via Бойко Борисов
Във вестник "Сега" има интересен анализ, вижте част от него по-долу, а за целия текст - посетете сайта на вестника.
"Ще намерим начин да се разделим с всеки, който предаде идеята и омаскари партията. Това заплаши своите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов малко преди началото на кампанията. Той не обясни как точно ще стане това. От ГЕРБ обаче вече накараха всички свои кандидати да подпишат декларация за лоялност към партията и казаха, че това ще е основното им средство за борба с предателите."
***
"Най-интересна е последната точка в декларацията, в която кандидатът декларира, че ако напусне или бъде изключен от групата съветници на ГЕРБ, едновременно с това ще подаде и оставка от изпълняваната длъжност. Ако не стори това, ГЕРБ има правото "публично да обяви становището си по моите действия, да огласи причините за отнемането на политическото доверие от мен, включително да уведоми обществото за конкретни факти, свързани с моето поведение, както и данни за личността ми"."
***
"Любопитен обаче е текстът, според който ГЕРБ ще огласява факти и данни за личността на отцепника. Това мирише на милиционерщина от километри Няма друго определение, когато някой събира данни за някого и си ги пази, за да ги извади в подходящ момент. Да не говорим, че това всъщност е един вид признание отстрана на ГЕРБ, че кандидатите му не са особено читави. Казано с думи прости, от тази декларация излиза, че хората на ГЕРБ си имат кирливи ризи, но те ще бъдат извадени наяве само ако те се издънят нещо и генералът свали доверието си от тях."
***
Какво разбираме от тази новина?
1. Че ченгесарницата на Борисов има доста досиета. Като се замислите - дали за бившия шеф на НСБОП ген. Ваньо Танев няма данни за корупция? Ами за някой от другите бивши ченгета?
2. Че Борисов няма да се посвени да освини който и да е, ако той/тя има мнение, различно от Борисовото.
3. Че нищо ново не е измислил - механизмът с отстраняването бе обаятелно описан от Симеон Сакскобургготски, но така и не се задейства по време на управлението на НДСВ. Спомнете си само Стела Банкова, Никола Николов и всички останали депутати, които напуснаха НДСВ, но не и Парламента.
Friday, September 28, 2007
Thursday, September 27, 2007
Дискусия за образованието
„Попитаха Талеса: що е мъчно?
А той отвеща: да познай человек себе си.
Пак го попитаха: ами що е лесно? И той рече: да учим другаго”.
(Рибният буквар)
Всяко чудо трае три дни. Толкова в България може да трае и една дискусия за образованието,
ако не се подържа от правителството или не е за пари. В разгара на поредната стачка нещата
пак се връщат към това стачниците да стоят 30 души в една стая, да се чудят какво да правят,
да играят карти и да чакат увеличението на заплатите. Други вместо да търсят цивилизован диалог
с гражданите и как да ги убедят, че заслужават пари, почват щури инициативи, които да покажат
колко са гладни- дрънкане на тенджери, писма колко са изпосталели от глад. В дискусията се
вкарват идеи за сваляне на правителството от политици гонещи вълната на стачката, която всъщност
не е политическа. За съжаление май не е и за друго освен пари. Учителите трудно ще разберат, че
ги подкукоросват с глупости да правят пълни циркове, но не и да бъдат разбрани от родителите и
учениците си. В бедните райони хора работят по 10-12 часа за под 300лв. За тях дрънкането на
домакински съдове, роптаенето за двойни на техните доходи, са повод да се напсува учителя-нагляр.
Тези хора биха се убедили, че учителят заслужава пари, ако им се обясни колко важен е учителският
труд, как децата им ще получат шанса с добро образование да не работят на техните места пак за
300лв. Разликата е в главите на хората и начина на това как обработват информацията за света около
себе си. Учителите в момента се вживяват като елит. Такива са, но елитното е и в това да разбереш,
че бидейки повече от някой друг, той те разбира по-трудно, защото няма твоя широк мироглед.
Миналата учителска стачка беше за 20% увеличение. Получи се и е около 50-60лв месечно. Тази цифра,
макар и малка, е много важна. Има една грешка, която учителите направиха тогава. Поискаха целево
финансиране. Да, стачката беше по повод искания да се дадат пари, за да се купуват с тях книги, да се
плащат курсове, да се купят компютри и да се ползва интернет и вкъщи в името на подобряване на
образованието. Ето я грешката- средствата по целеви финансирания лесно могат да се контролират, а се
търси резултат. Ето няколко въпроса, които учителите да си зададат:
- Колко книги е купил всеки от тях последните 6 месеца- специализирана литература в областта си,
художествена различна от "Разговор с бога", "Чудото на НЛО" или розов роман?
- Компютър с добри характеристики спокойно се взима на изплащане за 30-40лв месечно. Колко са
купили такъв?
- Такса за интернет е 10-15лв при нормална връзка. Колко ползват интернет вкъщи за четене на
статии, дискусии по форуми с колеги? Ползване на интернет не е сайт за запознанства, чат,
теглене на филми и музика. Лесно се проверява колко форуми на български има на учители по
различни предмети, колко страници за обмен на информация за учебния процес, помощни материали
има. 2 часа в интернет дневно в търсене на информация за работата и при незнание на чужд език
от огромна част от хората, които не преподават такъв, означават при нормални условия огромен
поток от информация на български, пускана в българското интернет пространство. Такава просто
няма.
- На колко курса са ходили? Един за 300лв за 6 месеца за добра компютърна грамотност или език
е в рамките на 50-60лв месечно.
Така, отговорихте си. Сега вече ви казвам и защо като гражданин ви казвам, че сега е хубаво да ви
се дадат пари, но не след поледната стачка да няма промяна и да не се търси отчет. При предната парите
са искани за конкретни пера, които вие в бюджетите на домакинствата си сте изместили с нова дреха, вечеря
навън, даже да е с хляб. Не сте искали хляб тогава!
Сега и аз съм съгласен, че парите ви са малко, но това не значи, че този път не искам да видя
резултат. На въпрос защо децата отсъстват, учителите пишат нереално високи оценки, за да скрият неграмот-
ността и искат пари отговор "Защото 300-400лв са малко!" не минава! Това е подигравка с родителите и
умениците от хората, които са длъжни да дават пример за това, че първо работиш, после искаш признание на
труда си. Особено, ако питащият е със заплата 300лв, е пълна подигравка и израз на безотговорно мислене.
Нормалният отговор, който би спечелил човека отсреща е, че няма пари, нужна е реформа, която ще се борим
да постигнем, защото децата страдат от проблемите на нереформираната система, нямат стимул да учат, защо-
то не са сигурни в реализацията си със сегашните знания и т.н. Това е отговорът на умния човек, на който
майката, задала въпроса, би свалила шапка и, когото би подкрепяла от сърце.
Министерството, бюрократите в инспекторатите, популистите в системата нямат интерес за реформа вече 18
години, като са минали правителства на всички възможни големи партии. Проблемът явно не е до партийна
принадлежност на хората в МОН, а до дребни политически сметки каква подкрепа ще се изгуби от този, който
наложи реформата, на следващите избори, как да се взима сигурна заплата в училище без много зор и разправии
с недоволни родители или конфликти с инспекторат и директори при опит за прокарване на нови идеи. В нормално
гражданско общество това води до иницииране на обществена дискусия по проблема и поставяне на ясно искане
от хората какво да се направи от министерството. Тогава вече се говори и за смяна на управлението при
липса на желание да свърши възложената му от обществото задача. Реформата в нормалните страни е направена от
хората. Във Франция през 60те, по времето на Дьо Гол, студентите правят протести съпроводени даже с кървави
инциденти и те казват каква да е промяната. Сега Франция е пример за отлично образование и никой не казва,
че френска диплома не означава и квалификация.
1. ОБЕКТИВНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ
Основният проблем на системата идва от оценяването. Всеки знае, но си мълчи, за занижаването на критериите
за 3 на приемните изпити след 7 клас миналата година, когато бяха отчетени с овации по-малко двойки. Всеки в
системата е видял смешния тест след 4 клас, когато след изучаване на българска история въпросите бяха от рода
на това кой управлява България- парламент, президент, министър-председател. децата от стрес как ще се представят
стигнаха до това да казват, че няма нужда да четат за теста на другия ден. Нормално, това не е ниво 4 клас, а
предучилищна подготовка. След такива отчети за успехи идват независимите проучвания, че учениците среден курс не
знаят какво е числото пи, кой с кого е воювал през Втората Световна Война, кой е Дарвин, не са чели Вазов, но знаят
Азис. Нормално, ако нямат стимул да учат за висока оценка, защото тя им се подарява, за да не роптаят, че учат.
Тук идва идеята да се пресече порочната практика чрез обективно, независимо от МОН и чиновници, оценяване.
Предлагам вариант на взаимно оценяване- всеки учител проверява работите на учениците на колегите си, все едно
има една контролна повече- изходно ниво за годината. За всички предмети освен БЕЛ е удачен тест, а за БЕЛ- и
кратък текст, за да се развие умението да се пише грамотно. Оценката на теста е най-бърза и обективна, а
кратко есе, преразказ са нужни само за оценяването на знания по БЕЛ.
Тестът е стандартизиран, по подобие на САТ въпросите се подбират на принципа да се отговаря средно от 50%
от учениците на всеки от тях, обхващат целия материал за годината. Броят е голям и не се предполага да има
100% отговорени тестове, при грешка се намалят точките, но не с пълния брой точки за въпроса, а примерно 2 от 5.
Търси се успеваемост 50-60% на целия тест, за да може да варират резултатите надолу и нагоре. За примера приемам
тест от 100 въпроса по 5 точки с 500 точки общо за удобство. Състезателността на теста осигурява стимул на
учениците да дадат максимум отговори, защото не знаят какъв е резултатът, който се търси от тях. Единствен
ориентир е успеваемостта от предходна година.
На този тест всеки ученик получава своя рейтинг- % от средния брой точки за страната на теста. Т.е. през
2008г. 300т са 100% от 300 средно, но през 2009г. при средно 250т са 120%.
Всеки специалист по data mining би обяснил колко полезна информация имаме и би казал, че може да се направят
всякакви разрези и анализи. Имаме:
- данни за ученика срещу номер, който може да е кодирана информация- ЕГН, регион, училище. Анонимността е
гарантирана от система за хеширане- номерът еднозначно идва от данните, но никога не може да даде данните.
Самият той е кодиран вид на тази информация и се променя драстично с всеки бит в нея. Използва се за
пазене на пароли. Картонът срещу този номер има- пол, възраст, данни за родителите, досие, етнос, религия,
брой отсъствия от час, ползвани болнични
- данни за учителя
- данни за учебното заведение
- по какво разпределение е учил ученикът, по кой учебник
- отговори и точки по тях за текущата и всяка минала година
Разрезите са много и трудно могат да се опишат:
- по кой учебник на кои въпроси не се отговаря. Парадокс в системата сега има в учебника по БЕЛ на Анубис
за 5 и 6 клас, одобрен от МОН. Материалът за обособени части е за 5 клас. В този учебник е в 6 клас.
Явно учениците с такъв учебник няма да знаят нищо за обособените части и това ще се види лесно. В друг
учебник ще се види, че даден урок е труден за разбиране. Ще се види в кой друг е по-добре представен.
Лесно се сравняват два текста след това, като знаеш и каква грешка търсиш.
- кои учители са най-добри за даден учебник и стават за консултанти как другите да си направят разпре-
деленията, как да си водят този или онзи урок
- какво в учебните планове като цяло не е добре направено и на кои въпроси трябва да се обърне внимание
Цената не е висока заради взаимния характер на оценяването. Не се плаща на външни оценители, а всеки оценя
толкова работи, колкото ученици е имал през годината. Местата за провеждане са класните стаи, но квесторите са
от друго училище и преподават по друг предмет, макар че състезателният характер на теста даже гарантира, че
учител по БЕЛ не би помогнал на ученици на друг. Това ще покажа в следващата точка.
Такова оценяване във Френската система има на 3-4 години. От 2007г. изпитът дава 50% от оценката за дадено
образователно ниво. Предлагам годищни тестове в началото до изчистване на проблемите с учебни програми и
планове, защото цикъл от 3-4 години означава реална промяна с нещо работещо след 20-30 години. Допълнително
сега е нужна информация за това как се предава всяка част от материала за всеки клас. Спокойно резултатите
от такива тестове могат да изместят приемните изпити.
Предложеният тест е евтин и лесен за реализация, обективен, саморегулира нивото си спрямо предходния и
винаги е актуален спрямо текущото ниво на знанията. Не е зависим от политика, чиновници.
2. РЕЙТИНГ НА УЧЕНИК
Това, както казахме е % точки получени от него спрямо средното ниво за страната. Тази оценка при 100%
лесно се класифицира ок. 4 по щестобалната система. Във Франция за взет се смята изпит с оценка 14 от 20. Тук
ще приема, че корективът е в самия рейтинг. Не може ученик с рейтинг 150% да има 3 за годината, както и такъв
с 60% да е с 6. Така проверяваме обективността на оценяване от учителите в клас. Родителите са навреме
информирани за текущите знания на детето си и не са лъгани, че то е отличник, а то да не може да пише или
да не знае материала, а просто учителят, за да избяга от проблеми с родителите пише високи оценки. В същото
време учителят има аргумент да защити обективността на по-ниската оценка и няма да се подава на амбициите
на родителите. Този рейтинг върви навсякъде с ученика. Той е важен елемент от следващите точки.
3. РЕЙТИНГ НА УЧИТЕЛ. АТЕСТАЦИЯ.
Рейтингът на учител е средният на учениците му. Той е част от неговата атестация. Другата част е изменението
на този рейтинг. При явяване на теста имаме сбор на учениците на този преподавател и информация за предишния
положен от тях тест. Рейтинг от минала година 100% и нов 60% или 90% стар и 140% нов са крайни примери, но
показват защо това е важна част от атестацията.
4. РЕЙТИНГ НА УЧИЛИЩАТА
Реътинтът на училището е пак две компоненти- текущ усреднен на учениците и входящ за училището към изходяш от
него. Пак е ясно защо е това. Вход 150%, изход 150% е ок. 150% усреднен(Нека са 8-12 клас с по 150 точки, за да не
се усложняват сметките) и 0 промяна. Вход 130%, изход 80% е 105% средно, но отрицателен рейтинг за изменение,
т.е. се влиза с труден приемен изпит, но самото училище не дава знания.
5. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗАПЛАТИТЕ. СТИМУЛИ И НАКАЗАНИЯ.
Сегашните идеи за диферениация са популистки опит да се замаже положението. При ок. 100 неясни критерия като:
- колко често се търсят родители. Т.е. в час не те слушат, звъниш на 10 родителя всеки ден да се оплакваш
и заслужаваш поощрение, а при липса на проблеми няма пари. А и учителят не е телефонист.
- всички ли си пишат плановете
- как се спазват разпределенията. Ами, всеки влиза в час с текущия урок от разпределението си.
Оценката по тези неясни критерии е дадена на ръководствата и предразполага към създаване на конфликти между близките
на ръководството и тези с протекции от инспекторат, община и останалите. Даже и директорите да са 100% съвестни,
оценката винаги би водила до конфликти. Сумите са 30-40лв, което изобщо не е стимул.
За страната се определят средна и минимална заплата. За максимално лесни и разбираеми сметки приемам, че
средната е 1000, а минималната- 500. Минималната ще си проличи, че е почти излишна.
Предположения:
- Оценката на учителя е неговия продукт- получените от учениците знания и изменението на нивото им
- В големите градове остават по-добрите кадри и успехът, който се търси от родители и ученици е по-висок
от този за малките градове и села. Важно е за доказване на някои твърдения свързани с цената на живот
и начинът на изчисляване на заплащането
Рейтингът води до заплата. Формулата е рейтинг на учителя Х средна заплата. Рейтинг 130% води до 1,3 х 1000=
1300лв. 70% = 700лв. 30% = минималната сума 500лв, защото получената е 300лв. В същото време рейтинг 30% от
средно национално ниво е показателен за уменията на учителя и според мен са за наказание и даже смяната му.
Рейтингът е поносимо да е в диапазон 70%-150%, да речем. Различия от това са индикатор за огромни проблеми на
системата.
Вторият рейтинг на растежа води до бонуси. А тези бонуси лесно се доказва, че не са единични суми, защото
нормално учител с всеки випуск поема нови ученици било в 1, 5, 7, 8 клас. Т.е. има вход на ученици с рейтинг,
който може да се повишава или нивото е достатъчно високо, за да се подържа ниво на заплатата на учителя
максимално висока за него.
Отрицателен рейтинг на растеж води до наказания.
Тук намесвам идеята за разликата на нивото в големите градове и селата. От нея следва, че в София учителите
ще получават повече от тези в Мухово. Няма уравниловка, но е справедливо, защото от тях се искат повече умения.
В същото време стандартът и цените са различни. За примера си ще използвам следните показатели:
- средна нетна заплата по неофициална статистика. Говоря за това какво се плаща, даже да си осигурен в
сивата икономика на минимална заплата.
- наем на самостоятелно жилище
- отопление(достатъчно голямо перо в семейния бюджет е)
- храна
- храна навън- излизане поне веднъж на ресторант вечер- бира и салата, или обяд в такъв в нормално заведение
за населеното място
- транспортни разходи с градски транспорт
Ток, вода, телефон приемам, че са равни и не влияят. Давам примери от два града, които познавам- София и Пловдив.
СОФИЯ
средна заплата 1000лв.
наем на двустайно жилище 500-600лв.
отопление
- газ 100-150лв. Има я като алтернатива
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 10лв.
вечер навън с бира 10-15лв.
карта за всички линии на СГТ 40лв.
ПЛОВДИВ
средна заплата 600-700лв.
наем на двустайно жилище 200-250лв.
отопление
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 5лв.
вечер навън с бира 5-6лв.
билети за рейсовете по 0,60лв 50-60лв.
МАЛКО СЕЛО
средна заплата 100-200лв.
наем на къща няма
отопление
- дърва и въглища 30-40лв. В големия град това го няма навсякъде.
храна 30-40лв. Купуват се само пакетирани стоки, олио, хляб.
обяд навън няма Селската кръчма не е ресторант
вечер навън с бира 1-2лв.
градски транспот няма Т.е. населеното място е 3-4кв.км.
Тук пак няма идея за дискриминация по населено място. Просто рейтингът на учителите в големия град е
по-висок. Нормално е младите хора да търсят реализация и да мигрират.
Училищата с роми, за умствено изостанали са изключения и при тях се прави отделна оценка и се търси основно
рейтинг на растеж. При тях реален национален рейтинг на училището 20% ще е 100% за типа училище.
6. МЪРТВИ ДУШИ
Сега често в училищата с роми се водят куп мъртви души- учителите се борят да докажат норматива си, родителите
не искат да загубят социалните си помощи. Често и в другите училища се пише някой ром, за да се запълни малък клас.
Явяването на тест в края на годината е явен критерий кой е бил само по списък в училище.
7. КОНКУРЕНЦИЯ. ПАЗАР НА ОБРАЗОВАНИЕТО.
При обективен рейтинг на всяко училище имаме и реална оцена за качеството на образованието, което се дава там.
Това дава възможност при ваучерна система(Защо да не е 1000лв х рейтинг на ученика неговият ваучер? При висок
рейтинг държавата плаща огромна част от таксата, ако е в скъпо частно училище, а при нисък- почти не плаща.) или
какъвто и да е друг вариант родителите и учениците да не виждат само лъскави проспекти, а да оценяват училището
по нормални критерии.
Частните училища ще търсят най-добрите учители и ще им дават добри заплати, защото ще гонят по-висок рейтинг.
В държавните може богати родители да дават пари за по-добър учител по български и съответно- висока заплата
за него първата година, докато се получи финансиране за разликата в заплатата му или нещо такова. При това ще
знаят защо го правят- децата са зле само по този предмет.
8. ФИНАНСИРАНЕ
Проблем на училищата е осъзнаването на идеята за външно, независимо от държавата финансиране. Често се приема,
че пари ще се дадат за боядисване на учителската стая, но не се знае как да се поискат пари за нова лаборатория
по химия, книги за библиотеката или компютърен кабинет. Трябва да се работи по този въпрос усилено. Във форумите
се вижда, че директорите нямат желание за това и сами си признават. Какъв проблем е да се създаде следния начин на
мислене?
Имаме нужда от нов компютърен кабинет и учител, който да учи децата.
ЦЕЛ: Децата да се научат да програмират на С- телефонен указател с База Данни, решаване и визуализация на
транспортна задача, подобни прости задачи, които да могат да изготвят като проект накрая
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ ОТ ДЕЦАТА: Квалификация на начално ниво за програмисти на С, която да им даде реализация
в бранша.
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
компютри с цена ок. 500-600лв- 12 броя за ученици+1 за учител Необходими са точно такива, защото са от среден
клас, имат по 512МБ памет, CD, мишка и клавиатура, монитор. Цената е взета от ОФИС 1 и при реална
оферта ще се коригира, но това е средната от проучването.
проекционен апарат за 2000лв. Пак пишем защо и как сме избрали и къде са ни дали тази цена
switch 16 порта 80лв
лазерен принтер с копир 400лв
СОФТУЕР:
13 Windows XP по лиценз за ДА 0лв. /Ако не минава, се пита Microsoft за образователен лиценз, който е по-евтин.
Не се купува сървърен лиценз, защото е скъп, а не се налага да има професионална мрежа./
13 образователни лиценза за Visual C - 5000лв /Даже да не е и безплатно, ако се договорят нещата/
ДРУГИ:
13 бюра по 80лв
13 стола по 60лв
шкаф за учебни материали 500лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
кабел за мрежа + прекарване 200лв
пребоядисване на килера, където ще правим залата 200лв
почистване на килера 3 х 20лв
нови крушки, 2 лампиона 20лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
В ИТ заплатите са високи. Специалист по С взима над 2000лв. Ние търсим поне на средно ниво. От МОН ни
дават за него до 1000лв. За година искаме за него 20000 лева допълнително финансиране, за да му осигурим още
1000 и да му платим осигуровките. Проектът е за срок 5 години, т.е. искаме 100000лв
Ето ви много саркастично, но и реално минаващ проект. За това директорите нямат умения и нерви според тях самите.
Ами, в частния бизнес така се печелят пари. Ето че в примера за учителя даже се дават 2000лв, което е нормална
заплата за специалист в бранша му. Парите за нещо не са надути, казва се точно колко струва и е по средна или
по-ниска цена на пазара. То цялата администрация трябва да се научи, че така се работи. Но тук говорим за
финансиране на училищата.
Вторият начин се нарича спонсорски програми. Или поне аз избрах този термин. Проектът от предния пример
се дава на мениджърите на голяма фирма. Нека е завод в града за машинни елементи, а училището е механотехникум.
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ХОРА ЗА РАБОТА С AUTOCAD
ЦЕЛ: Да научим учениците как се работи с AUTOCAD
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ: Учениците след курса на обучение ще могат да работят свободно с AUTOCAD. Прилагайки
знанията си по машинно чертане, които нашият учител Петров дава, и по механика, пак придобити в училище
при Иванова, те ще могат да чертаят схеми на сложни машини и да проектират лостови механизми
ОЧАКВАНИЯ: Съвместно да създадем кадри за завода и да дадем възможност за реализация на децата в родния им
град
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
Имаме кабинет с 12 компютъра за ученици+1 за учител, но са Pentium II. За новата версия на програмата
ни трябват такива с 512МБ памет, CD, голям CRT монитор 19". Затова искаме 13 машини по 800лв.
проектор 2000лв
копир и принтер устройство 400лв
СОФТУЕР:
13 лиценза Windows XP
13 лиценза за AUTOCAD за образователна институция
ДРУГИ:
13 стола по 60лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Имаме преподавател по чертане, който се справя добре с програмата. Надяваме се и на подкрепата на завода
чрез неговите специалисти.
НАЧИН НА ПРЕПОДАВАНЕ:
В залата ще работят всички ученици по 3 учебни часа СИП седмично.
Останалите ще могат да се обучават в специален профил на обучение, където като СИП сме включили допълнителни
умения по механика и физика.
Работници на завода ще могат да ползват залата за увеличаване на уменията си от 10 до 14 часа три дни
седмично.
С този проект заводът ще финансира и ще има следните условия:
- учениците подписват договор да работят там и съответно са и доволни, че имат сигурна реализация, а при
влизане във ВУЗ по специалността- и степендия от завода
- тези, които не искат да се обвържат, плащат такса, която е консумативи+допълнителни лекторски
Програмата е незадължителна, вид квалификационен курс е. Никой няма да я оспори. А министерският съвет и
парламентът са отговорни да се измислят и облекчения за спонсора- завод. За това трябва училищата да докажат, че
на изхода им учениците знаят. Това е рейтинг по основни за професията предмети. Не се търси да имаш духов оркестър,
ако ученикът ще е електротехник. Ще му се търси да умее да прави инсталации, а не да свири на туба.
Третият начин е свързан с това да се спосорират не толкова професионалните, колкото началните и основни училища.
Тук инициативата за доплащане се поема от родителски комитети, фирми, където работят родителите. В София пазарът на
труда е гладен. В малък град пак кадрите за голям завод са често недостатъчни. При страх от миграция на родителите
към място, където децата им биха получили по-добро образование, работодателите биха спонсорирали училищата, където
са много от децата на служителите им.
Подобни системи работят в цял свят. Не е идеална, но е идея. С такива идеи и обосновката им ще породим
дискусията за реформа.
Автор: Атанас Марков
Професия: програмист
Роден на 17.10.1979 в Пловдив
Материалът е свободен за копиране, препечатване и всякакъв друг начин на разпространение при условие, че запази
целостта си и не му се присвоява авторството от други лица. Забранено е ваденето от контекста им на пасажи и
използването им за друго освен аргументация на мнение за засегнатите тук въпроси.
А той отвеща: да познай человек себе си.
Пак го попитаха: ами що е лесно? И той рече: да учим другаго”.
(Рибният буквар)
Всяко чудо трае три дни. Толкова в България може да трае и една дискусия за образованието,
ако не се подържа от правителството или не е за пари. В разгара на поредната стачка нещата
пак се връщат към това стачниците да стоят 30 души в една стая, да се чудят какво да правят,
да играят карти и да чакат увеличението на заплатите. Други вместо да търсят цивилизован диалог
с гражданите и как да ги убедят, че заслужават пари, почват щури инициативи, които да покажат
колко са гладни- дрънкане на тенджери, писма колко са изпосталели от глад. В дискусията се
вкарват идеи за сваляне на правителството от политици гонещи вълната на стачката, която всъщност
не е политическа. За съжаление май не е и за друго освен пари. Учителите трудно ще разберат, че
ги подкукоросват с глупости да правят пълни циркове, но не и да бъдат разбрани от родителите и
учениците си. В бедните райони хора работят по 10-12 часа за под 300лв. За тях дрънкането на
домакински съдове, роптаенето за двойни на техните доходи, са повод да се напсува учителя-нагляр.
Тези хора биха се убедили, че учителят заслужава пари, ако им се обясни колко важен е учителският
труд, как децата им ще получат шанса с добро образование да не работят на техните места пак за
300лв. Разликата е в главите на хората и начина на това как обработват информацията за света около
себе си. Учителите в момента се вживяват като елит. Такива са, но елитното е и в това да разбереш,
че бидейки повече от някой друг, той те разбира по-трудно, защото няма твоя широк мироглед.
Миналата учителска стачка беше за 20% увеличение. Получи се и е около 50-60лв месечно. Тази цифра,
макар и малка, е много важна. Има една грешка, която учителите направиха тогава. Поискаха целево
финансиране. Да, стачката беше по повод искания да се дадат пари, за да се купуват с тях книги, да се
плащат курсове, да се купят компютри и да се ползва интернет и вкъщи в името на подобряване на
образованието. Ето я грешката- средствата по целеви финансирания лесно могат да се контролират, а се
търси резултат. Ето няколко въпроса, които учителите да си зададат:
- Колко книги е купил всеки от тях последните 6 месеца- специализирана литература в областта си,
художествена различна от "Разговор с бога", "Чудото на НЛО" или розов роман?
- Компютър с добри характеристики спокойно се взима на изплащане за 30-40лв месечно. Колко са
купили такъв?
- Такса за интернет е 10-15лв при нормална връзка. Колко ползват интернет вкъщи за четене на
статии, дискусии по форуми с колеги? Ползване на интернет не е сайт за запознанства, чат,
теглене на филми и музика. Лесно се проверява колко форуми на български има на учители по
различни предмети, колко страници за обмен на информация за учебния процес, помощни материали
има. 2 часа в интернет дневно в търсене на информация за работата и при незнание на чужд език
от огромна част от хората, които не преподават такъв, означават при нормални условия огромен
поток от информация на български, пускана в българското интернет пространство. Такава просто
няма.
- На колко курса са ходили? Един за 300лв за 6 месеца за добра компютърна грамотност или език
е в рамките на 50-60лв месечно.
Така, отговорихте си. Сега вече ви казвам и защо като гражданин ви казвам, че сега е хубаво да ви
се дадат пари, но не след поледната стачка да няма промяна и да не се търси отчет. При предната парите
са искани за конкретни пера, които вие в бюджетите на домакинствата си сте изместили с нова дреха, вечеря
навън, даже да е с хляб. Не сте искали хляб тогава!
Сега и аз съм съгласен, че парите ви са малко, но това не значи, че този път не искам да видя
резултат. На въпрос защо децата отсъстват, учителите пишат нереално високи оценки, за да скрият неграмот-
ността и искат пари отговор "Защото 300-400лв са малко!" не минава! Това е подигравка с родителите и
умениците от хората, които са длъжни да дават пример за това, че първо работиш, после искаш признание на
труда си. Особено, ако питащият е със заплата 300лв, е пълна подигравка и израз на безотговорно мислене.
Нормалният отговор, който би спечелил човека отсреща е, че няма пари, нужна е реформа, която ще се борим
да постигнем, защото децата страдат от проблемите на нереформираната система, нямат стимул да учат, защо-
то не са сигурни в реализацията си със сегашните знания и т.н. Това е отговорът на умния човек, на който
майката, задала въпроса, би свалила шапка и, когото би подкрепяла от сърце.
Министерството, бюрократите в инспекторатите, популистите в системата нямат интерес за реформа вече 18
години, като са минали правителства на всички възможни големи партии. Проблемът явно не е до партийна
принадлежност на хората в МОН, а до дребни политически сметки каква подкрепа ще се изгуби от този, който
наложи реформата, на следващите избори, как да се взима сигурна заплата в училище без много зор и разправии
с недоволни родители или конфликти с инспекторат и директори при опит за прокарване на нови идеи. В нормално
гражданско общество това води до иницииране на обществена дискусия по проблема и поставяне на ясно искане
от хората какво да се направи от министерството. Тогава вече се говори и за смяна на управлението при
липса на желание да свърши възложената му от обществото задача. Реформата в нормалните страни е направена от
хората. Във Франция през 60те, по времето на Дьо Гол, студентите правят протести съпроводени даже с кървави
инциденти и те казват каква да е промяната. Сега Франция е пример за отлично образование и никой не казва,
че френска диплома не означава и квалификация.
1. ОБЕКТИВНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ
Основният проблем на системата идва от оценяването. Всеки знае, но си мълчи, за занижаването на критериите
за 3 на приемните изпити след 7 клас миналата година, когато бяха отчетени с овации по-малко двойки. Всеки в
системата е видял смешния тест след 4 клас, когато след изучаване на българска история въпросите бяха от рода
на това кой управлява България- парламент, президент, министър-председател. децата от стрес как ще се представят
стигнаха до това да казват, че няма нужда да четат за теста на другия ден. Нормално, това не е ниво 4 клас, а
предучилищна подготовка. След такива отчети за успехи идват независимите проучвания, че учениците среден курс не
знаят какво е числото пи, кой с кого е воювал през Втората Световна Война, кой е Дарвин, не са чели Вазов, но знаят
Азис. Нормално, ако нямат стимул да учат за висока оценка, защото тя им се подарява, за да не роптаят, че учат.
Тук идва идеята да се пресече порочната практика чрез обективно, независимо от МОН и чиновници, оценяване.
Предлагам вариант на взаимно оценяване- всеки учител проверява работите на учениците на колегите си, все едно
има една контролна повече- изходно ниво за годината. За всички предмети освен БЕЛ е удачен тест, а за БЕЛ- и
кратък текст, за да се развие умението да се пише грамотно. Оценката на теста е най-бърза и обективна, а
кратко есе, преразказ са нужни само за оценяването на знания по БЕЛ.
Тестът е стандартизиран, по подобие на САТ въпросите се подбират на принципа да се отговаря средно от 50%
от учениците на всеки от тях, обхващат целия материал за годината. Броят е голям и не се предполага да има
100% отговорени тестове, при грешка се намалят точките, но не с пълния брой точки за въпроса, а примерно 2 от 5.
Търси се успеваемост 50-60% на целия тест, за да може да варират резултатите надолу и нагоре. За примера приемам
тест от 100 въпроса по 5 точки с 500 точки общо за удобство. Състезателността на теста осигурява стимул на
учениците да дадат максимум отговори, защото не знаят какъв е резултатът, който се търси от тях. Единствен
ориентир е успеваемостта от предходна година.
На този тест всеки ученик получава своя рейтинг- % от средния брой точки за страната на теста. Т.е. през
2008г. 300т са 100% от 300 средно, но през 2009г. при средно 250т са 120%.
Всеки специалист по data mining би обяснил колко полезна информация имаме и би казал, че може да се направят
всякакви разрези и анализи. Имаме:
- данни за ученика срещу номер, който може да е кодирана информация- ЕГН, регион, училище. Анонимността е
гарантирана от система за хеширане- номерът еднозначно идва от данните, но никога не може да даде данните.
Самият той е кодиран вид на тази информация и се променя драстично с всеки бит в нея. Използва се за
пазене на пароли. Картонът срещу този номер има- пол, възраст, данни за родителите, досие, етнос, религия,
брой отсъствия от час, ползвани болнични
- данни за учителя
- данни за учебното заведение
- по какво разпределение е учил ученикът, по кой учебник
- отговори и точки по тях за текущата и всяка минала година
Разрезите са много и трудно могат да се опишат:
- по кой учебник на кои въпроси не се отговаря. Парадокс в системата сега има в учебника по БЕЛ на Анубис
за 5 и 6 клас, одобрен от МОН. Материалът за обособени части е за 5 клас. В този учебник е в 6 клас.
Явно учениците с такъв учебник няма да знаят нищо за обособените части и това ще се види лесно. В друг
учебник ще се види, че даден урок е труден за разбиране. Ще се види в кой друг е по-добре представен.
Лесно се сравняват два текста след това, като знаеш и каква грешка търсиш.
- кои учители са най-добри за даден учебник и стават за консултанти как другите да си направят разпре-
деленията, как да си водят този или онзи урок
- какво в учебните планове като цяло не е добре направено и на кои въпроси трябва да се обърне внимание
Цената не е висока заради взаимния характер на оценяването. Не се плаща на външни оценители, а всеки оценя
толкова работи, колкото ученици е имал през годината. Местата за провеждане са класните стаи, но квесторите са
от друго училище и преподават по друг предмет, макар че състезателният характер на теста даже гарантира, че
учител по БЕЛ не би помогнал на ученици на друг. Това ще покажа в следващата точка.
Такова оценяване във Френската система има на 3-4 години. От 2007г. изпитът дава 50% от оценката за дадено
образователно ниво. Предлагам годищни тестове в началото до изчистване на проблемите с учебни програми и
планове, защото цикъл от 3-4 години означава реална промяна с нещо работещо след 20-30 години. Допълнително
сега е нужна информация за това как се предава всяка част от материала за всеки клас. Спокойно резултатите
от такива тестове могат да изместят приемните изпити.
Предложеният тест е евтин и лесен за реализация, обективен, саморегулира нивото си спрямо предходния и
винаги е актуален спрямо текущото ниво на знанията. Не е зависим от политика, чиновници.
2. РЕЙТИНГ НА УЧЕНИК
Това, както казахме е % точки получени от него спрямо средното ниво за страната. Тази оценка при 100%
лесно се класифицира ок. 4 по щестобалната система. Във Франция за взет се смята изпит с оценка 14 от 20. Тук
ще приема, че корективът е в самия рейтинг. Не може ученик с рейтинг 150% да има 3 за годината, както и такъв
с 60% да е с 6. Така проверяваме обективността на оценяване от учителите в клас. Родителите са навреме
информирани за текущите знания на детето си и не са лъгани, че то е отличник, а то да не може да пише или
да не знае материала, а просто учителят, за да избяга от проблеми с родителите пише високи оценки. В същото
време учителят има аргумент да защити обективността на по-ниската оценка и няма да се подава на амбициите
на родителите. Този рейтинг върви навсякъде с ученика. Той е важен елемент от следващите точки.
3. РЕЙТИНГ НА УЧИТЕЛ. АТЕСТАЦИЯ.
Рейтингът на учител е средният на учениците му. Той е част от неговата атестация. Другата част е изменението
на този рейтинг. При явяване на теста имаме сбор на учениците на този преподавател и информация за предишния
положен от тях тест. Рейтинг от минала година 100% и нов 60% или 90% стар и 140% нов са крайни примери, но
показват защо това е важна част от атестацията.
4. РЕЙТИНГ НА УЧИЛИЩАТА
Реътинтът на училището е пак две компоненти- текущ усреднен на учениците и входящ за училището към изходяш от
него. Пак е ясно защо е това. Вход 150%, изход 150% е ок. 150% усреднен(Нека са 8-12 клас с по 150 точки, за да не
се усложняват сметките) и 0 промяна. Вход 130%, изход 80% е 105% средно, но отрицателен рейтинг за изменение,
т.е. се влиза с труден приемен изпит, но самото училище не дава знания.
5. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗАПЛАТИТЕ. СТИМУЛИ И НАКАЗАНИЯ.
Сегашните идеи за диферениация са популистки опит да се замаже положението. При ок. 100 неясни критерия като:
- колко често се търсят родители. Т.е. в час не те слушат, звъниш на 10 родителя всеки ден да се оплакваш
и заслужаваш поощрение, а при липса на проблеми няма пари. А и учителят не е телефонист.
- всички ли си пишат плановете
- как се спазват разпределенията. Ами, всеки влиза в час с текущия урок от разпределението си.
Оценката по тези неясни критерии е дадена на ръководствата и предразполага към създаване на конфликти между близките
на ръководството и тези с протекции от инспекторат, община и останалите. Даже и директорите да са 100% съвестни,
оценката винаги би водила до конфликти. Сумите са 30-40лв, което изобщо не е стимул.
За страната се определят средна и минимална заплата. За максимално лесни и разбираеми сметки приемам, че
средната е 1000, а минималната- 500. Минималната ще си проличи, че е почти излишна.
Предположения:
- Оценката на учителя е неговия продукт- получените от учениците знания и изменението на нивото им
- В големите градове остават по-добрите кадри и успехът, който се търси от родители и ученици е по-висок
от този за малките градове и села. Важно е за доказване на някои твърдения свързани с цената на живот
и начинът на изчисляване на заплащането
Рейтингът води до заплата. Формулата е рейтинг на учителя Х средна заплата. Рейтинг 130% води до 1,3 х 1000=
1300лв. 70% = 700лв. 30% = минималната сума 500лв, защото получената е 300лв. В същото време рейтинг 30% от
средно национално ниво е показателен за уменията на учителя и според мен са за наказание и даже смяната му.
Рейтингът е поносимо да е в диапазон 70%-150%, да речем. Различия от това са индикатор за огромни проблеми на
системата.
Вторият рейтинг на растежа води до бонуси. А тези бонуси лесно се доказва, че не са единични суми, защото
нормално учител с всеки випуск поема нови ученици било в 1, 5, 7, 8 клас. Т.е. има вход на ученици с рейтинг,
който може да се повишава или нивото е достатъчно високо, за да се подържа ниво на заплатата на учителя
максимално висока за него.
Отрицателен рейтинг на растеж води до наказания.
Тук намесвам идеята за разликата на нивото в големите градове и селата. От нея следва, че в София учителите
ще получават повече от тези в Мухово. Няма уравниловка, но е справедливо, защото от тях се искат повече умения.
В същото време стандартът и цените са различни. За примера си ще използвам следните показатели:
- средна нетна заплата по неофициална статистика. Говоря за това какво се плаща, даже да си осигурен в
сивата икономика на минимална заплата.
- наем на самостоятелно жилище
- отопление(достатъчно голямо перо в семейния бюджет е)
- храна
- храна навън- излизане поне веднъж на ресторант вечер- бира и салата, или обяд в такъв в нормално заведение
за населеното място
- транспортни разходи с градски транспорт
Ток, вода, телефон приемам, че са равни и не влияят. Давам примери от два града, които познавам- София и Пловдив.
СОФИЯ
средна заплата 1000лв.
наем на двустайно жилище 500-600лв.
отопление
- газ 100-150лв. Има я като алтернатива
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 10лв.
вечер навън с бира 10-15лв.
карта за всички линии на СГТ 40лв.
ПЛОВДИВ
средна заплата 600-700лв.
наем на двустайно жилище 200-250лв.
отопление
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 5лв.
вечер навън с бира 5-6лв.
билети за рейсовете по 0,60лв 50-60лв.
МАЛКО СЕЛО
средна заплата 100-200лв.
наем на къща няма
отопление
- дърва и въглища 30-40лв. В големия град това го няма навсякъде.
храна 30-40лв. Купуват се само пакетирани стоки, олио, хляб.
обяд навън няма Селската кръчма не е ресторант
вечер навън с бира 1-2лв.
градски транспот няма Т.е. населеното място е 3-4кв.км.
Тук пак няма идея за дискриминация по населено място. Просто рейтингът на учителите в големия град е
по-висок. Нормално е младите хора да търсят реализация и да мигрират.
Училищата с роми, за умствено изостанали са изключения и при тях се прави отделна оценка и се търси основно
рейтинг на растеж. При тях реален национален рейтинг на училището 20% ще е 100% за типа училище.
6. МЪРТВИ ДУШИ
Сега често в училищата с роми се водят куп мъртви души- учителите се борят да докажат норматива си, родителите
не искат да загубят социалните си помощи. Често и в другите училища се пише някой ром, за да се запълни малък клас.
Явяването на тест в края на годината е явен критерий кой е бил само по списък в училище.
7. КОНКУРЕНЦИЯ. ПАЗАР НА ОБРАЗОВАНИЕТО.
При обективен рейтинг на всяко училище имаме и реална оцена за качеството на образованието, което се дава там.
Това дава възможност при ваучерна система(Защо да не е 1000лв х рейтинг на ученика неговият ваучер? При висок
рейтинг държавата плаща огромна част от таксата, ако е в скъпо частно училище, а при нисък- почти не плаща.) или
какъвто и да е друг вариант родителите и учениците да не виждат само лъскави проспекти, а да оценяват училището
по нормални критерии.
Частните училища ще търсят най-добрите учители и ще им дават добри заплати, защото ще гонят по-висок рейтинг.
В държавните може богати родители да дават пари за по-добър учител по български и съответно- висока заплата
за него първата година, докато се получи финансиране за разликата в заплатата му или нещо такова. При това ще
знаят защо го правят- децата са зле само по този предмет.
8. ФИНАНСИРАНЕ
Проблем на училищата е осъзнаването на идеята за външно, независимо от държавата финансиране. Често се приема,
че пари ще се дадат за боядисване на учителската стая, но не се знае как да се поискат пари за нова лаборатория
по химия, книги за библиотеката или компютърен кабинет. Трябва да се работи по този въпрос усилено. Във форумите
се вижда, че директорите нямат желание за това и сами си признават. Какъв проблем е да се създаде следния начин на
мислене?
Имаме нужда от нов компютърен кабинет и учител, който да учи децата.
ЦЕЛ: Децата да се научат да програмират на С- телефонен указател с База Данни, решаване и визуализация на
транспортна задача, подобни прости задачи, които да могат да изготвят като проект накрая
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ ОТ ДЕЦАТА: Квалификация на начално ниво за програмисти на С, която да им даде реализация
в бранша.
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
компютри с цена ок. 500-600лв- 12 броя за ученици+1 за учител Необходими са точно такива, защото са от среден
клас, имат по 512МБ памет, CD, мишка и клавиатура, монитор. Цената е взета от ОФИС 1 и при реална
оферта ще се коригира, но това е средната от проучването.
проекционен апарат за 2000лв. Пак пишем защо и как сме избрали и къде са ни дали тази цена
switch 16 порта 80лв
лазерен принтер с копир 400лв
СОФТУЕР:
13 Windows XP по лиценз за ДА 0лв. /Ако не минава, се пита Microsoft за образователен лиценз, който е по-евтин.
Не се купува сървърен лиценз, защото е скъп, а не се налага да има професионална мрежа./
13 образователни лиценза за Visual C - 5000лв /Даже да не е и безплатно, ако се договорят нещата/
ДРУГИ:
13 бюра по 80лв
13 стола по 60лв
шкаф за учебни материали 500лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
кабел за мрежа + прекарване 200лв
пребоядисване на килера, където ще правим залата 200лв
почистване на килера 3 х 20лв
нови крушки, 2 лампиона 20лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
В ИТ заплатите са високи. Специалист по С взима над 2000лв. Ние търсим поне на средно ниво. От МОН ни
дават за него до 1000лв. За година искаме за него 20000 лева допълнително финансиране, за да му осигурим още
1000 и да му платим осигуровките. Проектът е за срок 5 години, т.е. искаме 100000лв
Ето ви много саркастично, но и реално минаващ проект. За това директорите нямат умения и нерви според тях самите.
Ами, в частния бизнес така се печелят пари. Ето че в примера за учителя даже се дават 2000лв, което е нормална
заплата за специалист в бранша му. Парите за нещо не са надути, казва се точно колко струва и е по средна или
по-ниска цена на пазара. То цялата администрация трябва да се научи, че така се работи. Но тук говорим за
финансиране на училищата.
Вторият начин се нарича спонсорски програми. Или поне аз избрах този термин. Проектът от предния пример
се дава на мениджърите на голяма фирма. Нека е завод в града за машинни елементи, а училището е механотехникум.
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ХОРА ЗА РАБОТА С AUTOCAD
ЦЕЛ: Да научим учениците как се работи с AUTOCAD
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ: Учениците след курса на обучение ще могат да работят свободно с AUTOCAD. Прилагайки
знанията си по машинно чертане, които нашият учител Петров дава, и по механика, пак придобити в училище
при Иванова, те ще могат да чертаят схеми на сложни машини и да проектират лостови механизми
ОЧАКВАНИЯ: Съвместно да създадем кадри за завода и да дадем възможност за реализация на децата в родния им
град
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
Имаме кабинет с 12 компютъра за ученици+1 за учител, но са Pentium II. За новата версия на програмата
ни трябват такива с 512МБ памет, CD, голям CRT монитор 19". Затова искаме 13 машини по 800лв.
проектор 2000лв
копир и принтер устройство 400лв
СОФТУЕР:
13 лиценза Windows XP
13 лиценза за AUTOCAD за образователна институция
ДРУГИ:
13 стола по 60лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Имаме преподавател по чертане, който се справя добре с програмата. Надяваме се и на подкрепата на завода
чрез неговите специалисти.
НАЧИН НА ПРЕПОДАВАНЕ:
В залата ще работят всички ученици по 3 учебни часа СИП седмично.
Останалите ще могат да се обучават в специален профил на обучение, където като СИП сме включили допълнителни
умения по механика и физика.
Работници на завода ще могат да ползват залата за увеличаване на уменията си от 10 до 14 часа три дни
седмично.
С този проект заводът ще финансира и ще има следните условия:
- учениците подписват договор да работят там и съответно са и доволни, че имат сигурна реализация, а при
влизане във ВУЗ по специалността- и степендия от завода
- тези, които не искат да се обвържат, плащат такса, която е консумативи+допълнителни лекторски
Програмата е незадължителна, вид квалификационен курс е. Никой няма да я оспори. А министерският съвет и
парламентът са отговорни да се измислят и облекчения за спонсора- завод. За това трябва училищата да докажат, че
на изхода им учениците знаят. Това е рейтинг по основни за професията предмети. Не се търси да имаш духов оркестър,
ако ученикът ще е електротехник. Ще му се търси да умее да прави инсталации, а не да свири на туба.
Третият начин е свързан с това да се спосорират не толкова професионалните, колкото началните и основни училища.
Тук инициативата за доплащане се поема от родителски комитети, фирми, където работят родителите. В София пазарът на
труда е гладен. В малък град пак кадрите за голям завод са често недостатъчни. При страх от миграция на родителите
към място, където децата им биха получили по-добро образование, работодателите биха спонсорирали училищата, където
са много от децата на служителите им.
Подобни системи работят в цял свят. Не е идеална, но е идея. С такива идеи и обосновката им ще породим
дискусията за реформа.
Автор: Атанас Марков
Професия: програмист
Роден на 17.10.1979 в Пловдив
Материалът е свободен за копиране, препечатване и всякакъв друг начин на разпространение при условие, че запази
целостта си и не му се присвоява авторството от други лица. Забранено е ваденето от контекста им на пасажи и
използването им за друго освен аргументация на мнение за засегнатите тук въпроси.
Monday, September 24, 2007
Неосъществени мечти
via Shro
Седя си онзи ден на спирката, сериозно напушен и чакам автобуса. До мене се настанява някакъв мърляч и пита нещо за автобуса. Както сбърках да му отговоря и той взе да ми развива някакви свои локуми. Как двайсет години вече работел като готвач по разни дупки из Студентски град и колко вкусно готвели там. А доказателство за това, че готвели вкусно било, че все е пълно с народ. В Студентски град мен ако питат и сандвичи с обелки да продаваш, пак ще вървят, но никой не ме попита.
Та тоя ми обяснява, обяснява и накрая стигна до това как “те” го били съсипали. Кои точно не знаеше, но знаеше, че са там и пречат на всеки “дребен предприемач” като него. Та видиш ли, “те” били измислили толкова спънки да си регистрираш фирма, толкова много документи, че било практически невъзможно. Затова той двайсет години работел като готвач и не можел да си отвори заведение. Гледам го - не ми изглеждаше като неграмотен, чак пък и дебил - не беше. Питах го само:
- Е, ти пробвал ли си, някога?
А той ми разправя - Е, няма смисъл, защо да пробвам, нали виждам как е.
И продължава да налива някакви кухненски мъдрости за това как “те” са виновни за всичко, а аз го зяпам зациклил. Ето това е перфектният промит мозък. Той си знае, че “те” са виновни. Не знае само кои са “те”. А днес “те” са циганите, утре са провинциалистите, вдругиден са комунистите. Ами защо само едните да са виновни - те всички са виновни. Даже може да действат заедно. А затова, че е пиян на кирка всяка вечер и като види нещо написано му се мръщи все едно е на изпит, пак “те” са отговорни.
Пени се усилено известно време, докато дойде автобуса. После се ухили в тризъба усмивка, изтърси някаква комлексарщина как трябвало да му плащам за лекцията и запътъчи с плетените си чехли към автобуса.
Седя си онзи ден на спирката, сериозно напушен и чакам автобуса. До мене се настанява някакъв мърляч и пита нещо за автобуса. Както сбърках да му отговоря и той взе да ми развива някакви свои локуми. Как двайсет години вече работел като готвач по разни дупки из Студентски град и колко вкусно готвели там. А доказателство за това, че готвели вкусно било, че все е пълно с народ. В Студентски град мен ако питат и сандвичи с обелки да продаваш, пак ще вървят, но никой не ме попита.
Та тоя ми обяснява, обяснява и накрая стигна до това как “те” го били съсипали. Кои точно не знаеше, но знаеше, че са там и пречат на всеки “дребен предприемач” като него. Та видиш ли, “те” били измислили толкова спънки да си регистрираш фирма, толкова много документи, че било практически невъзможно. Затова той двайсет години работел като готвач и не можел да си отвори заведение. Гледам го - не ми изглеждаше като неграмотен, чак пък и дебил - не беше. Питах го само:
- Е, ти пробвал ли си, някога?
А той ми разправя - Е, няма смисъл, защо да пробвам, нали виждам как е.
И продължава да налива някакви кухненски мъдрости за това как “те” са виновни за всичко, а аз го зяпам зациклил. Ето това е перфектният промит мозък. Той си знае, че “те” са виновни. Не знае само кои са “те”. А днес “те” са циганите, утре са провинциалистите, вдругиден са комунистите. Ами защо само едните да са виновни - те всички са виновни. Даже може да действат заедно. А затова, че е пиян на кирка всяка вечер и като види нещо написано му се мръщи все едно е на изпит, пак “те” са отговорни.
Пени се усилено известно време, докато дойде автобуса. После се ухили в тризъба усмивка, изтърси някаква комлексарщина как трябвало да му плащам за лекцията и запътъчи с плетените си чехли към автобуса.
Sunday, September 23, 2007
Заговорът
Ние, българите, от край време сме наясно, че някой действа против нас. Първо бяха турците, после руснаците, после комунистите, части от американците, а скоро и европейците. Винаги има едни “Те”, които слагат пръчка в колелата на нашите велики помисли. Собствените ни провали са благодарение на някой друг, а ние сме безгрешни. “Ние” сме втори по интелект, първи по потентност и четвърти по футбол. Ако не са евреите – ще са политиците. Ако не са мутрите – ще са номенклатурчиците с изнесените червени милиарди (до-ла-ри). А ако и те не са – ще са мултинационалните корпорации и в частност Мтел и Глобул със сметките им за телефон от по 40-50 лева. Една тъмна сила винаги се прокрадва зад кулисите, особено като опре до нашата некомпетентност или неорганизираност.
Хазяйката ми искрено вярва, че лично Американците са направили заплатите по 300 лева, с цел да “изпиват мозъци” и младите българи да работят там. Един вид Рейгън е седнал и решил “абе аре там ще разрушим икономиката с цел да спечелим”. БВП на България е колкото на среден американски град и ще е административен подвиг да имат време да се занимават с нас. По-скоро имат политика за цяла Източна Европа, но защо тогава поляците и чехите са толкова богати?
Теории на конспирацията градят не само сътрудниците на вестник “Строго секретно”. Банките давали кредити с високи лихви, всичко било измислено как да те прецакат. Ми банките не са благотоворителни дружества. Тази работа я вършат откакто ги има парите, а лихвите се определят от пазарните условия и рисковете. Всеки е свободен да основе нова банка или най-малкото да стане лихвар без да плаща акцизи и данъци. Раздържавяването на електрорапределителините дружества щяло да ни убие. Частното ВиК ще направи водата на цента на минералната. Спирането на блокове в АЕЦ Козлодуй щяло да докара режим на тока. Продажбата на БТК щяло да поскъпи 10 пъти телефоните. Цигарите "ги направиха" 2 лева, но ще станат 5 лева като влезен в ЕС, а домашната ракия – по 10. Бабини деветини!
Масовото съзнание бъка от глупости и евтини машинации с което успешно се отклонява вниманието от по-важни и по-лесни въпроси. От клеветите и компроматите на всяка опозиция, през долния популизъм на медиите да отразяват само най-мазохистичните новини, та до един тъп домсъвет. Американския народ тръпне от "терористична опасност", а българския - от волята на "Те".
Страховете ни са зародени от балканската ни злоба, ампутираното състрадание, канализираното насилие. Очаквам да ми направят гадост, защото аз самия съм готов да я причиня на друг, без да се замисля. Бавно, но сигурно се превръщаме в общество на врагове, от съседите, до непознтите на улицата и до правителството. Нестинарките и розовото масло са експайрнали, “На Вуте да му е зле” е главният стълб на националната ни идентичност. На плакати по границата трябва да е нарисуван Злия дядка (А.К.А. Господ) , който стои “там горе” и потърква брада каква гадост да ни причини днес. А други народи, като амриканския, вярват, че там стои Дядо Мраз, който ги подкрепя и обича. Забравяме, колко е малка собствената ни мизеря и как никой не дава пет пари за нея.
Хазяйката ми искрено вярва, че лично Американците са направили заплатите по 300 лева, с цел да “изпиват мозъци” и младите българи да работят там. Един вид Рейгън е седнал и решил “абе аре там ще разрушим икономиката с цел да спечелим”. БВП на България е колкото на среден американски град и ще е административен подвиг да имат време да се занимават с нас. По-скоро имат политика за цяла Източна Европа, но защо тогава поляците и чехите са толкова богати?
Теории на конспирацията градят не само сътрудниците на вестник “Строго секретно”. Банките давали кредити с високи лихви, всичко било измислено как да те прецакат. Ми банките не са благотоворителни дружества. Тази работа я вършат откакто ги има парите, а лихвите се определят от пазарните условия и рисковете. Всеки е свободен да основе нова банка или най-малкото да стане лихвар без да плаща акцизи и данъци. Раздържавяването на електрорапределителините дружества щяло да ни убие. Частното ВиК ще направи водата на цента на минералната. Спирането на блокове в АЕЦ Козлодуй щяло да докара режим на тока. Продажбата на БТК щяло да поскъпи 10 пъти телефоните. Цигарите "ги направиха" 2 лева, но ще станат 5 лева като влезен в ЕС, а домашната ракия – по 10. Бабини деветини!
Масовото съзнание бъка от глупости и евтини машинации с което успешно се отклонява вниманието от по-важни и по-лесни въпроси. От клеветите и компроматите на всяка опозиция, през долния популизъм на медиите да отразяват само най-мазохистичните новини, та до един тъп домсъвет. Американския народ тръпне от "терористична опасност", а българския - от волята на "Те".
Страховете ни са зародени от балканската ни злоба, ампутираното състрадание, канализираното насилие. Очаквам да ми направят гадост, защото аз самия съм готов да я причиня на друг, без да се замисля. Бавно, но сигурно се превръщаме в общество на врагове, от съседите, до непознтите на улицата и до правителството. Нестинарките и розовото масло са експайрнали, “На Вуте да му е зле” е главният стълб на националната ни идентичност. На плакати по границата трябва да е нарисуван Злия дядка (А.К.А. Господ) , който стои “там горе” и потърква брада каква гадост да ни причини днес. А други народи, като амриканския, вярват, че там стои Дядо Мраз, който ги подкрепя и обича. Забравяме, колко е малка собствената ни мизеря и как никой не дава пет пари за нея.
Saturday, September 22, 2007
Медии по български
via Антония
рехвърлям последния бюлетин на Аргента и попадам на статия от г-н Евгений Тодоров, главен мениджър на пловдивската телевизия Тракия. Текстът ме ужаси! За какво говорим наистина, журналистика или…?
Ето една представителна извадка от материала, озаглавен дръзко Пиар по български:
"Като управляващ една провинциална телевизия почти всяка седмица се налага да проиграя една и съща сценка.
ПЪРВИ ЕПИЗОД
Звъни телефонът. Нежен дамски глас пита кой е управителят. Секретарката казва името и адреса.
ВТОРИ ЕПИЗОД
Пристига покана – примерно за откриване нов цех на фирмата Х.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
Отново звъни телефонът. Нежен дамски глас търси вече управителя. В някои от случаите гласът си признава, че е представител на пиар агенция, в други – прескача този момент или се представя от името на фирмата Х –виновник за събитието. След като се свърже с управителя, гласът пита дали е получена поканата. След това с възможно най-благоразполагащата интонация пита дали ще има присъствие на събитието. Обикновено аз отговарям “Не”. Оттук нататък има различни варианти.
ПЪРВИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката започва пламенно да обяснява как на събитието ще присъстват кметът и областният управител. С което направо обижда всяка частна медия, тъй като тя е не длъжна да ходи подир гъза на кмета и областния управител. Да не говорим, че в повечето случаи те и не идват. По-често ходят на такива церемонии преди избори. Но тогава пък медиите не ходят никъде без пари.
ВТОРИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката след кратко объркване задава въпроса “Защо?”. И тогава аз й обяснявам, че безплатни репортажи правим само за “наши приятели”. “Сега ще проверя в компютъра” – лъжа по сценарий, защото наизуст знам кои са приятелите, и след малко констатирам, че посочената фирма я няма в приятелския списък и без пари работата не става.
ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
След като разбира, че става дума за пари, пиар специалстката трака телефона и тръгва да звъни на следващата медия – белким я прилъже.
ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалистката делово пита каква е тарифата и в повечето случаи се разбираме.
ТРЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалстката тъжно признава, че бюджетът е изчерпан.
ИЗВОДИ
Нека столичните пиар специалисти да не подценяват провинциалните медии. И те вече нахитряха и поне на фирмени тържества от типа “откриване на нов цех” не ходят без пари. Още повече, че ако се излъжат да отидат, виждат с очите си що пара е хвърлена на пиар агенцията – за кетъринг, балони, певци и какво ли още не. А им е досвидяло за 200-300 лева за един репортаж.
Така че дайте да си говорим делово, а не да се агитираме."
Оставям го без коментар. Мисля, че всеки може да си направи сам изводите…
рехвърлям последния бюлетин на Аргента и попадам на статия от г-н Евгений Тодоров, главен мениджър на пловдивската телевизия Тракия. Текстът ме ужаси! За какво говорим наистина, журналистика или…?
Ето една представителна извадка от материала, озаглавен дръзко Пиар по български:
"Като управляващ една провинциална телевизия почти всяка седмица се налага да проиграя една и съща сценка.
ПЪРВИ ЕПИЗОД
Звъни телефонът. Нежен дамски глас пита кой е управителят. Секретарката казва името и адреса.
ВТОРИ ЕПИЗОД
Пристига покана – примерно за откриване нов цех на фирмата Х.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
Отново звъни телефонът. Нежен дамски глас търси вече управителя. В някои от случаите гласът си признава, че е представител на пиар агенция, в други – прескача този момент или се представя от името на фирмата Х –виновник за събитието. След като се свърже с управителя, гласът пита дали е получена поканата. След това с възможно най-благоразполагащата интонация пита дали ще има присъствие на събитието. Обикновено аз отговарям “Не”. Оттук нататък има различни варианти.
ПЪРВИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката започва пламенно да обяснява как на събитието ще присъстват кметът и областният управител. С което направо обижда всяка частна медия, тъй като тя е не длъжна да ходи подир гъза на кмета и областния управител. Да не говорим, че в повечето случаи те и не идват. По-често ходят на такива церемонии преди избори. Но тогава пък медиите не ходят никъде без пари.
ВТОРИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката след кратко объркване задава въпроса “Защо?”. И тогава аз й обяснявам, че безплатни репортажи правим само за “наши приятели”. “Сега ще проверя в компютъра” – лъжа по сценарий, защото наизуст знам кои са приятелите, и след малко констатирам, че посочената фирма я няма в приятелския списък и без пари работата не става.
ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
След като разбира, че става дума за пари, пиар специалстката трака телефона и тръгва да звъни на следващата медия – белким я прилъже.
ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалистката делово пита каква е тарифата и в повечето случаи се разбираме.
ТРЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалстката тъжно признава, че бюджетът е изчерпан.
ИЗВОДИ
Нека столичните пиар специалисти да не подценяват провинциалните медии. И те вече нахитряха и поне на фирмени тържества от типа “откриване на нов цех” не ходят без пари. Още повече, че ако се излъжат да отидат, виждат с очите си що пара е хвърлена на пиар агенцията – за кетъринг, балони, певци и какво ли още не. А им е досвидяло за 200-300 лева за един репортаж.
Така че дайте да си говорим делово, а не да се агитираме."
Оставям го без коментар. Мисля, че всеки може да си направи сам изводите…
Tuesday, September 18, 2007
Що е съветска “комуналка”?
via Ангел Грънчаров
Продължавам описанието си на тема как живях комунизма… И тъй, в 1980 г. аз, на 21 години, стъпих на гарата в Санкт Петербург, тогава наричан… “Ленинград”. (Някои… “тикви” и досега го наричат така, понеже, явно, им се чини, че градът на Петър е основан от… Ленин!) И ето, ние, трима българи, приети да учим във Философския факултет на Университета, директно попаднахме в… ада, наречен “общяга” (“общежитие”, сиреч… “комуналка”). Няма да е справедливо обаче ако не кажа още сега, че въпреки всичко, което преживях в този град, Санкт Петербург е един страхотно красив и велик град; наричат го “северната Венеция” и имат известно право. Но в качеството му на “Ленинград” той беше доста пострадал – по същия начин, по който са страдали и хората, живеещи в него. Тук в 1917 г. избухва болшевисткия метеж, с който започва “ерата на комунизма”, така безславно поминал се наскоро, но и досега още жив в много глави.
“Комуналката” е символът на комунизма, неговият най-изразителен и пълен образ. Не може да се разбере какво е комунизъм ако човек не е почувствал с всичките си сетива какво е това “комуналка”. А на мен ми се удаде тази възможност още на 21 години, и аз, разбира се, изпитвайки погнуса най-напред от “комуналката”, намразих завинаги и комунизма. Длъжен съм сега да предам своето усещане особено на по-младите, защото у нас, в България, съвсем не се разбира какво е това “комуналка” – този “апотеоз”, този modus vivendi на съветския комунизъм – най-истинския комунизъм на земята. Комунизмът трябва да бъде запомнен с “комуналката”, тя е неговото най-голямо постижение.
Всичко в “комуналката” е създадено така, че да унижава безкрайно и всекидневно човека. Но да не избързвам, нека първо да кажа какви са моите първи възприятия на “комуналката”, в която попаднах някак си уж “на шега”, изневиделица, неочаквано…
Да, неочаквано, защото в София, когато ни “убеждаваха” да отидем да учим в СССР, ни бяха казали, че ще живеем в… “невероятно добри условия”: по двама в стая, с душ и отделна тоалетна, с “прекрасни условия” за учене и… живот. И ние, нещастниците, се съгласихме. Ето обаче какво видяхме…
Таксито ни остави пред една пететажна сива тухлена сграда (тухлите в Русия са… сиви, не червени; за сметка на това всичко друго там е червено!). “Общежитие № 4” имаше формата на буквата “П”, едното му крило, както се оказа, беше “мъжко”, а другото, съответно – “женско”. На входа ни посрещна усмихната вечната бабичка-портиерка и ни поведе из… “катакомбите”, защото точно тази дума изплува в съзнанието ми, когато вървях из коридорите на “нашия общ дом”. Първото, което се набива в очите, бяха осеяните с табла и лозунги стени, написани с големи червени букви, на които пише как човек следва да… мисли, да… живее, да… харесва и т.н., а също така какво следва да… обича, да… мечтае, дори да… яде (”Мясо вредно!”, сиреч “Месото е вредно!”: един основен лозунг в столовите). И ето, след като минахме през 4 етажа (това сторило ни се безкрайно първо разхождане из “катакомбите” явно е замислено като “общо запознаване” с “външния вид” на съветската комуналка!), ние накрая бяхме заведени до нашата стая, на 4 етаж, “мъжко отделение”. (Не се учудвайте, че някои термини са все едно отнасящи се за… затвор: общягата-комуналка всъщност си е един затвор!)
Така похвалената ни в София стая се оказа не за 2-ма, а за… 5 човека! Стаята иначе е големичка и с висок таван, но… понеже всяка стая има само 4-ъгъла, най-големият проблем е къде да бъде поставено… петото легло. Тази “епопея” с петото легло си заслужава отделна сага, но да видим как “съветския човек” се е опитвал да оцелее в тези ужасни условия. Впрочем, тоалетната и умивалниците се намираха на същия етаж, в края на коридора, и там постоянно имаше, естествено, “очередь”, сиреч… “опашка”; обясниха ни, че било… “нехигиенично” тоалетна и умивалник да се намират в самата стая. “Опашката”, наред с “комуналката”, е другият най-изразителен символ и най-голямо постижение на съветския комунизъм (пък и на нашия).
По-късно разбрахме, че да живеят много хора (и дори… семейства!) в една стая за руснаците си е нещо едва ли не обичайно: например в обявите за наем на жилища често можеше да се срещне обява с такъв чудноват текст: “Давам под наем… ъгъл от стая”, и да си наемеш именно… “ъгъл” означава, че си истински… “щастливец”! Защото представи си какво означава да ти се падне… “петото място” в една комунална стаичка!
Та за това как хората са оцелявали в комуналките. Знам само как оцеляваха студентите в нашето общежитие: всеки, докопал се до… “ъгъл”, си заграждаше своя ъгъл с… шкафове, кашони, всякакви дървени плоскости, одеала, завеси и каквото там падне под ръка – и така си осигуряваше свое малко, но лично пространство. Представете си какво се получава в крайна сметка, когато не само четиримата щастливци от ъглите, но и “петият излишен” си направи една такава… дупка, дето се навира, за да избяга от… комунизма и от… “системата” за мачкане на човешкото достойнство, наречена комунизъм. Много често, за да стигнеш до своята… “дупка”, ти се налага да отидеш дотам… “на четири крака”, напипвайки в тъмното пътя към заветната цел. Но веднъж като отидеш в своя ъгъл, вече си автономен и независим и единственото, което постоянно, методично, денонощно, системно те тормози, е само… шума, невероятният шум от комуналката, от който спасение няма. Зад шкафовете, завесите и преградите някъде там, съвсем наблизо, нещастниците правят, примерно, секс, или… пият (обичайно занимание на унизения човек от съветската комуналка!), или се… бият, или се карат, или слушат музика, или си казват… нежни думи: и ти винаги си… “свидетел”, чуваш тази “гълчава”, това постоянно боботене, характерно за съветската комуналка: от него спасение няма, дори и да си запушиш ушите. Комуналката е най-префиненото средство за вечен терор и постоянна гавра над човешката личност: тя именно затова е най-великото постижение на съветския комунизъм…
В общежитието, естествено, никога не се спи: нека ако някой не ми вярва, да прочете нещо от Андрей Платонов. В нея не спят не просто затова, защото и… “врагът не спи”, но и защото… как да спиш, когато около теб, в образцовата съветска комуналка, тече и бучи вечната… фиеста, вечният… “празник” на така чудноватия комунален живот?! Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят, сиреч… пият, крещят, реват, шептят си нежни думи, бият се…, а ти всичко чуваш: спасение няма.
И ето, ние, тримата млади българи, стоейки на прага на “своята стая”, дето ни посрещнаха ухилени нашите нови “събратя по участ” – грузинец и… “русский человек” – се чувствахме като… “ударени с мокър мръсен парцал по лицето”: как ще се живее тук пет години?! Пропуснах да кажа, че докато вървяхме по коридорите, усещахме невероятна смрад и воня, смесица от мирис на урина, на всякакви… манджи, на мръсни чорапи, на… повръщано и, разбира се, на… сперма (та тук живееха стотици съвсем млади хора!). Стояхме на прага, от който се разкриваше… цялата “прелест” на една обикновена съветска комуналка и се чудехме: да бягаме ли, да се връщаме ли назад, или да… оставаме. Останахме… “за тази нощ”, седмици наред след това решавахме какво да правим: да бягаме ли за България или да стоим, стиснали зъби, тук, в комуналката, и накрая се решихме, останахме. Бяхме млади, падахме си, види се, по стоицизма – та нали бяхме философи?!
И мисля, че не направих грешка че останах. Ако не бях останал, как ли щях да се насладя на цялата “прелест” на съветския комунизъм?! Ако не бях останал може би и аз сега щях да съм от ония… кретени, които най-нагло заявяват: “Какво толкова, в комунизма се живееше… добре?!”. Най-добре разбира комунизма оня, който го е живял, но не какъв да е комунизъм (нашият в България не беше чак толкова “развит” както съветския!), а истинския, автентичния, същинския. Аз имах това… “неописуемо щастие”. А бях само на 21 години…
Продължавам описанието си на тема как живях комунизма… И тъй, в 1980 г. аз, на 21 години, стъпих на гарата в Санкт Петербург, тогава наричан… “Ленинград”. (Някои… “тикви” и досега го наричат така, понеже, явно, им се чини, че градът на Петър е основан от… Ленин!) И ето, ние, трима българи, приети да учим във Философския факултет на Университета, директно попаднахме в… ада, наречен “общяга” (“общежитие”, сиреч… “комуналка”). Няма да е справедливо обаче ако не кажа още сега, че въпреки всичко, което преживях в този град, Санкт Петербург е един страхотно красив и велик град; наричат го “северната Венеция” и имат известно право. Но в качеството му на “Ленинград” той беше доста пострадал – по същия начин, по който са страдали и хората, живеещи в него. Тук в 1917 г. избухва болшевисткия метеж, с който започва “ерата на комунизма”, така безславно поминал се наскоро, но и досега още жив в много глави.
“Комуналката” е символът на комунизма, неговият най-изразителен и пълен образ. Не може да се разбере какво е комунизъм ако човек не е почувствал с всичките си сетива какво е това “комуналка”. А на мен ми се удаде тази възможност още на 21 години, и аз, разбира се, изпитвайки погнуса най-напред от “комуналката”, намразих завинаги и комунизма. Длъжен съм сега да предам своето усещане особено на по-младите, защото у нас, в България, съвсем не се разбира какво е това “комуналка” – този “апотеоз”, този modus vivendi на съветския комунизъм – най-истинския комунизъм на земята. Комунизмът трябва да бъде запомнен с “комуналката”, тя е неговото най-голямо постижение.
Всичко в “комуналката” е създадено така, че да унижава безкрайно и всекидневно човека. Но да не избързвам, нека първо да кажа какви са моите първи възприятия на “комуналката”, в която попаднах някак си уж “на шега”, изневиделица, неочаквано…
Да, неочаквано, защото в София, когато ни “убеждаваха” да отидем да учим в СССР, ни бяха казали, че ще живеем в… “невероятно добри условия”: по двама в стая, с душ и отделна тоалетна, с “прекрасни условия” за учене и… живот. И ние, нещастниците, се съгласихме. Ето обаче какво видяхме…
Таксито ни остави пред една пететажна сива тухлена сграда (тухлите в Русия са… сиви, не червени; за сметка на това всичко друго там е червено!). “Общежитие № 4” имаше формата на буквата “П”, едното му крило, както се оказа, беше “мъжко”, а другото, съответно – “женско”. На входа ни посрещна усмихната вечната бабичка-портиерка и ни поведе из… “катакомбите”, защото точно тази дума изплува в съзнанието ми, когато вървях из коридорите на “нашия общ дом”. Първото, което се набива в очите, бяха осеяните с табла и лозунги стени, написани с големи червени букви, на които пише как човек следва да… мисли, да… живее, да… харесва и т.н., а също така какво следва да… обича, да… мечтае, дори да… яде (”Мясо вредно!”, сиреч “Месото е вредно!”: един основен лозунг в столовите). И ето, след като минахме през 4 етажа (това сторило ни се безкрайно първо разхождане из “катакомбите” явно е замислено като “общо запознаване” с “външния вид” на съветската комуналка!), ние накрая бяхме заведени до нашата стая, на 4 етаж, “мъжко отделение”. (Не се учудвайте, че някои термини са все едно отнасящи се за… затвор: общягата-комуналка всъщност си е един затвор!)
Така похвалената ни в София стая се оказа не за 2-ма, а за… 5 човека! Стаята иначе е големичка и с висок таван, но… понеже всяка стая има само 4-ъгъла, най-големият проблем е къде да бъде поставено… петото легло. Тази “епопея” с петото легло си заслужава отделна сага, но да видим как “съветския човек” се е опитвал да оцелее в тези ужасни условия. Впрочем, тоалетната и умивалниците се намираха на същия етаж, в края на коридора, и там постоянно имаше, естествено, “очередь”, сиреч… “опашка”; обясниха ни, че било… “нехигиенично” тоалетна и умивалник да се намират в самата стая. “Опашката”, наред с “комуналката”, е другият най-изразителен символ и най-голямо постижение на съветския комунизъм (пък и на нашия).
По-късно разбрахме, че да живеят много хора (и дори… семейства!) в една стая за руснаците си е нещо едва ли не обичайно: например в обявите за наем на жилища често можеше да се срещне обява с такъв чудноват текст: “Давам под наем… ъгъл от стая”, и да си наемеш именно… “ъгъл” означава, че си истински… “щастливец”! Защото представи си какво означава да ти се падне… “петото място” в една комунална стаичка!
Та за това как хората са оцелявали в комуналките. Знам само как оцеляваха студентите в нашето общежитие: всеки, докопал се до… “ъгъл”, си заграждаше своя ъгъл с… шкафове, кашони, всякакви дървени плоскости, одеала, завеси и каквото там падне под ръка – и така си осигуряваше свое малко, но лично пространство. Представете си какво се получава в крайна сметка, когато не само четиримата щастливци от ъглите, но и “петият излишен” си направи една такава… дупка, дето се навира, за да избяга от… комунизма и от… “системата” за мачкане на човешкото достойнство, наречена комунизъм. Много често, за да стигнеш до своята… “дупка”, ти се налага да отидеш дотам… “на четири крака”, напипвайки в тъмното пътя към заветната цел. Но веднъж като отидеш в своя ъгъл, вече си автономен и независим и единственото, което постоянно, методично, денонощно, системно те тормози, е само… шума, невероятният шум от комуналката, от който спасение няма. Зад шкафовете, завесите и преградите някъде там, съвсем наблизо, нещастниците правят, примерно, секс, или… пият (обичайно занимание на унизения човек от съветската комуналка!), или се… бият, или се карат, или слушат музика, или си казват… нежни думи: и ти винаги си… “свидетел”, чуваш тази “гълчава”, това постоянно боботене, характерно за съветската комуналка: от него спасение няма, дори и да си запушиш ушите. Комуналката е най-префиненото средство за вечен терор и постоянна гавра над човешката личност: тя именно затова е най-великото постижение на съветския комунизъм…
В общежитието, естествено, никога не се спи: нека ако някой не ми вярва, да прочете нещо от Андрей Платонов. В нея не спят не просто затова, защото и… “врагът не спи”, но и защото… как да спиш, когато около теб, в образцовата съветска комуналка, тече и бучи вечната… фиеста, вечният… “празник” на така чудноватия комунален живот?! Това комунално “пиршество на живота” никога не утихва, всички са постоянно будни, и… живеят, сиреч… пият, крещят, реват, шептят си нежни думи, бият се…, а ти всичко чуваш: спасение няма.
И ето, ние, тримата млади българи, стоейки на прага на “своята стая”, дето ни посрещнаха ухилени нашите нови “събратя по участ” – грузинец и… “русский человек” – се чувствахме като… “ударени с мокър мръсен парцал по лицето”: как ще се живее тук пет години?! Пропуснах да кажа, че докато вървяхме по коридорите, усещахме невероятна смрад и воня, смесица от мирис на урина, на всякакви… манджи, на мръсни чорапи, на… повръщано и, разбира се, на… сперма (та тук живееха стотици съвсем млади хора!). Стояхме на прага, от който се разкриваше… цялата “прелест” на една обикновена съветска комуналка и се чудехме: да бягаме ли, да се връщаме ли назад, или да… оставаме. Останахме… “за тази нощ”, седмици наред след това решавахме какво да правим: да бягаме ли за България или да стоим, стиснали зъби, тук, в комуналката, и накрая се решихме, останахме. Бяхме млади, падахме си, види се, по стоицизма – та нали бяхме философи?!
И мисля, че не направих грешка че останах. Ако не бях останал, как ли щях да се насладя на цялата “прелест” на съветския комунизъм?! Ако не бях останал може би и аз сега щях да съм от ония… кретени, които най-нагло заявяват: “Какво толкова, в комунизма се живееше… добре?!”. Най-добре разбира комунизма оня, който го е живял, но не какъв да е комунизъм (нашият в България не беше чак толкова “развит” както съветския!), а истинския, автентичния, същинския. Аз имах това… “неописуемо щастие”. А бях само на 21 години…
Как преподавателите пробутват своите учебници..
via Silvy
Днес бях на лекции при един професор, чието име няма да споменавам, както и дисциплината, по която ни преподава.
И какво се случи..той най-учтиво ни помоли да си закупим неговия учебник, в което няма нищо лошо. Странното беше как го направи..По един доста интересен и дори смешен начин.
Първо започна с обяснения как само този учебник ще ни свърши работа, понеже е най-новият за момента с най-актуалната информация, докато в другите учебници по дисциплината информацията е остаряла..След това продължи с излияния, че преподавал и във Варна и че този конкретния учебник е издаден там. Т.е., ако ние тръгнем да го търсим тук в София ще го намерим много по-скъпо (18 - 20лв.), заради транспортните разходи..И така, той решил да ни направи услуга и ни донесъл "специално" 60-тина копия, ей така, за да не останем ние без учебници или пък да не се излъжем да дадем толкова пари..И на каква стойност си мислите ни предложи дадения учебник...Ние си помислихме, че ще каже 15лв., но не!..Само за "скромните" 10лв.
Погледнато реално 10лв. не са много пари, даже са нищо, но това, което ни озадачи беше последвалите думи на професора: "А..кажете и на останалите студенти, че без този учебник няма да си вземат изпита!" Т.е. той най-любезно ни накара да си купим неговия учебник, защото в противен случай няма да си вземем изпита.
И така, всички от присъстващите студенти без много да се замисляме, си купихме конкретния учебник с надеждата това да ни помогне да си вземем изпита при този професор..или поне да не ни навреди :)
Днес бях на лекции при един професор, чието име няма да споменавам, както и дисциплината, по която ни преподава.
И какво се случи..той най-учтиво ни помоли да си закупим неговия учебник, в което няма нищо лошо. Странното беше как го направи..По един доста интересен и дори смешен начин.
Първо започна с обяснения как само този учебник ще ни свърши работа, понеже е най-новият за момента с най-актуалната информация, докато в другите учебници по дисциплината информацията е остаряла..След това продължи с излияния, че преподавал и във Варна и че този конкретния учебник е издаден там. Т.е., ако ние тръгнем да го търсим тук в София ще го намерим много по-скъпо (18 - 20лв.), заради транспортните разходи..И така, той решил да ни направи услуга и ни донесъл "специално" 60-тина копия, ей така, за да не останем ние без учебници или пък да не се излъжем да дадем толкова пари..И на каква стойност си мислите ни предложи дадения учебник...Ние си помислихме, че ще каже 15лв., но не!..Само за "скромните" 10лв.
Погледнато реално 10лв. не са много пари, даже са нищо, но това, което ни озадачи беше последвалите думи на професора: "А..кажете и на останалите студенти, че без този учебник няма да си вземат изпита!" Т.е. той най-любезно ни накара да си купим неговия учебник, защото в противен случай няма да си вземем изпита.
И така, всички от присъстващите студенти без много да се замисляме, си купихме конкретния учебник с надеждата това да ни помогне да си вземем изпита при този професор..или поне да не ни навреди :)
Saturday, September 15, 2007
Колективният разум
via K.I.S.S.
Не - не става въпрос за космически гига-измислици, а за нещо съвсем реално, което дори науката е доказала. Моделите на колективния разум дори се прилагат вече от по-напредничави компании, които очевидно са наясно, че няма защо да откриват топлата вода, след като нея просто я има. Просто трябва да се вгледаш и да се научиш. Ако искаш де.
Последният брой на NG като цяло беше много интересен, но тази статия най-много ме впечатли, а и в контекста на случките напоследък ми се прииска да сложа в блога си част от нея:
Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелигентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелигентно, независимо дали е съставена от мравки или адвокати, тя разчита че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите собствени действия са от значение дори и да не го виждаме.
Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в другите части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.
Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или от мен - казва специалистът по пчелите Томас Сийли. -Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор,…
Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.
Така. Перфектно. На теория обаче. Абсолютно неприложимо за тъмните балкански субекти и оперативно интересните лица. Защо ли?
* защото всички чакаме някой друг да свърши работата;
* защото все отлагаме;
* защото винаги имаме оправдание да не го направим ние, винаги сме най-компетентните по въпросите на космическото познание, политическия живот и прецакването на другарчето;
* защото смятаме, че сме повече от другите - по-умни, по-добри, по-красиви, по-интелигентни;
* защото “чуждото е общо” само тогава, когато има нещо за крадене. Когато има обща работа: “чуждото вълци го яли”;
* защото сме свикнали някой да ни казва какво да мислим, чувстваме и правим. Преди бяха другарите от БКП, днес е телевизията;
* защото ни мързи, ама много… :evil:
Но нещо, което срещнах тия дни по статиите, беше как липсата на лидер на протестите много пречело на службите, защото нямало кого всъщност да очернят и срещу кого да извадят компромати. И това ми напомни на нещото наречено “колективен разум”. Заприлича ми много на определението:
тълпите са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения
Затова ГДБОП май се уплашиха, а? Точно сега, а не на призива за протест на майки с колички във форума на бг-мама. :lol: На втория протест недоволствах от обсадата от полицаи и се питах с какво ние сме толкова по-лоши от пасмината таксиметраджии, че да ни обграждат така. Сега разбрах - пасмината просто използваше повода, за да си изпроси повече за ядене, което е лесно за обещаване все пак. Ама как да обещаеш, че няма да крадеш толкова много от България, като отнемаш красивата й природа??? Как???
Не - не става въпрос за космически гига-измислици, а за нещо съвсем реално, което дори науката е доказала. Моделите на колективния разум дори се прилагат вече от по-напредничави компании, които очевидно са наясно, че няма защо да откриват топлата вода, след като нея просто я има. Просто трябва да се вгледаш и да се научиш. Ако искаш де.
Последният брой на NG като цяло беше много интересен, но тази статия най-много ме впечатли, а и в контекста на случките напоследък ми се прииска да сложа в блога си част от нея:
Подобни мисли подчертават една важна истина за колективната интелигентност: тълпите обикновено са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения. Една група не е умна, ако членовете й подражават един на друг, следват сляпо мимолетни хрумвания или чакат някой да им каже какво да правят. Когато групата се държи интелигентно, независимо дали е съставена от мравки или адвокати, тя разчита че всеки от членовете й ще изпълнява своя собствена роля. За онези от нас, които понякога се чудят дали наистина си струва да предадат за рециклиране някоя бутилка, за да облекчат човешкото въздействие върху планетата, изводът е, че нашите собствени действия са от значение дори и да не го виждаме.
Представете си пчела, която ходи насам-натам в кошера. Ако задуха студен вятър, тя започва да трепери, за да произвежда топлина и така ще затопли и близкото пило. Пчелата няма представа, че в същото време стотици работнички в другите части на кошера правят същото за доброто на следващото поколение.
Медоносната пчела не вижда цялостната картина по-добре от вас или от мен - казва специалистът по пчелите Томас Сийли. -Никой от нас не знае от какво се нуждае обществото като цяло, но се оглеждаме наоколо и си казваме: а, тук имат нужда от доброволци за училището; трябва да се окоси моравата в църковния двор,…
Нито един отделен човек не знае всичко необходимо, за да се справи с проблемите на нашето общество, но всички заедно знаем много повече от онова, което можехме да постигнем в миналото.
Така. Перфектно. На теория обаче. Абсолютно неприложимо за тъмните балкански субекти и оперативно интересните лица. Защо ли?
* защото всички чакаме някой друг да свърши работата;
* защото все отлагаме;
* защото винаги имаме оправдание да не го направим ние, винаги сме най-компетентните по въпросите на космическото познание, политическия живот и прецакването на другарчето;
* защото смятаме, че сме повече от другите - по-умни, по-добри, по-красиви, по-интелигентни;
* защото “чуждото е общо” само тогава, когато има нещо за крадене. Когато има обща работа: “чуждото вълци го яли”;
* защото сме свикнали някой да ни казва какво да мислим, чувстваме и правим. Преди бяха другарите от БКП, днес е телевизията;
* защото ни мързи, ама много… :evil:
Но нещо, което срещнах тия дни по статиите, беше как липсата на лидер на протестите много пречело на службите, защото нямало кого всъщност да очернят и срещу кого да извадят компромати. И това ми напомни на нещото наречено “колективен разум”. Заприлича ми много на определението:
тълпите са мъдри само ако техните индивидуални членове действат отговорно и вземат собствени решения
Затова ГДБОП май се уплашиха, а? Точно сега, а не на призива за протест на майки с колички във форума на бг-мама. :lol: На втория протест недоволствах от обсадата от полицаи и се питах с какво ние сме толкова по-лоши от пасмината таксиметраджии, че да ни обграждат така. Сега разбрах - пасмината просто използваше повода, за да си изпроси повече за ядене, което е лесно за обещаване все пак. Ама как да обещаеш, че няма да крадеш толкова много от България, като отнемаш красивата й природа??? Как???
Стафче
via Тъмнозеления тефтер
...
Мургав наркоман е на Слънчев бряг,
но преди това купува малко стафче пак.
Как обира фолиото - само дай му знак
и дори да е млад, той е стар глупак.
...
Ъпсурт
Боже, как бях закъсал тоя път.
За кой ли път опитвах, обаче не изтрайвах повече от три дни без малкото пакетче с близкоизточна радост. Първия ден карах на пресни спомени от вчера, втория ден идваха мъките на абстиненцията и на третия волята ми треперейки вече с всички сили вееше бялото знаме. Уж не исках, контролирах се, а краката сами ме водеха натам. Не, нали това не е моята спирка, защо слизам тук? Защото те много добре знаят, че оттук е най-близо до явката. От Попа, право нагоре по Графа към градинката на седмочислениците. Вървя и уж зяпам какво има по магазините, а всъщност нищо не виждам от шаренията и много добре знам, къде ме водят ония двамата. Мъча се да изглеждам нормален.
В началото имах известни скруполи – кой знае какви мангали са произвеждали стоката, пипали са я с мръсните си ръце, представях си легионите микроби, които може да върлуват из нея. Сега обаче бях закъсал и изобщо не ми пукаше за малките гадове, важното беше да внеса в мен още една доза. Вече не залитам, колкото повече наближаваме, все по-сигурна ми е походката. Краката ми, обути в старите избелели бермуди, са като двойка катъри, впрегнати в циганска каруца – кльощави и рунтави, под скъкани чулове, обаче издръжливи и сами си знаят пътя.
- Здрасти - викам му на моя човек и се ухилвам небрежно - минавах случайно и рекох само да ти се обадя, да не речеш нещо.
(Винаги гледам да съм любезен, нали завися от него.)
- Добре – прекъсва ме той без да ме поглежда - щом така искаш - и ми бута в ръката едно колелце, увито в найлон, като явно не ме слуша изобщо какво му приказвам и все едно ме е чакал. И ръката ми – същата като краката – сама взима, изобщо не слуша като и казвам да си седи в джоба. Той даже не се преструва на изненадан или учтив. Има ми доверие, че няма да опитам да избягам без да платя, нали съм му от редовните… Подавам му една трепереща шепа с цялото ми налично състояние (всичко ми е като в мъгла), той си отброява колкото му трябват и се обръща пак към оранжевите пирамиди с портокали – камуфлажния му бизнес. А мен вече ме няма. Аз тичам, не – летя.
Не помня как съм стигнал до нас. Влизам и тряскам вратата зад мен. Не издържам вече, късам импровизираното етикетче, найлона и … започвам да набивам сушените смокини. По три, по четири наведнъж, барабар с малките досадни дръжчици. Божествената сладост се разтича из мен, мисълта ми се прояснява и светът започва да ми се струва едно доста по-светло и уютно място.
- Какво пък - казвам си, мляскайки ухилен пред огледалото в коридора - ще ги изям всичките още сега, да си подсладя, че нали се зарекох да ми е за последно - а в мен се промъкват натрапчивите чувства за deja видяно и deja чуто.
...
Мургав наркоман е на Слънчев бряг,
но преди това купува малко стафче пак.
Как обира фолиото - само дай му знак
и дори да е млад, той е стар глупак.
...
Ъпсурт
Боже, как бях закъсал тоя път.
За кой ли път опитвах, обаче не изтрайвах повече от три дни без малкото пакетче с близкоизточна радост. Първия ден карах на пресни спомени от вчера, втория ден идваха мъките на абстиненцията и на третия волята ми треперейки вече с всички сили вееше бялото знаме. Уж не исках, контролирах се, а краката сами ме водеха натам. Не, нали това не е моята спирка, защо слизам тук? Защото те много добре знаят, че оттук е най-близо до явката. От Попа, право нагоре по Графа към градинката на седмочислениците. Вървя и уж зяпам какво има по магазините, а всъщност нищо не виждам от шаренията и много добре знам, къде ме водят ония двамата. Мъча се да изглеждам нормален.
В началото имах известни скруполи – кой знае какви мангали са произвеждали стоката, пипали са я с мръсните си ръце, представях си легионите микроби, които може да върлуват из нея. Сега обаче бях закъсал и изобщо не ми пукаше за малките гадове, важното беше да внеса в мен още една доза. Вече не залитам, колкото повече наближаваме, все по-сигурна ми е походката. Краката ми, обути в старите избелели бермуди, са като двойка катъри, впрегнати в циганска каруца – кльощави и рунтави, под скъкани чулове, обаче издръжливи и сами си знаят пътя.
- Здрасти - викам му на моя човек и се ухилвам небрежно - минавах случайно и рекох само да ти се обадя, да не речеш нещо.
(Винаги гледам да съм любезен, нали завися от него.)
- Добре – прекъсва ме той без да ме поглежда - щом така искаш - и ми бута в ръката едно колелце, увито в найлон, като явно не ме слуша изобщо какво му приказвам и все едно ме е чакал. И ръката ми – същата като краката – сама взима, изобщо не слуша като и казвам да си седи в джоба. Той даже не се преструва на изненадан или учтив. Има ми доверие, че няма да опитам да избягам без да платя, нали съм му от редовните… Подавам му една трепереща шепа с цялото ми налично състояние (всичко ми е като в мъгла), той си отброява колкото му трябват и се обръща пак към оранжевите пирамиди с портокали – камуфлажния му бизнес. А мен вече ме няма. Аз тичам, не – летя.
Не помня как съм стигнал до нас. Влизам и тряскам вратата зад мен. Не издържам вече, късам импровизираното етикетче, найлона и … започвам да набивам сушените смокини. По три, по четири наведнъж, барабар с малките досадни дръжчици. Божествената сладост се разтича из мен, мисълта ми се прояснява и светът започва да ми се струва едно доста по-светло и уютно място.
- Какво пък - казвам си, мляскайки ухилен пред огледалото в коридора - ще ги изям всичките още сега, да си подсладя, че нали се зарекох да ми е за последно - а в мен се промъкват натрапчивите чувства за deja видяно и deja чуто.
Wednesday, September 12, 2007
10 дразнещи клишета
via Voxybg
1. "Обичам родината, мразя държавата!"
Това е едно от любимите на една голяма група от хора, които незнайно защо всеки път уточняват - "не ме разбирайте погрешно, не мразя страната, мразя държавата" - само че държавата е отражение на народа си, и каквито овцете такъв и овчаря
2 "Всички са маскари"
това е реплика на онези които лежат с отворена уста под крушата и я чакат да падне и всички са виновни ако все не пада
3 "... иди обяснявай че нямаш сестра"
толкова често използвана, особено от педали които със сигурност имат сестра курва, че изобщо не разбирам, как може някой да има усещането че казва нещо с подобна изцепка
4. Всичко свързано с комплексите, с тези комплекси се оказва че може да се обясни абсолютно всяко поведение, което те е раздразнило у някого
5. "Добре ли си?" "Да, добре съм" - тва от филмите преди всичко
6. Умалителните - слънчице, мило, зайо, коте, бебчо, бонбонче, мишле и "уголемителните" овца, крава, патка, гъска, слон, крокодил, муфлон - очевидно е че речника трябва да се обнови или поне обогати
7. "по-умният отстъпва" - тва може би клони към идиотизъм, изобщо пълно е с двусмислени глупости, които постоянно се набиват преди всичко на децата от смотани индивиди, не че някое дете би последвало подобен глуповат съвет предназначен за създаването на loser-и
8. Брака - един тъп подпис който се предполага че е някаква гаранция за "сериозните намерения" преди всичко на младоженеца, интересно след като половината бракове завършват с развод как има още патки които да вярват на тъпия подпис, а пък за онези смотани романтички от миналото които хора убиват да се видят в булчинска рокля да лапат големия тъпите му кифли
9. "Светът е оцелял защото се е смял" ... ъъъ всъщност оцелял е защото се е ебал и то без Durex...
10. Силната заинтересованост от някои изкуства, която много кинтаци демонстрират
1. "Обичам родината, мразя държавата!"
Това е едно от любимите на една голяма група от хора, които незнайно защо всеки път уточняват - "не ме разбирайте погрешно, не мразя страната, мразя държавата" - само че държавата е отражение на народа си, и каквито овцете такъв и овчаря
2 "Всички са маскари"
това е реплика на онези които лежат с отворена уста под крушата и я чакат да падне и всички са виновни ако все не пада
3 "... иди обяснявай че нямаш сестра"
толкова често използвана, особено от педали които със сигурност имат сестра курва, че изобщо не разбирам, как може някой да има усещането че казва нещо с подобна изцепка
4. Всичко свързано с комплексите, с тези комплекси се оказва че може да се обясни абсолютно всяко поведение, което те е раздразнило у някого
5. "Добре ли си?" "Да, добре съм" - тва от филмите преди всичко
6. Умалителните - слънчице, мило, зайо, коте, бебчо, бонбонче, мишле и "уголемителните" овца, крава, патка, гъска, слон, крокодил, муфлон - очевидно е че речника трябва да се обнови или поне обогати
7. "по-умният отстъпва" - тва може би клони към идиотизъм, изобщо пълно е с двусмислени глупости, които постоянно се набиват преди всичко на децата от смотани индивиди, не че някое дете би последвало подобен глуповат съвет предназначен за създаването на loser-и
8. Брака - един тъп подпис който се предполага че е някаква гаранция за "сериозните намерения" преди всичко на младоженеца, интересно след като половината бракове завършват с развод как има още патки които да вярват на тъпия подпис, а пък за онези смотани романтички от миналото които хора убиват да се видят в булчинска рокля да лапат големия тъпите му кифли
9. "Светът е оцелял защото се е смял" ... ъъъ всъщност оцелял е защото се е ебал и то без Durex...
10. Силната заинтересованост от някои изкуства, която много кинтаци демонстрират
Monday, September 10, 2007
Денят на един десебар
via Почти безобиден
3:30-6:30 АМ
Десет свирепи комуниста ме гонят из гората. Скривам се в една пещера, но агентите от Държавна сигурност ме намират и ме арестуват. Агент Гоце ме унижава публично пред Мавзолея. Крещя и викам на помощ Иван Костов, но той не идва... Събуждам се облян в студена пот.
6:35 АМ
Със ставането казвам сутрешната молитва за Костов.
6:45 АМ
Докато закусвам пускам телевизора. Някакъв селянин пенсионер се оплаква, че не му стигат парите. Взимал 70 лв. пенсия и нямал роднини. Ама то затова сме на това дередже в тая държава. Всеки иска да се уреди с роднински връзки...
Като не му стигат парите - да започне собствен бизнес. Никаква самоинициатива в това население! Костов със 70 лв. можеше да направи чудеса. Какво говоря, той направи чудеса!
Но всъщност за всичко са виновни комунистите! Смърт на комунистите! АРАГЧХАА @#&&&** !!!!!
7:00 АМ
....ходих да пия един валериан.
8:00 АМ
Пускам пет постинга в blog.bg. Един във възхвала на Иван Костов, един за ДСБ като цяло, един против Бойко Борисов и два против комунистите! Смърт на комунистите! Рррррррггхххотото ...*%%$$$$ ^^^ !!!!
.... довечера трябва да си купя още валериан.
8:30 АМ
Тръгвам за работа и попадам в задръстване. Тия селяни дойдоха в София и съсипаха града! Ех, че хубаво е било в София преди да дойдат... Двореца, Дондуков, Московска, без хора и без проблеми...
Някакъв гнусен комунист пише в блога си, че идвали тук защото преходът занулил икономическата активност в другите части на страната. Глупости, трябва доживот да са благодарни на Иван Костов, че ги отърва от мръсната, гадна, долна комунистическа индустрия.
Те не могат да разберат, че е по-добре да умират от глад, отколкото да живеят в комунизъм. Прост народ, ей! Ама за всичко са виновни комунистите. И Бойко Борисов...
И Слави Трифонов...
Толкова се ядосах, че минах със 160 през една локва и омазах 5-6 селяни комунисти, дето чакаха на спирката. Хак да им е, да си ходят на село!
Подгони ме някаква кола със сини лампи. Бас държа, че са от ДС. Успях да им се измъкна, обаче. Хе, хе, тъпи комуняги. Никога няма да ме вкарате в Белене!
17:30 PM
Нищо не можах да свърша днес, загубих цял ден да громя комунистите в blog.bg. Написах още 12 постинга за Костов. Той е мъченик, несправедливо очернен! Ах, Командире наш, как да те спасим от ненавистните комуняги!
18:30 PM
Поканен съм на беседа за бъдещето на българската десница. Днес интересът беше значителен. Събрахме се всичките петима човека. След половин час обаче се изпокарахме, защото все пак сме от различни партии...
Прости селяни! Не могат да проумеят, че само Костов може да им е лидер. Уви, няма демокрация без Костов...
19:30 PM
Прибирам се вкъщи безкрайно натъжен. Обществото ни не е дорасло за хора като нас и нашия Командир. Заобиколени сме от простотия и комунизъм.
От мъка сядам да напиша още осем постинга в blog.bg.
20:00 РМ
Пускам телевизора – Бойко Борисов и Слави Трифонов... ААРГХХХААХОХХ!!&^^$&*&*^
21:00 РМ
....Забравих за валериана днес. Пак ще сънувам кошмари.
Смърт на комунистите! Кой не скача е червен! Времето е наше! ААРОПХАНТЖОАТЖ&*$&%^&*$% ....
3:30-6:30 АМ
Десет свирепи комуниста ме гонят из гората. Скривам се в една пещера, но агентите от Държавна сигурност ме намират и ме арестуват. Агент Гоце ме унижава публично пред Мавзолея. Крещя и викам на помощ Иван Костов, но той не идва... Събуждам се облян в студена пот.
6:35 АМ
Със ставането казвам сутрешната молитва за Костов.
6:45 АМ
Докато закусвам пускам телевизора. Някакъв селянин пенсионер се оплаква, че не му стигат парите. Взимал 70 лв. пенсия и нямал роднини. Ама то затова сме на това дередже в тая държава. Всеки иска да се уреди с роднински връзки...
Като не му стигат парите - да започне собствен бизнес. Никаква самоинициатива в това население! Костов със 70 лв. можеше да направи чудеса. Какво говоря, той направи чудеса!
Но всъщност за всичко са виновни комунистите! Смърт на комунистите! АРАГЧХАА @#&&&** !!!!!
7:00 АМ
....ходих да пия един валериан.
8:00 АМ
Пускам пет постинга в blog.bg. Един във възхвала на Иван Костов, един за ДСБ като цяло, един против Бойко Борисов и два против комунистите! Смърт на комунистите! Рррррррггхххотото ...*%%$$$$ ^^^ !!!!
.... довечера трябва да си купя още валериан.
8:30 АМ
Тръгвам за работа и попадам в задръстване. Тия селяни дойдоха в София и съсипаха града! Ех, че хубаво е било в София преди да дойдат... Двореца, Дондуков, Московска, без хора и без проблеми...
Някакъв гнусен комунист пише в блога си, че идвали тук защото преходът занулил икономическата активност в другите части на страната. Глупости, трябва доживот да са благодарни на Иван Костов, че ги отърва от мръсната, гадна, долна комунистическа индустрия.
Те не могат да разберат, че е по-добре да умират от глад, отколкото да живеят в комунизъм. Прост народ, ей! Ама за всичко са виновни комунистите. И Бойко Борисов...
И Слави Трифонов...
Толкова се ядосах, че минах със 160 през една локва и омазах 5-6 селяни комунисти, дето чакаха на спирката. Хак да им е, да си ходят на село!
Подгони ме някаква кола със сини лампи. Бас държа, че са от ДС. Успях да им се измъкна, обаче. Хе, хе, тъпи комуняги. Никога няма да ме вкарате в Белене!
17:30 PM
Нищо не можах да свърша днес, загубих цял ден да громя комунистите в blog.bg. Написах още 12 постинга за Костов. Той е мъченик, несправедливо очернен! Ах, Командире наш, как да те спасим от ненавистните комуняги!
18:30 PM
Поканен съм на беседа за бъдещето на българската десница. Днес интересът беше значителен. Събрахме се всичките петима човека. След половин час обаче се изпокарахме, защото все пак сме от различни партии...
Прости селяни! Не могат да проумеят, че само Костов може да им е лидер. Уви, няма демокрация без Костов...
19:30 PM
Прибирам се вкъщи безкрайно натъжен. Обществото ни не е дорасло за хора като нас и нашия Командир. Заобиколени сме от простотия и комунизъм.
От мъка сядам да напиша още осем постинга в blog.bg.
20:00 РМ
Пускам телевизора – Бойко Борисов и Слави Трифонов... ААРГХХХААХОХХ!!&^^$&*&*^
21:00 РМ
....Забравих за валериана днес. Пак ще сънувам кошмари.
Смърт на комунистите! Кой не скача е червен! Времето е наше! ААРОПХАНТЖОАТЖ&*$&%^&*$% ....
Tuesday, September 4, 2007
За управляващия елит и образованието
кометар от Хан Крум на devnik.bg
Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към "електоралните единици" дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.
Ако има нещо, което засенчва с отвратително превъзходство всякаква легевда за мафията, то в състезанието нашата посткомунистическа мафия е световен шампион. Проказа. Уродливите белези на "прехода", струпеите върху тялото на народа личат от гетата на циганите, през опустелите села и разрушаващи се пътища. Дори и новото строителство, обхващащо с гаден бетон най-красивите кътчета в България, както и нахлуването на милиони коли трета употреба, стоят като безмълвна подигравка към собственото ни национално самочувствие. Но какво се представя нагло в отчетите? Има ли поне една дума да обясни защо сме все на дъното? Да вземем образованието. Обществото може да се разглежда като човек. Отрежеш ли му крака, куца. Махнеш ли другия крак, влачи се. Ампутираш горните му крайници, става жив труп. А като му сложиш пред очите статистика, внушаваш му , че припка възторжено. Образованието е най-важната, най-деликатната ,градена с поколения структура във всяко общество. Тя може да се сравнява с градежа на готическата катедрала. Тези, които са я започвали, са знаели ,че няма да дочакат завършването. А какво става у нас? У нас няма и помен от възрожденското усилие на дедите ни да създадат условия за наука. Някога в малкото градче Елена е имало висше училище, изпреварило с десетилетия Университета, а името му и сега буди уважение - Даскалоливница. Днес самото понятие учител е противно, плебей в дъното, презрян представител на нисша каста, пропадняга, подлаган на осмиване, хули и унижения, просяк, нямащ права. На училището се гледа като място, чийто бюджет може да се кастри зверски, за да има лукс и охолство в бляскавото битие на управляващата администрация. Никакво спонсорство, никаква подкрепа от страна на Черепи и пр. новонеандерталци. Никекви стипендии от бизнеса, никакво дарителство. Директорите на училищата са се квалифицирали в перфектни просяци и изнудвачи, за да изстискат някой лев от родителите на децата. Дават под наем части от сградите, само и дамо да скатаят малко пари за все по-орязаните и недостигащи средства. За учителите вече не се говори. Неприлично е да се споменава как вегетират, превърнати в прихлебници, гледащи със завист джобните вещи и пари на учениците. Една панелна гарсониера в Обеля струва 45 000 евро. Деветдесет хиляди лв. Един учител, получаващ 3000 лв. годишно, ще може да я купи след тридесет години.Ако тя съществува още ,разбира се. Гаврата с учителските заплати, нищожни, мизерни, нарочно мачка образованието и последиците са ясни. Население от лумпенизирани простаци. А безработицата ще намалява успоредно с намаляващото население. Като избягат още двеста-триста хиляди младежи, напускащи в индийска нишка ДС-БГкоптора, то може да се наложи спешен внос на китайци. От китайските лудници, щото и китайци няма да дойдат доброволно тук. А Масларова статистически се докарва на 75 килограма, ама тежи(това е тайна,само между нас) 97 кг. За дрехите й шивачите вече поръчват по три метра плат повече. Драмата с образованието няма да се реши с високи заплати обаче. Защото тези, които ще дойдат да учат децата, са продукт на гигантското оскотяване и простотия, наложено с толкова грижа от кастата на ченгетата. Виж за своите деца, те си имат друго мнение как трябва да се учат. За тяхното образование се харчат луди пари. Децата на другарите не могат да се учат при простите даскали. А за башибозушкото преджобване на родителите със смяната на учебници през три месеца, дори и сега с тези униформи,няма какво да се коментира. Няма коментар и за ровичкането и експериментите, нескончаемо развалящи образователната система. Цялото министерство и инспекторатите са задръстени с женички на тоя и оня, говорещи мьеко, гледащи как да се скатаят на местенцата си и чудещи се каква дейност да отчетат за това. Ужасяващо е. Постоянните съкращавания предизвикват разрушителни ефекти в психиката на учителите, страхът и подлостта избуяват във взаимоотношенията им, угодническото унизително пълзене пред децата на богатите родители съсипва мотивацията на останалите да учат, а бълващата простотия от медиите дооформя окончателно опростачването на поколенията. Много мрачно е положението, другарки и другари и домнули. Никой вече не вика духа на Караджата. Емиграцията вика с пълна сила и най-устойчивите млади хора. А ДС-катилите? Те пиянстват от сутринта, наливат се, щото виждат къде откараха нещата. Ще ги срещнете сутрин по кафетата в Изгрев, Гео Милев, Лозенец, с ниски прически "канадска ливада", с дебели, отпуснати месести лица, циници, притежаващи до един по десетина милиона зад граница "за всеки случай", взаимно се питат за семействата си и за "а какво стана с Гелето бе, ее оня дето беше селски на главния, после отиде в УБО" и пр.За дребните кадри, за селските на селските на селските на Гелето също са се погрижили. По хилядите бюрократични ведомства са настанени десетки хиляди безделници с военна стойка, чешещи нещо в джобовете си, докато се взират строго уж към посетителите. И за тях има дребна плячка и привилегии. " Е па он се устрои у гаража на СОТ, сино му си зема апартамент у Борово, добре е". Има ги по частните сервизи, бензиностанции, по хотелите, по ресторантите, цяла армия. Един от автосервиз "Арес" си казва: " Па яз бех бияч "... Та така с образованието.
Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към "електоралните единици" дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.
Ако има нещо, което засенчва с отвратително превъзходство всякаква легевда за мафията, то в състезанието нашата посткомунистическа мафия е световен шампион. Проказа. Уродливите белези на "прехода", струпеите върху тялото на народа личат от гетата на циганите, през опустелите села и разрушаващи се пътища. Дори и новото строителство, обхващащо с гаден бетон най-красивите кътчета в България, както и нахлуването на милиони коли трета употреба, стоят като безмълвна подигравка към собственото ни национално самочувствие. Но какво се представя нагло в отчетите? Има ли поне една дума да обясни защо сме все на дъното? Да вземем образованието. Обществото може да се разглежда като човек. Отрежеш ли му крака, куца. Махнеш ли другия крак, влачи се. Ампутираш горните му крайници, става жив труп. А като му сложиш пред очите статистика, внушаваш му , че припка възторжено. Образованието е най-важната, най-деликатната ,градена с поколения структура във всяко общество. Тя може да се сравнява с градежа на готическата катедрала. Тези, които са я започвали, са знаели ,че няма да дочакат завършването. А какво става у нас? У нас няма и помен от възрожденското усилие на дедите ни да създадат условия за наука. Някога в малкото градче Елена е имало висше училище, изпреварило с десетилетия Университета, а името му и сега буди уважение - Даскалоливница. Днес самото понятие учител е противно, плебей в дъното, презрян представител на нисша каста, пропадняга, подлаган на осмиване, хули и унижения, просяк, нямащ права. На училището се гледа като място, чийто бюджет може да се кастри зверски, за да има лукс и охолство в бляскавото битие на управляващата администрация. Никакво спонсорство, никаква подкрепа от страна на Черепи и пр. новонеандерталци. Никекви стипендии от бизнеса, никакво дарителство. Директорите на училищата са се квалифицирали в перфектни просяци и изнудвачи, за да изстискат някой лев от родителите на децата. Дават под наем части от сградите, само и дамо да скатаят малко пари за все по-орязаните и недостигащи средства. За учителите вече не се говори. Неприлично е да се споменава как вегетират, превърнати в прихлебници, гледащи със завист джобните вещи и пари на учениците. Една панелна гарсониера в Обеля струва 45 000 евро. Деветдесет хиляди лв. Един учител, получаващ 3000 лв. годишно, ще може да я купи след тридесет години.Ако тя съществува още ,разбира се. Гаврата с учителските заплати, нищожни, мизерни, нарочно мачка образованието и последиците са ясни. Население от лумпенизирани простаци. А безработицата ще намалява успоредно с намаляващото население. Като избягат още двеста-триста хиляди младежи, напускащи в индийска нишка ДС-БГкоптора, то може да се наложи спешен внос на китайци. От китайските лудници, щото и китайци няма да дойдат доброволно тук. А Масларова статистически се докарва на 75 килограма, ама тежи(това е тайна,само между нас) 97 кг. За дрехите й шивачите вече поръчват по три метра плат повече. Драмата с образованието няма да се реши с високи заплати обаче. Защото тези, които ще дойдат да учат децата, са продукт на гигантското оскотяване и простотия, наложено с толкова грижа от кастата на ченгетата. Виж за своите деца, те си имат друго мнение как трябва да се учат. За тяхното образование се харчат луди пари. Децата на другарите не могат да се учат при простите даскали. А за башибозушкото преджобване на родителите със смяната на учебници през три месеца, дори и сега с тези униформи,няма какво да се коментира. Няма коментар и за ровичкането и експериментите, нескончаемо развалящи образователната система. Цялото министерство и инспекторатите са задръстени с женички на тоя и оня, говорещи мьеко, гледащи как да се скатаят на местенцата си и чудещи се каква дейност да отчетат за това. Ужасяващо е. Постоянните съкращавания предизвикват разрушителни ефекти в психиката на учителите, страхът и подлостта избуяват във взаимоотношенията им, угодническото унизително пълзене пред децата на богатите родители съсипва мотивацията на останалите да учат, а бълващата простотия от медиите дооформя окончателно опростачването на поколенията. Много мрачно е положението, другарки и другари и домнули. Никой вече не вика духа на Караджата. Емиграцията вика с пълна сила и най-устойчивите млади хора. А ДС-катилите? Те пиянстват от сутринта, наливат се, щото виждат къде откараха нещата. Ще ги срещнете сутрин по кафетата в Изгрев, Гео Милев, Лозенец, с ниски прически "канадска ливада", с дебели, отпуснати месести лица, циници, притежаващи до един по десетина милиона зад граница "за всеки случай", взаимно се питат за семействата си и за "а какво стана с Гелето бе, ее оня дето беше селски на главния, после отиде в УБО" и пр.За дребните кадри, за селските на селските на селските на Гелето също са се погрижили. По хилядите бюрократични ведомства са настанени десетки хиляди безделници с военна стойка, чешещи нещо в джобовете си, докато се взират строго уж към посетителите. И за тях има дребна плячка и привилегии. " Е па он се устрои у гаража на СОТ, сино му си зема апартамент у Борово, добре е". Има ги по частните сервизи, бензиностанции, по хотелите, по ресторантите, цяла армия. Един от автосервиз "Арес" си казва: " Па яз бех бияч "... Та така с образованието.
Subscribe to:
Posts (Atom)
