Напоследък разни държави с войничките си окупират вниманието на световните новинарски агенции - войната в Ирак, разбира се, нестихващия конфликт на Израел с всички арабески, Чечня, Афганистан. Не е като да не живеем в най-мирното време в световната история и едновременно с това да има непрекъснато войни.
Африка обаче все по-рядко я споменават, въпреки че положението там съвсем не е розово - дори напротив, по-зле е от всякога и върви към още по-зле, ако това изобщо е възможно. И никой си няма даже идея как да спре това…
Развитието на повечето държави в Африка в социално и икономическо отношение е плачевно. След края на колониалния период, Африка се люшка между несекващите граждански войни, тотална мизерия, епидемични болести, глад… без да има каквато и да е надежда за някаква промяна към по-добро. Разни самозвани диктаторчета си играят на геноциди, а обикновените хора измират. ЮАР - най-развитата африканска държава, след края на апартейда, т.е. след края на управлението на белите, се срина икономически, без да постигне някакво сериозно преразпределение на политическата и икономическата власт.
Как си го обяснявам аз, съвсем аматьорски в социалната наука: до идването на европейците на континента, жителите на люлката на човечеството си живеят относително необезпокоявани от някакъв суров климат. Благодарение на него и на невероятното изобилие от дивеч, те са останали на ниво племенно развитие - ловци и събирачи, а популацията им не се е увеличила кой-знае колко, та да предизвика някакви сериозни конфликти. Липсата на други, земеделски, по-развити общества, които евентуално диваците да плячкосват е попречила да се създадат някакви военни междуплеменни образувания, като в Европа и Азия (чергарски военизирани племена, като прабългарите да речем). Междуплеменните войни имат по-скоро ритуален характер и не вземат много жертви - все пак естествения прираст е нисък, а земя има колкото искаш за всички - войните се надвикват цял ден, хвърлят няколко копия, потанцуват военни танци, перчат се и се прибират за вечеря.
И така, докато дойдат европейците-колонизатори
Те си начертават държави, в които попадат често враждуващи племена, но това тях не ги интересува - те осигуряват със силата на превъзхождащите оръжия един социален ред и изискват само едно - африканците да престанат да са ловци и събирачи, живеещи сред природата, а да станат бачкатори и слуги, живеещи в градове. Нищо лошо, защото африканците по това време нямат идея за това какво е нация и за евентуалното значение на ‘национално самочувствие‘. Те къде охотно, къде не, започват да живеят по новите правила. И понеже условията на живот, храната и здравеопазването някак се подобряват (то наличието на някаква икономика изобщо има това свойство), започват да си раждат деца. Мирът е запазен, народите се множат, работа има… какво по-добро?
Е, свободата, може би. След края на Втората световна война Европа окончателно се отказва от колониите и ги оставя да се управляват сами - в ръцете на местните ентусиасти - борци за граждански права. Да, но се оказва, че старите племенни вражди са по-силни от новите граждански права. В общество, което не е изминало само пътя от варварство към социален ред подобни термини нямат особена тежест, а силните на деня се оказват не горепосочените ентусиасти, а тези, които традиционно са силни в племето - тези с копие и силна ръка, която да го хвърля. Сега няма копия, а враждуващите племена не са по 50 човека на 100 км. едни от други - те имат автомати и гранатомети, милиони са и живеят наблъскани в градове и села, а враждуващи от векове племена са ‘затворени’ в една държава.
Хаосът е налице - само в рамките на десетина години в Африка се случиха два геноцида - в Руанда и в Дарфур, за понятия като ‘глад’ може да се говори само на този континент. Диамантените и златни мини стоят затворени, а около тях хората измират от глад - щото диамантите не се ядат, а никой инвеститор не е достатъчно убеден в собствената си сигурност, ако отвори мините отново…В някои държави (Заир, Нигерия) около 30% от населението е носител на HIV. Милиарди се хвърлят за хуманитарни помощи за населението там - резултатът е невидим. ООН постепенно изтегля мироопазващите си сили от горещите точки, защото е видно как те нищо не могат да направят. Май тия, които бяха продадени като роби преди два века и сега живеят в други държави, излязоха късметлии…
Честно, изобщо не знам какво ще стане там. Явно и никой друг не знае, защото този континент и това, което става на него постепенно изпадат от общественото внимание и от новините. Дали Африка ще се превърне в един забравен и изолиран ад на земята? А дали вече не е?
No comments:
Post a Comment