Friday, June 20, 2008

104/ малката тъпа теди-беър*

via Таня

Щеше да е смешно, ако не беше creepy. Из София сякаш е плъзнала армия от теодори. Виждам ги на улицата, в пицариите, в кафенетата, в градинките, в магазините. Отчаяни, уморени, употребени женички, малката тъпа Гина, на които Големия Лош Кур му е писнало да ебе и ги е зарязал недооправени. Тъжните им вагини са седяли и чакали, седяли и чакали, надявали са се, докато накрая съвсем са се спаружили. В резултат наивната тъпа теодора се е спаружила дори повече, до степен на необратимост. И е развила две неща в характера си, които я държат все още на крака - незадоволеността й (към и за всичко) и завистта.

Преди години тя бе прочела в един стар, стар “Егоист”, че мъжете се страхуват от умни жени. И това твърдение тя е превърнала в своето велико успокително - “Шибани мъже, аз съм по-умна от вас, а вие сте едни страхливци!” От този момент са започнали вечните й напъни да се докаже като умна и успяла жена. Тя Сама си купува миниатюрен апартамент. Разбира се, на изплащане. Не може да си го позволи, защото шефът й - още един страхливец - я малтретира финансово със заплата, която не е била актуализирана откакто е постъпила на работа преди пет години. Не може да си позволи гарсониерата, но нали Успелите Умни жени са така. В гарсониерата си тя се нанася с дакела си - класическа мастия с гальовно име тип Сали, Сара, Джеси и т.н. Двете заедно преживяват студените самотни фригидни зими, горещите, самотни, чекиджийски лета и случайните подвиквания на строителни работници и немски овчарки. Теодората се страхува от едно-единствено нещо - че ще умре в самота и никой няма да се сети за нея. След време дакелът ще наръфа трупа й, ще се отрови от жлъчката, която тече във вените й вместо кръв и двете заедно ще станат храна на хлебарките/мравките.

Всъщност теодорите почти винаги имат хубаво тяло, полагат някакви грижи за себе си, колкото да не е без хич, но се считат за ужасно грозни и дебели. И всяка вечер седят в малката ужасно скъпа гарсониерка, гледат в една точка и се давят в самосъжаления и фантазии на тема:”Ще си умра сама и кучето ще ме изяде!”

Та така, чувстват се дебели и грозни. И само някой да е посмял да им каже обратното, те са готови да му издерат очите. Част от техния кръстоносен поход на умниците са опитите им да бъдат закачливи и иронични. Всъщност правят впечатление на злобни и заядливи. Винаги имат мнение и считат, че ако говорят “закачливо-иронично”, някой ще признае авторитета им. Теодорите използват този тон най-вече когато общуват с Големия Лош Кур. Защото колкото и да го ненавиждат, тайно се надяват малката им спаружена вагина някой ден да разцъфне отново, преди дакелът да я е наръфал.

*Всякакви прилики с действителни и измислени лица са случайни.

No comments: