via Marfa
Здравей. Да, на теб говоря. Ти, който си се настанил на удобното си бюро, ти, който получаваш 1000 лева заплата (дай си сметка, че живееш в лелеяната Обединена Европа и работиш за 500 евро, между другото), да ти, четеш ли това? Ако да, чуй ме. Захвърли работата си. Заеби стандарта си. Нека те обземе най-чистий и светлий алтруизъм и иди да станеш учител. По математика. Или информатика. Или каквото там би могъл да преподаваш. Ти си млад, образован, имаш компютърна грамотност (меко казано), имаш доста по-широк светоглед от петдесетгодишната, чакаща кротко пенсията си госпожа по география, чиято лична представа за света е от времето, когато си е писала със съветско другарче и дори е посетила на разменни начала Ленинград. Бий й дузпата и й покажи какво можеш и колко знаеш. Иди в училище, застани срещу тридесетте пубертета, чиито хормони почват да ги карат да искат и да правят все по-странни неща, привлечи интереса им, предай им знанията си, а накрая иди да получиш фиша си. За триста лева. Не искаш ли? Разбирам те.
И аз не искам. Ето защо никога няма да прекрача училищния праг, обзета от пламенната страст да обогатявам културата на нервозните дечурлига. Ето защо нахъсаната, готина, млада и обичана от учениците си учителка по литература ще хвърли дневника, ще си избърше тока на обувката с фиша за заплатата си и ще отиде да работи нещо друго. Например ще стане журналист. Или ще отиде в частен учебен център да води курсове. Или просто ще й дойде ей дотук и ще се махне от тая страна, чието правителство снизходително я потупва по главицата както би потупало непослушния си пудел и ще отиде да гледа стари баби в Гърция, да бави деца в Испания или да бере портокали в Португалия.
Робовладелският строй по света отдавна вече е спомен. “Чичо Томовата колиба” е вече само книга. Но не и тук, не и в България. В България е нормално да искат от хората да работят, само че, ако може без заплащане. Или в краен случай със заплащане, което да те държи на долната граница на социалния минимум, което да ти позволява да запълваш гардероба си с дрехи, закупени от все по-разрастващите се вериги магазини за втора употреба, заплащане, с което можеш да си позволиш да закупиш килограм от безвкусния, тестен заместител на кашкавала, наречен “Тостино”, защото дори млечните продукти се превърнаха в деликатесна, недостъпна за твърде много трапези, стока.
Оправдания винаги има, особено в шуро-баджанашкия квазиробовладелски строй, в който живеем. Българинът работи малко, затова получава малка заплата. Точно по същия начин в американските южни щати са били убедени, че вършат добро на робите си. Негрите работят, а господарите ги хранят, осигуряват им подслон и им дават отвреме-навреме дрехи. Не им плащат, но вероятно защото робите работят малко. Когато все пак робът не работи достатъчно, заслужава бой. Понеже и българинът работи малко, сума ти престижни международни фирми изнесоха производството си тука. Вместо храна и дрехи дават на българина някаква сума, с която да може да се зареди с достатъчно въглехидрати, но повече той не е заслужил. А когато все пак българинът каже, че вече е европеец, че цените са европейски и заплатите също трябва да бъдат европейски, следва бой. Словесен. Обясняват му, че е мързелив и неинициативен, затова дори и подаянието, което получава, му е прекалено много. Да го взима и да не мрънка.
Извинете, шуро-баджанаци, вие, охранени, оядени циреи, достатъчно узрели, за да бъдете изцедени от лицето на България, вие, чиито задници са приели формата на седалките на лъскавите ви ламборджинита, ферарита, мазератита и ягуари, вие, обути с обувки на такава цена, че един чифт би възстановил покрива на къща в Цар Калоян, вие ли ще оценявате труда ми?! Вие ли ще ми кажете, че моите кто минимум дванадесет часа ежедневно блъскане, честно ежедневно блъскане, са по-некачествени от осемте часа на румънеца, македонеца, че и на албанеца (да не говорим за холандеца, германеца, шведа, англичанина и пр., те са от друга галактика)?! Ти ли, нещастнико, с оядена мутра, с костюм на Армани, за който някой ти е казал, че не прието да му виси етикета, ще ми кажеш, че българският лекар няма моралното право да иска достойно заплащане, че българският учител трябва да целува земята под краката ти затова, че изобщо му позволяваш да работи, че работещият в сферата на културата трябва да е щастлив на заплата от триста лева?! Ти ли бе, дребно, жалко човеченце, юпи, чиято единствена прочетена книга е останала някъде далече в миналото, ти ли ще имаш лице да излезеш и да кажеш, че в България може изобщо да се живее с милостинята, която социалното правителство благородно подхвърля?!
Каква е тая наглост? Как може изобщо да съществуват месечни доходи, гравитиращи между сто и петстотин лева в страна, в която сезонните плодове и зеленчуци, в която основните хранителни продукти неумолимо преминават в графата на деликатесните стоки? Да не би да сме се озовали в Африка случайно?! Вие, които се възмущавате на хората, че не проявявали разбиране към правителството, че не се интересували то откъде би могло да намери средства за достойни заплати, пука ли ви на вас, копелета, откъде хората намират пари, за да изкарат месеца?! Имате ли идея как се живее с триста лева? А с двеста? Можете ли да си го представите изобщо? Не, не можете. Прекалено сте заети да логорействате за досиета, да строите магистрали, хотели, курортни комплекси, да се мятате от борд в борд, прекалено сте заети да играете на “Фараон”, убедени, че при крах просто можете да рестартирате играта. Прекалено си заета да измисляш програми “топло мляко и кифла”, може би като знак на това, че съзнаваш, че си тъпа кифла, прекалено си зает да се снимаш в поредния си филм, за да обърнеш внимание на стъпканата, лежаща в калта култура, оставена в ръцете на долнопробна писачка на чалга-текстове. Прекалено си зает да говориш за реформата в образованието, за да намериш време да я проведеш, прекалено си зает да се радваш на бюджетния си излишък, вместо да се притесниш, че това значи неусвоени средства, прекалено си зает да набираш синджири с бесарабски роби, за да обърнеш внимание на българската икономика, прекалено си зает да се възхищаваш на туркменистанския икономически напредък, за да посетиш Европа, прекалено си зает да повтаряш дрън-дрън, за да управляваш.
А ние сме прекалено заети, за да живеем. Прекалено сме заети, за да сме щастливи. Страх ни е да се разболеем, защото лекарствата ще улучат в сърцето парализирания семеен бюджет, караме грипа на крак, защото сме твърде мързеливи, за да работим и парите, които все пак получаваме са знак на милост свише, купуваме учебник втора ръка на детето си, защото дори учебниците поскъпнаха като резултат на проблясъка на поредния гениален ум, изпростяваме, разболяваме се, лумпенизираме се.
На крак, о лумпени презрени,
на крак, далече от труда!
Болни, прости, разорени,
псувайте срещу врага!
Из химна на лумпенпролетариата
Wednesday, November 21, 2007
Thursday, November 15, 2007
Инициатива “Създай Късмет”
via Alia
По принцип не вярвам в късмета. Рядко се уповавам на подобни мъгливи състояния. По-скоро казвам: “Днес не ми върви..”, отколкото “Пу, да му се невидяло, пак нямах късмет!”. Случайности, съвпадения, знам, че за всичко това си има обяснение и това, че аз не го намирам, не значи, че то не съществува. Докато пишех последното изречение ми загоря патладжана, който пържех. Имам си съвсем логично обяснение и за това :) Да не вярваш в късмета, капризите на съдбата, магически сътресения и прочее отклонения, съвсем не е равнозначно на това да не си романтичен, например.
Та, всеки ден знам какво искам да се случи и работя (във всеки смисъл на думата), за да го постигна. Не разчитам на късмет. Не се оправдавам с него. Не се осланям на обстоятелствата да ме измъкнат от някоя каша. Или да ме направят щастлива. И съм уморена да слушам как все на някой не му вървяло, все него го прецаквали, все той изяждал изгнилия банан и цопвал в локвата, все той си забравял чадъра, когато вали. И винаги, ама абсолютно винаги съдбата, животът, системата, държавата, управниците и обществото са му виновни!
Ако днес съм нещастна, прецакат ме, задавя се с пилешка супа или си изпусна златен пръстен в тоалетната, за всичко си има причина и обикновено това съм аз самата. Ако не мога да променя нещо то е обикновено по три причини - не съм опитвала достатъчно, примирила съм се или просто нямам воля. Ако всичко това ме прави нещастна, си намирам основания да бъда щастлива, защото както лошото си го причиняваме сами, така правим и с доброто. И тези основания за радост съвсем не са глобални, а често доста простички. Ето, днес съм щастлива, защото:
- докато работех следобед, слънцето ми грееше в лицето
- защото правя патладжани с доматен сос и топено сирене
- защото мушкатото е цъфнало
- и защото той се усмихва
Обаче на този свят има много хора, които сега, в края на деня си мислят как отново не са имали Късмет. И са тъжни. Заради тях подемам инициативата “Създай Късмет”. Изискванията за участие са съвсем простички: днес изпусни/остави/забрави нещо мъничко, някъде, на улицата, на пейката в парка. Със сигурност от десет души, които минат от там, поне един ще го види и ще си каже: “А, късметче! Днес ще ми върви!” и ще си повярва. Най-лесно е да изпускаш стотинки, всякакви малки джунджурии, фибичка, ластиче, запалка. Може да “забравиш” книги, днешния вестник, който вече си прочел. Не можеш да си представиш твоите изпуснати 10 стотинки какви чудеса биха извършили с някой неуверен човек, тръгнал на интервю за работа, например.
Защо го правя? Понеже вярвам, че има много хора, които се осланят на късмета. И не искам днес или утре те да бъдат нещастни, защото са решили, че четирилистната детелина просто ги е пропуснала. Иска ми се повече хора да си вярват и да сбъдват мечтите си. Затова, ще създавам късмет!
И понеже заради тази инициатива няма да бъда избрана за кмет :) - не си мисли, че има някаква уловка или, че ще получа облаги. Пиша толкова сериозно за това, защото на фона на всички предизоборни изгъзици ми изглежда простичко, истинско и лесно изпълнимо да вдъхна кураж на някой непознат.
Днес към обед изпуснах 10 стотинки на ъгъла на “Славянска” и “Шишман”. Оглеждай се, ако някой вече не ги е взел, те ще те срещнат. И така аз ще ти кажа, непознати човече, че вярвам в твоя пламък да бъдеш смел!
По принцип не вярвам в късмета. Рядко се уповавам на подобни мъгливи състояния. По-скоро казвам: “Днес не ми върви..”, отколкото “Пу, да му се невидяло, пак нямах късмет!”. Случайности, съвпадения, знам, че за всичко това си има обяснение и това, че аз не го намирам, не значи, че то не съществува. Докато пишех последното изречение ми загоря патладжана, който пържех. Имам си съвсем логично обяснение и за това :) Да не вярваш в късмета, капризите на съдбата, магически сътресения и прочее отклонения, съвсем не е равнозначно на това да не си романтичен, например.
Та, всеки ден знам какво искам да се случи и работя (във всеки смисъл на думата), за да го постигна. Не разчитам на късмет. Не се оправдавам с него. Не се осланям на обстоятелствата да ме измъкнат от някоя каша. Или да ме направят щастлива. И съм уморена да слушам как все на някой не му вървяло, все него го прецаквали, все той изяждал изгнилия банан и цопвал в локвата, все той си забравял чадъра, когато вали. И винаги, ама абсолютно винаги съдбата, животът, системата, държавата, управниците и обществото са му виновни!
Ако днес съм нещастна, прецакат ме, задавя се с пилешка супа или си изпусна златен пръстен в тоалетната, за всичко си има причина и обикновено това съм аз самата. Ако не мога да променя нещо то е обикновено по три причини - не съм опитвала достатъчно, примирила съм се или просто нямам воля. Ако всичко това ме прави нещастна, си намирам основания да бъда щастлива, защото както лошото си го причиняваме сами, така правим и с доброто. И тези основания за радост съвсем не са глобални, а често доста простички. Ето, днес съм щастлива, защото:
- докато работех следобед, слънцето ми грееше в лицето
- защото правя патладжани с доматен сос и топено сирене
- защото мушкатото е цъфнало
- и защото той се усмихва
Обаче на този свят има много хора, които сега, в края на деня си мислят как отново не са имали Късмет. И са тъжни. Заради тях подемам инициативата “Създай Късмет”. Изискванията за участие са съвсем простички: днес изпусни/остави/забрави нещо мъничко, някъде, на улицата, на пейката в парка. Със сигурност от десет души, които минат от там, поне един ще го види и ще си каже: “А, късметче! Днес ще ми върви!” и ще си повярва. Най-лесно е да изпускаш стотинки, всякакви малки джунджурии, фибичка, ластиче, запалка. Може да “забравиш” книги, днешния вестник, който вече си прочел. Не можеш да си представиш твоите изпуснати 10 стотинки какви чудеса биха извършили с някой неуверен човек, тръгнал на интервю за работа, например.
Защо го правя? Понеже вярвам, че има много хора, които се осланят на късмета. И не искам днес или утре те да бъдат нещастни, защото са решили, че четирилистната детелина просто ги е пропуснала. Иска ми се повече хора да си вярват и да сбъдват мечтите си. Затова, ще създавам късмет!
И понеже заради тази инициатива няма да бъда избрана за кмет :) - не си мисли, че има някаква уловка или, че ще получа облаги. Пиша толкова сериозно за това, защото на фона на всички предизоборни изгъзици ми изглежда простичко, истинско и лесно изпълнимо да вдъхна кураж на някой непознат.
Днес към обед изпуснах 10 стотинки на ъгъла на “Славянска” и “Шишман”. Оглеждай се, ако някой вече не ги е взел, те ще те срещнат. И така аз ще ти кажа, непознати човече, че вярвам в твоя пламък да бъдеш смел!
Monday, November 12, 2007
Един от електрониката
коментар
ДЗУ-Ст.Загора беше наистина уникално творение на българската социндустрия. И тогава и сега хард дискове се правят само на няколко места в света (Сингапур, Корея, Япония). Какви ли не хора от целия свят идваха в България, за да видят с очите си как е възможно да има такъв завод тук. Българските хард дискове бяха "гола вода", разбира се, но поразяваше огромния размер на инвестициите - стотици милиони долари в град, в който още има проблеми с водоснабдяването и канализацията.
Придружавал съм много американци и японци в екскурзиите им до Ст. Загора. Това, което те никога не разбраха, беше как е възможно в центъра на тази всеобща мизерия и простотия някой да се занимава с високи технологии.
Веднаж един такъв поиска да се подстриже. Заведох го в най-близката бръснарница и хората там добре си свършиха работата, но го полели накрая с някакъв смъртоносен съветски одеколон, "Ленинградски нощи" или нещо подобно. Човекът едва се възстанови след обилна баня в хотела и две кафета.
ДЗУ-Ст.Загора беше наистина уникално творение на българската социндустрия. И тогава и сега хард дискове се правят само на няколко места в света (Сингапур, Корея, Япония). Какви ли не хора от целия свят идваха в България, за да видят с очите си как е възможно да има такъв завод тук. Българските хард дискове бяха "гола вода", разбира се, но поразяваше огромния размер на инвестициите - стотици милиони долари в град, в който още има проблеми с водоснабдяването и канализацията.
Придружавал съм много американци и японци в екскурзиите им до Ст. Загора. Това, което те никога не разбраха, беше как е възможно в центъра на тази всеобща мизерия и простотия някой да се занимава с високи технологии.
Веднаж един такъв поиска да се подстриже. Заведох го в най-близката бръснарница и хората там добре си свършиха работата, но го полели накрая с някакъв смъртоносен съветски одеколон, "Ленинградски нощи" или нещо подобно. Човекът едва се възстанови след обилна баня в хотела и две кафета.
Monday, November 5, 2007
Вкъщи
via Никола Борисов
Прибрах се в Милано, онзиден. След петте месеца в България направо бях зажаднял за малко цивилизация. Сори. За това време в татковината се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга, че вече няма сила, която да ме върне там (освен една приказна девойка, но това е друга тема). Дезоле, гласувайте си за кметовете-ченгета/мафиоти/комунисти, аз се спасявам. Т.е., аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време в БГ, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама грам хич никакво намерение да се връщам там за постоянно. Поостанах, понатрупах портфолио и опит, поотпочинах си, направих изложба, раздадох малко интервюта (не мога да си обясня откъде тоя интерес към скромната ми особа) и драс обратно към белия свят. Прибирайки се от летището, попаднах на таксиджия, който много аргументирано ми обясняваше колко мръсен и неточен бил миланският градски транспорт… А аз мислено прехвърлях картини (видяни отдалече) на софийския такъв, и на неговите колеги с патладжанен оттенък, небрежно пушещи на фона на последния хит на Гица (примерно) в осмърдяните си, но прилежно тунинговани таралясници, блокиращи Парламента (което е малко безсмислено, защото той така или иначе е почти празен през повечето време) за щяло и нещяло… А човечецът беше с униформа, спестяваше пари, за да плаща образованието на сина си в скъп университет, и колата, естествено, беше като току-що излязла от шоурума на Мерцедес…
Чак сега усещам пълноценно колко е огромна и непреодолима пропастта между България и Западна Европа. ЕС ли? Абе я не се ебавайте… Няма абсолютно никакъв начин двете реалности да се доближат или слеят… Никакъв.
Но на кого всъщност му пука? Не се чувствам българин, нито италианец, нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите. Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки.
Но мен това хич ме не касае, защото сега е 11 и нещо, току-що се събуждам, излежавам си се в леглото и и се вслушвам в приглушения саундтрак на града. Апартаментът ми е на приземен етаж в тих квартал и гледа към зелен, светъл и уютен вътрешен двор, на съседната страна на който са гърбовете на ресторант и бар, гледащи към улицата. Оттук чувам тракането на посудата в бара и сериозно обмислям да си вдигна мързеливия задник и да изпия едно капучино там, преди да е дошла Светлето за обяд. После ще отида да свърша малко работа в агенцията ми и на връщане мисля да си направя една небрежна разходка, да мина през любимата ми книжарница и да си купя някой хубав фотографски албум… И довечера смятам да гледам пак Wings of Desire и Beyond the Clouds. Вендерс-вечер :)
А това го написах на български, за да не се излагаме пред чуждьенцитье. Ще вземе да го прочете някоя английска баба и ще се откаже да си купува къща в Родопите… Или може да повлияе негативно на и без това рехавия поток немски пенсионери по грозните ни, бетонени и кичозни курорти :-)
Чао :-)
Прибрах се в Милано, онзиден. След петте месеца в България направо бях зажаднял за малко цивилизация. Сори. За това време в татковината се нагледах на толкова простотия, селяния, сивотия, грозотия, завист, мързел, малки злобни човеченца, неандерталска парвенющина и чалга, че вече няма сила, която да ме върне там (освен една приказна девойка, но това е друга тема). Дезоле, гласувайте си за кметовете-ченгета/мафиоти/комунисти, аз се спасявам. Т.е., аз май отдавна съм се спасил, само че ми трябваше малко време в БГ, за да осъзная, че всъщност изобщо нямам никакво, ама грам хич никакво намерение да се връщам там за постоянно. Поостанах, понатрупах портфолио и опит, поотпочинах си, направих изложба, раздадох малко интервюта (не мога да си обясня откъде тоя интерес към скромната ми особа) и драс обратно към белия свят. Прибирайки се от летището, попаднах на таксиджия, който много аргументирано ми обясняваше колко мръсен и неточен бил миланският градски транспорт… А аз мислено прехвърлях картини (видяни отдалече) на софийския такъв, и на неговите колеги с патладжанен оттенък, небрежно пушещи на фона на последния хит на Гица (примерно) в осмърдяните си, но прилежно тунинговани таралясници, блокиращи Парламента (което е малко безсмислено, защото той така или иначе е почти празен през повечето време) за щяло и нещяло… А човечецът беше с униформа, спестяваше пари, за да плаща образованието на сина си в скъп университет, и колата, естествено, беше като току-що излязла от шоурума на Мерцедес…
Чак сега усещам пълноценно колко е огромна и непреодолима пропастта между България и Западна Европа. ЕС ли? Абе я не се ебавайте… Няма абсолютно никакъв начин двете реалности да се доближат или слеят… Никакъв.
Но на кого всъщност му пука? Не се чувствам българин, нито италианец, нито глупаво обвързан с която и да било държава. Хубаво е да успееш да се отърсиш от предразсъдъците и ограниченията, които ти налага националната идентичност, отваря ти хоризонтите. Кисело мляко, Джон Атанасов, рози и хубави жени, как ли пък не. Киселото мляко ви го прави Данон, Джон Атанасов е свързан с България, колкото и Джордж Буш, а хубавите жени в по-голямата си част изглеждат като евтини проститутки.
Но мен това хич ме не касае, защото сега е 11 и нещо, току-що се събуждам, излежавам си се в леглото и и се вслушвам в приглушения саундтрак на града. Апартаментът ми е на приземен етаж в тих квартал и гледа към зелен, светъл и уютен вътрешен двор, на съседната страна на който са гърбовете на ресторант и бар, гледащи към улицата. Оттук чувам тракането на посудата в бара и сериозно обмислям да си вдигна мързеливия задник и да изпия едно капучино там, преди да е дошла Светлето за обяд. После ще отида да свърша малко работа в агенцията ми и на връщане мисля да си направя една небрежна разходка, да мина през любимата ми книжарница и да си купя някой хубав фотографски албум… И довечера смятам да гледам пак Wings of Desire и Beyond the Clouds. Вендерс-вечер :)
А това го написах на български, за да не се излагаме пред чуждьенцитье. Ще вземе да го прочете някоя английска баба и ще се откаже да си купува къща в Родопите… Или може да повлияе негативно на и без това рехавия поток немски пенсионери по грозните ни, бетонени и кичозни курорти :-)
Чао :-)
Sunday, November 4, 2007
Ще ви липсва ли БНТ?
коментар от Благоговей
Ще липсва на клановете и мафията в БНТ. На обществото - не.
В така наречената детска редакция всички деца на бабите и лелките редакорки започнаха да стават водещи и репортери. В новинарската дирекция интелектуалното ниво пада в геометрична прогресия от години насам. Дизайнът на Студио 6 и цялостното решисьорско решение на "По света и у нас" са брутално комични - много хора наричат това предаване "Седморката на Блейк", по аналогия със смехотворните декори и ефекти в едноименния сериал от преди 25 години. Студиото е дигитализирано, но графиката и ефектите са толкова нелепи, че зрителите ги обхваща носталгия по шапките и заставките от епохата на Чичко Филипов (да е жив и здрав!). Водещите на новините са като извадени от комсомолско събрание - сричат, заекват, мънкат, ахкат, четат безумно редактирани анонси, нямат понятие от същността на онова, което съобщават, но се пулят и дуят, сякаш са в Си Ен Ен. Бусерска очертава параболи с главата си в синхрон на параболите на ръката с молива - по 30 пъти в 30-минутно предаване.
Режисурата дори на "Панорама" падна драстично, да не говорим за съдържанието. Задължително е да гледаме прожекторите и диплите на циклорамата в Студио 5, да оглеждаме отвсякъде бутафорните декори, да се чувстваме като по време на репетиция в провинциален театър.
Новото безумие "Ако" е скандално некачествено като идея и реализация, да оставим настрана безпомощните водещи, които просто разплакват пуберките от съжаление, толкова са неподготвени и непохватни.
В събота сутрин ни се сервира специалитетът на жената на Владо - "Всички пред екрана". Кошмар, подготвен от редакция, хах, изненада - "Музика и забава", но посветен на предстоящи предавания и на великите тв-звезди на БНТ. Огромното Студио 3 не може да побере ръкомаханията на Лара. Операторите или още не са изтрезнели, или току-що са почнали нова доза...
Сашо Авджиев е натирен да прави публицистика в неглеаемо време, за да не каже нещо неудобно на Пръмова в по-гледаемо.
Сутрешният блок е като принудително самодейно представление - сякаш зрителите са вкарани в скривалище по време на евакуация, а на пейките пред тях се редят недоспали и изтощени от бурен нощен живот политици и водещи с подхунали лица и грамадни сенки под очите. Някакво момче чете новини, но поради особеностите на артикулацията му едва ли дори колегите му в Студио 4 успяват да вдянат какво точно произнася.
Носят се легенди за това колко и каква продукция и постпродукция се извършва нелегално нощем из апаратни и студиа...
За "Полет на глупостта", дублирано по де що има "Национална" държавна медиа, просто е страшно да се говори. Декор (отново 250 квадратни метра в студио 3) в стил "Всяка неделя в диско версия", лансиране на свои хора, разпределени поравно между Любенов и "професор" Бояджиев, платени под масата участия на "звезди" от кръчмарската музикална сцена...
Любимо на целия народ е предаването за автомобили с някаква секси кака, излъчвано от долния етаж - Студио 1. Просто няма по света такива декори и толкова много тъпота, концентрирана взривоопасно в малкото студийце (бивше складче, май).
Описаните по-горе чудеса на телевизионното творчество, както и още безчет подобни (за които никой не може да се сети как се казват и живи ли са още) се реализира от личен състав, наброяващ над 1200 човека, огромна администация, автомобилен парк, гигантска неусвоена и рушаща се база в Националния радиотелевизионен-център.
Външните продукции просто не подлежат на обсъждане, там е ясно кой и как цица парите на данъкоплатеца за лични нужди.
Защо българското общество трябва да плаща всичко това? Докога ще бъде наказано да храни чудовищни бездарници, окупирали сградата на Италианския лицей, административната сграда, НРТЦ, Регионалните центрове?
Ще липсва на клановете и мафията в БНТ. На обществото - не.
В така наречената детска редакция всички деца на бабите и лелките редакорки започнаха да стават водещи и репортери. В новинарската дирекция интелектуалното ниво пада в геометрична прогресия от години насам. Дизайнът на Студио 6 и цялостното решисьорско решение на "По света и у нас" са брутално комични - много хора наричат това предаване "Седморката на Блейк", по аналогия със смехотворните декори и ефекти в едноименния сериал от преди 25 години. Студиото е дигитализирано, но графиката и ефектите са толкова нелепи, че зрителите ги обхваща носталгия по шапките и заставките от епохата на Чичко Филипов (да е жив и здрав!). Водещите на новините са като извадени от комсомолско събрание - сричат, заекват, мънкат, ахкат, четат безумно редактирани анонси, нямат понятие от същността на онова, което съобщават, но се пулят и дуят, сякаш са в Си Ен Ен. Бусерска очертава параболи с главата си в синхрон на параболите на ръката с молива - по 30 пъти в 30-минутно предаване.
Режисурата дори на "Панорама" падна драстично, да не говорим за съдържанието. Задължително е да гледаме прожекторите и диплите на циклорамата в Студио 5, да оглеждаме отвсякъде бутафорните декори, да се чувстваме като по време на репетиция в провинциален театър.
Новото безумие "Ако" е скандално некачествено като идея и реализация, да оставим настрана безпомощните водещи, които просто разплакват пуберките от съжаление, толкова са неподготвени и непохватни.
В събота сутрин ни се сервира специалитетът на жената на Владо - "Всички пред екрана". Кошмар, подготвен от редакция, хах, изненада - "Музика и забава", но посветен на предстоящи предавания и на великите тв-звезди на БНТ. Огромното Студио 3 не може да побере ръкомаханията на Лара. Операторите или още не са изтрезнели, или току-що са почнали нова доза...
Сашо Авджиев е натирен да прави публицистика в неглеаемо време, за да не каже нещо неудобно на Пръмова в по-гледаемо.
Сутрешният блок е като принудително самодейно представление - сякаш зрителите са вкарани в скривалище по време на евакуация, а на пейките пред тях се редят недоспали и изтощени от бурен нощен живот политици и водещи с подхунали лица и грамадни сенки под очите. Някакво момче чете новини, но поради особеностите на артикулацията му едва ли дори колегите му в Студио 4 успяват да вдянат какво точно произнася.
Носят се легенди за това колко и каква продукция и постпродукция се извършва нелегално нощем из апаратни и студиа...
За "Полет на глупостта", дублирано по де що има "Национална" държавна медиа, просто е страшно да се говори. Декор (отново 250 квадратни метра в студио 3) в стил "Всяка неделя в диско версия", лансиране на свои хора, разпределени поравно между Любенов и "професор" Бояджиев, платени под масата участия на "звезди" от кръчмарската музикална сцена...
Любимо на целия народ е предаването за автомобили с някаква секси кака, излъчвано от долния етаж - Студио 1. Просто няма по света такива декори и толкова много тъпота, концентрирана взривоопасно в малкото студийце (бивше складче, май).
Описаните по-горе чудеса на телевизионното творчество, както и още безчет подобни (за които никой не може да се сети как се казват и живи ли са още) се реализира от личен състав, наброяващ над 1200 човека, огромна администация, автомобилен парк, гигантска неусвоена и рушаща се база в Националния радиотелевизионен-център.
Външните продукции просто не подлежат на обсъждане, там е ясно кой и как цица парите на данъкоплатеца за лични нужди.
Защо българското общество трябва да плаща всичко това? Докога ще бъде наказано да храни чудовищни бездарници, окупирали сградата на Италианския лицей, административната сграда, НРТЦ, Регионалните центрове?
Saturday, November 3, 2007
История с поука :)
анонимен коментар от учител
АЗ СТАЧКУВАХ,АМА МАИ МЕ ПРЕЕБАХА ЧУВСТВАМ СЕ ПРЕКАРАН,ИЗЛЪГАН,ПРЕДАДЕН МЪЧНО МИ Е АМА МНОГО МИ Е МЪЧНО САМО ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА МИ Е БИЛО ТАКА МЪЧНО КОГАТО РАЗБРАХ ЧЕ И ЖЕНА МИ МЕ Е ПРЕКАРАЛА ТАЗИ СТАЧКА МИ НАПОМНЯ НА МОЪТА ИСТОРИЯ ЖЕНА МИ Е МАФИОЗ ОКРАДЕ ЕДНО СЕЛО И СЕ УСТАНОВИХМЕ В ЕДИН ГРАД ОПРАВИ СИ ЖЕНАТА АПАРТАМЕНТА ПАРИЧКИ ИМАШЕ ХОРОТО БЕШЕ ХАРНО АМА ТАЯ ТЪПА КУЧКА РЕШИ ДА МЕРИ СИЛИ СЪС СОФИИСКИТЕ МОШЕНИЦИ И ОНИЯ Я ПРЕКАРАХА С ТОЛКОВА ПО 2 ПЪТИ С КОЛКОТО ТИЙА ПРЕКАРА СЕЛЯНИТЕ ЗИВОТА СТАНА ТРУДЕН АМА САМО ТОВА ДА Е ЗА ДА ИЗБИЕ ДАЛАВЕРИТЕ В СОФИЙА СЕ ЗАИГРА С ТУКАШНИТЕ МАФИОЗИ АМА ТЕ ГРАДСКИ НЕ СА СЕЛСКИ И ТЕ Я ПРЕКАРАХА АМА НЕ С ПАРИ ВЗЕ ОТ ТЯХ ПАРИ ЗА ДАДЕ НА ОНЙЯ В СОФИЯ А ПЪК НА ТИЯ ТУКА ВЕЗЕ ДА ПЛАЩА В НАТУРА ЩОТО НЯМА ДРУГО Е МАМА МУ СТАРА СКЪСАХА ЙА НА КОИТО ДЪЛЖИ ПАРИ НА ТИ П-----КА,КОИТО МОЖЕ ДА Я ИЗПЪДИ ОТ РАБОТА НА ТИ П----КА ТЪПА КРАВА ХЕМ И ВЗЕХА ПАРИТЕ ХЕМ Я НАПРАВИХА БАНКА ЗА СПЕРМА АМА Й ХАРЕСА ТА И СЕГА ТАЗИ СТАЧКА А КАКВО ДА КАЖА АЗ УЧИТЕЛ СЪМ ЗАПЛАТАТ МАЛКА УЧЕНИЦИТЕ СЕ БЪЗИКАТ С МЕН КОЛЕГИТЕ СЕ БЪЗИКАТ ЗА ЖЕНАТА РЕД ТРЯБВА ДА ЧАКАМ КВА СТАЧКА БЕ МАМА МУ СТАРА НЕ ЗНАМ ЗАЩО НО ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ КОЛЕГИ СЕ ЧУВАТВАТ КАТО МЕН МАИ НИ НАЕБ----А ВКУПОМ А БЕ УЧИТЕЛКОИТО ТЕ ХВАНЕ ТЕ ОПЪВА ЗА КАКВО СТАВА ТУКА ДУМА ВСИЧКИ ОСТАНАХМЕ С ГОРЧИВ ВКУС В УСТАТА СЪЩО КАТО ЖЕНА МИ ВСЕ Й ГОРЧИ ОТ КАКВО ЛИ
АЗ СТАЧКУВАХ,АМА МАИ МЕ ПРЕЕБАХА ЧУВСТВАМ СЕ ПРЕКАРАН,ИЗЛЪГАН,ПРЕДАДЕН МЪЧНО МИ Е АМА МНОГО МИ Е МЪЧНО САМО ВЕДНЪЖ В ЖИВОТА МИ Е БИЛО ТАКА МЪЧНО КОГАТО РАЗБРАХ ЧЕ И ЖЕНА МИ МЕ Е ПРЕКАРАЛА ТАЗИ СТАЧКА МИ НАПОМНЯ НА МОЪТА ИСТОРИЯ ЖЕНА МИ Е МАФИОЗ ОКРАДЕ ЕДНО СЕЛО И СЕ УСТАНОВИХМЕ В ЕДИН ГРАД ОПРАВИ СИ ЖЕНАТА АПАРТАМЕНТА ПАРИЧКИ ИМАШЕ ХОРОТО БЕШЕ ХАРНО АМА ТАЯ ТЪПА КУЧКА РЕШИ ДА МЕРИ СИЛИ СЪС СОФИИСКИТЕ МОШЕНИЦИ И ОНИЯ Я ПРЕКАРАХА С ТОЛКОВА ПО 2 ПЪТИ С КОЛКОТО ТИЙА ПРЕКАРА СЕЛЯНИТЕ ЗИВОТА СТАНА ТРУДЕН АМА САМО ТОВА ДА Е ЗА ДА ИЗБИЕ ДАЛАВЕРИТЕ В СОФИЙА СЕ ЗАИГРА С ТУКАШНИТЕ МАФИОЗИ АМА ТЕ ГРАДСКИ НЕ СА СЕЛСКИ И ТЕ Я ПРЕКАРАХА АМА НЕ С ПАРИ ВЗЕ ОТ ТЯХ ПАРИ ЗА ДАДЕ НА ОНЙЯ В СОФИЯ А ПЪК НА ТИЯ ТУКА ВЕЗЕ ДА ПЛАЩА В НАТУРА ЩОТО НЯМА ДРУГО Е МАМА МУ СТАРА СКЪСАХА ЙА НА КОИТО ДЪЛЖИ ПАРИ НА ТИ П-----КА,КОИТО МОЖЕ ДА Я ИЗПЪДИ ОТ РАБОТА НА ТИ П----КА ТЪПА КРАВА ХЕМ И ВЗЕХА ПАРИТЕ ХЕМ Я НАПРАВИХА БАНКА ЗА СПЕРМА АМА Й ХАРЕСА ТА И СЕГА ТАЗИ СТАЧКА А КАКВО ДА КАЖА АЗ УЧИТЕЛ СЪМ ЗАПЛАТАТ МАЛКА УЧЕНИЦИТЕ СЕ БЪЗИКАТ С МЕН КОЛЕГИТЕ СЕ БЪЗИКАТ ЗА ЖЕНАТА РЕД ТРЯБВА ДА ЧАКАМ КВА СТАЧКА БЕ МАМА МУ СТАРА НЕ ЗНАМ ЗАЩО НО ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ КОЛЕГИ СЕ ЧУВАТВАТ КАТО МЕН МАИ НИ НАЕБ----А ВКУПОМ А БЕ УЧИТЕЛКОИТО ТЕ ХВАНЕ ТЕ ОПЪВА ЗА КАКВО СТАВА ТУКА ДУМА ВСИЧКИ ОСТАНАХМЕ С ГОРЧИВ ВКУС В УСТАТА СЪЩО КАТО ЖЕНА МИ ВСЕ Й ГОРЧИ ОТ КАКВО ЛИ
Friday, November 2, 2007
Червената чума
коментар от Хан Крум в Дневник
Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.
Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.
Subscribe to:
Posts (Atom)
