Наскоро на няколко места прочетох, как блогърите били "оформяли" общественото мнение. Някой дадоха за пример блогове, които оказват влияние върху политическия живот, други казаха, че "Някои по-стари блогове натрупаха популярност и се превърнаха в оформители на общественото мнение, вкуса и ценностите за големи групи хора." Трети, направо обявиха че "Хората, които пишат блогове са хора, променящи общественото мнение."
В същото време, същите тези хора по дефиниция (малцинство, определящо посоката) са "елит". Но явно това понятие "елитни блогъри" не ги блазни. Така поне пише тук и тук и тук и тук. И така би трябвало. Защото колкото и да не ни харесва истинския елит в момента, то блогърите нямат абсолютно никакъв шанс да го заменят.
Моите скромни наблюдения на пишещ и четящ от доста време са, че блогърите са една малка, много много малка групичка с нищожно (с извинение) влияние. Повечето се познават лично и си пишат в блоговете неща, които така или иначе си говорят офлайн. Едни и същи хора, четат едни и същи блогове и си пишат коментари отдолу. Нещо като онлайн вариант на агитката на Славия - има я, всички се познават, но на мач с Левски (или ЦСКА, да не се обиди някой) нещо не се забелязват.
У нас би ме изненадало, ако повече от дузина блогове редовно правят по над 1000 уникални посещения на ден. И колко от тях имат bounce rate под 50%? Колко процента са влизанията от търсачки (които далеч не са качествени читатели). Около 500-тина посетители в най-добрият случай ако се махне плявата. Това сравнено с другите медии е смешно. И никак, ама никак не влияе на общественото мнение. 500 блогочитатели с променено (ако изобщо е променено) мнение са 0.009% от гласоподавателите (ако са пълнолетни) в милата ни родина. Даже и ако тези хора говорят с по 4-5 човека и променят и тяхното мнение, то уау - стигаме до значителните 0.04% Достатъчно за 1/100 от нужното за прескачане на избирателната бариера. Толкова.
В същото време другите медии наистина оформят мнението. Ние тук сме малка креслива групичка в ъгъла. Ако някой външен ни погледне случайно, то малко се учудва и после си пуска Цолова, Трифонов, Бареков и останалите. На следващия ден чете Зюмбюлев и Блясък. А ние тук си мислим, че имаме възможности да спасим Рила, да фалираме Нестле или да накараме Петков да си промени мнението. Ами не можем. На никой от строителите на Рила или от Нестле или от n-тото министерство не му пука за нас. Няма и защо.
Преди време на едни евроизбори един човек, когото много хора коментирали в разни форуми, пробва да стане евродепутат. Познайте колко гласове получи. едвам го намерих в резултатуте. И не гласувах за него. Сега един от най-цитираните блогъри, се е решил да се пробва. Лошо, защото 1000 гласа са си все същите 0.018%
Сега един пример. Има един сайт - zachatie.com. Той е посветен на много по-важна тема от подслушването на Петков (което си е тъпо така или иначе). Посетителите му по брой слагат и най-популярните блогове в джоба си. Но авторите му са на земята. Те знаят че посещаван сайт и огромен форум не значат нищо. И знаят също, че едно кратко появяване при Бареков или даже в "Искрено и лично" променя общественото мнение много повече отколкото години писане в интернет. Тук е България. Тук е така. Но блогърите не ги канят при Бареков, защото няма защо да ги слуша множеството. А ако ги слушат, то не е заради блога.
Нека не ме разбирате погрешно. Няма нищо лошо в това да се опитваме да променим общественото мнение. Нищо лошо. Лошо е когато някой започне да си вярва, че го прави. Защото не го прави. Поне не с блога си.
А мен например ме четат 10-тина човека, даже и на семейството ми не съм променил мнението, а и не мисля че съм променил мнението на никой. Нищо, че имам по 300 уникални хита на ден за последните месеци…
No comments:
Post a Comment