42/ Командното издишане на държавата поддържа изкуствената кома на посткомунизма

via Иво Инджев

Състоянието на пребития с чукове журналист Огнян Стефанов, на втория ден от разправата с него, за щастие се подобрява. Извеждат го от изкуствена кома. Състоянието на държавата ни обаче, която от години е в изкуствена постокомунистическа кома, за нещастие си остава същото. Защото не само , че няма кой да я изведе от нея, но тъкмо обратното: държат я съзнателно на командно дишане.

Официозите изобразиха съчувствие към журналиста и човека Стефанов, който отказа да остане един от тях, избяга от цензурата, но тя го застигна с чуковете си ( за което „бягство” никой , никъде нито дума не споменава, сякаш не е било) и продължиха с обичайните си баданарки. Уж са скръбни, но им е по важно да ни покажат делата на обслужваните държавни ръководители ( Първанов дефилира в цял ръст на кадро с някакво нелепо звънче и още по-нелепа усмивка-нито ден без такава постановка, няма пропуск!). Демек, боят си е бой, но животът си тече ( като литрите кръв на журналист на улицата в уж тих столичен квартал).

А Първанов и компания-те са животът. Жизнени, пращящи от енергия-ако се сетят да я складират, може и без АЕЦ „Белене” (ха, ха, ха- това беше шега, без АЕЦ „Белене” не можем по никакъв начин, а и тези ръководни другари ще останат гладни). За около седмица ни го показаха с кирка на първа копка, с детенце на ръце, на празнични трибуни, в позата на оратор и как ли още не- и сега му се наслаждаваме как бие първия звънец на Великотърновския университет и „признава” (така пише в „24 часа”-сякаш мъчително са го разпитвали и той склонил да каже…) пред услужливите медийни трансмисии как срещнал и се влюбил в Зорка именно на първия си ден като студен. Поредната белина върху президентските гащи, зацапани силно след публикациите за многобройните му забежки по „женска” линия!

Мир и тишина цари по добре защитените от медийните паравани върхове на държавата. И най-вече тишина. Избирателното й прилагане за приглушаване на обществената болка се оказа най-силното оръжие на тази власт. А на народеца му се предлага под различна форма дръвце, което да гризе, да стиска със зъби, като на ранен човек в полеви условия, който иска да крещи от болка, когато без упойка му наместват счупените с чукове кокали.

А после от МВР се чудели, че свидетелите на касапската разправа с колегата Огнян Стефанов нещо не били словоохотливи. Ами те нали се учат от големите началници, които дават тон за какво може и за какво не може и не бива „да се вдига шум”. Ето, мълчат си президент, премиер, шеф на парламента за най-бруталната демонстрация на кървава разправа със свободата на словото през т.н. преход.

Лошото на тази колективна посткомунистическа кома е в това, че командното издишане на държавата уврежда паметта, притъпява сетивата и атрофира мускулите на гражданското общество. Което, за съжаление, е част от диагнозата ни.Дано да не фатално!