108/ КАУЗИ И ИДЕАЛИ

via За прехода

През 2004-а година в телевизията дойде човек с голяма папка под мишница.

Представи се като пенсиониран ревизор, по всичко личеше, че носеше делото на живота си.

Който не е работил в медия, той не знае колко много са пенсионерите с папки в България. Те са открили, преоткрили, разкрили и т.н. нещо, от което зависи съдбата на човечеството. Познавах хора, които оспорваха законите на Айнщайн, на Торичели – да не говорим за откривателите на поредния вечен двигател.

Човекът, който дойде тогава, беше направил по-скромно откритие – като ревизор беше успял да разплете една голяма далавера от 1996 година.

Някаква фирма беше получила тогава разрешение за т.н. “санитарна сеч” на територията на Царския остров в покрайнините на Пловдив.

Царския остров – доколкото съм чел, е една от последните запазени територии от древните европейски гори. С безброй ценни дървесни видове.

В санитарната сеч няма нищо лошо, само че според папките тя се е превърнала в чисто търговска сеч.

Този път превъзмогнах предубеждението си към подобен род посетители, които си търсят слушатели и ти губят времето, и взех папката с намерението поне да я прелистя.

Оказа се, че четивото е много интересно.

След като проверката излиза с констатация за грабеж в рамките на стотици хиляди лева, преписката започва да се търкаля по министерства и партийни кабинети. И в крайна сметка на никой не е потърсена отговорност. По простата причина, че вътре са замесени наши хора.

Ревизорът вместо да получи награда е пенсиониран и историята приключва. Човекът обаче си прибира папката, в която са затворени освен всичко друго две години от живота му. И много надежди, че в тази държава има справедливост.

Преди да дойде папката при нас със сигурност беше минала през доста места – медии и политически централи, но изглежда на никого не му се занимаваше с минали истории.

По това време нашата телевизия беше нещо като регионален кореспондент на програмата “На чисто”, която се продуцираше от Промедия и се излъчваше по “Нова телевизия”. Програмата се занимаваше с разследване на корупционни сделки. Така че папката беше дошла при нас в точното време и на точното място.

С разследването се зае колежката Светла Атанасова, но и аз отидох един ден на снимките, за да се уверя, че освен приказки имаме на разположение и доказателства.

По договор фирмата, която извършва санитарната сеч, трябва първо да отбележи мъртвите дървета. И да отсече само тях.

8 години след сечта видях дънерите на уж мъртвите дървета. От тях стърчаха свежи зелени филизи – безспорно доказателство, че е унищожавана жива гора.

Преброяването на отсечените дънери беше дало в крайна сметка обема на прибраната дървесина. И приблизителната печалба.

Всичките участници в далаверата си бяха живи и здрави. Гледаха на екипа ни със снизхождение, защото бяха сигурни, че след толкова години всичко е забравено.

Така и излезе. Филмът се излъчи по няколко телевизии, сигурно го бяха гледали десетки хиляди зрители, но никой не се разтревожи, никой не се самосезира, както се казва, никой не ни заплаши.

Ревизорът мина няколко пъти след излъчването и с изненада всеки път установяваше, че още никой не ни е запалил или взривил.

Той изглежда още не беше установил, че вече времето е друго.Че папката с разкритите далавери някога е можело да предизвика някакъв обществен отзвук, в други страни може би щеше да доведе да вълна от оставки, но през 2004 тези неща вече бяха станали ежедневие и минаваха покрай ушите ни.

Вече съм забравил детайлите в онази история и повечето от имената, но един епизод ще помня цял живот.

Голямата сеч става по коледните празници на 1996 година. Да си спомним, че точно това беше времето, когато правителството на Жан Виденов агонизираше, хората започваха да излизат на улиците и във въздуха витаеше невероятен оптимизъм и вяра в бъдещето. Ето, още малко, комунистите ще си отидат и тогава в България ще се възцари справедливост. Ще живеем най-после като истински европейци.

Та по това време едни сини активисти вдигаха барикади и пееха революционни песни по площадите, а други – тайно в коледната нощ сечаха безценната гора и осигуряваха личния си просперитет…

Между другото след този случай започнах да се вслушвам в речите на продължаващите да ни посещават пенсионери с папки в ръка.

Няколко пъти дойде един възрастен човек, който искаше да докаже как топлофикациите и фирмите за топлинно счетоводство ограбват гражданите. Доказателствата бяха свързани с някакви формули, които не разбирах. В крайна сметка от тази история не излезе нищо.

Миналата година видях некролог със снимка на същия човек.

По същото време излезе някаква статия, в която по-млад и по-авторитетен специалист доказваше същото – че има организирано ограбване.

В годините на Прехода подобни истории дал господ. Много интересна е реакцията на засегнатите, на обвинените от обикновените хора с папки, които са превърнали някаква кауза в смисъл на своя живот. И затова може би ни идват някой път в повече.

Та засегнатите вместо да обясняват защо това дърво е отсечено или защо потреблението на енергия се изчислява по еди каква си формула, просто отсъждат: “Мани го тоя, той кво разбира”.

За пореден път миналия месец някаква мастита фигура от властта се опита да отпъди от полето на общественото внимание Ревизоро.

Ревизоро обаче още съществува и половината от това, което пише, ако е истина, настоящата държава ще трябва да се пенсионира.

По същия начин се подминават книгите на Георги Стоев – били измислици. Само че ако се убиваше за измислици, поне половината българска журналистика трябваше вече да е в гробищата.

“МАНИ ГО ТОЯ” е много удобна форма на съществуване. Тя опростява проблемите и прави пътя ни през живота по-удобен.

А дали трагедията с държавата ни до голяма степен не е свързана с отблъскването и неуважението към онези хора с изтъркани балтони и избелели такета, които разнасят от врата на врата папката на своя живот.

Всъщност те разнасят една кауза, един идеал.

В това така бедно време на каузи и идеали.