******
Македонците се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).
А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.
*****
No comments:
Post a Comment