109/ Измислици-премислици

via Antonia

Напоследък ми върви да общувам с хора, които живеят в някаква си тяхна паралелна вселена. И имам чувството, че броят им расте, расте. Викам си, то в това вълче време как да не лудне човек. А вчера брат ми ми припомни една-две случки от преди много години — доказателство, че чалнати хора е имало винаги и по всяко време, просто досега не съм се опитвала да си обясня поведението им и затова не са ми правили кой знае какво впечатление.

Един приятел на брат ми, К., е ужасно лъжлив. Ама лъже не за да извлече полза, а ей така, както диша. В 7 клас обясняваше, че учителката по български му писала двойка защото била влюбена в него, сваляла го, той не й обръщал внимание и така я разгневил. Или пък че като тръгнали да го изпитват, той се притеснил, вдигнал кръвно и му се парализирал езика, затова не успял да си каже урока. Когато стана на 15 години му се роди дете, на 16 се ожени за приятелката си, а в края на 20-те се наложи да се разведе, защото на съпругата му й писна от изневерите му. Оправданието? Ами нали бил добър и красив, жените му се лепели страшно много, той не можел да им отказва, за да не ги разочарова. Добър самарянин.

Любимата ми история с него е когато е на 13-14 години. С брат ми тренираха хандбал заедно, К. беше вратар. По време на официален мач топката го центровала право в лицето и му разбила носа. На другия ден брат ми отива на училище и още от врата почват да го пресрещат познати и да го питат защо бил изоставил К. да се справя сам. Брат ми дава известно време заето, след което разпитва за какво, аджеба, става дума и научава… как предния ден двамата си ходили по улицата, някакви цигани ги пресрещнали, тръгнали да ги бият, брат ми избягал, изоставил К. сам, та циганите го пребили и му счупили носа.

Защо К. е измислил всичко това? И тогава не разбрах, и сега си нямам обяснение. Поне ми олекна, че всъщност някои от скорошните ми познати не са чак толкова изместени. Здраве да е~