40/ Alice in Wonderland

via Жоро Пентаграма

Дали си имал хубав, обикновен или много кофти ден, можеш да прецениш едва когато се събудиш на следващата сутрин. До тогава, не можеш да бъдеш сигурен дали в следващия момент, няма да си в центъра на някоя непредвидена месомелачка, която търпеливо те е чакала да си пресечете пътищата в точното време, на точното място.
0:30 часа. Вече съм в София, след едно дълго пътуване от участие. Леко уморен, леко пресипнал, но доволен от проведения купон и от деня като цяло. В главата ми се прокрадват мисли за вечеря, бърз душ и надявам се, не толкова бърз секс преди заспиване. Трябва само да купя някои неща от денонощния супермаркет в квартала и се прибирам. На булеварда стоят три таксита, по–надолу пушат на групичка няколко брадясали травестита, а проститутките се разхождат по средата между трамвайните линии и се хилят на висок глас. Ченгетата са спрели патрулката чак на долното кръстовище да си броят парсата, а и да не пречат на бизнеса. В супера няма жива душа, ако не броим една полу-заспала касиерка, която решава кръстословицата на един непродаден жълт вестник.
- Кола два литра, шоколади, фиш-фингърс и бял “Давидоф”...друго ще има ли?
- Това е. Маркирай си и една торбичка и можеш да удряш ключа след мен.
Касиерката напълва плика и в момента в който ми го подава, се появява някакъв дребен силует от дясната ми страна.
- Бате, дай некой лев нещо да ядем бе, молим ти се!
Едно опърпано момиче цигане, на не повече от десет години. Скъсани маратонки на бос крак, мръсно рокле с неясен цвят и шушляково яке. Някой му беше фъкал дългата коса на участъци, но това което ме порази, бяха сините очи. Цигане със сини очи!
- Ти защо си на улицата по това време бе, дечко? Кажи какво ти се яде? – Колкото и да имах предразсъдъци и задръжки към цялата мангалщина, това все пак беше едно дете без грам вина, че е гладно и че се е родило такова. Хвърлям един поглед към улицата дали не я праща някой, но навън няма никой.
- Как се казваш? – питам цигането.
- Алиса, ама ми викат Алисия.
- Алиса, като в приказката “Алиса в страната на чудесата” нали?
- Нее-е...като Алисия певицата бе, бате! – поправя ме веднага.
- Къде живееш бе Алисия?
- На гарата, ама те наште са......
-Добре, добре! - прекъсвам я - Стой тук, аз ще вляза да ти взема нещо за ядене и после веднага да се прибираш!
Започвам от шоколадите и сандвичите, разсъждавайки какви глупости говоря. Да се прибира...Къде точно да се прибере? Цвъкат ги и щом проходят ги зарязват на улицата. В този момент, докато пазарувах за детето, се появи “проблема”, който сякаш ме е чакал цял ден да си пресечем пътищата. Мъж около петдесетте, българин, с шкембе и дънково яке върху потник. Не влиза в супера а поглежда към мене, ухилва се на касиерката и отива право при хлапето.
- Много си хубаво ти бе?! С кой си тука? С никой?! А искаш ли малко парички да спечелиш? Как се казваш принцесо? – започва дебелата свиня, а на мене кръвта започва да ми пулсира в ушите.
- Имаш ли си гадже? – продължава оня – Е, как може да нямаш?! Я, ма ти и цицки вече имаш! Охоо, ти си готова вече... Ей сега, само да си взема едни цигари и ще се повозиме на жълтата кола.
Таксиджия си значи! Зарязвам кошницата върху фризера и се връщам при касата.
- Ало, не виждаш ли че е дете бе?! А ти ма, касиерката, какво мълчиш? Не го ли чуваш тоя какви ги говори и какво иска?!
- Абе, я не ми дръжте сметка и не ме занимавайте с вас! – тросва ми се касиерката - Аз съм на работа! И нема да ми викаш “ма”!
- Ти какъв си бе, отворения? Аре чупката от тука, че ако викнем по станцията колегите, ще те направиме на пастет. Чуваш ли какво ти говоря бе?! – налита ме дебелата свиня.
- Чичи, по – кротко! Взимай си цигарите и не закачай хлапето, че преди да си стигал до станцията, ще ти извадя червата! А ти, малката – клякам пред цигането – взимай тия пари и да те видя как бягаш бързо от тук!
Ритникът в рамото го усетих още преди да чуя псувнята. Достатъчно здрав шут, от който дясната ми ръка отхвърча назад заедно с плика и двулитровата кола се пръсва като бомба в ръба на касата. Преди да успея да се изправя, някъде отгоре долита и едно кроше, което частично успявам да спра с другото рамо, но уцелва челюстта и скулата. Цялата ми уста се напълва с кръв и това изважда злия дух от бутилката. Вкарвам му един в огромния търбух, но той е като от желе и юмрука ми потъва до китката. Това го отмества и втория му замах профучава над главата ми. С лявата ръка го уцелвам фронтално в зурлата, носа му изхрущява, но зъбите му ми разскъсват кожата. Свинята полита настрани и тогава дойде поредния проблем! Вместо да го оставя да си падне, го посрещнах с шут в муцуната, от което му промених траекторията. Рухна върху стелажа с перилни препарати, събори всичко и за лайняната торба, боят свърши. Изплюх цялата кръв върху противно белия му потник и тогава видях следващия проблем.
- Бързо ми дай някаква кърпа че тоя си глътна езика ма!
Касиерката грабва един плик от онези, разноцветните кърпи за кухня и ми ги хвърля. “ Нема да ми викаш “ма” ти казах!”. Всичко е в кока-кола примесена с кръв и продукти от рафтовете. Алиса е изчезнала. Отварям му спуздравата зурла с дългия ключ от входната врата и с радост установявам, че има зъби само отпред. Ключа го набутвам между двата венеца отстрани и челюстите му се разтварят. С кърпата му вадя езика, прасето изхърква и започва да диша. Ще живееш, мама ти мръсна! В тая поза ме заварват и ченгетата.
Навън стоят всички проститутки барабар с просяците и тримата таксиджии от кръстовището. Ченгетата ме пускат след около половин час, а единия от бакшишите с който съм пътувал често, ми предлага да ме хвърли до нас.
- Ела да те метна, че я се виж на какво приличаш! Знам че си на две преки, качвай се!
Качвам се и завиваме по вътрешната улица. Шофьора даже не пуска апарата.
- Баце, що се забъркваш в такива простотии бе?! Тоя от Кузовата партия не е от нашите фирми, ама да не мислиш че е единствения? Всяка вечер ги гледам всякакви как ходят на гарата за деца. С лимузини даже! Ти света няма да го оправиш! Никой нищо не може да направи. Те, ченгетата не могат да се оправят, та ти ли... То, това малкото, нищо чудно и да е в занаята.
От къде да знам дали е в занаята. Знам, че нямаше десет години. Знам също,че след няколко дни съм пак на участие и трябва да спадна синините и отоците. Няма нужда да чакам до сутринта за да се уверя, че имах един хубав ден, който приключва по най –свинския начин.