Закони на висшия мениджмънт

via Пламен

Управлението на компаниите, листвани по фондовите борси, се характеризира с нуждата от перманентно добри финансови резултати, което води до определени аномалии, не винаги пряко свързани със здравия разум.

Не настоявам на дълбоконаучната обосновка на тези 2 закономерности, но те могат лесно да бъдат доказани от практиката:

Закон 1: Когато дадено подразделение на листваната компания постигне по-слаби резултати, висшият мениджмънт обикновено решава не да го преструктурира, а да завиши изискванията и натиска върху друго, традиционно положително представящо се подразделение за подобряване на ефектвността за да компенсира в краткосрочен план резултатите на първото. По този начин се стига до дисбаланс на приноса, нивата на заплащане и стреса в различните структури на фирмата, при това не в полза на по-добре работещите.

Закон 2: Решението на висшия мениджмънт да си гласува високи бонуси в края на годината е сигурен признак за задаваща се криза. Такова поведение може да се нарече обиране на крушите. В най-добрия случай за предусещащите проблемите управители ще се стигне до влошаване на финансовите показатели, а осъзнаването на това от акционерите би означавало по-малки бонуси през следващия период. В най-лошия фирмата ще се окаже в колапс, а виновните мениджъри - в съда (а добрите адвокати струват пари).

Излиза че листваните компании се управляват едва ли не толкова зле, колкото държавните. Е, просто се надявай това да не се случи във фирмата, за която работиш.

И да, може да ме цитираш като автор.