95/ Открива ли блогът топлата вода?

via Комитата

*******

Значи, технологично в блога няма нищо ново. Това са технологии, познати от шест-седем години в Бълга­рия. По белия свят от много повече. Единствената иновация, която представлява блогът, това е форматът - чисто медийният фор­мат на присъствие в Интернет. Преди блоговете имаше тъй на­речените лични сайтове, където всеки можеше да пише, каквото му дойде на ум, но те не бяха толкова унифицирани. Блогът, всъщност, представлява една такава мека еволюция на различни видове технологични решения, благодарение на която в крайна сметка се стигна до едно решение, което е достатъчно лесно и добро за използване.

Какви са предимствата на блог формата? За мен най-голямо­то предимство е свободата да ее изразиш свободно. Не да чакаш някой от телевизора да ти каже твоите мисли, както ние със Стой­чо чакахме няколко месеца някой да каже от телевизора това, което ние си мислим. Й тъй като не го чухме от никой, най-на­края решихме да го напишем и да видим дали ще има някакъв резултат. Включително да го напишем политически некоректно, знаете я тази болест на демокрацията - политическата корект­ност, която все повече ни ограничава изразните средства. Тоест, ние ее опитваме да говорим за нещата е истинските им имена. А това все повече става невъзможно поради някакви причини. В крайна сметка една от малкото медии, където можем да нарича­ме нещата с истинските им имена и да носим, естествено, отго­ворността за това - това е блогът. Така лекотата да изразиш себе си говори вече и за технологичните решения.

Всъщност, основното предимство на блога е неговата висо­ка технологичност, която прави нещата лесни. Включително за хора, които се занимават с писмено слово, без да е задължително да разбират от компютри. Достъпност, тоест, човек го слага в Интернет, а след това, с помощта на търсачки и блог агрегатори, и разни други такива технологични средства, неговото мнение може да бъде прочетено отново, да се получи дискусия ит.н., тоест, завинаги остава там.

Освен това става дума за мнения в реално време. В сравне­ние с останалите медии, блоговете изключително бързо могат да реагират на някакви събития или явления в реалния живот. То­ест, те изпреварват, естествено, печатните медии, но могат да изпреварят дори телевизията и радиото.

Нещо много ценно е и отвореният диалог. Става дума за това, че хора, които в реалния живот никога не биха си разменили дума или буквално физически никога не биха били близо един до друг, реално имат какво да си кажат и да обменят мисли. Ето, напри­мер кандидатката за вицепрезидент Юлиана Николова, министър Калфин, Александър Божков - това са хора, за които трябва да си запишете час, ако искате просто така да си пообщувате с тях. И като си запишете час, да се молите да ви приемат и като отидете там, и като обясните, че всъщност искате да си говорите, той или тя няма да ви приемат на сериозно, впечатлението няма да е доб­ро. Така че в това отношение блогът е изключително полезен. Стигам до децентрализацията на блогосферата - става дума за това, че блогът е нещо като, как да се изразя, като една медийна трева, която никне, и ако под някаква форма се появи репреси­вен апарат или режим, който се опита да спре целия този процес, ще бъде трудна работа. Ще се запушат устите на един-двама блогери, но нещата, общо-взето, са извън контрол, което аз смятам ча изключително ценно. Нали опитите на различни институции, държави и т. н. да контролират Интернет все още не се увенчават с успех? И това е една от причините, според мен, нашето обще­ство да се развива в момента е такива бързи темпове.

Но това има и своите негативи. Например - появяват се едни такива, анонимни блогчета. Има един анти-блог в политическото пространство - „Gotze.net", не знам дали ще стане въпрос за него тази вечер. Аз нямам нищо против една негативна кампания. Но съм против анонимността на негативната кампания. Защото смя­там, че е нещо, което вреди по някакъв начин, въпреки че в край­на сметка аз съм само един „атом", един гласоподавател, който може просто да си каже мнението.

Лична медия. Блогът винаги общува едно към едно, тоест, когато четете блог, не е като да сте на митинг и да се палите от реакциите на тълпата, да викате заедно с всички, защото всички други викат, и вие всички гледате заедно един клип. Преживява­нето е индивидуално и реакцията е индивидуална.
Това е политическото блогване в България. То е незначител­но. Един бял лист, но от друга страна, е нещо позитивно, защото всеки един от вас, ако желае, може да направи чудеса.

/постът е съкратен (оригинал)