97/ С фуния

via Ивановстер



MIF: Marketing Innovation Forum. Второ издание. Народният театър: пълен с маркетинг-шефчета и маркетинг-кандидат-шефчета (тези, които сега духат на първите и чакат удобен момент да им го пъхнат отзад); с хора, които са кандидат-маркетинг-кандидат-шефчета (тия по-добре да не знаете какво правят); с хора, които не знаят какво правят там, но са там, защото работят я в рекламна агенция, я в нещо подобно и нали: “Може и да е маркетинг това, с което се занимаваме....”; с хора, които пълнят гащите с лайна само, защото на вратлето им виси бадж, удостоверяващ, че СА били там; абе – пълно с хора... И всички те очакват следното: ще чуят едни мегасветила в маркетинга, които ще им издадат тайните за успех в тази област. Те ще слушат, ще се приберат надървени или подмокрени от кеф, защото сега вече знаят какво трябва да правят, понеже ТОЙ каза “така”, ще си легнат с ерекцията или каквото е там, ще се събудят в същото състояние, ще се появят в офиса си и... ще могат да цитират какво е казал НЯКОЙ. Да цитираш какво е казал НЯКОЙ е много важно. Особено психологически: бил си там, където някои други от колегите не са били. Чул си го с ушите си, а те не са. Може би са го чели, ама нали – “чел” и “чул” са две различни неща. Ти си го “чул”, можеш да им обясняваш, че не е каквото са чели, ами е ЕДИ-КАКВО-СИ. Така е: човек за човека е вълк, макар вълците да били на изчезване.

Четирима лектори: мацката, създала “Coffee Republic”, пичът, бил маркетинг-мениджър на Манчестър Юнайтед до 2006, човекът, създал guerilla marketing-а и някакъв тип от Google. Предполагам пак маркетинг-някакъв-си. Първите трима говорят “live”, последният на запис, понеже бил възпрепятстван да уважи мероприятието. Хората говорят един след друг, с по един час почивка помежду им, за да може, нали – всичкият този маркетинг да не дойде в повече на някого и да заизнасят от сградата припаднали девойки и колабирали маркетинг-мъжаги.

Първа започна дамата –Сахар Хашеми. Освен как й дошла гигаидеята да открадне идеята на “Starbucks” и да я пренесе в Лондон, и как нямала кинти да я осъществи, и как ги намерила, въпреки че брат й бил ултрабанкер в Ню Йорк и оперирал с милиони, но пък не знаел как да й осигури 140 00 евро, и как на късмет й отпуснали заем, и всякакви такива неща, които – разбира се – тя била описала в книгата си “Anyone can do it”: заглавие, което означава “Ти, баба ти, дядо ти, слепият ти комшия, децата-олигофрени от домовете за деца-олигофрени, чичо ти в инвалидната количка, всички, които живеят с по 150 лева на месец, мангалите от “Столипиново”, всеки един средностатистически гражданин на Кения, както и всеки, който обитава Варненския затвор” – тя каза и най-умното нещо, което чух за целия ден: нейното маркетинг правило, гласящо “The importance of being clueless”. Демек: колкото по-малко знаеш за нещото, с което се захващаш, толкова по-добре. Това беше някъде към 10:30 сутринта. Още тогава мислех да последвам съвета й и да си тръгна, доверявайки се на нещо, казано от няква мегалелка, но останах, най-малкото, защото бях станал, за да бъда там.

Втори говори пичът от “Юнайтед” – Питър Дрейтър. Някъде в началото на неговата лекция или не знам как там да го нарека, на балкона имаше проява от хуморист: някакъв тип запя “Glory, glory Man. United!”. Мисля, че никога няма да успея да си обясня как е възможно толкова забавни и оригинални хора да работят в този бизнес. “Шоуто на Слави” запада ето заради такива като него: занимават с маркетинг, вместо да пеят и да забавляват хората! Честно: когато е анонсиран за лектор човек, ръководил маркетинга в Манчестър Юнайтед, как ти хрумва да запееш “Glory, glory Man. United” - не знам! Ей това се казва креативност: да белснеш пред цяла зала! Креативност, подобна на кутийките с прежда, които трябва да си бил там, за да видиш за коя креативност си говорим!! За креативност отвъд креативността. Вероятно се нарича “откреативност”, еба ли го... Но, да се върнем на Питър Дрейтър. Беше един доста добър оратор, който успяваше и да забавлява хората, и да им даде нагледни примери какво означава маркетингът да “мине напред”, да търси цели “отвъд”. Общо взето: ако реша да изходя от някой негов пример (защото той, както и всички останали говореха с примери), в хипотетичната ситуация, в която аз съм маркетинг-мениджър на “Велбъжд”, трябва да реша, че ще продаваме фланелки в Дупница. Защото там има двама фена на “Велбъжд”. И че там най-вероятно имаме двама фенове, до чиито сърца трябва да стигнем, защото те ще си купят нещо от отбора. Някакси, не че този човек говореше неприложими на практика неща, но в нашите условия, когато нямаме – да кажем – един “Марек”, който има фенове по цял свят, защото в него е играл Бекъм, нещата са маааалко по-сложни.

Трети говори Джей Конрад Левинсън – “бащата на герила маркетинга”. Евалата, наистина го е измислил: с никви инвестиции, правиш майката си ебало нещото и всичко гръмва, всички те знаят и ставаш нъмбър уан, и: жестоко! След като измисля герила маркетинга или както, предполагам повечето от хората, присъствали днес, биха предпочели – guerilla marketing-а, този човек се захваща с писане на книги как да го прилагаш и как да изкарваш пари, без да ти се налага да ходиш на работа. По спомен ще кажа, че имал написани примерно 50 книги. Замислих се, че и Стивън Кинг, и Джон Гришъм нямат по толкова. Каза, че книгите му били преведени (пак по спомен цитирам) на 48 езика “... и аз не разбирам 47 от изданията на собствената си книга!”. Същото го има на хоумпейджа му. Дотук не ми каза нищо ново. Това, което ме изкефи в думите му беше (пак по спомен): “Замислете се какво обичате да правите извън работа и превърнете това нещо в работа!”... Жестоко, но като се замислих, ако някой можеше да превърне пиенето на алкохол в работа, досега да го е направил...

И най-нещото, което най ме изкефи: както обясняваше на цялата зала как пишел книги със заглавия от рода на “Как да печели пари, без да ходим на работа?”, “Печелете пари, без да инвестирате много” и т.н., в един момент този човек каза (пак по спомен): “Извадете си тетрадките и запишете следните 20 правила, които ще ви кажа и които още от утре ще ви направят най-добрите в маркетинга”. Седя си на втория балкон и гледам как почти цялата зала вади тетрадки и химикалки и чака да пише!! Адски се изкефих: този човек наистина показа как от нищо могат да се правят пари! Правеше ги в реално време! Искрено ми се ще всички онези, които извадиха химикалки и тетрадки да го направиха от куртоазия, но уви: записваха си най-старателно, сякаш по цял ден не обсъждат с колегите си колко долнопробно нещо е телешопингът и не си правят бъзици на тема “три бързи стръпки за по-дълги крака”... На правило номер “три” слязох на втория балкон, на правило номер “шест” си излязох... Просто всичките тези неща ги има в нета, не е сложно да ги намериш, ако се интересуваш.... За моя най-голяма радост утре няма да съм от онези, които си стоят в офисите и си мислят “Ох, помня ли правило номер осем!??!” Оххххх! Не го помня! Какъв маркетолог съм!!”; или стоят, мисли се стратегия и те казват: “Аз си мисля, че тук най-добре фитва правило номер осем от правилата на Джей Конрад Левинсън...” – цитират го дословно и добавят – “... но, винаги може да приложим и правило номер 13!”...

След всеки от лекторите имаше възможност да се задават въпроси. Имаше въпроси от онези олита, които питат нещо само, за да кажат “Айм еди-кой-си, от еди-коя-си-агенция или каквото е там, хау уд ю иксплейн...” или нещо такова и задават най-неинтересуващият ги въпрос, който маскира онова “Ето сега, да знаете, че и аз съм тук казвам се така и така, работя за този или този и съм много амбициозен, и знам английски, и не ми беше много интересно какво говорихте, ама слушах, за да задам въпрос, за да се види, че се интересувам, разбираш ли!...” Това “разбираш ли!” аз си го добавих. Тези хора никога няма да кажат “Разбираш ли?!...”. Те са да си ебе майката и маркетинга. Те са от онези, които се срамуват, че са родени в провинцията, които никога няма да си признаят, че нищо не си разбират от работата, въпреки дипломите си от ултраюнивърсититата, и които са готови да смачкат всичко живо по пътя си само, за да се знае, че това са те... Тъпото е, че докато аз седя и се възмущавам, че изобщо съществуват подоби хора, те си вегитират яко и един ден ей такива индивиди стават шефчета и започват да обясняват “Тва не ми харесва, тва - също, тва не е креативно, а това – това не е, както го обяснява Сахар Хашеми!!!”.