111/ Морето

via Aozora

От моето предишно баене на бълхите нищо не излезе, та ще гледам да си наваксам.

Ходихме до морето. Ходихме по прагматични причини, но беше много интересно. Първо, усещането да спиш в може би единствения работещ хотел в бетонената джунгла на "Слънчев бряг". И да се храниш в единствения работещ ресторант. Да се разхождащ по пустите улици - сякаш всички са си тръгнали и си останал само ти, като самотен гларус да екчиш (има ли такава дума?) из бетона.

"Слънчев бряг" е сезонен курорт, в пълния смисъл на думите. Разходихме се и до Равда, където един вълк се опита да изяде доверието ни, но не успя. Хората строят. Строят, та пушек се вдига. И не само пушек, но и разни човешки страсти се разкриват. Алчност. Недоверие. Измама. Плахост. Много е интересно.

Разходихме се и до Созопол, който аз познавам много слабо, но и там строят. Строят много. Брегът е розово-синьо-жълто-оранжев, благодарение на хитроумните идеи на конструктори и проектанти. Да са живи и здрави.
Изобщо в България е интересно. София приспива, това разбрах аз. Не просто трябва да опознаем Родината, но и да знаем защо я опознаваме. Да знаеш до къде си ти и откъде нататък е другият.

Та така. Морето е красиво, синьо, студено, добро, голямо. Там е. Чака ни.
Тази година - на "Синеморец."