За управляващия елит и образованието

кометар от Хан Крум на devnik.bg

Преди всичко трябва да се набие централен гвоздей в самата същност на нечовешката битка на посткомунистическата шайка срещу собствените си сънародници. Каквото се премълча за отвратителния тумор в българската история, отровил живота по времето на болшевишката диктатура в Родината ни, вече и с гръм да го оповестиш няма значение. По-лесно е да си представим като в лош филм, че тук не е имало добър шериф, който да изпозастреля разбойниците. Тук просто разбойниците победиха и захвърлили загнилата коруба на ненужната им вече пропагандна машина с утопични лъжи, статистики, прикриване на истината и репресии срещу несъгласните, се заеха да си правят разбойническа държава, прикрита зад демократична мимикрия, поддържана от Запада заради някакви негови неясни цели. А лицемерното, подлото, грозното измамно поведение и зле прикриваното презрение към "електоралните единици" дори вече не се прикрива с досадна прозявка пред червясалата от лъжи уста на управляващия елит. Каквото и да се види, който и да е сектор в обществения живот да наблюдаваме, ще видим все едно и също: пълен контрол и собственост на екскомунистическата шайка, зловеща тайна власт на съществуващата като праралелен властови и икономически център на Държавна сигурност.

Ако има нещо, което засенчва с отвратително превъзходство всякаква легевда за мафията, то в състезанието нашата посткомунистическа мафия е световен шампион. Проказа. Уродливите белези на "прехода", струпеите върху тялото на народа личат от гетата на циганите, през опустелите села и разрушаващи се пътища. Дори и новото строителство, обхващащо с гаден бетон най-красивите кътчета в България, както и нахлуването на милиони коли трета употреба, стоят като безмълвна подигравка към собственото ни национално самочувствие. Но какво се представя нагло в отчетите? Има ли поне една дума да обясни защо сме все на дъното? Да вземем образованието. Обществото може да се разглежда като човек. Отрежеш ли му крака, куца. Махнеш ли другия крак, влачи се. Ампутираш горните му крайници, става жив труп. А като му сложиш пред очите статистика, внушаваш му , че припка възторжено. Образованието е най-важната, най-деликатната ,градена с поколения структура във всяко общество. Тя може да се сравнява с градежа на готическата катедрала. Тези, които са я започвали, са знаели ,че няма да дочакат завършването. А какво става у нас? У нас няма и помен от възрожденското усилие на дедите ни да създадат условия за наука. Някога в малкото градче Елена е имало висше училище, изпреварило с десетилетия Университета, а името му и сега буди уважение - Даскалоливница. Днес самото понятие учител е противно, плебей в дъното, презрян представител на нисша каста, пропадняга, подлаган на осмиване, хули и унижения, просяк, нямащ права. На училището се гледа като място, чийто бюджет може да се кастри зверски, за да има лукс и охолство в бляскавото битие на управляващата администрация. Никакво спонсорство, никаква подкрепа от страна на Черепи и пр. новонеандерталци. Никекви стипендии от бизнеса, никакво дарителство. Директорите на училищата са се квалифицирали в перфектни просяци и изнудвачи, за да изстискат някой лев от родителите на децата. Дават под наем части от сградите, само и дамо да скатаят малко пари за все по-орязаните и недостигащи средства. За учителите вече не се говори. Неприлично е да се споменава как вегетират, превърнати в прихлебници, гледащи със завист джобните вещи и пари на учениците. Една панелна гарсониера в Обеля струва 45 000 евро. Деветдесет хиляди лв. Един учител, получаващ 3000 лв. годишно, ще може да я купи след тридесет години.Ако тя съществува още ,разбира се. Гаврата с учителските заплати, нищожни, мизерни, нарочно мачка образованието и последиците са ясни. Население от лумпенизирани простаци. А безработицата ще намалява успоредно с намаляващото население. Като избягат още двеста-триста хиляди младежи, напускащи в индийска нишка ДС-БГкоптора, то може да се наложи спешен внос на китайци. От китайските лудници, щото и китайци няма да дойдат доброволно тук. А Масларова статистически се докарва на 75 килограма, ама тежи(това е тайна,само между нас) 97 кг. За дрехите й шивачите вече поръчват по три метра плат повече. Драмата с образованието няма да се реши с високи заплати обаче. Защото тези, които ще дойдат да учат децата, са продукт на гигантското оскотяване и простотия, наложено с толкова грижа от кастата на ченгетата. Виж за своите деца, те си имат друго мнение как трябва да се учат. За тяхното образование се харчат луди пари. Децата на другарите не могат да се учат при простите даскали. А за башибозушкото преджобване на родителите със смяната на учебници през три месеца, дори и сега с тези униформи,няма какво да се коментира. Няма коментар и за ровичкането и експериментите, нескончаемо развалящи образователната система. Цялото министерство и инспекторатите са задръстени с женички на тоя и оня, говорещи мьеко, гледащи как да се скатаят на местенцата си и чудещи се каква дейност да отчетат за това. Ужасяващо е. Постоянните съкращавания предизвикват разрушителни ефекти в психиката на учителите, страхът и подлостта избуяват във взаимоотношенията им, угодническото унизително пълзене пред децата на богатите родители съсипва мотивацията на останалите да учат, а бълващата простотия от медиите дооформя окончателно опростачването на поколенията. Много мрачно е положението, другарки и другари и домнули. Никой вече не вика духа на Караджата. Емиграцията вика с пълна сила и най-устойчивите млади хора. А ДС-катилите? Те пиянстват от сутринта, наливат се, щото виждат къде откараха нещата. Ще ги срещнете сутрин по кафетата в Изгрев, Гео Милев, Лозенец, с ниски прически "канадска ливада", с дебели, отпуснати месести лица, циници, притежаващи до един по десетина милиона зад граница "за всеки случай", взаимно се питат за семействата си и за "а какво стана с Гелето бе, ее оня дето беше селски на главния, после отиде в УБО" и пр.За дребните кадри, за селските на селските на селските на Гелето също са се погрижили. По хилядите бюрократични ведомства са настанени десетки хиляди безделници с военна стойка, чешещи нещо в джобовете си, докато се взират строго уж към посетителите. И за тях има дребна плячка и привилегии. " Е па он се устрои у гаража на СОТ, сино му си зема апартамент у Борово, добре е". Има ги по частните сервизи, бензиностанции, по хотелите, по ресторантите, цяла армия. Един от автосервиз "Арес" си казва: " Па яз бех бияч "... Та така с образованието.