119/ Икономика на престъпленията

от Петър Ганев@dnevnik.bg

През 50-те и 60-те години на XX век интелектуалните дискусии относно престъпленията са доминирани от мнението, че поведението на престъпника е предизвикано от душевно заболяване или форма на социално потисничество, а оттам се налага и изводът, че престъпниците са безпомощни жертви. Това разбиране оказва сериозно влияние върху политиките за борба с престъпността, като законите биват променени в посока повече права за престъпниците. През последните години, разбира се, това схващане се променило чувствително.

Налага се нов подход, който поставя в центъра на вниманието икономическите и социални параметри, които влияят на престъпността. За жалост подобен подход е напълно пренебрегнат в България.

Икономическият подход защитава тезата, че престъпниците нямат чак толкова различна мотивация от останалите. Изучават се теоретични и емпирични изследвания на предположението, че поведението на престъпника е рационално. Очевидно е, че много хора са ограничени от морални съображения и не извършват престъпления дори в случаите, когато те са доходоносни и няма никаква опасност от разкриване. И все пак този рационализъм подразбира, че някои индивиди стават престъпници поради паричната изгода от престъплението, сравнена с тази от законната работа.

В икономическата литература могат да бъдат разгледани два вида престъпления. На първо място стоят тези, които са социално непродуктивни, тоест не водят до създаването на богатство, а само насилствено преразпределят вече създаденото. Визират се т.нар. класически престъпления като убийства и кражби. Рационалният подход към тях има за цел чрез използването на икономически похвати да бъдат усъвършенствани политиките за борба с престъпността. Като най-опростен вариант можем да посочим неправилното паркиране и глобите. Има три фактора, които оказват влияние върху броя на престъпилите закона (паркиралите неправилно). Това са вероятността да бъде наложена глоба (честотата на проверките), стойността на евентуалната глоба и цената на платения паркинг. Вземайки под внимание тези детерминанти, лесно могат да бъдат описани оптималното поведение на полицията и съответно на престъпниците.

Вторият вид престъпления, които влизат в полезрението на икономическата теория, са тези, които на практика създават богатство. Въпреки че това е незаконно създадено богатство, то определено не е плод на преразпределяне. Става дума за наркотици, проституция, хазарт, дори алкохол. Всъщност голяма част от икономистите не възприемат въпросните дейности за престъпни от морална гледна точка, но са длъжни да ги разглеждат поради криминализирането им от законите. Още Джон Стюарт Мил е защитавал тезата, че в едно цивилизовано общество отделните хора не могат да бъдат защитавани от самите себе си, а от действията на другите спрямо тях (1859 г.). Не такъв е случаят с въпросните дейности, които лежат изцяло на доброволния избор на отделния индивид и не са свързани с принуда.

Изследванията през последните години ясно показват негативните последствия за обществото от обявяването за незаконни на тези дейности. На първо място, криминализирането им не спомага за тяхното ограничаване, а единствено гарантира, че пазарът ще бъде контролиран от престъпни групировки. Това се потвърждава напълно и от българската действителност. На второ място, нивото на риск е много по-голямо. В почти всички случаи забранените дейности са рискови за самите потребители, но криминализирането им не позволява никакъв контрол от властите, което поставя под съмнение качеството на продукта или услугата. Чисто пазарните похвати като рекламата също не могат да се задействат. Трето, криминализирането им принуждава много хора, които не биха били криминално проявени, да извършат престъпления в желанието си да задоволят дадена своя нужда, която не вреди на другите хора. На четвърто място, подобни забрани провокират хората да бъдат непредпазливи, измествайки фокуса от значението на тяхната собствена преценка за правилно и неправилно към разбирането, че правителството е забранило всичко вредно и не е нужна допълнителна предпазливост.

Пето, криминализирането на дадена дейност не само че не спомага за нейното ограничаване, а често има и обратен ефект. Канабисът е забранен в САЩ от 1937 г., докато в Холандия е легализиран през 1970 г. Въпреки това данните за употребата му при децата показват, че в САЩ е чувствително по-разпространен, отколкото в Холандия. Оказва се, че родителите се справят по-добре с контролирането на законните дейности на децата си.

Това са само част от аргументите в ползва на твърдението, че законовите забрани за определен тип дейности са не само логически необосновани, но и икономически неефективни и вредни за обществото.