via Ominaeshi
******
Та както и да е де. Пренесохме се с Мартин и започнахме всеки ден да чистим по малко. Днес малко, утре малко, в други ден- пак и т.н. Обаче жилището ни има един недостатък- отвсякъде имаме съседи и не само че не можем да правим спокойно, ненаблюдаван секс, ами не можем и да се съблечем. В началото ми беше тегаво, смахнато, даже гадно, обаче после ми мина. Запознах се със съседите от съседния блок, етаж по-нагоре. Под запознаване имам предвид визуално запознаване.
Съседът отсреща, наричан по-нататък в този разказ Ебачо, кара новата Х5, има доста голям мезонет с източно изложение и тъмнокоса мацка с ееееееееееееее такива силиконови цици. Убедена съм, че са силиконови, защото не може жена 160/45кг да има чашка на сутиена двойно Д. Та Ебачо няма пердета(не че ние имаме де). Ебачо и мацката правят секс из целия апартамент стига да е на сравнително открито(но не напълно) място. Ебачо обича да пие бира гол, облегнат на френския си прозорец и да демонстрира мъжката си гордост оглеждайки всички любопитни съседи по прозорците. Ебачо не ми каза наздраве, когато вдигнах тост от моят бар-плот към него. Не знам дали беше защото той къркаше бира, а аз- мохито. Обаче, как да ви кажа, на мен голите мъже не са ми интересни. Не че съм обратна, ама няма никакво значение как изглежда един мъж гол, ако му куца техниката. Даже сега, в момента, докато пиша тези писания виждам Ебачо как оправя мацката си на дивана. На задна прашка. После тя му направи свирка или там каквото. Абе човек даже да не иска да гледа- то просто се вижда.
По-интересна., обаче, е мацката и жилището. Като оставим настрана жестокото осветително тяло в кухнята на Ебачо, за което жестоко им завиждам, тия две тикви имат огромен френски напъълно незащитен прозорец в банята. И съответно хобито на съседката е да си маже с крем двойните Де-та пред жадния поглед на всички мъже наоколо. Ама после разбрах че се свиква. В началото и аз и Мартин зяпахме(щото знаете, жените, които спях с мъже с нова Х5 са си готини парчета), но след като един ден сръчках Мартин и му казга "Глей, глей, тая пак се маже", а той отвърна "Остави ме намира, гледам "Господари ан ефира", разбрах, че няма значение каква е жената, защото след третото събличане на мъжа му е все тая(демек още едно успокоение за мен, че не ми е нужна диета:)).
Що се отнася до другите неща в новия квартал- всичко е наред. Вече бях на маникюр при нова маникюристка и тя ме светна за всички нови и стари клюки, разпита ме най-обстойно за това каква съм, откъде съм, с какво се занимавам и всяяякакви други. Аз пък, от своя страна, оставих впечатляващата си визитна картичка- сериозно обвързана студентка по архитектура със собствено жилище, шофьорска книжка и две катастрофи зад гърба си, владееща английски и полски и немски, колкото да си взема геврек от австрийска бакалия. По-късно сошълайзнах и с аптекарката, от която закупих 1л спирт и трябваше дай обясня, че ми трябва за строителна цел, няма да го пия или паля. И най-накрая сошълайзнах с местния бакалин, който се беше насмукал доволно и при вида на содата, бялото бакарди, лиметите и кафявата захар сексапилно провлачи "Ммммм, надушшшшшшвам Мохито!", а аз само се ухилих и платих сметката.
Иначе имахме доста забавни моменти- протече ни климатика по стената, протече бойлера, протече пералнята, протече съдомиялната, протече диспозера, мивката, протече всичко, спука се една връзка в банята и викахме водопроводчик, но два дни нямаше вода в чешмата в банята. Каква ирония на съдбата, нали...
Охх, има още толкова много за разказване, а просто се обърквам, но най-важното- да е жив и здарв съсед ми- Стоян, който е пуснал незаключен уайърлес, благодарение на който днес ви пиша тези мили прекрасни слова. Що се отнася до мен- аз взех всичките си изпити без СДК, на което ще се явявам на 16-то. Да ми стискате палци- ей! Успеха ми отново е 5,00 и съм доста доволна от себе си- един вид- може и да съм арх. Пейчева сам дей, ама кой знае- да не казвам големи думи.
Много, много се радвам, че имам интернет и обещавам да наваксам с новините из всички блогове. Много целувки и благодаря на тези, които продължиха да цъкат линка ми и след тази така дълга и ужасна пауза.
Wednesday, July 30, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment