Wednesday, February 27, 2008

140/ Защо е Евгени Минчев?

via Marfieta



Въпросът е от екзистенциално-философско значение. Така например ние не знаем дали когато е изключен телевизора Евгени Минчев съществува. Не знаем нищо. Вселената е пълна със загадки. Една от тях е въпросния ватман, самоназначил се за ролята на гуру на елита. Каква е дейността му? С какво се занимава? От какво печели? Галактика от въпросителни… На базата на какво си позволява да взема отношение по най-разнообразни въпроси - от българското участие във войната в Ирак, до капацитет, изказващ гледна точка за участвалите в “Пълна промяна”? Тези въпроси не са много коректни. Всички имаме мнение за войната в Ирак, а и доста хора гледаха “Пълна промяна”, що пък Минчев да не си каже мнението? А и за колко наши сънародници сме наясно от какво си придобиват доходите, че се заяждам с Минчев, ще попитате? Или може би пък няма да попитате. Все едно… Само дето наистина не мога да си обясня на кого точно му пука за мнението на вулгарната мъжка проститутка, дебнеща екранно време, свободно от Бойко Борисов, за да напъпли ефира и да почне да логорейства?

Има много спорове и мнения по темата съществува ли нещото “български елит”. Т. нар. “елитни” сборища у нас представляват съвкупност от нискочели новобогаташи, вървящи в комплект с недохранена, но цицеста блондинка, задължително присъствие на някоя попфолк-дива, всичко това под патронажа на някой политик и накрая гарнирано вместо със сметана, с лъщящия зализан перчем на Евгени Минчев.

Какво е той? Какво се крие под лика на бълващия тъпизми гелосан архетип на съвременната българска висша класа? Може би зад тая лигава усмивка, зад тези вулгарни слова, зад всичкото това парадиране на пошлост, безвкусица и крайна точка на кич, се крие чувствителната душа на наранен мъж, опитващ се да избяга от образа на отрудения ватман, дрънчащ в пет часа по релсите на столицата?



Разбира се, вината за раждането на това уродливо бебе носят изцяло неговите родители. Иначе казано, щеше ли Евгени Минчев да съществува, ако ги нямаше лудите, натикали апетитната баница в ръцете му? В една нормална вселена гелосаното създание би будило насмешка, примесена с известна доза съжаление. В нашата вселена обаче той е фактор. Без него елитно събитие не се провежда. Той е водещ, той е лице, той дори е задник в случай на необходимост, на българския каймак на обществото, на това, което по света го наричат хай-лайф. Играе ролята на Мадам, организирала парти в бардака си, а поканените отиват да целунат ръката й. Той е част от свят, който не е наш, не принадлежи на нас, които живеем в другата вселена, така различна от измерението с розовите драперии, златните бидета и поръчковите майербаси.

Очевидно Евгени Минчев съществува, защото се е появила ниша, дупка, в която само той е успял да се вмести и запълни. Дупка в елита, ядро, без което висшата каста не би могла да съществува. Силиконовите барбита, двайсетгодишните милионери и паркираните ягуари по столичните сокаци биха били толкова самотни без него, без чантата му от одрани котки и пословичните му обувки. А там, в депото, един трамвай горко плаче, самотен, изоставен, съкрушен…

Tuesday, February 26, 2008

141/ "AMICA"?... НЕ, БЛАГОДАРЯ... BASTA

Любомир Милчев - Денди в liter.net

ЛИЕЗОНЪТ

На жура на женските списания, които в своята многобройност едва ли не осъществяват солитерния идеал - за всяка жена отделно женско списание, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА, нацупени чакаха: многообиграната, многорекламна "EVA", залята разбира се с мартини с много лед, намацаната с помади "BEAUTY", смучеща своята неизменна количка, придружена от малоумната "Анна", поизнервената "Белла" с пресушена на екс чаша водка, депресивно замислената дали не е от вчера "Жената днес", отсякла банално whisky with soda, ентусиастичната "Тя", в която дреме онова "то", останала разумно на минерална вода..., жеманфишистката ELLE, дръннала един абсент - и още разни, по женски амбициозни и все непременно добронамерени женоря. Дебютантката се появи в бяло като звезда от Сан Ремо, с чанта FURLA, от която се подава новият брой на Brava Casa, направо не стъпваше по земята и непрекъснато повтяраше:

- "Не, благодаря..., бих чела само себе си!"...

Май си падаше малко еманципантка...

Имаше ма-а-а-лък ечемик... от четене, вероятно на феминистка литература. Бе срещната с климактеричен пристъп, или пък преувеличен дезинтерес - някаква си там фльорца, ненаясно с рекламния пазар и таргет групите... Тя пък намери за необходимо да ги счете за лелчета с разширени вени, които не са наясно концептуално с истинския шик и... misandrie... Жура пренебрегнаха "Максимум"-ката, защото е мажоретка- максималистка, и "Cosmopolitan"-ката, защото бе заета да даде най-нови съвети на читателките си за тънкостите на оралната любов.

Това определено не бе разговор между приятелки.

Немската EMMA изпрати празнична кошница с цветя и брошури против инфибулацията.



АНОНСЪТ

Дебютантката даде анонс за себе си като за "разговор между приятелки", но не някакво си там женско бридене и лапацотене за кремчета, солариуми, силикон и свалки, а интелигентно, с шик, малко gender, много cool...

Бяха поднесени смокини с пяна от пармезан...

Интелигентната и чувствителна жена бивала "отвличана" на "ново" място само от жени, които приличали на нея - умни, независими и истински. Тази енергична, любопитна и спонтанна жена се движела бързо и вярвала само на жени като нея самата. Това би могло да бъде вероятно дамата от "Портрет на една дама" на Хенри Джеймс, изиграна със зачервени от амбиция клепачи от Никол Кидман, а може да бъде и просто една потенциална, по модни съображения самопрононсирала се лезбийка. Винаги, когато на една дама й дойде цикълът и се преафектира във феминистка фразеология а ла Жулиет Мичъл, от което в някои случаи произтича ново женско списание, си спомням две книги. "Резерват за мъже", където мъже биват опазвани от кастриране от развилнели се феминистки, решили, че е унизително да забременяват от мъжете по обичайния начин. А също и как в "...Лейди Чатърли" се води следният разговор. Лейди Бенърли казва, че жените трябвало да водят свой собствен живот, за да не се разкайват по-късно. Оливия чете книга за бъдещето, когато децата щели да бъдат отглеждани в епруветка, а жените "имунизирани". "Жените ще могат да живеят вече свой собствен живот" - възкликва тя. Жените вече нямало да се изхабяват със своите функции. Един от присъстващите мъже иронично отбелязва: "Може би ще се изправят цели в пространството." А лейди Бенърли пък предполага, че ако любовта изчезне, нещо друго ще я замени: "Морфинът може би! Малко морфин, пръснат във въздуха. Всяка събота правителството ще пуска морфин във въздуха, за да прекарваме неделята радостно."

Ето как се оказваме не отвлечени, а завлечени на старо, добре познато място.



АВТОРКИТЕ ЛИБЕРТИНКИ

Какво си казват една на друга тези толкова умни, самостоятелни и енергични жени, цели възправили се в пространството, и в чийто разговор мъжът бива грижливо избягван, освен за да бъде определен като "непораснал въздухар, провалящ се от години". Разбира се - нещата от живота, разказани в истории... така, между приятелки... на студен следобеден чай, което е доста претенциозно. Макар и да наричат себе си и читателките си дами, което е похвално, авторките ле-е-е-ко са го пооплескали със стилистиката - Сандра Клинчева странно отваря дума за парижанката, която се движела с пълна газ!!!, а може би и с пълен гъз, извинете, в чест вероятно на колегата си - "сладката номадка", ерудираната авторка Рудникова... А авторката Калина Андролова, която била шеф на подсъзнателното и я боляло за космоса, пояснява, че Хилари не била някаква си женичка... Може би е, де да знам,...мужичка. Всъщност, струва ми се, че една дама преди всичко няма склонност да кара мъжете да се чувстват неудобно с прекалената си самостоятелност, която прави мъжете невъзможни като джентлемени, но тъй като нещата в тази посока са отишли твърде далеч, то поне дамата следва да съблюдава без особено усилие добър стил. По принцип не разбирам тая нервност по отношение на женското, сбръчкана и сдухана в женски формат. Както и демодираните феминистки с тяхното "женско писане". Всъщност всичко е много просто, при все че ни бива представено надрундено като дървена руска църква и се нарича - избиване на комплекси.

Нека повторим - избиване на комплекси.

За да се отграничат в този програмен брой истинските дами-амики и амички от простакесите, посягащи към други женски журнали, от чиито корици ги гледат Лора Видинлиева с тюрбан като феминизирал се падишах, или пък Райна с воалетка, като преоблякло се тайно с дрехите на господарката слугинче, се започва с онези жени, които са стока на мъжкото тържище. Започва се с т.нар. велини - шоу-девойките, полуголи галещи перални, или пък рекламиращи вафли Ulker в шоу-програми-невади и които след телевизионното си асистентство непременно постигат слава, състоятелен мъж-футболист и отразена нашироко в медиите бременност. Както се разбира, авторките странят от този модел на женско извисяване в пространството, тъй като той твърля дълга мъжка сянка. Оттам се минава към темата за социалното лицемерие - жена, проджект мениджър в международна фирма четяла, о ужас!, дори колонките на вестник "Пари", за да можела да участва в разговорите с приятели през уикенда; или, още по-фрапантно - дама, която пък била чела една от първите феминистки Елизабет Кейди Стентън, когато пернишки голф (което си е едно клише) я засечал в трафика, не ругаела, за да не я помислели за възпитаница на Белградския университет (?). Така и не разбрах какво против Белградския университет има авторката Маргарита Асадурова. А сега - позитивното... Лора Крумова, която никога не е блестяла с нищо в сутрешния блок на NOVA, освен с ранобудното си явление, и освен че до приличащия на отегчен басет Коритаров, тя прилича на банален йоркширски териер с панделка на киноложка изложба, свидетелства как на сватбата на Калина, аристократките дошли в дискотеката, попрестрували се, па си свалили капелите за по един дринк, танц и флирт. Вероятно така й се е сторило на Лора, макар че нейният порив към непосредственост не скрива собствената й посредственост. А и тя никога не е разбирала благородните маниери на италианските хрътки, както и на тези на борзой. А стахановката на социологическото лицемерие Мира Янова от фамозното MBMD пък, напук на обществените норми излизала без грим и така спечелила жените във фризьорския салон, които отсъдили, че и тя е като тях - "съвсем обикновена...". Според мен жените във фризьорския салон са съвсем прави - Мира Янова, напомадена или не, не е необикновена жена. Тези уж неподвластни на социалната хипокризия модерни жени толкова много лицемерят професионално, че искреността им се представя като едно пеньоарно неглиже. Само пудра,... без фон дьо тен... Модерният живот в пет неразпаднали се семейни портрета, уловени в кариеристичен детайл, а именно как жената балансирала, за да е... все нейното. Междувременно и доколкото разбрахме - Сесилия спонтанно заряза Саркози, абортира този брак, тъй че портретите изглежда да остават четири... Дори, какъв разкош - урок по трапезен етикет от шеф-редактора Богдана Златева - без особена конкретика като, да речем, как се яде артишок, но с изобилно сервирана неловкост между "жената, която давала топлина", наливайки супа или направо измежду бедрата си, и онази, която е наясно с "класата на масата" и я разполага там така умеятелно, както Лидия Шулева си оправя обецата по време на дине. След туй иде ред на корпулентната авторка Ива Рудникова, мерцедесът на топ-журналистиката, движещ се с пълна газ и гъз: Рудникова се е престорила, че не знае за магазините "Грамадан", в които все ще се намери нещо по мярка за големия й задник, отхранен добре в "Гозбите" с хонорари от "Дневник" и "Едно", където я била завела интуицията й за това, къде и какво да пише, за да се отдаде на ламентацио досежно липсата на подходящия за уникалното й своеобразие размер. В цялата тая работа тя с тънко белетристично майсторство намесва дори и, боже, боже, блажений Августин. "Извънпанелна и панелна любов" от Елена Колева - за отношенията между Него и Нея с оглед на една изправила се в пространството без-него-Нея. За ментетата и лукса пише Лили Тошева и цитира Коко Шанел, която, както е известно, е казала, че обратното на лукса не е бедността, а вулгарността. Това е много рядък момент в българските лайфстайл списания, в които луксът рядко бива схващан като принципиален отказ от нещо, а най-вече като престижно всепотребяване на всичкото. Фалшифицираното понятие за позитивно пък отдавна е възпретило схващането на стила като негативно конституиращ се.



МЪЖЪТ

Естествено, накрая така дълго отбягваният мъж няма как да не се се окаже... брокер, консервативен мъжкар, опакован в консервативен, непременно райе костюм, дигитален паралия, на когото енергичната жена се изкушава да повери онова, което й е най-скъпо. Не си мислете лекомислено, че най-скъпо й е нещо сантиментално и във форма на девственост и сърце, освен ако сърцето не е шоколадена меденка или особен вид облигация, която той да сейфне. "Къде ми е ПЛЕЙСТЕЙШЪНЪТ" е любимият въпрос на БРОКЕРА КРАСИМИР АТАНАСОВ и дамите получават оргазъм, особено ако са "бекофис в елитна финансова институция", каквото и да означава това и... стенат само в регистъра на "верния тон".



СТЪПКАТА


Започва се с някакви хайку късчета, препържени в галетата на феминистка настъпателност. Ето едно фюжън феминилно късче, което поднесох към устата си, а после върнах в чинията, прикривайки се със салфетката: Ревю на MANGO в Истанбул - фотографско проследяване на жена, която издействала за себе си и за мъжа си място на първия ред.

Сексът - как викала и стенела еманципантката. Какъв бил верният тон. Оргазъм - само след като сте му доставили плейстейшъна!

Радост от "Огледала" станала член на Diners Club.

Imternational First Lady. Голем праз, голема реклама...

Руски жени, фрашкани с пари - темата е любима дъвка за всички, както казват немците, ауфщайгери, т.е. драпащи към кариера.

Колкото до разделът BEAUTY, той не се различава особено от другите макияжни женски списания.

Модните сесии. Тук тече големо състезание - ако собственицата на EVA може да си позволи да спре движението по Царя, тръшвайки там фатерщул с манекенка, ядяща чер хайвер от паница Versace Рашън дрийм, то амичките, обути в Baldinini, дрънват дринкове в лапидариума на Докторската градина.

Европейски типажи. Консиержът, препитан от Деница Бешлиева. Легнал си с богата възрастна дама и получил четирицифрен чек, но това не оставило следа у него. ТЯ била дъртофелница, колекционираща трофеи от двадесетгодишни момченца... Un italiano vero... И тук fox pas в стилистиката - как можеш да напишеш "екстравагантните преживявания от битието"?!!! Битието на Хайдегер ли? Все пак добре че, не е написала житие... Житието на св. Иван Рилски...

После, след аплаузи френетични, отново примата на текстопиството Ива Рудникова метва пране на балкона и промишлява балконските нрави. Е, какво пък - това са онези много големи гащи, които най-накрая тя си откри в магазин "Грамадан", а може би са просто текстовете й, прострени на въженцето на българските хай издания.

Вино... Храна... и накрая - истинската жена с черни обуща. Нямало как да бъдат други. Експромт на Богдана, която неизвестно защо, след като е шеф-редактор, бъхти да пише.



ГЕТАТА НА САМОМНИТЕЛНОСТТА


Всъщност тъкмо авторките либертинки са социалните лицемерки, за които пишат в нарочна статия. Самомнителността им ги скупчва в луксозното гето на феминилната журналистика, така както други са се алиенирали в гетата на маскюлинните журнали, или на хайлайфно-блясъчните издания, които се люпят като семки. Когато забременеят, предполагам - от епруветка, на видеозона ще да се вижда ембрион във форма на чанта FURLA, с цена дори и съобразно тренда на сезона. Следният път - Kelly bag, моля...

Както виждаме, нелепостите са по-добре разработени от преди.



ЕВЕНТ


А какво да правят мъжете сред тези възправили се цели в пространството жени?

Хей бой, много си готин - би ли
си свалил слиповете...

Wednesday, February 20, 2008

142/ Автоголф

Иво Инджев@mediapool.bg


И без специално социологическо проучване можем да се обзаложим, че голф тройка на втора ръка е мечтаната кола за българина средна ръка. Това е видно. Изтъкнатите социолози Андрей Райчев и Кънчо Стойчев обаче са хора с въображение и размах. Те не се задоволяват само да ни съобщават кога свършва преходът (и продължава за някои прихода в особено големи мащаби). Те мерят пулса на гражданството и го ускоряват с лансирането на къде, къде по-едра (тяхна) мечта: голф в тройка с бизнесмена-експерт по този спорт Красимир Гергов.

Тримата били моторът на идеята голфът, макар и да не е народен спорт у нас, да се превърне в международен такъв на местна, разбирай държавна, почва. Със съответните големи дивиденти за държавата(?). Да плува корабче в това око, за да не кажем безочие?

Тройната коалиция Гергов-Райчев-Стойчев си има вече говорител в рекламната кампания по осъществяване на този толкова алтруистичен проект за все по-пълно задоволяване на растящите потребности на богаташите. Казва се Сергей Станишев и работи по съвместителство главен отговорник за състоянието на държавата.

Яви се той пред смаяната, обръгнала на какво ли не общественост и обясни колко хубаво би било България да се сдобие с едни държавно подпомагани голф комплекси. И защо не? Държавата ни е изтъкана от какви ли не комплекси. Държавността ни - също. Някои от тях датират от времето на бригадирското движение, базирано на един гол ентусиазъм. Иде времето на друг - на голф ентусиазма.

Задава се градеж на ново стопанско предприятие, държавно дружество „ Голф развитие”. Гол в развитие. Чиста проба спорт. Гергов на Райчев, той на Стойчев ( зяпачите са пас), леко по тъча, Станишев поема топката на празна врата у поле, за какъвто у нас обикновено се оказва законът и гооолф!

Пък после защо хората си кръщават фирмите с имена като „Биндер”. Вие какво искате, направо „ Остап Бендер” ли да ги регистрират? И да заявят открито: от Вас (данъкоплатци) бензина, от нас идеите! Ами че тогава я ресорният министър Гагаузов, я някой прокурор ще вземе да се усети, че работата е съвсем като в „ Златния телец”.

В България, по липса на Илф и Петров, виреят Алф ( извънземен, недосегаем, с 8 стомаха) и Гергов. Те не правят нищо незаконно. Запълват им се дупките в пазара, в случая с инфраструктурната, апортната и въобще институционалната помощ на държавата. Има пазарна ниша и предлагат чрез запълване на дупчици с едни малки пластмасови топченца по българските поляни да се изпразнят максимално джобовете на широките маси от милионери в близката и далечна чужбина, жадни за разтуха из тучните родни ливади. Така ще се даде нагледен пример, че и тук се запълват дупки. Стига с тези оплаквания за дупки по пътищата, черни дупки в правораздаването и историческата памет!

От нас, зяпачите, които не се бяхме досетили за такова сериозно перо за запълване на бюджетните държавни дупки, се иска само да не се косим. Косим тревата на игрищата (като един ливади) и прибираме реколтата от евро и долари. Гооолф! А може би автоголф, все пак? Това ще стане ясно, ако зяпачите станат отново граждани

Tuesday, February 19, 2008

143/ Държавна политика

via Pro_01

Разработването на дипломни и курсови работи не би ли трябвало да е забранено от закона? Много преди частните уроци, при това? Защото докато уроците дават надежда на родителите, че тъпунгера им ще получи знания и със собствени сили ще избута, производителите на дипломни и курсови работи просто създават тъпи вишисти на конвейер. Особеното е, че когато става дума за образование, и за най-големия тъпак се оказва, че цената няма значение, само и само да се вземе тапия. Сещам се за поне трима вишисти, които станаха такива не защото имат възможностите или капацитета, а защото някой друг им разработи дипломните работи. Един от тези вишисти, една по-точно, е най-глупавото и интелектуално ограничено същество на света, за което се сещам. Неслучайно и викаха Тъпото. И макар че от всички страни си личеше, че тези дипломни работи не са им по силите, хората все пак се дипломираха. Кое е учудващото тогава, че има некадърни лекари, инженери и финансисти? И дали има такива защото качеството на образованието е спаднало? Не бих казал. Има такива защото контролът върху него хич го няма. И защото все още е валидна максимата “учи, мами, за да не работиш”.

На времето Йордан Маймуната, който беше двойкаджия, но за сметка на това ми беше пръв другар и мама и татко много се притесняваха от дружбата ми с него, каза една много мъдра приказка. “Оценките, Бърля, нямат значение. Всичко си идва на мястото като му завъртиш едно частно…” Тази максима хич не се понрави на мама и татко и те продължиха да ме пращат на уроци по математика, а аз продължих нищо да не разбирам от нея.

Това се случи през 1990-та година, а ние бяхме в осми клас. Той нямаше амбиции за висше, просто искаше да завърти бизнес. Защо толкова хора продължават самоцелно да имат амбиции за образование, когато рано или късно ще стане ясно, че не им е по силите и въпросът не е в това дали ще излъжат себе си или родителите си, а в това че по принцип се учи самоцелно, все още ми е интересен от психологическа гледна точка.

Monday, February 11, 2008

144/ За Тошковците, ДС и малко от живота при комунизъма

via scanman

Както споменах майка ми ми беше на гости скоро та си бърборихме с нея за какви ли не неща. Като бях чел преди време, че Тодор Колев бил агент на ДС реших да и спомена този факт за да видя как ще реагира. На мен лично не ми пречи, че е бил агент. Много ясно, че са го принудили да стане такъв, ако не иска да прекара остатъка от живота си като бачкатор в някой завод или кой знае още какво. Майка ми реагира по същия начин - даже ми разказа една история, която си позволявам да преразкажа.

“Ех ако знаеш как изнудваха тогава. Няма да се учудя да са го изнудили с нещо. Между другото той дълго беше в немилост, заради един виц, който се разказваше тогава - виза за тримата тошковци, които разсмивали България. Тошко (някои си там от цирка, не му помня фамилията), Тодор Живков и аз. Заради този виц беше в немилост, макар и да твърдеше, че не го е измислил той.”

А на майка ми какво се случило. Тя е родена в Шумен но се е преместила да живее и работи в София. Единствената работа, която е давала право на софийско жителство тогава е била ТРЗ или на разбираем език хамалин. Майка ми е била изключително здрава физически (не случайно е била републиканска шампионка по хвърляне на диск) Аз лично съм разтоварвал с нея камион цимент, когато бях може ми на 16-17, а тя на около 50 и направо ме скапа с нейното темпо. Но да не се отклонявам. Когато се върнала в Шумен за кратко я привикали в милицията и някакъв там офицер и казал, че е видяна в някакъв ресторант - преметнала крак връз крак да пуши цигара. Майка ми отрекла изобщо да знае къде е този ресторант и да е била там. Просто не е чувала за него и никога не е била там. Тогава милиционерът я заплашил да не знае много и да не лъже, за да не я хвърли в мазето на момчетата. На него не му е бил известен факта, че тя е била републиканска шампионка и поради тая причина я познават и тя познава някакви там хора от окръжния комитет на партията. Тя му казала, че ако мисли да я хвърля в мазето, по добре да я пречукат там, защото ако излезе жива ще отиде директно в окръжния комитет, където ще разкаже за случая. Тогава долното ченге се уплашило, сменило тона и взело да се мазни, после я пуснало да си ходи.

Значи по това време да пушиш цигара преметнал крак връз крак, не дай боже, в ресторант могло да се тълкува като престъпление, даже дори да не си го правил?! И всеки мазен милиционер може да те вкара в мазето и да те подложи на групово изнасилване? А колко са момичетата, които не са имали познати в окръжния комитет и са станали жертва на такива мазни долни селяни?

Аз гледам да не настъпвам мравките излишно и като по случайност смачкам някой охлюв леко съжалявам. Но на такъв тип бих му забил нож в слънчевия сплит и бих го позавъртял малко, та и повече, та и бих повторил. После бих седнал крак връз крак и бих запалил една цигара, докато го гледам как агонизира.

И ако Господ е справедлив, на Страшния съд няма да спомене за случая.

Thursday, February 7, 2008

145/ Празни надежди 2008

via lyust.org

Или по-точно на какво да не се надяваме през тази 2008.

Да не се надяваме на:

1. Българските политици. Това, ако някой все още не го е разбрал, значи или е сериозно облагодетелстван или няма грам мозък. Всичко, което постигнете, ще е въпреки тях, а не благодарение на тях.

2. Полицията. Тук нещата стоят като с политиците. Тук таме може да попаднеш на кадърен полицай, ама когато началниците са му празноглавци или тиквеници, положението си остава същото.

3. Здравеопазването. Тежко на всеки, който опре до него. Най-много да стане по-болен. Ся май ще вдигат и цените на лекарствата. Лекарите от година на година стават все по-алчни и по-некадърни. Е, добре че и там има изключения.

4. Край на чалгата. За съжаление, тази музика вместо да се забрани, се популяризири масово и я слушат все повече хора. Нормална музика вече почти не се прави, а певеците с имена звучащи като марки на вафли стават все повече. Световната тенденция също е към чалгата, затова спасение от нея няма.

5. Измислени герои. В това число се включват всякакви медийни издънки на последните години, които по един или друг начин решиха, че могат да се занимават с политика и/или да дават акъл. Това се отнася особено за пожарникари, фотографи, педерасти, футболисти, мутри, музиканти, риалити идиоти и тн.

6. Клубният ни футбол. Нашите клубни отбори, начело с Левски и ЦСКА, се състезават кой ще направи повече глупости. И едните и другите мислят, че като спечелят титлата на България, са направили нещо много велико, а после отпадат по най-глупавият начин в Европа. Вътрешното първенство е такава пародия, че се надявам талантливите футболисти по-бързо да избягат навън, че да станат играчи. А докато такива като Наско Сираков, Александър Томов, Стойчо Младенов и куп други идоти и/или мафиоти са главни действащи лица, футболът ще е все толкова зле.

7. Националния по футбол. Тук си оставям малка вратички. Нещата зависят от това какъв треньор ще бъде назначен и той да направи правинлна селекция.

8. Ниски цени. Инфлацията става все по-голяма, петролът мина вече границата от 100$ за барел, производство в България почти няма, а и търговците надуват цените допълнително. Т.е няма стоките да поевтинеят.

9. Спиране на безумните строежи. Това се отнася особено за курортите. Докато не се застрои и последният квадратен метър земя, тия няма да спрат. Типичен пример са Банско и Слънчев бряг.

10. Намаляване на лудницата по пътищата и ПТП. Всяка година стават все повече катастрофи, колите повече, трафика по-голям. Скапани пътища, некадърни шофьори и бездействащи политици и контролни органи.

Monday, February 4, 2008

146/ кой друг

via Секс



Имам една чудесна новина за теб! И тя е:

ВЕЧЕ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЙ СИ.

Защото винаги можеш да бъдеш някой друг.

Методите за това са много. Ще се спра на 2 основни.

Първият е online животът.

Колко от вас знаят с какво се занимавам през последните 6 месеца например извън този сайт? За повечето от вас аз съм просто човекът, който публикува всеки ден на това място. А ако ви кажа че всъщност съм жена, а този за когото се представям влиза в интернет само, за да ползва пощата си? Помислете върху това.



Вторият е изграждането на нова самоличност.


В offline средата. Където общувам с наличното си, реално тяло. Там също бих могъл да се преобразувам в някой друг. Бих могъл за сравнително кратък период, 6 месеца например, да си напазарувам нов нос, нови очи, нова кожа, нова коса, нови устни и пр. Мога да си купя нов секс – нов пол.

И да изглеждам по съвсем различен начин, от този, по който майка ми би ме познала. Изводът е един.

В света, в който всичко се купува и продава – ТИ МОЖЕШ ДА КУПИШ СЕБЕ СИ!


Очаквайте – утре, най-красноречивият пример за думите ми.

А сега, дами и господа, обещаният линк – чисто нов сайт от създателите на СЕКС.

Sunday, February 3, 2008

147/ Бастунът на доктор Хаус

via Whats that crap

Повечето хора с увреждания, които съм виждала, по нещо си приличат. Говорят малко и тихо, гледат надолу и се движат бавно и внимателно, сякаш с цялото си поведение се извиняват, че изобщо съществуват. За мое огромно щастие, моите родители са ме възпитавали като нормален човек и никога не са поставяли акцент върху това, че съм куца. В резултат на което говоря високо и ръкомахам, гледам хората в очите, търча след трамвая и дори танцувам. Браво на мене, но все така ми е мъчно, че при цялото ми ръшкане из клубове и кръчми за тия години съм виждала само още едно куцо момиче. Виждала съм няколко момчета на патерици, яки момчета, които явно са се контузили при спортуване. Виждала съм дори няколко пичове в количка, момичетата им се радват, момчетата им купуват пиене. Много мило, нали? Но момиче в количка в клуб не съм виждала. И за какво ли би ходило там? Едва ли някои ще му се израдва и ще тича да му купи дринк.

Всички знаем харизматичния доктор Хаус с бастуна, а някои спомня ли си доктор Кери от Спешно отделение, онази проклетата, с патериците? Дори и в тия неща има двоен стандарт. Клишето повелява: мъж с бастун = очарователен непрокопсаник; жена с патерици = зла и съсухрена стара мома. Не че не се кефя на доктор Хаус, де.

Всъщност не познавам особено много хора с увреждания. Веднъж в библиотеката се запознах с един пич с нефункционираща ръка, които искаше да си споделяме какво е да си повреден. Пичът обаче беше вярващ християнин и на мой вкус малко нещо сухар, та прителството ни не процъфтя за дълго. Той ме тътреше по екологични кафенета, където не се пуши, аз го носех по метълски кръчми и го поях с бира - и така. Според мен на този пич ръката съвсем не беше най-големия му проблем.

Другите хора с увреждания, които познавам, бяха една банда слепи веселяци, с които се запознах в Студентски град, една от тях ми беше съквартирантка. Но за съжаление вече бях уредила заминаването си в Чехия и успях да си другарувам с тях само няколко месеца. Слепите са големи пичове и умеят да се забавляват, но за съжаление само в собствената си среда. Не че са срамежливи – просто никoй не ги ще. От цялата им доста голяма компания, знаете ли колко хора бяха зрящи? Само аз. Е, едно от момчетата, което не беше напълно сляпо, имаше зряща приятелка, но тя много-много с нас не се събираше. Останалите се сгаджосваха или помежду си, или никак. Моите познати се чудеха "защо се събирам с тия". Тръгнехме ли някъде на кръчма, все имаше по някой инцидент. Току ще искат да бият някои от слепите другари, понеже в някого се блъснал или "гледал нагло".

Всички се радват на доктор Хаус по телевизията, но в живота подминават хората с увреждания с гузна физономия, или ако са по-елеметарни – скачат да ги бият. А самите хора с увреждания се срамуват, че съществуват и с цялото си поведение и външност казват само едно – поражение и примирение с поражението. Затворен кръг.

Иска ми се да можех да посветя тази статия на някой човек с увреждания, когото познавам. Някой силен и харизматичен човек, когото физическия недъг не е смачкал, а напротив – закалил като стомана. Обаче уви, не познавам такъв човек. И моля ви, не ми казвайте, че аз съм този човек. Не пиша това, за да си прося комплименти. И аз се стряскам, когато видя човек с увреждане, и аз се опитвам да не го зяпам, и аз си мисля „Да му помагам ли, или ще го обидя? Да го питам ли, или по-добре да си трая?“. Това, че и аз имам някакъв недъг не ме прави по-знаеща по тези въпроси, нито пък ми създава телепатична връзка с всички останали увредени хора. Може би разбирам по-добре как се чувстват, но това не ми улеснява комуникацията с тях.
Единственото, което умея, е да разкажа...