100/ Индулгенция

via Ясен

Обществена тоалетна в центъра на София. Отсреща, на някакви си 20-30 метра, църква. Напомня ми за рая. И за ада. Слизам надолу… Решетки… Юлска, тежка влага… Съборена на стълбите метла с дълга дръжка…. Чифт джапанки съхнат и изпускат пара….. Спотайваща се Вещица?

Слизам!

На дъното прозорче като бойница на крепост. Решетки. Над тях, изрязана от бял картон, звездата на Давид, на която пише “20 ст.” Зад прозорчето е здрач. Вещицата, боса, замечтано чопли семки…

А пред нея и пред всичките кенефи на земята стои една порцеланова чиния!
Монетата звучно издрънчава, но преди ехото да отзвучи, чинията е отново празна, чиста, бяла.

Вратата се отваря и открива дупка в пода. Миризма, но не на сяра. Индулгенция от вещица за двадесет години.