Дискусия за образованието

„Попитаха Талеса: що е мъчно?
А той отвеща: да познай человек себе си.
Пак го попитаха: ами що е лесно? И той рече: да учим другаго”.
(Рибният буквар)

Всяко чудо трае три дни. Толкова в България може да трае и една дискусия за образованието,
ако не се подържа от правителството или не е за пари. В разгара на поредната стачка нещата
пак се връщат към това стачниците да стоят 30 души в една стая, да се чудят какво да правят,
да играят карти и да чакат увеличението на заплатите. Други вместо да търсят цивилизован диалог
с гражданите и как да ги убедят, че заслужават пари, почват щури инициативи, които да покажат
колко са гладни- дрънкане на тенджери, писма колко са изпосталели от глад. В дискусията се
вкарват идеи за сваляне на правителството от политици гонещи вълната на стачката, която всъщност
не е политическа. За съжаление май не е и за друго освен пари. Учителите трудно ще разберат, че
ги подкукоросват с глупости да правят пълни циркове, но не и да бъдат разбрани от родителите и
учениците си. В бедните райони хора работят по 10-12 часа за под 300лв. За тях дрънкането на
домакински съдове, роптаенето за двойни на техните доходи, са повод да се напсува учителя-нагляр.
Тези хора биха се убедили, че учителят заслужава пари, ако им се обясни колко важен е учителският
труд, как децата им ще получат шанса с добро образование да не работят на техните места пак за
300лв. Разликата е в главите на хората и начина на това как обработват информацията за света около
себе си. Учителите в момента се вживяват като елит. Такива са, но елитното е и в това да разбереш,
че бидейки повече от някой друг, той те разбира по-трудно, защото няма твоя широк мироглед.
Миналата учителска стачка беше за 20% увеличение. Получи се и е около 50-60лв месечно. Тази цифра,
макар и малка, е много важна. Има една грешка, която учителите направиха тогава. Поискаха целево
финансиране. Да, стачката беше по повод искания да се дадат пари, за да се купуват с тях книги, да се
плащат курсове, да се купят компютри и да се ползва интернет и вкъщи в името на подобряване на
образованието. Ето я грешката- средствата по целеви финансирания лесно могат да се контролират, а се
търси резултат. Ето няколко въпроса, които учителите да си зададат:
- Колко книги е купил всеки от тях последните 6 месеца- специализирана литература в областта си,
художествена различна от "Разговор с бога", "Чудото на НЛО" или розов роман?
- Компютър с добри характеристики спокойно се взима на изплащане за 30-40лв месечно. Колко са
купили такъв?
- Такса за интернет е 10-15лв при нормална връзка. Колко ползват интернет вкъщи за четене на
статии, дискусии по форуми с колеги? Ползване на интернет не е сайт за запознанства, чат,
теглене на филми и музика. Лесно се проверява колко форуми на български има на учители по
различни предмети, колко страници за обмен на информация за учебния процес, помощни материали
има. 2 часа в интернет дневно в търсене на информация за работата и при незнание на чужд език
от огромна част от хората, които не преподават такъв, означават при нормални условия огромен
поток от информация на български, пускана в българското интернет пространство. Такава просто
няма.
- На колко курса са ходили? Един за 300лв за 6 месеца за добра компютърна грамотност или език
е в рамките на 50-60лв месечно.
Така, отговорихте си. Сега вече ви казвам и защо като гражданин ви казвам, че сега е хубаво да ви
се дадат пари, но не след поледната стачка да няма промяна и да не се търси отчет. При предната парите
са искани за конкретни пера, които вие в бюджетите на домакинствата си сте изместили с нова дреха, вечеря
навън, даже да е с хляб. Не сте искали хляб тогава!
Сега и аз съм съгласен, че парите ви са малко, но това не значи, че този път не искам да видя
резултат. На въпрос защо децата отсъстват, учителите пишат нереално високи оценки, за да скрият неграмот-
ността и искат пари отговор "Защото 300-400лв са малко!" не минава! Това е подигравка с родителите и
умениците от хората, които са длъжни да дават пример за това, че първо работиш, после искаш признание на
труда си. Особено, ако питащият е със заплата 300лв, е пълна подигравка и израз на безотговорно мислене.
Нормалният отговор, който би спечелил човека отсреща е, че няма пари, нужна е реформа, която ще се борим
да постигнем, защото децата страдат от проблемите на нереформираната система, нямат стимул да учат, защо-
то не са сигурни в реализацията си със сегашните знания и т.н. Това е отговорът на умния човек, на който
майката, задала въпроса, би свалила шапка и, когото би подкрепяла от сърце.
Министерството, бюрократите в инспекторатите, популистите в системата нямат интерес за реформа вече 18
години, като са минали правителства на всички възможни големи партии. Проблемът явно не е до партийна
принадлежност на хората в МОН, а до дребни политически сметки каква подкрепа ще се изгуби от този, който
наложи реформата, на следващите избори, как да се взима сигурна заплата в училище без много зор и разправии
с недоволни родители или конфликти с инспекторат и директори при опит за прокарване на нови идеи. В нормално
гражданско общество това води до иницииране на обществена дискусия по проблема и поставяне на ясно искане
от хората какво да се направи от министерството. Тогава вече се говори и за смяна на управлението при
липса на желание да свърши възложената му от обществото задача. Реформата в нормалните страни е направена от
хората. Във Франция през 60те, по времето на Дьо Гол, студентите правят протести съпроводени даже с кървави
инциденти и те казват каква да е промяната. Сега Франция е пример за отлично образование и никой не казва,
че френска диплома не означава и квалификация.

1. ОБЕКТИВНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ

Основният проблем на системата идва от оценяването. Всеки знае, но си мълчи, за занижаването на критериите
за 3 на приемните изпити след 7 клас миналата година, когато бяха отчетени с овации по-малко двойки. Всеки в
системата е видял смешния тест след 4 клас, когато след изучаване на българска история въпросите бяха от рода
на това кой управлява България- парламент, президент, министър-председател. децата от стрес как ще се представят
стигнаха до това да казват, че няма нужда да четат за теста на другия ден. Нормално, това не е ниво 4 клас, а
предучилищна подготовка. След такива отчети за успехи идват независимите проучвания, че учениците среден курс не
знаят какво е числото пи, кой с кого е воювал през Втората Световна Война, кой е Дарвин, не са чели Вазов, но знаят
Азис. Нормално, ако нямат стимул да учат за висока оценка, защото тя им се подарява, за да не роптаят, че учат.
Тук идва идеята да се пресече порочната практика чрез обективно, независимо от МОН и чиновници, оценяване.
Предлагам вариант на взаимно оценяване- всеки учител проверява работите на учениците на колегите си, все едно
има една контролна повече- изходно ниво за годината. За всички предмети освен БЕЛ е удачен тест, а за БЕЛ- и
кратък текст, за да се развие умението да се пише грамотно. Оценката на теста е най-бърза и обективна, а
кратко есе, преразказ са нужни само за оценяването на знания по БЕЛ.
Тестът е стандартизиран, по подобие на САТ въпросите се подбират на принципа да се отговаря средно от 50%
от учениците на всеки от тях, обхващат целия материал за годината. Броят е голям и не се предполага да има
100% отговорени тестове, при грешка се намалят точките, но не с пълния брой точки за въпроса, а примерно 2 от 5.
Търси се успеваемост 50-60% на целия тест, за да може да варират резултатите надолу и нагоре. За примера приемам
тест от 100 въпроса по 5 точки с 500 точки общо за удобство. Състезателността на теста осигурява стимул на
учениците да дадат максимум отговори, защото не знаят какъв е резултатът, който се търси от тях. Единствен
ориентир е успеваемостта от предходна година.
На този тест всеки ученик получава своя рейтинг- % от средния брой точки за страната на теста. Т.е. през
2008г. 300т са 100% от 300 средно, но през 2009г. при средно 250т са 120%.
Всеки специалист по data mining би обяснил колко полезна информация имаме и би казал, че може да се направят
всякакви разрези и анализи. Имаме:
- данни за ученика срещу номер, който може да е кодирана информация- ЕГН, регион, училище. Анонимността е
гарантирана от система за хеширане- номерът еднозначно идва от данните, но никога не може да даде данните.
Самият той е кодиран вид на тази информация и се променя драстично с всеки бит в нея. Използва се за
пазене на пароли. Картонът срещу този номер има- пол, възраст, данни за родителите, досие, етнос, религия,
брой отсъствия от час, ползвани болнични
- данни за учителя
- данни за учебното заведение
- по какво разпределение е учил ученикът, по кой учебник
- отговори и точки по тях за текущата и всяка минала година
Разрезите са много и трудно могат да се опишат:
- по кой учебник на кои въпроси не се отговаря. Парадокс в системата сега има в учебника по БЕЛ на Анубис
за 5 и 6 клас, одобрен от МОН. Материалът за обособени части е за 5 клас. В този учебник е в 6 клас.
Явно учениците с такъв учебник няма да знаят нищо за обособените части и това ще се види лесно. В друг
учебник ще се види, че даден урок е труден за разбиране. Ще се види в кой друг е по-добре представен.
Лесно се сравняват два текста след това, като знаеш и каква грешка търсиш.
- кои учители са най-добри за даден учебник и стават за консултанти как другите да си направят разпре-
деленията, как да си водят този или онзи урок
- какво в учебните планове като цяло не е добре направено и на кои въпроси трябва да се обърне внимание
Цената не е висока заради взаимния характер на оценяването. Не се плаща на външни оценители, а всеки оценя
толкова работи, колкото ученици е имал през годината. Местата за провеждане са класните стаи, но квесторите са
от друго училище и преподават по друг предмет, макар че състезателният характер на теста даже гарантира, че
учител по БЕЛ не би помогнал на ученици на друг. Това ще покажа в следващата точка.
Такова оценяване във Френската система има на 3-4 години. От 2007г. изпитът дава 50% от оценката за дадено
образователно ниво. Предлагам годищни тестове в началото до изчистване на проблемите с учебни програми и
планове, защото цикъл от 3-4 години означава реална промяна с нещо работещо след 20-30 години. Допълнително
сега е нужна информация за това как се предава всяка част от материала за всеки клас. Спокойно резултатите
от такива тестове могат да изместят приемните изпити.
Предложеният тест е евтин и лесен за реализация, обективен, саморегулира нивото си спрямо предходния и
винаги е актуален спрямо текущото ниво на знанията. Не е зависим от политика, чиновници.

2. РЕЙТИНГ НА УЧЕНИК

Това, както казахме е % точки получени от него спрямо средното ниво за страната. Тази оценка при 100%
лесно се класифицира ок. 4 по щестобалната система. Във Франция за взет се смята изпит с оценка 14 от 20. Тук
ще приема, че корективът е в самия рейтинг. Не може ученик с рейтинг 150% да има 3 за годината, както и такъв
с 60% да е с 6. Така проверяваме обективността на оценяване от учителите в клас. Родителите са навреме
информирани за текущите знания на детето си и не са лъгани, че то е отличник, а то да не може да пише или
да не знае материала, а просто учителят, за да избяга от проблеми с родителите пише високи оценки. В същото
време учителят има аргумент да защити обективността на по-ниската оценка и няма да се подава на амбициите
на родителите. Този рейтинг върви навсякъде с ученика. Той е важен елемент от следващите точки.

3. РЕЙТИНГ НА УЧИТЕЛ. АТЕСТАЦИЯ.

Рейтингът на учител е средният на учениците му. Той е част от неговата атестация. Другата част е изменението
на този рейтинг. При явяване на теста имаме сбор на учениците на този преподавател и информация за предишния
положен от тях тест. Рейтинг от минала година 100% и нов 60% или 90% стар и 140% нов са крайни примери, но
показват защо това е важна част от атестацията.

4. РЕЙТИНГ НА УЧИЛИЩАТА

Реътинтът на училището е пак две компоненти- текущ усреднен на учениците и входящ за училището към изходяш от
него. Пак е ясно защо е това. Вход 150%, изход 150% е ок. 150% усреднен(Нека са 8-12 клас с по 150 точки, за да не
се усложняват сметките) и 0 промяна. Вход 130%, изход 80% е 105% средно, но отрицателен рейтинг за изменение,
т.е. се влиза с труден приемен изпит, но самото училище не дава знания.

5. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЗАПЛАТИТЕ. СТИМУЛИ И НАКАЗАНИЯ.

Сегашните идеи за диферениация са популистки опит да се замаже положението. При ок. 100 неясни критерия като:
- колко често се търсят родители. Т.е. в час не те слушат, звъниш на 10 родителя всеки ден да се оплакваш
и заслужаваш поощрение, а при липса на проблеми няма пари. А и учителят не е телефонист.
- всички ли си пишат плановете
- как се спазват разпределенията. Ами, всеки влиза в час с текущия урок от разпределението си.
Оценката по тези неясни критерии е дадена на ръководствата и предразполага към създаване на конфликти между близките
на ръководството и тези с протекции от инспекторат, община и останалите. Даже и директорите да са 100% съвестни,
оценката винаги би водила до конфликти. Сумите са 30-40лв, което изобщо не е стимул.
За страната се определят средна и минимална заплата. За максимално лесни и разбираеми сметки приемам, че
средната е 1000, а минималната- 500. Минималната ще си проличи, че е почти излишна.
Предположения:
- Оценката на учителя е неговия продукт- получените от учениците знания и изменението на нивото им
- В големите градове остават по-добрите кадри и успехът, който се търси от родители и ученици е по-висок
от този за малките градове и села. Важно е за доказване на някои твърдения свързани с цената на живот
и начинът на изчисляване на заплащането
Рейтингът води до заплата. Формулата е рейтинг на учителя Х средна заплата. Рейтинг 130% води до 1,3 х 1000=
1300лв. 70% = 700лв. 30% = минималната сума 500лв, защото получената е 300лв. В същото време рейтинг 30% от
средно национално ниво е показателен за уменията на учителя и според мен са за наказание и даже смяната му.
Рейтингът е поносимо да е в диапазон 70%-150%, да речем. Различия от това са индикатор за огромни проблеми на
системата.
Вторият рейтинг на растежа води до бонуси. А тези бонуси лесно се доказва, че не са единични суми, защото
нормално учител с всеки випуск поема нови ученици било в 1, 5, 7, 8 клас. Т.е. има вход на ученици с рейтинг,
който може да се повишава или нивото е достатъчно високо, за да се подържа ниво на заплатата на учителя
максимално висока за него.
Отрицателен рейтинг на растеж води до наказания.
Тук намесвам идеята за разликата на нивото в големите градове и селата. От нея следва, че в София учителите
ще получават повече от тези в Мухово. Няма уравниловка, но е справедливо, защото от тях се искат повече умения.
В същото време стандартът и цените са различни. За примера си ще използвам следните показатели:
- средна нетна заплата по неофициална статистика. Говоря за това какво се плаща, даже да си осигурен в
сивата икономика на минимална заплата.
- наем на самостоятелно жилище
- отопление(достатъчно голямо перо в семейния бюджет е)
- храна
- храна навън- излизане поне веднъж на ресторант вечер- бира и салата, или обяд в такъв в нормално заведение
за населеното място
- транспортни разходи с градски транспорт

Ток, вода, телефон приемам, че са равни и не влияят. Давам примери от два града, които познавам- София и Пловдив.

СОФИЯ

средна заплата 1000лв.
наем на двустайно жилище 500-600лв.
отопление
- газ 100-150лв. Има я като алтернатива
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 10лв.
вечер навън с бира 10-15лв.
карта за всички линии на СГТ 40лв.

ПЛОВДИВ

средна заплата 600-700лв.
наем на двустайно жилище 200-250лв.
отопление
- парно 200-300лв.
- ток 200-300лв.
храна 200-300лв.
обяд навън 5лв.
вечер навън с бира 5-6лв.
билети за рейсовете по 0,60лв 50-60лв.

МАЛКО СЕЛО

средна заплата 100-200лв.
наем на къща няма
отопление
- дърва и въглища 30-40лв. В големия град това го няма навсякъде.
храна 30-40лв. Купуват се само пакетирани стоки, олио, хляб.
обяд навън няма Селската кръчма не е ресторант
вечер навън с бира 1-2лв.
градски транспот няма Т.е. населеното място е 3-4кв.км.

Тук пак няма идея за дискриминация по населено място. Просто рейтингът на учителите в големия град е
по-висок. Нормално е младите хора да търсят реализация и да мигрират.
Училищата с роми, за умствено изостанали са изключения и при тях се прави отделна оценка и се търси основно
рейтинг на растеж. При тях реален национален рейтинг на училището 20% ще е 100% за типа училище.

6. МЪРТВИ ДУШИ

Сега често в училищата с роми се водят куп мъртви души- учителите се борят да докажат норматива си, родителите
не искат да загубят социалните си помощи. Често и в другите училища се пише някой ром, за да се запълни малък клас.
Явяването на тест в края на годината е явен критерий кой е бил само по списък в училище.

7. КОНКУРЕНЦИЯ. ПАЗАР НА ОБРАЗОВАНИЕТО.

При обективен рейтинг на всяко училище имаме и реална оцена за качеството на образованието, което се дава там.
Това дава възможност при ваучерна система(Защо да не е 1000лв х рейтинг на ученика неговият ваучер? При висок
рейтинг държавата плаща огромна част от таксата, ако е в скъпо частно училище, а при нисък- почти не плаща.) или
какъвто и да е друг вариант родителите и учениците да не виждат само лъскави проспекти, а да оценяват училището
по нормални критерии.
Частните училища ще търсят най-добрите учители и ще им дават добри заплати, защото ще гонят по-висок рейтинг.
В държавните може богати родители да дават пари за по-добър учител по български и съответно- висока заплата
за него първата година, докато се получи финансиране за разликата в заплатата му или нещо такова. При това ще
знаят защо го правят- децата са зле само по този предмет.

8. ФИНАНСИРАНЕ

Проблем на училищата е осъзнаването на идеята за външно, независимо от държавата финансиране. Често се приема,
че пари ще се дадат за боядисване на учителската стая, но не се знае как да се поискат пари за нова лаборатория
по химия, книги за библиотеката или компютърен кабинет. Трябва да се работи по този въпрос усилено. Във форумите
се вижда, че директорите нямат желание за това и сами си признават. Какъв проблем е да се създаде следния начин на
мислене?
Имаме нужда от нов компютърен кабинет и учител, който да учи децата.
ЦЕЛ: Децата да се научат да програмират на С- телефонен указател с База Данни, решаване и визуализация на
транспортна задача, подобни прости задачи, които да могат да изготвят като проект накрая
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ ОТ ДЕЦАТА: Квалификация на начално ниво за програмисти на С, която да им даде реализация
в бранша.
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
компютри с цена ок. 500-600лв- 12 броя за ученици+1 за учител Необходими са точно такива, защото са от среден
клас, имат по 512МБ памет, CD, мишка и клавиатура, монитор. Цената е взета от ОФИС 1 и при реална
оферта ще се коригира, но това е средната от проучването.
проекционен апарат за 2000лв. Пак пишем защо и как сме избрали и къде са ни дали тази цена
switch 16 порта 80лв
лазерен принтер с копир 400лв
СОФТУЕР:
13 Windows XP по лиценз за ДА 0лв. /Ако не минава, се пита Microsoft за образователен лиценз, който е по-евтин.
Не се купува сървърен лиценз, защото е скъп, а не се налага да има професионална мрежа./
13 образователни лиценза за Visual C - 5000лв /Даже да не е и безплатно, ако се договорят нещата/
ДРУГИ:
13 бюра по 80лв
13 стола по 60лв
шкаф за учебни материали 500лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
кабел за мрежа + прекарване 200лв
пребоядисване на килера, където ще правим залата 200лв
почистване на килера 3 х 20лв
нови крушки, 2 лампиона 20лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
В ИТ заплатите са високи. Специалист по С взима над 2000лв. Ние търсим поне на средно ниво. От МОН ни
дават за него до 1000лв. За година искаме за него 20000 лева допълнително финансиране, за да му осигурим още
1000 и да му платим осигуровките. Проектът е за срок 5 години, т.е. искаме 100000лв

Ето ви много саркастично, но и реално минаващ проект. За това директорите нямат умения и нерви според тях самите.
Ами, в частния бизнес така се печелят пари. Ето че в примера за учителя даже се дават 2000лв, което е нормална
заплата за специалист в бранша му. Парите за нещо не са надути, казва се точно колко струва и е по средна или
по-ниска цена на пазара. То цялата администрация трябва да се научи, че така се работи. Но тук говорим за
финансиране на училищата.
Вторият начин се нарича спонсорски програми. Или поне аз избрах този термин. Проектът от предния пример
се дава на мениджърите на голяма фирма. Нека е завод в града за машинни елементи, а училището е механотехникум.
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ХОРА ЗА РАБОТА С AUTOCAD

ЦЕЛ: Да научим учениците как се работи с AUTOCAD
ПРИДОБИТИ УМЕНИЯ: Учениците след курса на обучение ще могат да работят свободно с AUTOCAD. Прилагайки
знанията си по машинно чертане, които нашият учител Петров дава, и по механика, пак придобити в училище
при Иванова, те ще могат да чертаят схеми на сложни машини и да проектират лостови механизми
ОЧАКВАНИЯ: Съвместно да създадем кадри за завода и да дадем възможност за реализация на децата в родния им
град
НЕОБХОДИМА ТЕХНИКА:
Имаме кабинет с 12 компютъра за ученици+1 за учител, но са Pentium II. За новата версия на програмата
ни трябват такива с 512МБ памет, CD, голям CRT монитор 19". Затова искаме 13 машини по 800лв.
проектор 2000лв
копир и принтер устройство 400лв
СОФТУЕР:
13 лиценза Windows XP
13 лиценза за AUTOCAD за образователна институция
ДРУГИ:
13 стола по 60лв
дъска за писане 100лв
бяло платно за проекционния апарат 100лв
КОНСУМАТИВИ:
маркери- 12 броя за годината по 1лв
гъба за дъската- 12 броя годишно по 1лв
листове за ксерокопиране- 6 топки по 500листа- 30лв
карирани листове за писмени изпитвания- 10 топки по 100листа- 30лв
ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Имаме преподавател по чертане, който се справя добре с програмата. Надяваме се и на подкрепата на завода
чрез неговите специалисти.
НАЧИН НА ПРЕПОДАВАНЕ:
В залата ще работят всички ученици по 3 учебни часа СИП седмично.
Останалите ще могат да се обучават в специален профил на обучение, където като СИП сме включили допълнителни
умения по механика и физика.
Работници на завода ще могат да ползват залата за увеличаване на уменията си от 10 до 14 часа три дни
седмично.
С този проект заводът ще финансира и ще има следните условия:
- учениците подписват договор да работят там и съответно са и доволни, че имат сигурна реализация, а при
влизане във ВУЗ по специалността- и степендия от завода
- тези, които не искат да се обвържат, плащат такса, която е консумативи+допълнителни лекторски
Програмата е незадължителна, вид квалификационен курс е. Никой няма да я оспори. А министерският съвет и
парламентът са отговорни да се измислят и облекчения за спонсора- завод. За това трябва училищата да докажат, че
на изхода им учениците знаят. Това е рейтинг по основни за професията предмети. Не се търси да имаш духов оркестър,
ако ученикът ще е електротехник. Ще му се търси да умее да прави инсталации, а не да свири на туба.
Третият начин е свързан с това да се спосорират не толкова професионалните, колкото началните и основни училища.
Тук инициативата за доплащане се поема от родителски комитети, фирми, където работят родителите. В София пазарът на
труда е гладен. В малък град пак кадрите за голям завод са често недостатъчни. При страх от миграция на родителите
към място, където децата им биха получили по-добро образование, работодателите биха спонсорирали училищата, където
са много от децата на служителите им.

Подобни системи работят в цял свят. Не е идеална, но е идея. С такива идеи и обосновката им ще породим
дискусията за реформа.

Автор: Атанас Марков
Професия: програмист
Роден на 17.10.1979 в Пловдив

Материалът е свободен за копиране, препечатване и всякакъв друг начин на разпространение при условие, че запази
целостта си и не му се присвоява авторството от други лица. Забранено е ваденето от контекста им на пасажи и
използването им за друго освен аргументация на мнение за засегнатите тук въпроси.