44/ Медии и власт в България - от едната страна на барикадата

via Вълк-единак

Любопитен пасаж от интервю на Бареков с Харалан Александров и д-р Николай Михайлов:

Харалан Александров: Да ни се извини за това, че каза, че нормалните хора не ги интересуват досиетата. Той ме обижда или ме пише ненормален, защото мене ме интересуват. Да се извини Доган, който каза, че купуването на избори е европейска практика или нещо в тоя род, което лично мен ме обижда като европеец. Да ми се извини Симеон, който ми каза, че трябва да си сменя чипа. Значи има един дълъг списък от обиди и оскърбления, които тези хора продължават да нанасят на гражданското общество.
Водещ: Защо са безнаказани?
Харалан Александров: Заради вас, как защо?! Заради медиите са безнаказани, защото не им ги задавате тези въпроси.
Водещ: Ама как заради медиите?! Ние им (…) пускаме това, как да не ги задаваме?!
Харалан Александров: Е, почнахте, малко със закъснение. Защото живеят в нечуван комфорт!
Водещ: Ама не е така, господине. Значи, всички тези изказвания бяха направени в медиите, медиите дадоха думата след това да ги коментират всички, но в България тези неща, като че ли, думите на политиците остават безнаказани.
Харалан Александров: Да, разбира се, медиите са проявление на отсъствието на публична култура. И може би трябва аз да се извиня, че толкова остро нападам медиите, но истината е, че ако съществува демократична публичност в смисъла, в който Хабермас я е описал, аз съм сигурен, че никой от тези хора не е чел Хабермас, има една етична среда, която не позволява на лидерите да се докарат дотам, докъдето се докара Костов и съвсем скоро ще се докара Бойко Борисов.
Водещ: Ама медиите, ние просто показваме целия този театър, да го наречем, цялата тази сцена.
Харалан Александров: Обаче медиите имат, не може да са само, как да кажа, пасивни зрители на това нещо. Имате етична роля и вие в това. Трябва да изисквате от тях (…), които активно всеки път, когато, защо…
Водещ: Ама не сме, опитвам се да ви убедя, че големите медии в България дават трибуна за всяка една критична бележка, която може да се каже по отношение на друго действие.
Харалан Александров: Добре де, защо аз трябва да забележа, защо аз трябваше да забележа, дето не съм медия, а съм някакъв човек и то защото случайно съм прочел сп. „Max”, че Бойко Борисов или гледа на читателите на това списание, на аудиторията като на олигофрени, които се възторгват от масови убийци…
Водещ: Ще ви кажа защо – защото няма такава практика в България, поне до скоро, да се дават сериозни политически интервюта в такива списания и никой не е очаквал, че може да има подобно разсъждение в списание еди-кое си. Обикновено те се правят в сериозните медии.
Харалан Александров: А трябва.

Виждате, медията искрено не разпознава сама себе си като част от проблема и е готова да “захапе” всеки, който й го каже в лицето. А проблемът е сбърканото битие на медията в България.

Медията е структуроопределящ фактор за успешното функциониране на обществото в режим на либерална демокрация, защото без критическата функция на медията спрямо властта изобщо живота в либерална демокрация е подвъпросен, съществуването на либералната демокрация става проблематично. Медията не е просто трибуна за разни гласове, тя не е просто вместилище, пространство, което служи да опубличностява, осветлява някого или нещо, както очевидно смята Бареков. Ролята например на Бареков не би трябвало да се изчерпва с даване на трибуна на властта и нейната опозиция. Ролята на Бареков е най-вече критически да притиска властта. Сам Бареков трябва да е “въоръжен” с критически инструменти, които да употребява срещу властта, а не неговата функция да се изчерпва с гостуването на власт и опозиция на неговата трибуна. Като му гостува Петър Димитров, този иначе завършен идиот, и темата е АЕЦ “Белене”, Бареков трябва да се е запознал и усвоил най-сериозно аргументираните гледни точки, които се противопоставят на строежа на нова атомна централа. Следващата стъпка е да го “разкости” с въпроси, аргументи, патос. Хубаво, ама на наш Николайчо му дай нещо да се избъзика, някакъв сеир да направи, да се покаже пред публиката как всеки министър или Б.Б. са на негово разположение, стига да им “свирне”, или пък му дай да си пие бирата на Халкидики с Румен Петков.

Барековците в България са перфектния PR на властимащите. Те даже няма нужда да си плащат на такива като Бареков. Просто Барековците разбират медията като PR.