Медии по български

via Антония

рехвърлям последния бюлетин на Аргента и попадам на статия от г-н Евгений Тодоров, главен мениджър на пловдивската телевизия Тракия. Текстът ме ужаси! За какво говорим наистина, журналистика или…?

Ето една представителна извадка от материала, озаглавен дръзко Пиар по български:

"Като управляващ една провинциална телевизия почти всяка седмица се налага да проиграя една и съща сценка.

ПЪРВИ ЕПИЗОД
Звъни телефонът. Нежен дамски глас пита кой е управителят. Секретарката казва името и адреса.

ВТОРИ ЕПИЗОД
Пристига покана – примерно за откриване нов цех на фирмата Х.

ТРЕТИ ЕПИЗОД
Отново звъни телефонът. Нежен дамски глас търси вече управителя. В някои от случаите гласът си признава, че е представител на пиар агенция, в други – прескача този момент или се представя от името на фирмата Х –виновник за събитието. След като се свърже с управителя, гласът пита дали е получена поканата. След това с възможно най-благоразполагащата интонация пита дали ще има присъствие на събитието. Обикновено аз отговарям “Не”. Оттук нататък има различни варианти.

ПЪРВИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката започва пламенно да обяснява как на събитието ще присъстват кметът и областният управител. С което направо обижда всяка частна медия, тъй като тя е не длъжна да ходи подир гъза на кмета и областния управител. Да не говорим, че в повечето случаи те и не идват. По-често ходят на такива церемонии преди избори. Но тогава пък медиите не ходят никъде без пари.

ВТОРИ ВАРИАНТ
Пиар специалистката след кратко объркване задава въпроса “Защо?”. И тогава аз й обяснявам, че безплатни репортажи правим само за “наши приятели”. “Сега ще проверя в компютъра” – лъжа по сценарий, защото наизуст знам кои са приятелите, и след малко констатирам, че посочената фирма я няма в приятелския списък и без пари работата не става.

ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
След като разбира, че става дума за пари, пиар специалстката трака телефона и тръгва да звъни на следващата медия – белким я прилъже.

ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалистката делово пита каква е тарифата и в повечето случаи се разбираме.

ТРЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Пиар специалстката тъжно признава, че бюджетът е изчерпан.

ИЗВОДИ
Нека столичните пиар специалисти да не подценяват провинциалните медии. И те вече нахитряха и поне на фирмени тържества от типа “откриване на нов цех” не ходят без пари. Още повече, че ако се излъжат да отидат, виждат с очите си що пара е хвърлена на пиар агенцията – за кетъринг, балони, певци и какво ли още не. А им е досвидяло за 200-300 лева за един репортаж.

Така че дайте да си говорим делово, а не да се агитираме."

Оставям го без коментар. Мисля, че всеки може да си направи сам изводите…