността е станала тяхна запазена марка и се е превърнала в конвертируем културен продукт.
Този балкантуристки провинциализъм приравнява патриотизма до футболното фенство. И като него често прераства във футболно хулиганство. Неслучайно "Сите българи заедно" произвеждат полиестерни шалчета, точно като футболните клубове.

Тези хора ударно ще гласуват за "Под игото". Не защото е най-добрия роман. А защото в разнежващата заедност на това усилие се уталожват комплексите, страховете и чувството за безсилие за тях самите и за България, такава, каквато те я виждат. Тяхно право, разбира се.


Другата категория са културните емигранти с девиз "Не съм от тях како сийке". Те са по-изучени и отракани, не му се плашат на големия свят и толкоз. В личната си и семейна биография и ценностна система те не могат да намерят частица от себе си. Дрънчи на кухо. Светът им се ограничава до прочетеното през последните няколко години, до няколкото пътувания в чужбина и видяното там, до няколкото съвременни и популярни каузи, с които са разнообразили самотата си. Дръвца без корен. Патриотизма за тях е мръсна дума, не защото е рационално вреден, а защото им е плашещо чужд. В негово присъствие се чувстват непълноценни, недовършени някак си, ощетени от съдбата. Затова тя умишлено бягат от него. Бягат, като се маскират на гражданина света. Като не им харесва да са българи (до голяма степен и поради отвращение към горната група индианци) те разбират, че не могат да станат англичани, нито холандци, нито нещо друго определено. Затова стават нещо неопределено. Срдно късо подстригано, за да не е ясно дали е мъж или жена, преметнало през гърди нещо като овчарска торба в цвят лилав, за тях е жизнено важно да са просто част от вселенската енергия, стояща над тия неща. В последната категория попада всяка условност, която не е описана в книжка от поредицата [uslovnost] for dummies, или поне в книжле, писано от финландец живял в тибет.
За тези хора да гласуват за Кафка или "Монолози на вагината" е също толкова борба на живот и смърт, колкото е за първите да подкрепят "Време разделно" Щях да забравя, можете да ги познаете по това, че говорят за фешън, за ивенти, пърформанси, визия, лейбъли, гигове... все такива педерастки думички.

Два свята, единият е излишен, беше казал комуниста.
Два дълбоко провинциални, комплексарски свята, като един досадни, но добре че ги има за да можем да се зарадваме че не им принадлежим, казал консерватора.

А европейският българин и български европеец Стефан Попов беше казал:

Да си се родил българин е едно, а да си останал българин - друго. Какво по - висше познание от това, да разбереш, че светът не свършва с България, но че за тебе той започва с нея?

Толкоз за двата типа провинциализъм - национализма и интернационализма.

А когато трябва да избираме, любим роман за "Голямото четене" , най-добре да гласуваме за онзи роман, който ни е най-любим. Другото е от лука(но)вия.