Tuesday, September 30, 2008

45/ Part of mira's adventure in

via Писма

Преди години един човек го назначили в пощенска станция в някакво малко селце. Попът, началникът на пощата и кмета се държали добре с него, но човекът все не си намирал мира. Останел ли сам бясно въртял на всякакви случайни номера, търсейки глас, на когото да каже нещо, което самият той нямал представа какво е. Верните числа били само шест и пътят към щастието му бил в комбинацията им. Един ден човекът сънувал странен сън: сънувал, че вижда бездомен щраус. В съня му му домиляло и поискал да го прибере, но и в съня разбирал, че няма къде. За това тръгнал през селото покрай опушените вечерни дворове със сведена глава. В съня си не разбрал как някакъв човек изведнъж се оказал с него и той му заразказвал как бил еди-къде-си и видял бездомен щраус. Другият, като в сън, веднага казал, че ще го приюти и човека се развеселил в съня си. Отишли и го взели, завели го у дома на оня и човека си отишъл. Изведнъж го обхванало обаче ново притеснение - че за какво ще му служи на онзи този щраус? Каква полза от него? Какво да го прави? Тогава му се присънила кръчма, където седнали с друг някой другар и заобсъждали за какво може да служи един щраус. Да снася яйца. Да снася яйца! Човекът се развеселил и точно тогава усетил, че земята под краката му се разклаща и кръчмата цялата полита в морето. Събудил се изпотен и притеснен. Отишъл на работа и набрал един номер - и точно тогава разбрал: номерата просто не вършат работа.

Monday, September 29, 2008

46/ За програмистите

via Александър Колев

/вдъхновено от форумите на дир.бг/

Бачкам като програмист. Програмистите като цяло вече не са ония, които може си ги отгледаш на тъмно и с бира. (въпреки, че и 2те помагат :)) - променят се нещата, поколенията… Мисля, че в наши дни е относително лесно да се стане, а и с цялото текущо търсене - не се изискват кой знае какви познания, за да се намери бързо работа, където да почне да се трупа стаж. При добро желание точно за половин година яко четене си готов да почнеш да стажуваш. След година-2 вече спокойно можеш да си смениш работата ако фирмата не те мотивира достатъчно, и да си намериш сносна. По отношение на самото естество на работа - от години не се налага да си некъв технологичен корифей, за да бачкаш като такъв. Както и по-горе - да си корифей/гений помага, но абсолютно не е необходимо. Нещата вече са на достатъчно абстрактно ниво, за да може все по-лесно да се пише и да не се налага да откриваш колелото за всички дреболии. Така че един интелигентен и любознателен човек, няма никакви пречки да се преквалифицира.

Нещата не са сложни, или поне не са много по-сложни от всички останали професии. За сметка на това обаче, след крато ровене из програмистките форуми на дир.бг, човек остава с впечатлението, че повечето програмисти мислят, че са хванали господ за шлифера, щото са научили няколко неща и ги знаят добре, или защото е мега-хипер трудно да си developer в наши дни. Форума, предполагам някога създаден, за чисто техническа взаимопомощ, сега изобилства от безумни теми, в които се разчесват езици (псуват) на тема заплати, шефове, тъпи фирми, НАРС, евреите, Светлин Наков, Кибертрон и т.н. Жалка картинка наистина. Ясно е, че форума е за нищоправене и името му е силно сбъркано, но самите теми са показателни за интересите и ценностната система на списващите го индивиди.

Поради търсенето в момента, професията програмист е може би от най-глезените на пазара. Условията са обикновено значително (и не винаги заслужено) по-добри от повечето други, работното време почти навсякъде е много относително/разтегливо понятие, последните години доста фирми взеха да плащат осигуровките на истинските заплати и т.н. Лошо няма, нека е така. Но имам чувството, че нещо много си повярвахме. Защото ако тая професия утре стане непотребна (а много са ставали и стават, така че тази също няма да е изключение след години), то голяма част от програмистите ще видим зор. Поне аз в частност за друго не ставам, познавам доста колеги, които и те така..

Тъй че важното е да може да се мисли. Информатиката не е програмиране. За нея се иска образование и т.н. Ако се направи аналогия със строителството, то ние програмистите сме най-обикновени трудоваци на строежа. Всеки е специализиран в някакъв вид работа, изискваща различни степени на майсторлък и личностни качества. Но докато трудоваците по строежите са наясно, че не разбират колкото архитекта на сградата, то ние програмистите много, много често си мислим, че щом сме се справили с една стая или цял етаж, то проектирането на сграда трябва да е лесна работа.

За това колко много и колко често е грешна тая ни представа - вижте статистиката за провалените софтуерни проекти, както и ей тоя разказ :)

Sunday, September 28, 2008

47/ Моралната нищета води до интелектуален недоимък

via Yapeku

"На границата между доброто и злото всеки сам си е митничар"

Васко Кръпката, блусар

"За своето време Хитлер и Сталин са номер едно"

Б. Борисов, български политик

Да пази Бог от такива митничари! *** Преди да обсъждаме какъвто и да било въпрос, в чието анализиране не можем да минем без морални аргументи и постулати (т.е. всички “човешки” въпроси), е редно да се уверим, че “митничарят” срещу нас не е корумпиран. Ако е, през него преминава различна контрабанда - лъжи и измислици, манипулации, приспособяване и нагаждане, омраза и всякакви -изми, интригантство и т.н., и пр. Тази контрабанда оцветява съжденията. Неразбирането, че моралната нищета винаги води до интелектуален недоимък, прахосва енергията на честния човек. И обратното - да си умен, не те прави добър; да си умен не е достатъчно, за да служиш на целите на доброто. Заблуда е, че показването логически на някого къде греши, го прави по-добър. Добротата е свързана с морала,а не с логиката. В този смисъл умът е просто инструмент на добротворящото сърце.

Friday, September 26, 2008

48/ Читателски писма: Сополив национализъм

via Fictions

Мили другарчета,

представям ви приятната изненада в пощенската ми кутия от тази сутрин. Г-н Стефан А. от София споделя, че много е харесал текста за чичарската социология и се е вдъхновил за продължението му. Тази сутрин той ми изпрати своите наблюдения на феномена, които е синтезирал в това изключително забавно есе. Публикувам го не само, защото е супер смешно, но и защото Стефан много точно е схванал основната тематика на блога и иронизира брилянтно кръчмарският патриотизъм, който аз само загатвам в моя текст.

Приятно четене!
:D

***


Напоследък из родния нет се заговори за един събирателен образ - чичара. По мои наблюдения едно от проявленията му е т.нар пиянско-романтичен национализъм. Както знаем, чичара обича да се събира със себеподобни на чашка (или бутилка) и да бистри нещата от живота, споделяйки своя неизчерпаем опит и знания. Този факир на словото достига своята кулминация, когато алкохолните пари се сгъстят достатъчно, а когато се появят първите сълзи и сополи, внимавайте! -вече трябва да слушате добре - ще чуете най-чистата и синтезирана мъдрост.

Една от темите, която неизменно присъства на чичарската маса е родината. В апогея си чичара е самото въплъщение на родолюбец. Той тачи и милее за тактовината и громи (все на думи) всички нейни врагове, които са искали и искат да откъснат парчета от нея, да я превземат отвътре, продадат на чужденци, сломят българския дух и т.н. Няма да изброявам враговете, но са приблизително почти всички познати ни народи, етноси и идеологии. Той е радетел за запазване на семейните ценности, християнския дух и морал, държи на всичко българско, ако ще и да е ритник и не на последно място е един от последните бастиони на българщината. Тъй като, както казах е факир на словото, чичара обикновено не разбира смисъла на високопарните думи, които използва. Приема ги за даденост - с тях той е отгледан, изучен, с тях той е ходил по манифестации, национални празници и чествания, откривания на паметници и т.н. Откърмен е със словата на Ботев и Вазов, героични картинки в учебниците по "Роден край", подвизите на Левски и партизаните както и нескончаемите филми за героизма на българите. Може и да е поплаквал (тайно разбира се) за Бойча Огнянова.

Но разбира много добре ефекта им върху другите и знае как да си служи с тях. Той знае как да бръкне в душичките на сътрапезниците си, да намери тънката им струна и ако трябва да изтръгне някоя сълзичка. От тука нататък общият дух на патриотизъм се понася и завладява всички. Започват пламенни речи, пиянски песни, възхвала на всичко българско и оплюване (може и буквално) на всичко чуждо. Тежко и горко на този, който не е "истински патриот" на масата.

Чичара често скърби за българските земи останали под чуждо владичество (под което се прокрадва т.нар идея за България на три дерета) и най вече за скъпата му македонска земя. Да, темата за Македония неизменно присъства и предизвиква може би най-много мъка, сълзи и братски/пиянски прегръдки. Сълзите текат, докато чичара оплаква нашите бракя (той поназнайва някоя такава думичка за колорит) отатък Вардара, които толкова години са били под чужд ботуш а сега са ги отдалечили от всичко българско. Той проклина всички исторически неправди и национални катастрофи, разделили така нечовешки един народ - Берлин, Ньой, 9.XI, сърби, гърци, комунисти... И винаги е готов да направи всичко само и само да върне нашите братя там към българското. Подхвърляния от типа "абе те са си чисти българи бе, кво се праят", "като бях там се разбирахме отма!", "ква е тая измислената им азбука" са често спрягани на чичарската маса. Недай си боже чичара да попадне в компания с македонци - темите задължително се въртят около езика и Самуила, като че ли за друго няма за какво да се говори с македонец.

Като истински познавач на човешките взаимоотношения той добре познава силата на пиянските песни като социална смазка. Чичарската компания обича да си ги припомня и да си попява, за да заглушат мъката си по Македонията (в случая). Обикновено чичара натъртва на някои определени думи като например "веке", за да придаде на песните "по-автентичен" вид.
Как завършва една такава чичарска сополиво-националистическа сбирка? С нечленоразделни речи и монолози кой е по-по-най патриот, които понякога водят и до физическа саморазправа. Но накрая всички се сдобряват и вечеринката завършва с дружно похъркване и повръщане.

Отказ от Отговорност
Авторът държи да отбележи следните две неща:
1) няма в предвид конкретни лица;
2) не подстрекава в никакъв случай преминаването към конкретни "патриотични" действия, даже обратното.

Thursday, September 25, 2008

49/ БТВ вече ме потресе

via Как не се

Преди минути завърши великото предаване "БТВ Репортерите", от което останах напълно потресен! Предаването беше свързано с проституцията и беше наречено "БГ плът".

Трудно ми е да опиша отвратителното чувство, което ме обзе след като БТВ буквално направи реклама на проституцията. Натрапчиви остават фразите как "това е свободен избор за всяка жена", "можеш да се откажеш по всяко време", "видях как изкарват 10 пъти повече пари от мен като главен редактор", "имам си постоянни клиенти, с които съм си свикнала", "виждах приятелките ми как си купуваха скъпи дрехи, а аз преди да стана проститутка не можех", "повечето момичета проститутки са образовани, доста са даже с висше образование", "вече големите пари се изкарват не само от недвижими имоти", и тн. Всичко беше представено във вид "животът на проститутката е прекрасен"...

Някаква дропла, която я изписаха като служител на "Здраве и социално развитие" успя да каже в ефир, че проституцията е нещо съвсем нормално и го е имало винаги - свободен избор на една жена е дали да стане проститутка. На някои жени едва ли не това им било в кръвта! БРАВО - точно на това му викам "социално развитие"!!!

Психолог обясни как исторически жената никой не я броял за социална единица и било нормално мъжа да я експлоатира. Това било нормално да се прехвърля и за днес при проститутките. Евала БТВ - сигурно "жената в кухнята" е казала демокрацията.


Аз и вие знаем какво е проституцията. Едно 15-16 годишно момиче дали знае? Простият, неграмотен човек знае ли? Какво цели да внуши в простолюдието БТВ?

Ето малко от сайта на БТВ. Самите те си плюят в лицата:

"Проституцията като свободен избор, начин на живот и масово явление – така показва Миролюба Бенатова актуалното в бизнеса с плът у нас. Ученички, студентки и продавачки си осигуряват бита от телефон до дрехи като регламентирано и свободно правят секс срещу натурални услуги."

Много ми се иска да видя утре въпросната superstar Миролюба Бенатова работеща на околовръсното, за да си изкара хляба с честен труд, а не с платени политически предавания!

Thursday, September 18, 2008

50/ въпрос

via Мечоци

за какво се борят естрадните певци от близкото далечното минало и защо мрънкат, че остаряват в бедност?

по-голямата част (за да не слагам всички под общ знаменател, щото това ми е най-нелюбимото нещо) от естрадните певци, където и да се изявяват, постоянно обясняват как не можели да живеят с едната си там пенсия и как можело толкова заслужили артисти от светлото ни музикално миналото да мизерстват и т.н. и т.н.

всички сме чували (някои сме малко малки, за да помним) за големите турнета на тогавашните родни звезди из Русия..там коя беше ходила в Куба да си пуши пури с Кастро...а знаем и, че тогава да се размотаваш насам-натам (разбирай-да изнасяш концерти) е било лесно и в страната, но за чужбина е било почти немислимо, освен ако не пееш и не си много популярен...

и докато родните таланти са размахвали ръце, сменяли са кецове и са веели рокли пред изпадналите във възторг, аплодиращи и припяващи съветски друзя, твоите баба и/или дядо са се счупвали да работят, за да могат да си плащат наема или да изплащат апартамента/колата/секцията...и нали, ако не са били много фенове на "партията" им е било една идея по-трудно с работа, заеми и там каквото се сетиш.(прибави и малко деца в картинката).

а през последната година половината от тези всичките певци и певици, които са супербедни и едва ли не просят вече, правят коцерти не къде да е, ами в зала 1...ъм...най-вероятно, защото нямат пари за турне из цялата страна... ?

та защо, питам се аз, някой трябва да осигурява каквито и да било средства (освен евентуалните пенсии) на тогавашния ни елит...а пък и тогава не е било като да не е можело да се издържаш с музика.а пък и не сме холивуд, да кажеш, че един път като си станал "известен" (а ти си кестен :P), не можеш нищо друго да правиш... малко странно би било да видиш бритни след 30 години да раздава пици...ама тук нито е америка, нито някой от беге изпълнителите продава колкото бритни....нито пък го даунлоудват колкото нея (що бритни точно дадох за пример...странно)

заслужават ли по-големи пенсии от баба ти, която е учила...после пак е учила...после е работила 50 години и сега получава, да речем, 100 лева?

P.S.:a след 10 години ако и чалгите почнат да искат по-големи пенсии????!!!!а да ви питам аз коко динев ако не може да си плаща издръжката на всичките деца???а???А???и когато дори глория се пенсионира?че тя не е ли заслужила?прославяла е българия...в сърбия и гърция..то да не е малко?

Wednesday, September 17, 2008

51/ Сигурност при блогване

via Киров

Снощи получих първата си заплаха за саморазправа свързана със съдържанието на този блог. Имах среща в центъра, но бях подранил. Разхождах се в района на Попа, когато неочаквано чух викове – “Мръсно, лудо копеле, какво лошо си видял от мен?”, “Сега като ти ударя един ще видиш ти!”, “Как може да пишеш такива неща?”, “Ще те намеря, ще те пребия!”. В първия момент не можах да се осъзная какво точно се случва. После видях туловището на ето тази дама да се приближава към мен крещейки. Хората се отдръпнаха и започнаха да ни гледат уплашено и изненадано. До колкото имам опит, с луди хора човек трябва да бъде любезен. Единственото, което й казах беше – “И аз се радвам да ви видя!”. След това или трябваше да се дръпна, или трябваше да я шамаросам. Отдръпнах се, имаше опасност хората наоколо да не разберат кой от двама ни е лудия в тази ситуация. Въпросната дама продължи да обикаля около мен приказвайки на висок глас обиди и заплахи. Поведението на тази “учителка”, “журналистка” и “екстрасенска” въобще не се нуждае от коментар. Чудя се само от къде тази злоба, тази жена явно съвсем е откачила. В статията си бях описал спомени от преди 8-9 години, които изплуваха след като видях снимката й в dir.bg. Естествено тя може да напише какви ли не неща по мой адрес на най-различни места в Интернет. Разликата е, че те най-вероятно няма да са верни, а това което аз бях написал е вярно и имам свидетели. Освен това е много по-лесно да нападнеш някой на улицата, от колкото да пишеш клевети за него по блогове и форуми.

Как е разумно да се постъпва в подобни случаи и до колко такива неща ще стават и за в бъдеще? Мисля, че за да се случи това нещо допринесоха две неща. Първо, че бях писал конкретно за нея – със снимка и име (точно както в dir.bg). Второ, че тя очевидно помни всичките си ученици и успя да ме разпознае сред тълпата. Тъй като не съм писал конкретно нищо за други хора, надявам се да нямам такива случки повече. Но знае ли човек, откачалки всякакви…

Monday, September 15, 2008

52/ Аз и звездите

via За птичките и пчеличките

Убедил съм се, че живота ми е приготвил специална роля.Докато другите се къпят в сивотата на ежедневието, аз отново имам интересна история за вас.

Та онзи ден( неделя) си чакам аз на входа на НДК Галин, с който не се бяхме виждали от доста време.Обикновено с него излизаме следобедите и си лафим наши си неща, обменяме опит за това кой, какво е научил и не на последно място, което всъщност е и основната цел на нашите срещи - заговаряме непознати жени, което пък е друга тема, която няма да обсъждам сега.И докато си го чакам Галин, кротко си наблюдавам мераклиите за "Биг брадър 4" и си слушам един лек приятен хаус, който в комбинацията със сянката почти ме унася.Галин доста позакъсня, разменихме здрастита и поразпитахме тези които пазеха отвън на вратата как е хавата, абе нали знаете за спорта си поговорихме с хората.и Тогава се появи Иван Ангелов, онзи който всички оплюваха от Мюзик Айдъл.Отидох да се снимам с него, но той ми каза, че влиза да го изчакам.Да бе чакам го...И така тръгнахме да си обикаляме с Галин и да заоговаряме непознати девойки.Като цяло май повече си говорехме, не се бяхме виждали от доста време с него.Тъкмо слизахме от миста на влюбените когато Галин ми посочи две девойки и аз ги заговорих.Тръгна лафа със тях, смях простотии и тогава от някъде се появи въпросния Иван.Дойде при нас и сам ни заговори и каза пич хайде сега ще се снимаме.Щракнахме се и се заприказвахме.Иван беше със някаква девойка, на която така и не запомних името, но беше приятна.Естествено Галин я загради веднага, докато аз си лафих с Иван.Той предложи да седмем някъде да пием по уиски и ние приехме, що пък не...Оказа се свестен пич, макар и голям лигльо, зад фасадата си личеше че е интелигентен и хитър човек.Разказа хиляда и една глупости посмяхме се разменихме си телефоните и се раделихме като приятели.

И ето така един неделен следобед от определено лежерен, се превърна в нещо интересно, което може би от три седмици ме мързеше да допиша за вас.

Sunday, September 14, 2008

53/ Глад

via Дух

Гладът е велико нещо.

Той кара някои хора да работят, други да крадат, трети да воюват.
Също така гладът кара кучето Мъсти да яде какво ли не.
В неделя като отидох на работа и докато си разпечатвах цигарите си изтървах бандерола. Псето му с псе само го подуши и все че го изяде. :)

После го наблюдавах как дебнеше мухи и пеперуди и се мъчеше да ги схруска. За финал преди да си тръгна си улови един скакалец и го похапна без много-много да му дреме.
Беше неделя и нямаше кой да му дава манджа, иначе от понеделник до събота прави банкет то - на обед даже намазва хляб, салам, кокали, че понякога и кебапчета. :)

Ама дойде ли неделя и настъпва глад за кучето Мъсти.
Да не казвам за останалите кучета които се мотаят наоколо. На някои им се четат ребрата и понякога почват да ръбат каквото намерят - я някое дърво, я пластмаса, че даже и камъни са се мъчили да дъвчат.

Гладът е велико нещо.

Thursday, September 11, 2008

54/ Защо професионалното мнение на колегите ви може да е вредно?

via Нубизус

Отнася се за дизайнери преминали началния етап и усвоили уменията на композиране, работа с цвят и шрифт.

Защо професионалното мнение на колегите ви може да е вредно?

  • Повечето дизайнери, артисти, музиканти и други “професионалисти” се изживяват като мерило. Ерго техния съвет може да навреди на най-важното нещо за дизайнера - идентичността. Представете си, че сте на път да откриете или синтезирате оригинална визия, тъй като дизайна е процес с рядко предсказуем край, и покажете на “мерилото” какво правите за съвет. Нека разгледаме какво се случва в главата на средно статистическия про-дизайнер. Той примерно седи в офиса на небрежно изчистената масичка, до него е АйФоня му, пред него е Апъл Кино Джама (мое и два като в моя болен случай), небрежно ключовете от новата кола на лизинг, той слуша Фенси музика и облегнат назад с небрежно опъната дясна ръка браузва поредното Мега ултря сайтче, наблъскано с турбо кулньес в фйешун колорс и уеб 2 булшит. В този почти йеротичен момент му меткате линк на кю (или случайно са натъква на лепната от вас картинка за коментар). Упс. Надървяне. Упс. Секси жертва. За обладаване. Професионалиста леко са изправя и казва с кул тон : Неам забележки. Но…………
  • Извод от епизод Първи: Вие сте тъпо копеле. Защо?
  1. Дизайна има субективни и обективни черти. И само балансираната комбинация между това, което изплюват лявото и дясното ви полукълбо води до ефективна презентация и интеракция с аудиторията. Упс. Аудитория ли казах? Аха. ПО КОЙ НАЧИН “ПРО ДИЗАЙНЕРА” Е ВАШАТА АУДИТОРИЯ?
  2. Ако следвате този модел на авто контрол и проверка сте на път да станете Кулл Модефукинг Дизайнер. Ако това ви е целта дерзайте. Но ако случайно сте решил/ла, че искате да правите неща за да подобрите живота на хората, да им дадете нужната провокация и задължителната леснота в интерфейса имате само един начин на изграждане на обратна връзка. ОСТАВЕТЕ ПРОСТАТА АУДИТОРИЯ ДА ВИ СЕ ИЗПИКАЕ В УСТАТА НЯКОЛКО ПЪТИ, ЗАСЛУШАЙТЕ СЕ В ТОЗИ СЕЛЯНИН КЛИЕНТА, И ЧУЙТЕ ДАЛИ БЕЗ ДА ИСКА ЩЕ ВИ ДАДЕ НАСОКА. Единствения начин досега познат на човечеството е този. Защо шибания дизайн да е по-различен? Я си представете ако хлебаря или градинаря действат по ИЗКРИВЕНИЯ ЧИКИДЖИЙСКИ ЕГОЦЕНТРОМАНИАКАЛЕН МОДЕЛ НА МИСЛЕНЕ ХАРАКТЕРЕН ЗА ПРО ДИЗАЙНЕРА. Какво ще хапнете? Едно дръвце? Заповедай баце.
  3. След като сте обрали потребителската енергия идва момента на махане на Глупостта и Добавяне на вашата гледна точка. Балансирано и само с една идея подобрение.
  4. НЯМА НАЧИН ДА СЕ КАЖЕ ЗА ДОБРИЯ ДИЗАЙНЕР, ЧЕ НЕ Е РАЗБРАН. НЕГОВАТА РАБОТА Е ДА Е РАЗБРАН. ДРУГИЯ БУЛШИТ Е ЗА “ВЕЛИКИТЕ АРТИСТИ”. А АКО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СТЕ ВЕЛИК АРТИСТ-ДИЗАЙНЕР Е ВРЕМЕ НЯКОЙ ДА ВИ НАБИЕ КАСКАТА С НЕЩО ТЕЖИЧКО.

Tuesday, September 9, 2008

55/ Освирепяхме ей...

via My life is a struggle

Мдам точно за това ми се иска да драсна някой ред. Вървя по улиците и гледам хората едни мрачни и сиви, интересуващи се как да стигнат от точка А до точка Б... вторачени в себе си и в собствените си проблеми. Вечно нямащи време което да отделят на хората около тях, подяволите те нямат време дори да се порадват на градския шум. С това нямане на време да свършат елементарни неща, като да се прозенат дълбоко рано сутрин, като че ли хората озлобяха.

Не знам какво е това уж гледат себе си и в същия момент те прецакват, като че ли поговорката "Не е важно на мен да ми е добре, а на вуте да му е зле" отразява напълно днешната действителност. Тъжен е фактът, че не само освирепяхме, но и започнахме да крадем - всеки гледа да придърпа канчето на другия към себе си. Ето на отиваш с най - добрите намерения да работиш за да оцеляваш, а те хората или няма да ти платят, или ще те набутат и ще те накарат ти да им плащаш, или ще те изгонят защото си им неудобен.

В същия ред е и за приятелите - уж ги имаш много, когато си по кръчмите масата около теб е претъпкана, но когато изпаднеш в ямата, няма кой да ти подаде ръка и да те измъкне. Ще ми се да не бяхме такива гадни копелета, но нейсе, ще продължаваме да бъдем същите злобни крадци.

Sunday, September 7, 2008

56/ Тролско

via Бу

Един от първите купони вкъщи по случай рождения ми ден завърши странно. Насред веселбата към 11 вечерта изведнъж ни спря тока. Като отворихме входната врата, видяхме съседът пенсионер от горния етаж, който беше домоуправител, с удивително бързи за възрастта му подскоци да се изнася към тях с бушона ни в ръка. Никакви молби не помогнаха - като видя двама от съучениците ми, още от 8-ми клас с ръст 2 метра и неволен вид на чичковци-мутри, тъй популярни тогава, даже не си отвори вратата.

На 20, студентка втори курс, ходих в Лондон по лични дела. Там гостувах на българи, познати на познати. Вечерта имаше малък купон, задушевно за десетина човека, малко музика, висене по терасите… около 22ч. на вратата почукаха полицаи - намалете музиката! Хахо-хихи, намалихме, след малко пак усилихме. Пет минути след повторното усилване на музиката полицаите пак ни посетиха и този път по-сериозно казаха в прав текст, че ако не прекратим веселбата, ще има репресии. Край - музиката се спря, още малко тихи разговори и довиждане. Много бях учудена - какви са тези английски сухари, малко шум, купон нормален, защо се спичат, че чак и полиция викат?!

Година по-късно, като се преместих да живея в Студентски град, започнах да разбирам защо. Там е ясно какво се случва - всеки делник е празник, който трябва да се отбележи подобаващо. Въпреки че живеех в сравнително тих блок, където повечето хора предпочитаха да изнесат веселбата навън, или ако беше там, беше в разумни граници, имаше моменти, в които ми се искаше да изляза с базука и да приключа физическия път на хора, решили всички да разберат колко точно им е весело… Тогава за първи път аз викнах полиция. И взеха, че дойдоха - удивително само по себе си. Купонът не спря, но морално се почувствах отмъстена. Май повече не се случи да съм толкова фрустрирана, че да викам властите.

Още по-късно, вече самостоятелна човешка единица, отговорна за благоденствието на семейството, се преселих в нов квартал. Тих, спокоен - децата там все още излизат на двора да играят без надзор до тъмно, представяте ли си? А на отсрещната страна на спалнята - бистро. Така и не го видях да работи никога, никой не влизаше и не излизаше от там. От време на време обаче по късни доби се заформяха диви чалга-партита - волумето на мах, кой спал, спал… Тогава злият трол в мен отново се пробуди - въпреки живота в студентски град не се научих да спя на музика и това е. Пак започнах да звъня на 166 и да се оплаквам. Господине, пък те ми вдигат шум… Впрочем, освен веднъж, полицейските визити не дадоха особен ефект. Музиката се намаляше за малко, после пак - но в повечето случаи поне успявах да заспя в паузата. Отгоре и отдолу на апартамента ни живееха младежи, които периодично забравяха накъде се върти копчето за звука, но с тях се разбирахме лесно - като застана рошава и с унила физиономия по пижама на вратата, винаги се съобразяваха, да са живи и здрави. Не съм очаквала, че на 27 ще се превърна в една от онези лелички в блока, но пък перспективата току-що заспалото дете да скочи за песни и танци на народите не радва никой родител.

Сега съм отново в стария си квартал. Съседът домоуправител отдавна почина, лека му пръст. В блока живеят млади хора приблизително на моя възраст, но шум няма. Кварталът е тих и спокоен, в непосредствена близост няма заведения. Но вчера имах дежа вю: в 22 вечерта на балкона ми гръмна музика. В отсрещната кооперация, която е толкова близо, че спокойно можем да си подаваме щипки през терасите, някой празнуваше нещо. Много празнуваше, ама. Не стига музиката, но и разговорите на висок глас, предвид близостта на сградите, все едно ми ги водеха в спалнята. Детето се върти като шугаво, няма заспиване, аз не мога да си чуя мислите… Изчаках половин час да видя дали няма да мине, но не би. 166, добър вечер. Изпратиха патрулка (аз висях на терасата да видя какво ще стане), двама полицаи обиколиха. Така и не видях дали и кога се качиха в блока, но явно да - музиката спря.

Аз съм злият трол, който дебне и слуша в градината ви. И вика полиция.

Saturday, September 6, 2008

57/ За авторските идеи в bTV

via 3qt

Преди няколко дни попаднах на клипче в YouTube, което показва, колко е лесно да се открадне колело в центъра на Ню Йорк. Когато споделих този "социален експеримент" с приятели и колеги, от няколко места ми казаха как буквално преди дни гледали същия материал в БГ вариант, излъчен по бТВ.
Няма да коментирам въпросите за авторство, за оргинално съдържание и т.н. Клиповете са достатъчно красноречиви. Този от предаването на бТВ е качен на 18.08.2008. В YouTube е от януари.
Вижте сами.

Оригиналът е тук.

Копието е тук.

Friday, September 5, 2008

58/ Кръгче

via Emin Bei


Всеки мъж, бъдейки истински джентълмен...


... в търсене на малко екшън...



... или естествена хармония...



...се случва да попадне на лошо момиче...

... последствията, от което се преодоляват единствено с алхимични способи...



... а следвията от тях изискват последваща терапия...




... но в крайна слетка, началото е края, връщаш се в началото или започваш от начално, но важното е, че живота е спирала и кръговрат, а пък всичко се повтаря...

Затова наздраве за по-добрите повторения или за за надежата хубавите неща да се повтарят по-често !!!

Thursday, September 4, 2008

59/ търчане

via Везира пътува

крача в жегата на обяд с черни кецове и къса рокля, купувам ненужни дрехи и пея с продавача колко сме лежерни особено в неделя сутрин с faith no more, а отсреща сградата на НАТО стои неподвижна и гореща с пазачи и умни глави, които мислят как да спасят света с още оръжия.

изскачам навън от гаража и тичам към офиса, а входът е запречен с колелета и за ужас на веско и на ивайло, а може би дори никога повече да не съм им приятелка и утре да не ме вземат на онова парти, им казвам "мразя колелета", което не е съвсем цялата истина, защото не ги мразя истински, а просто ме е страх от тях, защото като малка........ няма значение - вече е твърде късно, те са на обяд, а аз се спъвам в едното, падам връз другото, а третото се подпира на вратата и закъснявам, и тичам, и днес е един страхотен петъчен ден, в който се омъжвам за тв звезда с чувство за хумор, имам покана за нестандартно трийсетминутно музикално събитие и се преглеждам при трети очен експерт с цел отлагане на това, което е неизбежно - срязването на окото. чао

Wednesday, September 3, 2008

60/ Flesh & Fashion

Винаги съм казвал, че да създаваш кожени облекла и да обичаш животните, е някакъв нон сенс или ирония на съдбата. При мен беше точно такъв случая, но имах изградени железни принципи и правила в работата си: „ Само кожи от животни, с които човек се храни!”. В крайна сметка, човекът е хищник и винаги ще яде месо, но всяко убийство на животно само заради кожата му – това никога! Винаги когато имах нужда, ползвах щамповани агнешки и телешки кожи с имитации на екзотични животни, и избягвах всякакъв допир до кожуси и кожи с косъм. По този начин, прекъсвах веригата на трафикантите и на пласмента поне в моето ателие. А аз бях най–атрактивната марка на пазара, произвеждаща единични модели, което тях ги устройваше перфектно. Въпреки че знаеха отношението ми към тях, нямаше месец в който поне един изрод да не дойде и да започне да ми предлага продукцията си. Обикновено, в началото разговора бе вежлив, но накрая завършваше или с псувни, или с шутове през вратата, или и двете заедно..

- Гледаш ме в очите и ме лъжеш бе, олигофрен! Смяташ ли, че не знам как изглежда сибирския вълк и европейския рис?! Тази мърша дето си ми я плеснал на масата, са кожи от улични кучета и котки!
- Добре де - започва да бие отбой продавача – така ми каза шефа да казвам! Аз не ги знам!
- Кой ти е шефа? Да не е един на двайсет километра от тук в едни бараки, ей в оная посока? Той е, нали?! Да му кажеш, да спре с тая изродщина и да не те праща повече, че ще му пръсна черепа!

От средата на 90-те, до преди няколко години, пазарите бяха заляти с кожуси от кучета и котки, родно производство. Нямах идея, как може да не познаеш сивата раирана шарка на котетата или тази на бездомните кучета, но истината беше, че ги виждах по улиците. Циганките харесваха бяло-оранжевите „норки”, а заблудените кикимори се кипреха със „Сибирски вълци”, уловени между блоковете и боклуджийските кофи. Сигурно бяхме единствената държава, в която съществуваше тази практика. Нещо повече – бях сигурен, че в този мръсен бизнес участваха и прютите за бездомни животни. Там, те получаваха пари от фондации през парадния вход за пред телевизионните камери, а през задния – излизаха разфасовани и одрани срещу други пари. Пълно усвояване на 100%!

Всичко това, щеше да остане само в сферата на предположенията, ако тогава не беше в.”Нощен Труд”. На първа страница, голяма снимка с два открити камиона пълни до горе с одрани котешки и кучешки трупове, които влизат през портала на една фабрика. Каква фабрика ли? Не за кожи, нито за туткал, а за салами, кренвирши и колбаси. В един близък град до София – в западна посока. Последствия, както се досещате – нямаше, а след три дни всичко бе забравено.

От тогава насам, вече близо 6-7 години, много внимавам когато купувам някакъв колбас, да не видя името на тая фирма от този град върху етикета. Не само че я виждам редовно, но явно работи на пълни обороти. Кучкарниците и те не са във ваканция, само кожухарите нещо позачезнаха. "Модата" май се е сменила, ама "манджата" май си е останала същата ...

via Жоро Пентаграма

Monday, September 1, 2008

62/ RSS-ване

via |Inaccessibility|`

В общи линии не съм напълно наясно с цялата идея, но пък не малко са тези, които следят собствения си рейтинг в интернет. Подобно на Петър Стойков, участващ в едно състезание по зарибяване. Не че нещо, но ми се струва малко глупаво да се превръща в самоцел - това, колкото се може повече да популяризираш собствения си блог. Защото известността в блог пространството до известна степен променя това, което авторът мисли да напише в него. А не винаги това си заслужава. И не само това...

Има блогове, които са свели до минимум възможността за контакт с четящите. Пример до скоро беше журнала на Иван Гинев (докато не въведе опцията си за коментиране) - един стилно построен блог със сравнително малко месечни постове (средно ок. 5). Интересен е по начина на излагане и със сигурност понеже е ненатрапващо ангажиращ, нито по обществено-социален начин, нито по твърде личен, има не малко посетители.

Което не може да се каже за блоговете, фокусирани върху самия автор или т.н. лични дневници. Доста от тях станаха недостъпни за "случайните читатели" и се затвориха за определен кръг хора, дори и да има някакъв интерес към тях. Всъщност не съм убеден каква е ползата от такъв тип блог, понеже рано или късно и малкото четящи загубват интерес. Но и без да е наложено подобно ограничение, интересът към твърде лични блогове е нещо относително. В крайна сметка редовните читатели не харесват самия блог, а автора му и не винаги информацията в него има някакво значение за тях.

Съвсем друг е случаят с блоговете от типа на Полетът на костенурката, чиито автори изстрелват в интернет почти всеки ден по няколко поста, някои от които обстоятелствени и пространни. Тази свръх-продуктивност от страна на авторите изисква поне толкова внимание от страна на редовните читатели, което в интерес на истината е твърде ангажиращо. Освен това, разбираемо е, че сред толкова много публикации, процентът ще е по-нисък на онези, които ще са действително интересни и полезни на редовния посетител или на случайния такъв. Може би те разсчитат на информационния поток, който като такъв да привлече повече читатели. И това се случва...

Ако един блог има повече претенцията да е социално ангажиран, и тогава броят на читателите изведнъж нараства. Пример за това е Наблюдател, издаван от Симион Патеев. Такъв тип блогове обикновено имат средно количество постове на месец, което предполага не толкова ангажиращо следене за тяхното излизане и внимание за тяхното четене. Същевременно информацията се старае да бъде актуална и концентрирана, без много лични оттенъци. Ето защо рейтингът им е висок.

От известно време насам съм насочил усилията си и моят блог да бъде по-социален и по-малко личен, една тенденция, която забелязах като прочитах по-старите си постове. Иначе, разбира се, има смисъл в това да споделиш блога си, но все ми се струва, че съдържанието му е нещото, изискващо акцент в усилията на авторите им...