37/ Горда ли е Стара планина от бакшишите?

via Иво Инджев

„Газпром”, символът на руската суровинна мощ и източник на възроденото имперско самочувствие на официална Москва, се срина. Постави световен рекорд-загуби за един ден 24,42 % от стойността си. За последните три месеца това прави поне 50 на сто намалена капитализация на този колос, върху чиито глинени крака се крепи перченето на новобогаташите от Кремъл ( защото руските „бизнесмени” , продукт на едни „лесни” милиарди, не са нищо друго, освен дворяни, които целуват ръката на батюшката Путин). Сега „Газпром” преговаря с държавата ( т.е. със себе си) за държавни кредити и вече ги получава- в нищожни количества спрямо загубите.

Проектът „Южен поток” за пренос на руски газ, който нахлу тук от Север посред зима при януарското посещение на руския президент Путин, дава заден ход. Ще закъснее с поне две години, пише руският в. „Ведомости”. Нямало да бъде спазен срокът, а и се оказало ( според италианските партньори), че разчетите за цените били прекалено оптимистични: поне два пъти по-скъпо ще излезе идеята за пренос на природен газ.
Държавата Туркменистан, основен прогнозен снабдител по трасето на „Южен поток”, вече реши да продава половината от своята суровина на Китай по един чисто нов газопровод.
А цената на петрола счупи друг рекорд-потъна под 90 долара за барел, което е връщане във времето, когато износителите печелеха почти два пъти по-малко-някъде в началото на годината.

Който е следил внимателно предупрежденията на един български съюзник, известен като САЩ, няма да се изненада. Посланик Байърли, междувременно преместен като посланик в самата Москва, кротко предупреди, че идеята за „Южен поток” не изглежда много реалистична заради очакваната висока цена за нейното осъществяване.
Съвпадение, или не, в същото време София бе посетена от специалния пратеник на Вашингтон по енергийната сигурност Бодън Грей. Всичко, което е казал и което научваме от пестеливите съобщения за неговата визита от нашите високопоставени чиновници, не е важно. Защото не е ново-САЩ искат от България това, което знаем- да се държи като съюзник за намиране на изход от проблемите в областта на енергийната (забележете!) сигурност. Което, в превод, означава, „ в търсене на мерки срещу агресивния подход на Москва спрямо зависимите от нея евроатлантически партньори, реципиенти на горива”.

И тук стигаме до най-интересното. Защото не друг, а пресслужбата на нашия президент Първанов, който само дето не игра казачок пред самолета на Путин в София, сега ни уведомява, че държавният ни глава бил подчертал необходимостта от единна европейска политика в областта на енергетиката-след личния му принос в нейното торпилиране! Нещо повече, нашият ръководител сбърчи сърдито вежди и ден преди това направо скастри ЕС, че не правел каквото трябва в изработването на обща стратегия, не бил доволен от усилията на ЕС в тази насока!

Любознателните хора може би помнят, че още през юни 2007-ма, Георги Първанов се похвали на регионален форум в Загреб, че е обещал ( след разговори лично с тогавашния руски президент) България да подкрепи въпросния „Южен поток”-без да има правомощия от българската конституция да взима такива решения.

За финал, за да стане като че ли бъркотията от смяната на позиции още по-голяма, властите ни съобщават ( не в прав текст, но по смисъла на написаното), че премиерът Станишев вече звучи по „руската тема” по-ортодоксално от своя някогашен патрон Първанов. Защото ни уведомяват, че Станишев наблегнал на обобщението, че проектите Бургас-Александруполис, Бургас-Вльора, „Набуко” ( единственият от значение за въпросната европейска енергийна независимост), „Южен поток” и …АЕЦ „Белене” щели да гарантират енергийната сигурност в Европа. Руската мечка щяла пази кошера с помощта на верните си български търтеи?!

Не твърдя, че, въпреки огромната пробойна, „Газпром” потъва-светът се тресе от финансова криза и злорадството е лош съветник. Но поне става ясно, че съдовете в (наистина) глобалната икономика са ( наистина ) скачени. Може би затова, когато има глобална буря, някои наши не особено уравновесени шефове губят равновесие на хлъзгавата руска палуба, която никак не прилича на обещаното им тихо пристанище?
Слаба утеха за нашето самочувствие е фактът, че сме интересни за света като кръстопът-това не е като да те уважават заради постигнатия с усилията на поколенията висок жизнен стандарт. Оказваме се евентуален газоразпределител. Нефтопроводно трасе. Трафопост.

Не че нямаме принос в „съкровищницата на световната култура”. Имаме. Не много, но все е нещо. Но пък нямаме течни съкровища. Вливат се у нас на баснословни цени, които превръщат в лукс обикновения български радиатор.

Въпросът обаче не е в елементарното търгуване със „стратегическото си географско разположение”, а в това доколко сме адекватни като участници в съществуващия, искаме или не, глобален диалог между водещите нации, които ни приютиха в техните клубове НАТО и ЕС.

С подскоците, чупките в кръста и припълзяванията на нашите вечно дезориентирани партийно-държавни ръководители най-много да спечелим някое снизходително ръкопляскане и бакшиш върху потното чело на високо поставените ни баядерки.
От което Стара планина едва ли би се почувствала горда.