Saturday, July 19, 2008

93/ A la Бретшнайдер

via Не съвсем неутрално

Преди няколко дни Ивайло писа за наблюденията си върху загадъчен продавач на плодове с пасат. По този повод рекох и аз да споделя някои несвързани мисли, също за пасати и продавачи.

В моя случай пасатът е черен и продава тенекиени фунии (понякога за разнообразие бурета) на Околовръстния път в София. Понякога се задържа със седмици, понякога за един ден, след което изчезва. Следват някои изчисления:

По моя преценка една такава фуния може да струва не повече от 2 лева. Кратка справка с Гугъл показва, че се намират и по-евтини от лев. Ако стойността на фунията ex works е половината от крайната цена, за продавача ще останат към 50 ст. За данъци, естествено, не говорим. За да може да се изхранва в София и да движи сутрин и вечер пасата, би трябвало да продава над 10 фунии на час. Един клиент има нужда от няколко минути, за да спре, да купи фунията и да тръгне. Дори всеки да купува средно по 2 фунии, това дава над 30% вероятност в даден момент при него да има клиент.

Това обаче съвсем не е така. Тъй като често минавам оттам, през последните 5 години съм го виждал няколкостотин пъти, но никога не съм забелязвал някой да купува нещо от него. Което ме навежда на очевидния извод, че човекът не продава фунии. Не продава и друг съмнителен продукт, защото пак ще трябва някой да спира при него. Не надзирава и проститутките, защото съответните служители се намират малко встрани на сянка под едно дърво. Не знам защо, но комбинацията от ненатоварваща работа и гарантирани приходи насочва мисълта ми към определен кръг правоохранителни организации.

Някой може да каже, че имам склонност към конспиративни теории. Друг може да мисли, че всички агенти под прикритие са известни мутри. Аз обаче не мисля така, като основание за това ми дават свидетелства на очевидци.

Един познат грък разказваше, как най-хубавите години от живота му били, когато работел като агент под прикритие на бреговата охрана в Пирея. Никакви особени грижи или отговорности, дори по задължение трябвало да прекарва деня в различни кръчми по пристанището. За сметка на данъкоплатците, естествено.

Друг пример, показващ, че службата съвсем не е лека, е близък роднина на приятел на баща ми, който през 70-те изпълнявал подобна бретшнайдерска служба в Казичене, примерно, или в Яна. Дали е имал големи професионални успехи не знам, защото цялото село знаело какво прави. Лошото е, че имал 400 лева безотчетни пари на месец, в резултат на което починал рано от (познайте) цироза. Какво ли не прави човек за родината…

No comments: