Неосъществени мечти

via Shro

Седя си онзи ден на спирката, сериозно напушен и чакам автобуса. До мене се настанява някакъв мърляч и пита нещо за автобуса. Както сбърках да му отговоря и той взе да ми развива някакви свои локуми. Как двайсет години вече работел като готвач по разни дупки из Студентски град и колко вкусно готвели там. А доказателство за това, че готвели вкусно било, че все е пълно с народ. В Студентски град мен ако питат и сандвичи с обелки да продаваш, пак ще вървят, но никой не ме попита.

Та тоя ми обяснява, обяснява и накрая стигна до това как “те” го били съсипали. Кои точно не знаеше, но знаеше, че са там и пречат на всеки “дребен предприемач” като него. Та видиш ли, “те” били измислили толкова спънки да си регистрираш фирма, толкова много документи, че било практически невъзможно. Затова той двайсет години работел като готвач и не можел да си отвори заведение. Гледам го - не ми изглеждаше като неграмотен, чак пък и дебил - не беше. Питах го само:

- Е, ти пробвал ли си, някога?

А той ми разправя - Е, няма смисъл, защо да пробвам, нали виждам как е.

И продължава да налива някакви кухненски мъдрости за това как “те” са виновни за всичко, а аз го зяпам зациклил. Ето това е перфектният промит мозък. Той си знае, че “те” са виновни. Не знае само кои са “те”. А днес “те” са циганите, утре са провинциалистите, вдругиден са комунистите. Ами защо само едните да са виновни - те всички са виновни. Даже може да действат заедно. А затова, че е пиян на кирка всяка вечер и като види нещо написано му се мръщи все едно е на изпит, пак “те” са отговорни.

Пени се усилено известно време, докато дойде автобуса. После се ухили в тризъба усмивка, изтърси някаква комлексарщина как трябвало да му плащам за лекцията и запътъчи с плетените си чехли към автобуса.