Митът България

via Милена Ф.

Във време в което всяко сътворено от човека насилие излиза наяве, е трудно да се запази самообладание. Да се избегне самобичуване. От друга страна да се крещи "Ние сме герои" се оказва политически некоректно. Не-куул някак. Светът вече не е детето с широко затворени очи от преди Ерата на Информацията, а е порастнал психар дебнещ всичко с параноична детайлност. Невероятното е постигнато. Всички сме виновни. Всички сме с обвиняващо насочени пръсти един срещу друг. Невинни вече няма.

След края на втората световна война чехите избиват 250 000 судетски немци. Подобно на тях постъпват и поляците. Знаем какво извършват руснаците с немските жени. Боснанци и сърби и сега биха се избивали, ако не бяха хванати за топките от международната общественост. Чия вина са над милион избити арменци? А България е задържана за много дълго в ранното средновековие благодарение на "присъствието" на съседите ни кандидат-европейци. Ние пък гоним нашите турци от домовете им в България. Караме ги да се откажат от имената си – едно софт "помохамеданчване".

Преди Холокоста да бъде определен като най-ужасяващия геноцид, Сталин избива чрез глад между 7 и 10 милиона украинци! От друга страна американците ги учат в училище, че те са освободили Европа от нацизма без да ги интересува, че ако не беше ужасната руска зима и милионите руски войници, Америка може би щеше да продължава да не допуска кораби натоварени с евреи-бежанци от Германия.

Евреите строят стена разделяща ги от Палестина на която не разрешават да се казва Палестина. Стена, която има много по-малък шанс да бъде съборена от Берлинската. Вече има стена и между Индия и Пакистан. Америка и Мексико. Реки от кръв в Руанда. Дарфур. Ирак. Суни, шиити, кюрди. Американци. Всички са врагове на всички.

Кой е бил пръв на определено парче земя? Чия история е вярна? Кой Бог е по-прав? Отговорът е, че всички учебници по история на света лъжат. И същевременно казват истината. Защото истината е в жертвите. Истината е страданието. Кръвта е истина. Затова обсъждането на страданието, свързването му с политически пристрастия или с научни спорове е напълно нормално да доведе всеки народ до бяс. Какво истински притежават хората на тази планета на която става все по-ясно, че мирът е химера налагана със сила? Тяхна неоспорима собственост е споменът от страданието по пътя на определянето си като нация. Или по пътя на изчезването като такава.

Вчера за първи път гледах "Време разделно". Няма да говора за качествата на филма, а за нещо друго, което ме впечатли. Хората в тези носии, живеещи в тези сурови каменни къщи, ми напомниха на мароканците от филма "Бабел". Стана ми жал за изостаналостта на българите, а същевременно си дадох сметка за огромния път извървян за кратко време от българския народ. Радостен е ентусиазма му, както и добрите му ученически способности. А каква огромна разлика има между Европейците и европейците! На едни са им рязали главите, защото са се били поувлякли в строене на замъци и парково оформление, докато другите са гледали съсредоточено в лехата с лука за да не им я резнат. И тук идва постулата "Преклонена главица сабя не сече".

По време на комунизма няма Пражка пролет, нито Унгарски събития. За пореден път удобно подложеният врат на българите е без особено значение, защото, както винаги, свободата им е в нечии други ръце. Обаче се оказва, че липсата на способност на голям бунт е мръсната болест на българския народ. Болест, която той би искал да е тайна за самия него. Прави всичко възможно да се убеди в героичното си минало, а то се оказва все под въпрос. И винаги се намират гадаещи учени, които да разобличат простия народ, че създава историята си по старомодни с патриотичния си патос картинки и стихчета. А проблем с гадаещите няма. Гадаенето е нормално поведение в науката. Единственият проблем е в словосъчетания като “демонизиране на исляма”. Нека някой да напише нещо за лошите към исляма българи. Няма как, защото в голямата картина, тази в която българите са били изрисувани безмилостно за пет века, те винаги са били жертви. Колкото и унизително да звучи това.

Малките, скромни бунтове е задължително да бъдат пазени от прекалено интелектуализиране, защото няма история на света, която да не подлежи на различни трактовки. А суверенитета на една държава се изразява и в това доколко гражданите й имат родова памет. През вековете в България не са били много позволилите си да не са "мирни главици". И въпреки малцинството им героизмът им е толкова неоспорим, колкото е непоколебимо желанието за емиграция на съвременните им братя и сестри сред които се намира и авторката на тези горчиви редове. Райна Княгиня сервира на Сънсет Плаза, Каблешков се е продрусал в Манхатън, а Христо Ботев е Крис Боутев в софтуерна фирма в Силиконовата долина. Всеки бунт според епохата и възможностите на бунтуващите се.
Абсурдно е да се забраняват конференции, но не е абсурдно да се реагира на мотивите и целите им. Демонизирането на патриотичния патос е опасно занимание, защото той не означава задължително и само екстремен национализъм. Съществуванието му е малката утеха на един малък народ в малката му борба да не се превърне в "Митът България".